Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.02.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на шестнадесети февруари през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 11882 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 105477
от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 41980/2018 г. СРС, 53 с-в е
осъдил „А.П.“ ЕООД да заплати на „П.ю.“ ЕАД сумата от 5 194,52
лв.-обезщетение по споразумение от 01.01.2016 г., дължимо за периода от
01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. със законната лихва от 25.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 063,45 лв.-лихва за
забава от датата на забавата до 25.06.2018 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
„А.П.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон.Твърди, че неподаването на отговор на исковата молба не
освобождава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, тъй като
разпоредбата на чл.146 ГПК е императивна и неспазването й представлява съществено
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.Излага доводи, че
представеното споразумение е частен диспозитивен документ и от неоспорване на
съдържанието му не следва извода, че между страните е сключен договор за
спогодба, с който са уредени отношенията им по повод ползване на процесния
имот. Въззивникът поддържа, че ищецът не е доказал, че е предал фактическата
власт върху обекта по описания в споразумението начин-с приемо-предавателен
протокол, поради което за него не е възникнало задължение за заплащане на
консумативни разноски.Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове.Претендира
направените съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът по
въззивната жалба-
„П.ю.“ ЕАД оспорва същата.Излага доводи, че първоинстанционният съд правилно е
преценил, че по делото е доказано сключването на наемен договор между страните
за процесния имот и неизпълнението на задължението за заплащане на наемна цена
и консумативи от наемателя.Твърди, че въззивникът е имал пасивно поведение, не
е депозирал отговор на исковата молба, не е представил доказателства, че е
погасил задълженията си за плащане на наемна цена и консумативи.Излага
твърдения, че процесният имот е бил предмет на наемни отношения между двете
дружества още от 19.05.2014 г. до края на 2016 г., като на всеки шест месеца
договорът е приподписван за нови 6 месеца, и че имотът е бил предаден за
ползване от наемодателя още на 10.06.2014 г. по силата на първото споразумение
между страните, като държането не е връщано на наемодателя.Ответникът
периодично е заплащал наема и консумативите за обекта през периода на ползване,
което опровергава твърдението, че не му е била предавана фактическата власт.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „П.ю.“ ЕАД твърди, че на 01.01.2016 г. е сключил с ответника „А.П.“ ЕООД договор за наем на недвижим имот, представляващ обособена част
от сграда с площ от 255,00 кв.м., част от сервизна работилница със застроена
площ от 945 кв.м., находяща се в гр.София, р-н „Илинден“, местност „Западен
парк“, кв.1, парцел 1 за срок до приключване на съответните конкурсни процедури
с влязла в сила заповед за определяне на наемател на обекта, но не по-късно от
01.07.2016 г. при месечна наемна цена от 1 000 лв. без ДДС /1 200 лв. с
ДДС/.Ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.5, т.7
от договора за заплащане на наемна цена и консумативни разходи, свързани с
ползването на обекта, плащани от ищеца за периода месец март 2016 г.-месец юни
2016 г.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4 800
лв.-дължима наемна цена за ползване на описания обект за периода 01.03.2016
г.-30.06.2016 г., 1 063,45 лв.-мораторна лихва върху дължимата наемна цена
от датата на забава за плащане на всяка вноска до датата на завеждане на иска,
394,52 лв.-консумативни разноски /7,94 лв.-за месец февруари 2016 г. и 386,60
лв.-за месец юни 2016 г./ със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Видно от представеното по делото споразумение за заплащане на финансово
обезщетение от 01.01.2016 г. „А.П.“ ЕООД е приел да ползва за сервизна дейност
и за свой риск и сметка обособена част от сграда с площ от 255,00 кв.м., част
от сервизна работилница със застроена площ от 945 кв.м., находяща се в
гр.София, р-н „Илинден“, местност „Западен парк“, кв.1, парцел 1 от 01.01.2016
г. до срока на приключване на съответните конкурентни процедури с влязла в сила
заповед за определяне на наемател и сключване на договор с „П.ю.“ ЕАД в
резултат на проведен конкурс, но не
по-късно от 01.07.2016 г. при месечно обезщетение до 5-то число на текущия
месец в размер на 1 000 лв. без ДДС.В
чл.4 е посочено, че „П.ю.“ ЕАД следва да предаде обекта с
предавателно-приемателен протокол.Съгласно чл.5, т.7 от споразумението „А.П.“
ЕООД се е задължил да заплаща всички консумативни разходи, свързани с
ползването на обекта-разноски за електричество, вода, охрана и др.
