Решение по дело №1036/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 129
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20215140201036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Кърджали, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201036 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Б. Н. Ж., роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в
гр.Кърджали, български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 04.09.2020 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с И.Н.Ж.. от гр.Кърджали,
причинил на А.С.С. от гр.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на лигавицата на долната устна и отчупване на фрагменти от режещите
ръбове на горните централни зъби, довело до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и
на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го признава за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.1 от НК за това
да е причинил леката телесна повреда на А.С.С. в качеството му на длъжностно лице -
патрул, служби за сигурност в Дирекция „Централизирана охрана“, при и по повод
изпълнение на службата му.
ПРИЗНАВА обвиняемия И.Н.Ж.., роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в
гр.Кърджали, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
1
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 04.09.2020 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Б. Н. Ж. от гр.Кърджали,
причинил на А.С.С. от гр.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на лигавицата на долната устна и отчупване на фрагменти от режещите
ръбове на горните централни зъби, довело до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и
на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го признава за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.1 от НК за това
да е причинил леката телесна повреда на А.С.С. в качеството му на длъжностно лице -
патрул, служби за сигурност в Дирекция „Централизирана охрана“, при и по повод
изпълнение на службата му.
ОСЪЖДА обвиняемия Б. Н. Ж., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер
на 82.35 лева.
ОСЪЖДА обвиняемия И.Н.Ж.., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер
на 82.35 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 129 от 26.10.2021 г.
по АНД № 1036/2021 г. по описа на РС-Кърджали

От Районна прокуратура-Кърджали е внесено за разглеждане
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание срещу обвиняемите Б. Н. Ж. и
И.Н.Ж.. за извършено на 04.09.2020 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебно
заседание, не се представлява.
Обвиняемите Б. Н. Ж. и И.Н.Ж.., редовно призовани за съдебното
заседание, не се явяват. Представляват се от упълномощен защитник, който
не оспорва описаната в постановлението на прокурора фактическа
обстановка. Моли съдът да вземе предвид добрите характеристични данни на
обвиняемите и да им наложи минимално наказание „глоба“. Сочи, че
действително се стигнало до този неприятен инцидент, за който същите
съжалявали.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото,
отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Б. Н. Ж. е роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в
гр.Кърджали, български гражданин, женен, със средно образование, работи,
неосъждан /реабилитиран е по право/, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни по местоживеене.
Обвиняемият И.Н.Ж.. е роден на *** г. в гр.Кърджали, живущ в
гр.Кърджали, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран е по право/, с ЕГН **********. Ползва
се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 04.09.2020 г., около 02.00 часа, обвиняемите Б.Ж. и И.Ж.
посетили магазина на бензиностанция „Газпром“ в кв.„Веселчани“
гр.Кърджали. Двамата били във видимо нетрезво състояние, непровокирано
невъздържани и конфликтно настроени. След спор между тях самите, Б.Ж.
влязъл в спор и с касиера в магазина на бензиностанцията - св.М.Б., след
което безпричинно разбутал и стоката около касата. Касиерът М.Б. се
обезпокоил от тези действия и подал сигнал, чрез паник бутон, в „СОТ“
ЕООД. Подаденият сигнал от бензиностанция „Газпром“ бил получен по
техническото средство - служебния таблет, от дежурните на „СОТ“ ЕООД в
гр.Кърджали, а именно А.С. и А.Ю.. Двамата работели на длъжност патрул,
служби за сигурност в Дирекция „Централизирана охрана“, „СОТ“ ЕООД,
седалище гр.София, като по това време се намирали в кв.„Възрожденци“
гр.Кърджали. Работното им дежурство било започнало на 03.09.2020 г. в
1
20.00 часа и продължавало до 08.00 часа на 04.09.2020 г. Свидетелите А.С. и
А.Ю., след получаване на сигнала от охраняемия от дружеството обект,
незабавно се отправили към бензиностанция „Газпром“, кв.„Веселчани“
гр.Кърджали. Когато пристигнали на място, на маса пред бензиностанцията
установили обвиняемите Б.Ж. и И.Ж., които викали и чупели бутилки от
масата. А.С. и А.Ю. се отправили към тях и неколкократно ги помолили да не
създават безредие и да си тръгнат, защото ще пристигне полиция.
