Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4200
10.11.2014 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІ граждански състав
На 10.11.2014 година
В публично заседание на 21.10.2014г.
в следния състав:
Председател: Стефка
Михова
Секретар: Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 5715 по описа на
ПРС за 2014 година намери за установено следното:
Предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба
против ответника П.А.Д., ЕГН:**********,***, ищцата К.Г.К., ЕГН:**********,*** твърди, че с договор за заем, сключен на 16.06.2009г. , в писмена форма, с
нотариална заверка на подписите, предала в заем на ответника сума в размер от 7000 лева, срещу поето от
заемополучателя задължение за връщането
й до 30.11.2009г. Ищцата твърди, че ответникът не изпълнил задължението
си по договора за връщане на уговорената сума и въпреки отправените му покани
за това, поради което за вземането си се снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2090/2014г. по описа на ПРС. В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което ищцата предявява
настоящия иск и моли съда,след допуснато изменение на предявения иск, да
постанови решение, с което да признае за установено, че й дължи сумата от 5400
лева,съставляваща невърнат заем по сключения на 16.06.2009г. договор, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в
съда-10.02.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на
разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен.Сочи,че
представеният в заповедното производство договор за заем не е редовен от външна
страна,тъй като не е представен в оригинал. Твърди също,че е изправна страна в
правоотношението,тъй като е върнал заемната сума на ищцата.
Пловдивски районен съд, ХІІ граждански
състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д.№2090 по описа на ПРС за 2014г.,7 гр.с се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П.А.Д. за вземане в размер на 7000 лева, дължимо по договор за заем, сключен
на 16.06.2009г. в писмена форма, с
нотарилна заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата начиная
от датата на подаване на заявлението в съда- 10.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Срещу
заповедта е подадено възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК, което
обосновава и правния интерес на ищеца от
предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
Представеният в заповедното производство договор
за заем е сключен на 16.06.2009 год., между К.К., от една страна като
заемодател и П.Д., от друга като заемополучател. Според уговореното
в договора заемодателят дава на
заемополучателя сумата от 7000 лева, срещу поето насрещно задължение за връщането й в срок до 30.11.2009г. , по банков път в откритата на името на заемодателя в
банка ДСК ЕАД банкова сметка IBAN :***. В т.1 от Раздел І от договора заемополучателят
изрично е декларирал,че е получил сумата изцяло и в
брой. Подписите на страните са нотариално заверени в деня на сключването на
договора, което обстоятелство наред с правата и задълженията на страните по
същия , получаването на сумата по
договора, не се оспорва от заемополучателя.
Възражението на ответника, че така
представеният в заповедното производство договор за паричен заем не е редовен
от външна страна ,тъй като не е представен от заявителя в оригинал, съдът
намира за неоснователно.
Процесуалният закон
в чл.418, ал.1 и 2 във връзка с чл.417, т.3 ГПК не е поставил изискване за
представяне със заявлението на оригинала на сключения с нотариална заверка на
подписите договор. Наличие на такова изискване не може да се основе и на
реквизитите, които следва да съдържат образците на заявленията за издаване на
заповед за изпълнение, определени с Наредба № 6 от 20.02.2008 год. на министъра
на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление
за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. В приложение № 4 към споменатата Наредба, съдържаща образец на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е посочен като
реквизит на приложенията към заявлението: документ по чл.417, от който произтича
вземането, в оригинал и копие за прилагане към заповедта за изпълнение. Посочената
обаче Наредба № 6 е подзаконов нормативен акт по приложението на разпоредби от
заповедното производство на по-висок по степен нормативен акт – Гражданския
процесуален кодекс, поради което при противоречие следва да намерят приложение
именно разпоредбите на процесуалния закон /чл.15, ал.3 ЗНА/, които не съдържат
изискване за представяне със заявлението на оригинала на договора. В този
смисъл е Определение № 360 от 06.11.2013 година
по ч.гражданско дело № 4277/2013г.
година на ВКС, второ гражданско отделение.
Същевременно от
представения договор е видно,че подписите са били
заверени от нотариус на 16.06.2009г. и по този договор ответникът има
задължение да плати определена сума.Сумата е
конкретно и ясно определена, поради което не са били налице основания за отказ
от издаване на заповед за незабавно изпълнение. Документът е редовен от външна
страна и удостоверява претендираната сума
и задължението на ответника за плащане.
Във връзка с
другото инвокирано от ответника възражение , че е
погасил чрез плащане задължението по договора за паричен заем , по делото
са представени извлечения от банковите
сметки на страните открити съответно в „Юробанк България“АД и „Райфайзен банк“АД, от които документи се установява, че през периода
10.01.2012г.-23.09.2013г. ответникът е
погасил частично задължението си по
договора за паричен заем, като е върнал на К.К. сумата от общо 1600 лева и е
останал невъзстановен остатък от 5400 лева.
По делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на остатъка от заемната сума в
размер от 5400 лева, следователно, се
явява неизправен длъжник,по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД, и за заемодателя
възниква правото да иска връщане на дадената в заем сума.
С оглед на така изложеното предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено,че ищецът има
вземане спрямо ответника в размер на сумата 5400 лева , представляваща невърнат заем, предоставен по
силата на сключения на 16.06.2009г. договор.
Законната лихва върху главницата се дължи и от
предявяване на претенцията в съда- 10.02.2014г. по арг.от чл.422 ГПК до пълното
изплащане на вземането.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по настоящето дело
разноски в размер на сумата от 740 лева, както и направените в заповедното
производство разноски в общ размер
от 540 лева.
По изложените съображения Пловдивският районен
съд,ХІІ гр. с.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на К.Г.К.,
ЕГН:**********,*** срещу П.А.Д.,ЕГН:**********,***,
в размер на сумата от 5400 лева, представляваща невърнат заем по сключен на
16.06.2009г. с нотариална заверка на подписите договор за паричен заем , ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда-10.02.2014г. до окончателното й изплащане , за която сума е издадена на 11.02.2014г. Заповед №1302 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2090 по
описа на ПРС за 2014г.
ОСЪЖДА П.А.Д.,
ЕГН:**********,*** да заплати на К.Г.К., ЕГН:**********,***, направените по настоящето дело
разноски в размер на сумата от 740 лева, както и сумата от 540 лева-разноските
направени в производството по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2090 по описа на ПРС за
2014г.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: /п/ Стефка Михова
Вярно с оригинала
ЕЛ