Представени са фактура № **********/08.03.2016 г., издадена от „П.ю.“ ЕАД
за административно-техническо обслужване за м.02.2016 г. в размер на 7,94 лв. с
ДДС и фактура №**********/01.08.2016 г., за административно-техническо
обслужване за м.06.2016 г. в размер на 386,60 лв. с ДДС, издадена от „П.ю.“ ЕАД
с посочен получател „А.п.“ ЕООД.
Пред настоящата инстанция са приети споразумения за ползване на процесния
имот-терен с площ от 100 кв.м.- част от УПИ I, кв.1 и обособена част от сграда на сервизна работилница
с площ от 91 кв.м. при застроена част на сградата 945 кв.м., находящи се в
гр.София, м. „Западен парк“, кв. „Захарна фабрика от „А.П.“ ЕООД на свой риск и
сметка от 19.05.2014 г. и от 02.12.2014 г. срещу заплащане на „О.“ ЕАД на месечно
обезщетение в размер съответно на 461 лв. без ДДС и 838 лв. без ДДС със срок до
приключване на съответните конкурсни процедури с влязла в сила заповед за
определяне на наемател и сключване на договор с „П.ю.“ ЕАД в резултат на
проведен конкурс, но не по-късно от
31.12.2014 г., съответно 30.06.2015 г.
На 10.06.2014 г. „О.“ ЕАД е предало на „А.П.“ ЕООД във връзка с подписано
споразумение за заплащане на финансово обезщетение за ползване на търговски
обект-терен с площ от 100 к.м.-част от УПИ I, кв.1 и обособена част от сграда на сервизна работилница
с площ от 91 кв.м. при застроена част на сградата 945 кв.м., находящи се в
гр.София, м. „Западен парк“, кв. „Захарна фабрика“.
На 11.09.2014 г. СОС е взел решение № 575 за вливане по смисъла на чл.262 ТЗ на „О.“ ЕАД към „П.ю.“ ЕАД, като цялото имущество на „О.“ ЕАД преминава към
„П.ю.“ ЕАД, което става негов правоприемник.
Представено е и споразумение от 01.07.2015 г., сключено между „П.ю.“ ЕАД и
„А.П.“ ЕООД за ползване от ответното дружество на процесния обект срещу месечно
наемно обезщетение от 1 000 лв. без ДДС за срок до приключване на
съответните конкурсни процедури с влязла в сила заповед за определяне на
наемател и сключване на договор с „П.ю.“ ЕАД в резултат на проведен конкурс, но не по-късно от 01.01.2016 г.
Представени са и фактури № **********/14.01.2015 г. за сумата 461 лв. без
ДДС-наем за м.01.2015 г., № **********/05.02.2015 г. за наем за м.02.2015 г. в
размер на 461 лв., № **********/05.02.2015 г. за административно-техническо
обслужване за м.01.2015 г. в размер на 228,83 лв., № **********/04.03.2015
г.-наем за м.03.2015 г., № **********/04.03.2015 г. за ел.енергия за м.02.2015
г. в размер на 235,47 лв., № **********/09.04.2015 г. за наем за м.04.2015 г. в
размер на 461 лв., № **********/09.04.2015 г. за ел.енергия за м.03.2015 г. в
размер на 198,49 лв., № **********/08.05.2015 г. за наем за м.05.2015 г. в
размер на 461 лв., № **********/08.05.2015 г. за ел.енергия за м.04.2015 г. в
размер на 216,77 лв. и № 50000008/22.05.2015 г. за корекция на наем за
м.01.-05.2015 г. в размер на 1 885,00 лв., издадени от „П.ю.“ ЕАД с
получател „А.П.“ ЕООД, по които видно от представената и изходяща от ответното
дружество справка, както и от платежно нареждане от 05.06.2015 г. е извършено
плащане в общ размер на 6 083,48 лв.
Представени са и
фактури № **********/09.06.2015 г. за
наем за м.06.2015 г. в размер на 838 лв. и № **********/09.06.2015 г., също издадени от „П.ю.“ ЕАД с получател „А.П.“ ЕООД, по които видно от
представената и изходяща от ответното дружество справка, както и от платежно
нареждане от 03.07.2015 г. е извършено плащане в общ размер на 1 251,74
лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да уважи предявените искове
първоинстанционния съд е приел, че страните са били в наемно правоотношение, по
силата на което ответното дружество дължи на ищеца месечен наем в размер и консумативи.Съдът е отхвърлил като
неоснователно възражението на ответника, че не е ползвал имота, като е приел,
че не е доказано прекратяване на правоотношението, нито връщане на вещта по
смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването
на имота.
От събраните по делото доказателства, които не са
оспорени от ответника е установено, че през процесния период страните по делото
са били в наемно правоотношение по силата на споразумение от 01.01.2016 г.,
което по своето съдържание представлява договор за наем.По силата на чл.5, т.7
„А.п.“ ЕООД се е задължил да заплаща всички консумативни разходи, а месечната
наемна цена, платима до 5-то число на текущия месец, възлиза на 1 200 лв. с
ДДС /чл.8, ал.1/.Видно от представените фактури консумативните разходи за
м.02.2016 г. възлизат на 7,94 лв., а за м. юни 2016 г.- на 386,60 лв.С оглед липсата на своевременно въведени доводи,
както и на доказателства, опровергаващи автентичността на споразумението следва
да се приеме, че представеният договор за наем е истински документ.Въззиваемият не твърди, а и не е ангажирал доказателства да е изпълнил
задълженията си.
Възражението, че имотът не е бил предаден на наемателя по
описания в споразумението начин-с приемо-предавателен протокол, е преклудирано
съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, тъй като ответникът не е подал отговор на
исковата молба и същото е заявено за първи път с въззивната жалба.
Независимо от това пред настоящата инстанция въззиваемият
е представил писмени доказателства, които не са оспорени от въззивника и от
които е видно, че страните по делото са били в наемни правоотношения за
процесния имот още от 19.05.2014 г. по силата на споразумение, сключено с
„Озеленянане“ ЕАД /чийто правоприемник е въззиваемият/, като процесният имот е бил предаден с
приемо-предавателен протокол от 10.06.2014 г.Липсват доказателства наемателят
да е върнал вещта по смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД, поради което дори и да не
беше преклудирано, възражението на въззивника се явява неоснователно.Същият е
извършвал и плащания на суми за наем и консумативи за предходен период, което
представлява признание за ползване на имота.
Поради изложените съображения исковете се явяват
основателни и следва да се уважат.
Други конкретни оплаквания не
са въведени с въззивата жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд е обвързан от само от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции решението следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата 800 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 105477 от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 41980/2018 г. на СРС, 53 с-в,
с което са уважени предявените от „П.ю.“ ЕАД с ЕИК ******срещу „А.П.“ ЕООД с
ЕИК ******искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата от 5 194,52
лв. /4 800 лв.-наемна цена за периода 01.03.2016 г.-30.06.2016 г. и 394,52
лв.-консумативи за м.02.2016 г. и м.06.2016 г. по споразумение от 01.06.2016 г./
и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 063,45 лв.
ОСЪЖДА „А.П.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „П.ю.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:***
сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.