Обвиняемите Б.Ж. и И.Ж. агресирали в тона, започнали да се заканват, да
псуват и да налитат на бой, както спрямо свидетелите А.С. и А.Ю., така и
спрямо приближилия се към тях св.М.Б., който подал сигнала. Обвиняемите
били помолени за пореден път да престанат да се държат арогантно и да
напуснат мястото. Те обаче продължили да упорстват, да псуват и започнали
да нападат и физически. Б.Ж. хвърлил по св.А.С. запален фас от цигара, който
попаднал в областта на шията му, при което същият отново помолил да
престанат и да си тръгнат. Тогава И.Ж., псувайки посегнал към св.А.Ю., но не
успял да го удари, тъй като бил хванат от него за ръката. В същия момент
обвиняемият Б.Ж. ударил с юмрук в областта на лицето св.А.С.. Последният
почувствал силна болка и счупване на един от горните си зъби.
Св.А.С. вдигнал ръце, за да се предпази от нови удари, след което успял да
хване и повали на земята Б.Ж.. В същото време св.А.Ю. се опитвал да
задържи обвиняемия И.Ж., но той се отскубнал и се отправил към св.А.С., на
когото нанесъл удари в областта на лицето и корема.
След намесата на пристигналите на място полицейски служители
побоят бил преустановен, а обвиняемите Б.Ж. и И.Ж. били задържани за срок
от 24 часа.
Видно от назначената по делото Съдебномедицинска експертиза №
13/2020 г., на св.А.С.С. е било причинено: Разкъсно-контузна рана, оток и
кръвонасядане на лигавицата на долната устна; отчупване на малки
фрагменти с размери по 2/1 мм. от режещите ръбове на първи горен десен зъб
и на първи горен ляв зъб; кръвонасядане на лявата предмишница. Описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният.
Разкъсно-контузната рана на лигавицата на долната устна и отчупването на
фрагменти от режещите ръбове на горните централни резци е довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите описани травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за
установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите И.Р., А.С., А.Ю., В.С.,
П.Я., Г.И., М.Б. и А.И., дадени на досъдебното производство, които съдът
кредитира като логични, достоверни и кореспондиращи помежду си;
заключение на вещото лице по изготвената Съдебномедицинска експертиза
№ 13/2020 г.; Протокол за разпознаване на лица от 04.09.2020 г., ведно с
2
фотоалбум - 2 бр.; Трудов договор № **/31.05.2020 г.; Длъжностна
характеристика на А.С.; График за дежурства на охранителите в „СОТ“
ЕООД; Трудов договор № **/30.04.2019 г.; Справка от ТД на НАП Офис
Кърджали от 15.09.2021 г.; Справки за съдимост на обвиняемите;
Характеристични справки на обвиняемите; Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на обвиняемите, както и другите
писмени и доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно
производство. Както в гласните доказателства, така и в писмените такива, не
се наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти, поради
което не се налага подробен анализ и коментар на същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по
правната квалификация следното:
На обвиняемите Б.Ж. и И.Ж. са повдигнати обвинения за извършено
в съучастие престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за причиняване на лека телесна повреда, по
хулигански подбуди, на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата му. Леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК е налице, когато на
пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални
смущения извън тези, визирани в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 от НК. Такива са
всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни
или временно опасни за живота. Според настоящата инстанция Б.Ж. и И.Ж.
са осъществили престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2020 г. в гр.Кърджали, в
съучастие като извършители, са причинили на А.С.С. от гр.Кърджали, лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долната устна и отчупване на фрагменти от режещите ръбове на горните
централни зъби, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди. От
обективна страна с действията си на 04.09.2020 г. насочени срещу телесната
неприкосновеност на пострадалия А.С., двамата обвиняеми са му причинили
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна и отчупване на
фрагменти от режещите ръбове на горните централни зъби. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, т.е. представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Престъплението е извършено от обвиняемите в съучастие под
формата на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК. Това е така, защото и
двамата обвиняеми са участвали в самото изпълнение на престъплението и
заедно са целели настъпването на вредоносния резултат. В случая
престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.12 от НК -
осъществено по „хулигански подбуди“. Според съдебната практика тази
квалификация е налице, когато деянието е предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност -
3
Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС. При деянието,
извършено по хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и
пострадалия като вражда, завист и др. подобни. Именно такъв е и настоящия
случай, тъй като обвиняемите напълно безпричинно са нападнали по
гореописания начин св.А.С., причинявайки му съставомерните телесни
увреждания. С деянието си Ж.и грубо са нарушили обществения ред,
показали са висока степен на неуважение към обществото, към личността на
пострадалия, а също и пренебрежение към общоприетите норми на
поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид сила и поведение.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл, обвиняемите са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване. Те са съзнавали, че нанасяйки
удари на пострадалия, ще му причинят телесно увреждане и са искали именно
такъв вредоносен резултат. Доколкото всеки от съизвършителите, който е
участвал в изпълнителното деяние на престъплението, е съзнавал, че другият
съучастник осъществява елементи на същото престъпление, то е налице и
общност на умисъла между обвиняемите. Не на последно място, обвиняемите
са съзнавали и хулиганския характер на извършеното от тях деяние.
Съдът на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК оправда Б.Ж. и И.Ж. по
повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.1 от НК за това да са причинили
леката телесна повреда на А.С.С. в качеството му на длъжностно лице -
патрул, служби за сигурност в Дирекция „Централизирана охрана“, при и по
повод изпълнение на службата му. Според съда към инкриминираната дата
пострадалият не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1 б.„б“ от НК. Според легалното определение на посочената разпоредба,
„длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно, ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Длъжността
„патрул, служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към
„СОТ“ ЕООД гр.София без съмнение не е ръководна работа, но не
представлява и работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество. Според длъжностната характеристика на св.А.С., той е имал за
основни задачи да не допуска кражби в охраняваните от „СОТ“ ЕООД
обекти, поради забавено реагиране и несъобразени с обстановката действия,
да вдъхва доверие в клиентите с професионализъм и умения, да респектира
престъпния контингент с бързи, точни и решителни действия. Отговарял за
спазване на инструкциите и правилата при осъществяването на охранителната
дейност, за опазването на имуществото и активите на фирмата и на клиентите
й, както и за точното и срочно изпълнение на поставените задачи от ОДЦ и
4
Организатор, охрана. Тези негови задължения не го правят длъжностно лице
по смисъла на НК. Работата е свързана с пазене или управление на чуждо
имущество, когато боравенето с такова произтича от нейното естество, а не от
присъщата на всеки инцидентна възможност да разполага с него. Такава е
работата, която по своето предназначение и същност е свързана с пазене или
управление на чуждо имущество. В случая дейността на патрула, служби за
сигурност, е била преди всичко охранителна, като пряка възможност той да
борави с чуждо имущество не е имал. В горния смисъл е и съдебната
практика - Решение № 429/09.11.2010 г. на ВКС, II н.о. По тези съображения
настоящата инстанция оправда обвиняемите относно квалификацията по
чл.131, ал.1, т.1 от НК.
По наказанието:
Относно обвиняемия Б.Ж. - за престъплението по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 3 години. Обвиняемият не е осъждан, а от
извършеното от него престъпление, което е умишлено, няма причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Същият е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с решение по НАХД №
104/2005 г. на РС-Царево, влязло в сила на 28.11.2005 г., с което му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева.
Наложената на Ж. „глоба“ по това дело не е заплатена, макар и за събирането
й да е имало образувано изпълнително производство в ТД на НАП.
Наказанието е погасено, поради изтекла давност, а на 04.12.2014 г. е
прекратено и изпълнителното дело, видно от писмо на ТД на НАП-Пловдив
Офис Кърджали. До инкриминираната дата на 04.09.2020 г. са изтекли
последователно и давността за изпълнение на глобата и едногодишният
реабилитационен срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК. Ето защо, няма пречка
обвиняемият да бъде отново освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК за процесното деяние. За да направи този извод настоящата
инстанция съобрази и постановеното Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2/2017 г., ОСНК. При това и с оглед наличието
на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемия за извършеното
престъпление и му наложи административно наказание „глоба”. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания;
смекчаващите отговорността обстоятелства – необремененото съдебно
минало на обвиняемия и добрите му характеристични данни по
местоживеене; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето
защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът
наложи на Б.Ж. административно наказание към минималния размер - „глоба”
от 1 000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на
дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще
5
поведението си.
Относно обвиняемия И. Ж. - за престъплението по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 3 години. Ж. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното
престъпление, което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, които
следва да се възстановяват. При това и с оглед наличието на условията на
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия за извършеното престъпление и му
наложи административно наказание „глоба”. При определяне размера на
наказанието настоящата инстанция взе предвид степента на обществена
опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена
опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания;
смекчаващите отговорността обстоятелства – необремененото съдебно
минало на обвиняемия и добрите му характеристични данни по
местоживеене; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето
защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът
наложи на И.Ж. административно наказание към минималния размер -
„глоба” от 1 000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде
възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за
в бъдеще поведението си.
С оглед изхода на делото - осъдително решение, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди всеки обвиняемите - Б.Ж. и И.Ж., да заплати
сумата в размер от по 82.35 лева, представляващи направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно
ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови решението си.


Районен съдия:




6
Съобщи за изтекли лични данни