РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 4357 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Ф.А.Р., срещу решение № 304806/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 58585/2018
г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта му, с която са отхвърлени исковете й за месечна издръжка на
детето Н.А.Р. за разликата над 140 лв., до пълните им предявени размер от 300
лв., считано от 03.10.2017 г. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалН.закон и е
необосновано. Моли решението в тази му част да бъде отменено, като съдът
постанови друго, с което да присъди издръжка в размер на 300 лв.
Ответникът А.Х.Р., в законоустановеН.срок
не е подал отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
За съдебно заседание по делото, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не
изпраща представител.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възражението на страните, приема за установено следното:
С решение № 304806/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 58585/2018 г., СРС,
ІІІ ГО, 91 състав е прекратил с развод гражданския брак между Ф.А.Р. и А.Х.Р.,
като дълбоко и непоправимо разстроен,
предоставил е упражняването на родителските права спрямо детето Н.А.Р.
на майката, при която детето ще живее, определил е режим на лични отношеН.на бащата с детето.
С решението съдът е осъдил бащата
да заплаща за детето Н.А.Р., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лв., считано
от 04.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава, като е отхвърлил иска до пълН.предявен
размер от 300 лв., като недоказан, осъдил е бащата да заплати за детето Н.А.Р.,
чрез неговата майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 140 лв. за периода от 03.10.2017 г. до
03.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска до пълН.предявен размер от 300 лв., като недоказан. С
решението съдът е постановил жената да носи предбрачното
си фамилно име и е осъдил страните да заплатят на СРС такси за прекратяване на
брака от по 20 лв., а А.Х.Р. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса за определената издръжка в размер на
263,20 лв.
Въззивницата навежда доводи, че първостепенН.съд неправилно е приел, че не са налице
доказателства за доходите на ответника- относно трудовата заетост на бащата са
събрани писмени и гласни доказателства- социално проучване и разпитаната от СРС свидетелка Фърговали, чиито показаН.са
кредитирани от първоинстанционН.съд. Тези доводи
настоящата инстанция счита за основателни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът следва да се
съобрази с две кумулативни изисквания- с нуждите на детето и възможностите на задължеН.родител.
Пред районН.съд е разпитана свидетелката Е.Ф., която
установява, че ответника е заминал през месец септември 2019 г. за Финландия,
където работи като строител, в една фирма с близък на свидетелката и получава
около 2000 евро. Съгласно т. 5 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр. д. №
5/70 г., ВС, Пленум възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
При липсата на писмени доказателства за дохода на бащата, тъй като той е в трудоспособна
възраст и не доказа основателна причина за невъзможност да реализира доходи, с
оглед обстоятелството, че работи в сферата на строителството, във Финландия,
съдът приема за база на доходите му сума в размер на около 1500 евро месечно .
Размера на месечната издръжка следва да е
съобразен с възрастта на детето, което не е новородено и освен обичайните нужди
за задоволяване на физиологичните му потребности, има образователни и културни нужди, които
също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие, поради което
не следва да се присъжда минималната издръжка за дете, предвидена в чл. 142,
ал. 2 от СК.
Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Н.А.Р.
са необходими месечно общо около 420 лв.- съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на
живот, каквито детето би имало, ако родителите
живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от
майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители (месечен
доход на майката в размер на 650 лв.-допълнително споразумение към трудов
договор №2/26.07.2017 г.), бащата следва да поеме по-голямата част от
издръжката за детето му- сума в размер на 300 лв. месечно. Майката също следва да
участва с парични средства в издръжката на детето си, въпреки полаганите преки
грижи за него, тъй като също е в трудоспособна възраст и не ангажира
доказателства за намалена трудоспособност.
Следва да се отбележи и, че определеН.размер на
издръжката от първостепенН.съд към настоящия момент е
по-нисък от посочеН.в
чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
в обжалваната му част- размера на определената издръжка, следва да бъде
отменено, като А.Х.Р. бъде осъден да заплаща за детето си, действащо чрез
неговата майка и законен представител издръжка от още 160 лева месечно (или
общо 300 лв.) Издръжката се дължи от
04.09.2017 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
Поради уважаване на въззивната жалба, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК задълженото за издръжка лице дължи заплащане по
сметка на СГС държавна такса в размер на 230 лв.
Никоя от страните не претендира разноски в настоящото производство, поради
което съдът не се произнася относно такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 304806/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 58585/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта , в която е отхвърлен искът
на Ф.А.Р., ЕГН********** за присъждане на месечна издръжка за детето Н.А.Р.,
ЕГН********** за разликата над 140 лева, до 300 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А.Х.Р., ЕГН********** да заплаща на малолетното си дете Н.А.Р., ЕГН**********,
действаща чрез нейната майка и законен представител Ф.А.Р., ЕГН**********, още 160 лева месечна издръжка (или общо 300
лева), считано от 04.09.2017 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Х.Р., ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС сумата от 230 лева – държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.