РЕШЕНИЕ
Номер 356 14.08 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав
На eдинадесети август, 2020 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Розалия Тодорова
като разгледа докладваното
от Съдия Стойчев дело номер 160 по описа
за 2020 година намери за установено следното:
Производство
по обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК и чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.
Предявен
е установителен иск от В.А.Д. против Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, с който се моли
Съда да прогласи нищожността на протоколираните като взети решения
на общото събрание на сдружението
проведено на 23.02.2020 г. Твърди се от ищеца, че е член на сдружението и е
научил за проведеното събрание на 27.02.2020 г. Общото твърдение е, че решенията
са нищожни, тоест липсващи, но отразени като взети на протокола на общото
събрание. Установява се освен това от ищеца, че в общото събрание
са взели участие лица, които нямат право
да участват в общото събрание. Като
основание на предявения иск също е посочено обстоятелството, че формално
административен адрес ул. „Съединение“ № 19, на който е проведено общото
събрание не съществува, освен това, че на посоченото място има помещения, но
няма такова, в което участниците да се съберат на едно място за провеждане на
общото събрание.
При условията на евентуалност
е предявен иск, с който се иска да бъдат отменени решенията на общото събрание
като незаконосъобразни и противоречиви на устава. Изложени са подробни
съображения в исковата молба, свързани с
липсата на членствени правоотношения с ответника на участниците в общото събрание. Твърди се,
че свикването е опорочено. Установява се
опорочаване на процедурата по провеждането на общото събрание във връзка с
наличието на пълномощници за част от участвалите, което е в противоречие с
устава, както и че общото събрание е проведено
в нарушение на членственото право на сведения, тъй като не са били на
разположение материалите за провеждане на събранието. На следващо място се
твърди, че взетите решения не съответстват на предварително обявения дневен
ред.
Ответникът не взима становище
по исковете. Не се представлява редовно
в днешно съдебно заседание. Не е
депозирал отговор на исковата молба.
Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав, като разгледа предявените искове, като взе
предвид събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Първия предявен иск е установителен. Съобразно
разрешенията дадени в ТР № 1/ 2002г. на ОСГТК на ВКС съединяването на иск за
установяване на нищожност на решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на
евентуалност на конститутивния иск по отношение на който следва да бъде спазен
преклузивния срок. В този аспект защитата по първия иск е допустима, въпреки че
основните оплаквания мотивирали ищеца да поиска прогласяване нищожността на
взетите решения касаят нарушения на закона и устава. По принцип погрешно е
разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по
свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния
акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната
им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. В аспекта на така даденото тълкувание дадено от ВКС
в посоченото ТР е формирана съдебна практика приемаща, че в случаи, при които
нищожността се аргументира с основания касаещи нарушения на закона и устава
защитата с иск с правно основание чл.124 от ГПК е недопустима. В случая ищецът
на практика въвежда в процеса именно такива основания за твърдението си, че се
касае до нищожни решение на ОС. Въпреки това съдът приема искът за допустим по
повод изричното твърдение на Д., че счита, че на практика атакуваните решения
на ОС не съществуват, т.е. че не са вземани, но са отразени в протокола за
проведено ОС.
В случая обаче тезата на ищеца, че се касае за нищожни
решения на ОС, не може да бъде споделена. Оплакванията на Д. касателно
незаконосъобразността на решенията не следва да се вземат предвид при
разглеждане на иска с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 124 от ГПК по изричното съдържание
на ТР. На следващо място повече от очевидно е, че са налице взети решения на
ОС. Доказателства за това се съдържат, както по делото, така и по електронната
партида на ответника в регистъра при АВ. Същите евентуално може да са
незаконосъобразни, но в никакъв случай не се доказва по делото, че са липсващи
(невзети) решения на ОС, но отразени в протокола като съществуващи, при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест в тази посока. Ето защо и главният иск не е
основателен, което води до необходимост от разглеждане на евентуално съединения
иск.
Предявен е иск с правно основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Искът по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, който е предявен в настоящия процес
представлява предоставено на член потестативно право да иска отмяна на
решението на ОС. Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт,
се преценява от съда двустранно - от материалноправна и процесуална страна. Решението
на съда има действие по отношение на всички - на самото сдружение и на всеки от
членовете му.
Искът е конститутивен. Целената правна последица от
успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за
законосъобразност на решенията на ЮЛ свързани с дейността му, която е насочена
към постигане на обща цел. Доказателствената тежест се разпределя съобразно
правната природа на предявената претенция. Ищецът следва да установи, че е
активно легитимиран в процеса, а именно, че е член в ответното сдружение и, че
искът е предявен в преклузивния срок по чл.25 от ЗЮЛНЗЦ. Ответникът от своя
страна следва да установи, че провеждането на ОС и взетите решения съответстват
на закона и устава. За разпределението на доказателствената тежест е без
всякакво значение каква процесуална роля заема страната в процеса, т. е. то
зависи не от ролята й на ищец или на ответник, а от нейното отношение към
спорното право - дали тя твърди, че то съществува или отрича неговото
съществуване. От значението на това отношение следва, че не ищецът, а
ответникът по иска с правно основание чл. 74 ТЗ/чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ е този,
който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които
следва законосъобразността на взетите от общото му събрание решения. Отричането
от ищеца на свързаните с тях правни последици го поставя спрямо
правнорелевантните факти в положение на ищец по отрицателен установителен иск,
което обуславя извода, че вследствие на доказателствената тежест решението
следва да се яви евентуално като санкция спрямо ответника, който не е доказал
тяхното настъпване.
Предявеният иск е основателен, като ответната страна
не е провела пълно и главно доказване в процеса, че проведеното ОС е протекло в
унисон с нормативните правила и правилата по устройствения акт на Сдружението.
По делото не е формиран спор, че ищецът е член на ответното ЮЛ. Т.е. установява
се активната процесуално правна легитимация, както и очевидно искът е предявен
в определения за това срок.
При това положение е изцяло в
доказателствена тежест на ответника да установи правно релевантните факт и
обстоятелството, че взетите решения на ОС на дружеството са законосъобразни, като тази преценка се
прави естествено във връзка и въз основа оплакванията на ищеца. В този аспект и
би следвало ответникът да проведе пълно и главно доказване в процеса, че ОС е
свикано и проведено законосъобразно, като се оборят твърденията на ищеца за
опорочаване на процедурата. Ответникът обаче не доказа по делото, че са налице
членствени правоотношения със сдружението
на участниците в общото събрание, както и че не е налице нарушение на
членственото право на сведения, тъй като са били на разположение материалите за
провеждане на събранието и т.н. Ето защо и искът по чл.25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ
следва да се приеме за основателен.
С оглед на изложеното ПОС, Търговско отделение, ХVIIІ състав
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Д. с ЕГН ********** против СДРУЖЕНИЕ
„ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ с ЕИК ********* със седалище
гр. Пловдив и адрес на управление бул. Никола Вапцаров № 132, бл. 204, вх. Д,
ет. 1 установетелен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.
124 от ГПК за прогласяване нищожността на протоколираните като взети
решения на общото събрание на
сдружението проведено на 23.02.2020 г., като неоснователен.
ОТМЕНЯ на
осн. чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ решенията взети на проведеното на 23.02.2020 общо събрание на СДРУЖЕНИЕ „ОБЕДИНЕНИЕ ЗА
НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В БЪЛГАРИЯ с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и
адрес на управление бул. Никола Вапцаров № 132, бл. 204, вх. Д, ет. 1 ,
като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НЕМСКИ ОВЧАРСКИ КУЧЕТА В
БЪЛГАРИЯ с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление бул.
Никола Вапцаров № 132, бл. 204, вх. Д, ет. 1 да заплати на ищеца В.А.Д. с ЕГН ********** сумата от 82.20
лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :