Р Е Ш Е Н И Е
№467/ 22.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на шести
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от председателя
КАД № 607 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Аднинистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, предл.
второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по касационна жалба от Й.Н.Р.,***, чрез
адв. Г. Д. – ВАК, против Решение № 250/ 07.07.2022 г. по АНД № 1335 по описа на
Районен съд – Добрич за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Й.Н.Р. срещу Заповед
за задържане на лице рег. № 1717зз-554/ 07.11.2021 г., издадена от младши полицейски
инспектор към Първо Районно управление при Областна дирекция на МВР – Добрич, З.А.В.,
с която е задържано за срок от 24 часа лицето Й.Н.Р., ЕГН **********, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Касаторът счита решението на РС – Добрич за неправилно и
незаконосъобразно. Според него в Заповедта липсват обективирани каквито и да
било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни данни, сочещи, че
за лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72 от ЗМВР, има данни,
че е извършило престъпление или нарушение. Добавя, че Заповедта е издадена в
противоречие с чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, съгласно който на всяко арестувано лице
следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му, тъй като в
самата Заповед не са изложени фактите, наложили задържането, а ако те са
изложени в документ, различен от Заповедта, то той не е бил доведен до знанието
на лицето незабавно. Настоява, че липсата на фактически основания не може да
бъде преодоляно чрез събиране на допълнителни доказателства в съдебната фаза на
процеса. Възразява, че издаденият впоследствие АУАН също не компенсира липсата
на фактически основания в Заповедта. Излага становище, че налагането в случая
на конкретната принудителна административна мярка не е оправдано, тъй като не
са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпление, който интерес, независимо
от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Г.Д., която поддържа жалбата.
Ответникът, младши полицейски инспектор при Първо РУ към ОД
МВР – Добрич, З.В., в съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, не
се представлява. Оспорва жалбата и настоява да бъде оставена в сила Заповедта.
Настоява, че лицето не е било реално задържано, а само отведено с полицейския
автомобил в РУ, за да му бъдат снети обяснения, като изтъква, че Заповедта е
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита Заповедта за
законосъобразна и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, конституирана като такава в първоинстанционното производство,
с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по
следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти и
обстоятелства. Първоинстанционният съд е отговорил на всички възражения.
Според събраните доказателства се установява, че на
07.11.2021 г. полицейски служители при Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, Д. П. Д.
и С. Б. Б., били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич. Около
12.00 часа на посочената дата, полицейските служители били изпратени от дежурния
в ОДЧ (оперативна дежурна част) в квартал Рилци, бул. Добруджа № 153, гр.
Добрич, във връзка с получен сигнал за запалена купчина листна маса, която
силно задимявала бул. „Добруджа“, в резултат на което водачите на преминаващите
автомобили не можели да виждат пътя и съществувала реална опасност за
възникване на пътнотранспортно произшествие. Полицейските служители отишли на
посочения адрес и там установили В. Б. Р., която била застанала до две големи
купчини с листа, които горели, а тя ги разбутвала с дълга метална пръчка, за да
ускори горенето. В резултат на действията ѝ се вдигал силен пушек, а на
2-3 метра имало пешеходна пътека. Полицейските служители се представили на г-жа
Русева, обяснили ѝ за какво са дошли, като пред тях същата заявила, че тя
е запалила огъня. Също така ѝ разяснили, че има подаден сигнал на Единния
европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112 за това, че няма видимост от
запалените листа, като я предупредили, че ще ѝ бъде съставен протокол за
полицейско предупреждение. Полицейските служители поискали личната карта на В.
Р., но тя отказала да я даде, както и да си каже трите имена, като тръгнала да
заобикаля полицейските служители. Служителят Д. Д. застанал срещу Р. и ѝ
казал, че се извършва полицейска проверка, поради което трябва да им даде
данните си, за да ѝ бъде съставен протокол за предупреждение. Тя
отговорила, че не я интересува и се опитала да премине покрай полицейските
служители, за да си влезе в двора на къщата, поради което двамата служители пристъпили
към задържането ѝ. На мястото дошъл жалбоподателят Й.Н.Р., съпруг на В. Р.,
който започнал да дърпа за ръката служителя Стоян Божанов, казвайки да я
оставят. Служителят Б. си изкарал радиостанцията, за да повика друг полицейски
екип за съдействие, като Й.Р. се опитал да я избута от ръката му. Последвал
въпрос, съдържащ нецензурни думи от страна на жалбоподателя, след което полицейските
служители, въпреки оказаната съпротива, поставили белезници на Р., като
помолили съпруга ѝ да стои настрани и да не се меси, разяснявайки, че ще
му обяснят какво е станало. Служителят Б. качил В.Р. на задната седалка на
полицейския автомобил. Служителят Д. Д. обяснил на Р., че ще бъдат отведени в
Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, поради което следва да си вземе личната карта.
Р. обаче отказал да си даде личната карта, заявявайки, че нищо няма да му даде
и продължил да разговаря по телефона с неустановено по делото лице на име Данчо.
За да окаже съдействие, на място пристигнал втори автопатрул на Първо РУ на МВР
- Добрич в състав от служителите – З.В. и Р. К.. Младши инспектор З.В. също
поискал личната карта на жалбоподателя, който обаче категорично отказал да си
вземе личната карта от вкъщи и да я даде на полицейските служители, заявявайки,
както е цитирано в решението: „Какви сте Вие, няма да Ви дам?“ Съдът е отразил,
че през цялото време г-н Р. е имал агресивно поведение, обиждал полицейските
служители, ръкомахал, като искал от служителя В. да си свали якето, за да се
бият. В резултат, тъй като Й.Р. отказал да представи личната си карта и осуетил
полицейската проверка, същият бил отведен от в сградата на Първо РУ на ОД МВР –
Добрич, където била и установена и самоличността му, а именно, че това е Й.Н.Р..
За противодействието на последния била издадена Заповед за задържане на лице с
рег. № 1717зз-554/07.11.2021 г., като на същото лице бил съставен и АУАН за
нарушение по чл. 5 от ЗМВР, след което Р. бил освободен в 17:00 часа на същата дата
(07.11.2021 г.), както е отбелязано и в самата Заповед.
Изложената фактическа обстановка съдът е намерил за
безспорно установена на база събраните писмени и гласни доказателства, като е
изложил мотиви защо не кредитира тези, дадени от св. Русева.
С издадената Заповед рег. № 1717зз-554/07.11.2021 г., на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането на касатора за
срок до 24 часа, считано от 12.10 часа на 07.11.2021 г. Същата е надлежно
връчена на задържаното лице. То е било уведомено за правата си със самата Заповед,
под която изрично е вписано какви права, съгласно кои текстове на ЗМВР има
лицето. Последното се е подписало под разясненията, което сочи, че
административният орган е изпълнил изцяло задълженията си в тази насока.
С решението си ДРС е приел, че оспорената Заповед е валиден
и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при
наличие на предпоставките за това. Изложените от РС фактически и правни
съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК не следва да се преповтарят.
Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР
за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да обезпечи възможността на
полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Кумулативните
предпоставки за прилагане на нормата са надлежно предупреждение от полицейския
орган да се преустанови действието, което препятства изпълнението на полицейско
задължение по служба.
Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК
мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението
до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка. В конкретния случай, правилно съдът се е позовал и на
Докладна записка (ДЗ) от 09.11.21 г. относно посетен сигнал, изготвена от мл.
инспектор Стоян Божанов, част от екипа, на който се е отзовал вторият екип на
помощ, в който е участвал издателят на Заповедта, доколкото тази Докладна
записка е част от административната преписка, била е налична още преди
подаването на жалбата и в нея подробно е описано случилото се, довело до
задържането на лицето. В случая се касае за административно производство и ДЗ е
изготвена в хода на това административно производство, поради което
представлява годно доказателство на основание чл. 37 и сл. от АПК, изготвено от
длъжностно лице, относно действия, случили се по време на дежурството му (неправилно
първоинстанционният съд е посочил НПК във връзка с цененето на ДЗ като
доказателство), поради което ТР, посочено по – горе, е напълно относимо относно
мотивите. Част от преписката е и АУАН, който също съдържа описание на
действията на касатора, указващи не само не препятстване изпълнението на
задълженията на полицейските служители, а и на агресивно поведение спрямо тях.
В този смисъл доводите в касационната жалба, че в оспорения акт не се съдържали
никакви фактически основания, от които лицето да разбере защо е задържано, са
голословни и неоснователни. В ДЗ ясно и конкретно са описани действията на
задържаното лице преди задържането му, които са били възприети от полицейския
служител като неизпълнение на полицейско разпореждане и са го мотивирали да
издаде Заповедта. В съдебно заседание само са потвърдени от свидетелите –
полицейски служители изложените факти в приетите писмени доказателства.
Дадените от полицейските служители показания са еднопосочни със събраните
писмени доказателства, поради което правилно съдът ги е кредитирал.
Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с чл.
5, § 1 от ЕКПЧ. Задържането на Р. не противоречи на принципа на чл. 5, § 1, б. „б.“
от ЕКПЧ. Мярката е приложена на предвиденото в закона основание, по установения
ред и в съответствие с възможността, предвидена в ЕКПЧ, за законно ограничаване
правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение,
предписано по закон, в случая за преустановяване преченето на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба и той надлежно да извърши разписаните му
по закон действия. В тази връзка следва да се отбележи, че изложеното в
касационната жалба, свързано с чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е неотносимо, тъй
като мярката е наложена в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и това е
изложено и текстово в самата Заповед.
Наложената мярка не е в несъответствие с принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както се настоява от процесуалния
представител на касатора. С оглед обезпечаване работата на полицейските органи
наложената мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от
предвидените в закона, още повече, че задържането е продължило около 5 часа,
като в този срок са обхванати всички действия, при които лицето е било
ограничено реално да се придвижва свободно.
Спазена е и целта на закона. Ограничаването на правата на
лицето е временно и само, за да се осуети възможността на лицето да пречи на
полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. По този начин са
спазени изискванията на чл. 5, §. 1, б. „б“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, тъй като свободата на задържаното лице е ограничена
временно, на основание, предвидено в закона. Предоставена е възможност съгласно
чл. 5, §. 4 от ЕКПЧ да обжалва заповедта за задържане, от която възможност
лицето се е възползвало.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че
принудителната административна мярка е приложена в съответствие със закона и
целите, посочени в него и при спазване на предвиденото в международните актове.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение на ДРС.
Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на касатора не се дължат разноски.
Мотивиран така, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/ 07.07.2022 г. по АНД № 1335 по
описа на Районен съд – Добрич за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: