Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 14.06.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 187/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 94, ал. 4 от Закона за измерванията (ЗИ). Образувано е по жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя, срещу Наказателно постановление № МН-ЗБ-20-046 от 27.01.2020 г., издадено от началника на Регионален отдел (РО) „Метрологичен надзор (МН) Западна България” на Главна дирекция „МН”, с което за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, поради нeправилна преценка от страна на наказващия орган на констатираното при проверката. Според жалбоподателя то следва да се третира като „маловажен  случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като само формално осъществява състав на административно нарушение и не са настъпили каквито и да е било вредни последици. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на наказващ орган не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В представено от него писмено становище се твърди, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по издаденото НП и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 10.07.2019 г.  около 13.00 часа, свидетелите Н.Д. и П. Ц. – … при ….. извършили планова проверка на дружеството жалбоподател. Било проверено водопроводно отклонение намиращо се в с. И., общ. С., към ул. „….” № , с абонатен № 12750346 и конкретно средството за техническо измерване (СТИ). Към момента на проверката уредът се намирал в експлоатация, тъй като бил монтиран на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация. Проверяващите установили, че е монтиран водомер за студена вода, с идентификационен номер № 2893532, тип ЕТК-М, произведен от „Zenner”, с технически и метрологични характеристики, посочени в процесното НП. Установено било, че така описаният водомер е със знак за държавна проверка  върху оловна пломба, като последните две цифри годината на извършване на проверката били „13”, което означавало, че  проверката е извършена през 2013 г., т.е. липсва знак за последваща проверка. Водомерът се използвал от дружеството жалбоподател като средство за измерване, предназначено за непрекъснато определяне обема на водата, която преминава през него, с цел осъществяване на търговски плащания. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от дружеството жалбоподател и съдът я приема за безспорно установена.

В конкретния случай предвид отразеното и в самата жалба е спорен въпросът за правилността на преценката на наказващия орган относно квалификацията на извършеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че както в акта, така и в обжалваното постановление правилно и точно е направена квалификация на извършеното нарушение (неизпълнение на задължениeто към държавата при осъществяване на дейността си от страна на дружеството - жалбоподател). От формална страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа законоустановените в чл. 57 ЗАНН реквизити, налице е съответствие между описаната фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и съответната и правна квалификация, като така посоченото в АУАН, е пренесено и в наказателното постановление, като са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

 Описаните в НП и АУАН нарушени норми на чл. 44, т. 4 ЗИ въвеждат следните задълженияэ: „Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. Тоест тази норма препраща към разпоредбата на чл. 43 ЗИ, според която: „Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка”. Съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, като периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Във връзка с това от председателя на ДАМТН са издадени съответните заповеди, в които е предвидено, че периодичността на последващите проверки на водомери от одобрен тип по-малки или равни на 25 кубика на час е пет години. Към момента на проверката е действаща Заповед № А-616/11.09.2018 г. (обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.), в сила през приетия от актосъставителя и административнонаказващия орган период на дължимо поведение от страна на санкционираното дружество.

В конкретния случай е безспорно установено, че на посочените дата и час описани подробно в АУАН и НП, техническото средство за измерване – индивидуализирания в актовете водомер, е бил използван за измервания, като същият е бил без знак за извършен метрологичен контрол след последната проверка през 2013 г. Ето защо техническото средство за измерване се явява неизправно. Описаното представлява административно нарушение и правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, т.к. водомерът е бил в работен режим, и е използван за измерване с цел търговски плащания, след като не е преминал задължителната последваща проверка за изправност. Така описаното деяние е такова на просто извършване, като за да бъде същото осъществено законът не предвижда настъпването на определен вредоносен резултат. Доколкото се касае до нарушение извършено от юридическо лице, в случая не следва да се издирва въпросът за вината, съобразно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН.

В конкретния случай правилно и законосъобразно в НП е посочен и адресата на НП, а именно дружеството жалбоподател, тъй като нарушението е по чл. 44, т. 4 ЗИ и именно то използва неизправното СТИ с цел търговски плащания. Имуществената санкция е правилно определена по основание и е в минималния размер, посочен в чл. 85, ал. 2 ЗИ. Поради това следва да се приеме, че същата е наложена в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите изложени в жалбата, за наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Съгласно посочената норма за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена в Наказателния кодекс, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл. 28 ЗАНН, в каквато връзка са изложени доводи в жалбата. С извършеното нарушение са засегнати съществено принципите и целите посочени в чл. 1 и чл. 2 ЗИ, които гарантират проследимост, точност и достоверност на измерванията. Спазването на разпоредбите на ЗИ гарантира защита имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията, поради което съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Необсъждането на това от наказващия орган е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът го обсъди, като жалбоподателят не е подал и възражение, в което евентуално да изложи някакви съображения в тази насока.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № МН-ЗБ-20-046 от 27.01.2020 г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Рожен” № 15, представлявано от … Н. Г. Н., е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

       

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :