№ 150
гр. Силистра, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500040 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул ”Д~р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, редставлявано от
Изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Ц.П. срещу Разпореждане №
11 от 10.01.2022 г,, постановено по ч. гр. д. № 20213430100635 по описа на Районен съд
Тутракан, с което заповедният съд отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕООД, /цесионер/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ИСК. АН. ИСКР. с ЕГН **********, за вземането с главница 1578,52 лева, договорна лихва
31,75 лева за периода 27.12.2019г., обезщетение за забава 211,23 лева за периода от
10.08.2020 до подаване на заявлението на 21.12.2021, и законна лихва от подаване на
заявлението, което е възникнало по договор, или договори, с номера КРЕКС- 17560940 и
КАРД-17560969 от една и съща дата 27.12.2019, сключени с „Бнп париба пърсънъл
файненсис с.а., клон България“ с ЕИК ********* (цедент).
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното разпореждане, намирайки го за
неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка желае въззивния съд да го отмени, а
вместо него да постанови друго, с коетто да уважи претенциите на дружеството – кредитор.
За да постанови обжалваното разпореждане заповедния съд приел, че е е налице
обоснована вероятност искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Заповедният съдия приел, че в заявлението инициирало производството е налице
неяснотата, какъв точно договор за заем и при какви условия го е сключил потребителят.
Този извод на съда е обусловен от неяснота защо длъжника е сключил в един и същи ден
договор за кредитна карта с лимит, който надвишава със съвсем малко необходимата сума за
покупка на стоките и договор за стоков заем. Заповедният съд приема, че по този начин,
чрез двете договорни правоотношения, е направен опит от страна на кредитора да увеличи
финансовата тежест за потребителя, като вместо последният да плаща лихвата само по
стоковия кредит, той се е задължил да изплаща купените стоки на вноски, и то с
погасяването им чрез усвояване на сумата по издадената му кредитна карта, чиято лихвата е
значително по- висока. В тази връзка първостепенният съдебен състав приел, че е налице
ефектът на анатоцизма, който засега е позволен само между търговци, но не и спрямо
1
задълженията на потребители.
Основният довод на заповедният съд мотивирал го да остави заявлението без
движение е твърдяната липса на яснота как е ставало погасяването на единия и другия
кредит. По тези причини съдът дал указания на заявитнеля “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, да даде разяснение дали останалите усвоени суми от картата са отивали за
погасяване на месечните вноски по стоковия кредит; да конкретизира по какъв друг начин
са усвоявани парите от кредитния лимит; и да представи справка за усвоените суми по
кредитната карата. След, като заявителят не изпълнил тези указания, съдът приел, че няма
възможност да установи дали искането не се основава на неравноправна клауза, която не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП), или договорите и отхвърлил искането.
Допълнителен довод мотивирал заповедния съд е заключението, че включването на
застрахователната сума от 111,42 лева към главницата по договора за стоков кредит, която
застраховка е сключена със застрахователното посредничество на самия кредитодател,
обосновава съмнението, че потребителят не е могъл да прецени икономическите последици
от симбиозата между тези две правоотношения - отново основание за отказ по чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Изложени са доводи и относно размера на претендираната първоначално със
заявлението главница и тази посочена, кото дължима в представеното от заявителя
уточнение.
За да обоснове жалбата си жалбоподателят е изтъкнал следните доводи:
На първо място жалбоподателят заявява, че договорът представляващ праопораждащ
факт в процесното правоотношение е само един и неправилно заповедния съд е възприел
сключването на два различни договора, които впоследствие са обусловили претeнциите на
заявителя – цесионер. Според жалбоподателят неправилно и без да съобрази заявеното от
взискателя, съдът е приел че длъжникът е сключил два договора за креди - стоков и за
кредитна карта в един и същ ден, твърди, че договора за кредит е един, както и отпуснатата
в кредит главница е една.
В жалбата се описват обстоятелствата при, които е възникнало кредитното
правоотношение, по следният начин: На 27.12.2019г. ИСК. АН. ИСКР., в качеството на
Кредитополучател, е сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17560969. Още на същата дата
кредитополучателят е усвоил част от отпуснатата му в кредит главница, като е закупил
смартфон и многофункционални озвучителни системи /описани на стр. 1/6 от Договора/,
при преференциални за кредитната карта условия, а именно: на изплащане на равни месечни
вноски при фиксиран лихвен процент от 20,99 %, който лихвен процент е преференциален
спрямо договорения лихвен процент по кредитната карта в размер на 35 % за усвоената част
от главницата /стр. 5/6 от Договора/. Преференциалният лихвен процент е получен, тъй като
длъжникът е закупил стока от търговец, предлагащ услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньор на кредитора“. Според жалбоподателят тъй като кредитният
продукт е револвиращ, в периода от 27.12.2019г. до 09.08.2020г., длъжникът е усвоил от
кредитната карта цялата отпусната главница от 1500.00 лв.
В своя защита жалбоподателят коментира правната същност и действието на
разпоредбата на чл. 411 от ГПК, като счита, че нормата на чл. 410 ал. 3 от ГПК, /нова ДВ
бр.100/2019г./ следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 /нова ДВ бр.
100/2019 г./, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е
подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, да извърши служебно проверка за това дали е
налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована
вероятност за това. В тази връзка се коментират изискуемите към заявлението приложения и
2
се излага тезата, че всички други обстоятелства са извън предмета на производството по чл.
410 от ГПК, и и подлежат на установяваме едва в исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Изтнъква се, че целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, е само
да провери дали вземането е спорно, като е достатьчно заявителят да твърди вземането да
съществува. Ето защо жалбоподателят приема, че изисквайки да се приложат други, извън
посочените в закона доказателства, заповедния съд в нарушение на правилата приравнил
заповедното производство на исково такова. Сочи съдебна практика в подкрепа на тезата
си,.
В допълрнение жалбоподателят коменитра, че не споделя тезата на заповедния съд
относно сумата за застрахователната премия по договора за застраховка, финансирана с
отпуснатата главница по Договора за кредит е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се, че сключената застраховка освен че не е елемент от Договора
за кредит е и самостоятелно правоотношение между Застрахованото лице и Застрахователя,
както и че по отношение на застраховката се прилагат разпоредбите на Кодекса по
застраховане, вкл. и разпоредбата на чл. 344, ал. 3, във връзка с 382, ал. 6 от КЗ, съгласно
която Застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения
застрахователен договор. Излагат се доводи относно правният характер на потребителското
кредитиране и застрахователното дело, като се изтъкват разликите в специфичния им
предмет на дейност, което според жалбоподателя соми на неправилни изводи на заповедния
съдт. Коментира се още липсата в кредитния договор на условие сключването на
застраховката да е задължително условие за получаване на кредита.
Жалбоподателят излага тезата, че в случая не може да се направи извод за
нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП, като я мотивира с доводите, че
потребителя е дал съгласие да бъде сключена застраховка и се е подписал под това, че е
получил информацията за ползватели на застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от
КЗ. Коментира се и констатираната от заповедния съд разлика в размера на първоначално
претендираната главница и тази посочена с представено писмено уточнение, като се твърди
наличие на допусната техническа грешка.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
частта от мотивите на заповедния съд досежно включването на застраховатлената сума, към
задълженията по главницата по договора за стоков кредит и препраща към тях по реда на чл.
272 от ГПК.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното разпореждане,
основната част, от които съдържат правен анализ на характера на заповеднсото
производство и неговият предмет. Втази връзка се коментира, че запиведния съд излязъл
извън обхвата на проверката, която следва да направи за да се произнесе по заявлението, с
което е сезиран. Коментираните доводи ва жалбоподателя са принципно правилни, но в
конкретния случай не могат дза се споделят. Това е така предвид специалният характер на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, които се явяват специални по отношение на ГПК, и уреждат
специфични обществени отношения свързани със специалната закрила, която законодателят
е отредил на потребителите. В тази връзка правилно заповедният съд е извършил проверка
за наличие на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, и отхвърлил заявлението
установявайки обонована вероятност за наличие на неравноправна клауза.
ОС също приема, че е налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК, договорът за застраховка сключен със застрахователното посредничество на
кредитодателя макар и с друго търговско дружество е в увреда на потребителя, който макар
изрично да се е съгласил с договорните клаузи на застрахователното правоотношение не бил
в състояние да прецени реалният икономически ефект от сключването на тези два договора
и произтичащите от тях правни последици досежно размера на кредитната тежуст.
Съобразявайки изложеното въззивният съдебенсъстав приема, че атакуваното
3
първоинстанционно разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11 от 10.01.2022 г,, постановено по ч. гр. д. №
20213430100635 по описа на Районен съд Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4