Решение по адм. дело №1397/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба (неправилно наименована „искова молба“) от В. Я. Д. от [населено място], чрез адв. Т. М. от ХАК, против Решение рег. № 1253р-7539/12.06.2025 г. за отказ от издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Оспорващата намира за неправилни направените от административния орган изводи, че завършила VIII клас в бивше специално училище за деца с умствена изостаналост (бивше помощно училище), но не постигнала държавното образователно изискване за учебно съдържание и било издадено удостоверение за завършен клас, a не за основно образование. Сочи, че в действителност от Народно основно помощно училище (НОПУ) „Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли било издадено не удостоверение, а редовно свидетелство за завършено основно образование. Счита, че от отговорите на РУО гр. Хасково и Център за специална образователна подкрепа (ЦСОП) „Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли всъщност било видно, че била записана в конкретното училище (в VI клас през 1980 г., т.е. съответствал на завършен VIII клас през 1983 г.), но в архива му липсвала книга за вписване на свидетелства за основно образование, за което тя не можело да носи отговорност. Освен това, при записването за шофьорски курс представила свидетелството за завършено основно образование и същото било прието без възражения. Преди години завършила и 2-годишен курс за квалификация от III разряд по специалността „Горно дамско облекло“ в УПП „Труд“ гр. Димитровград, където също изисквали свидетелство за основно образование.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалвания отказ и да бъде задължен Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково да ѝ издаде СУМПС. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. Т. М. от ХАК, поддържа оспорването, като в хода по същество и в писмени бележки се релевират допълнителни съображения за неговата основателност.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2025 г. В. Я. Д. е подала до Сектор „Пътна полиция“ Хасково заявление за издаване на СУМПС с вх. № 3092/19.05.2025 г., към което е приложила документи, сред които и Свидетелство за завършено основно образование № 197 от 15.06.1983 г., издадено от НОПУ „Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли.

С писмо рег. № 125300-9053/21.05.2025 г. За Началник Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково е уведомил Началника на РУО Хасково за постъпилото заявление и приложените към същото документи, като е поискано да бъде разяснено следва ли издаденото Свидетелство за завършено основно образование с рег. № 197 от 15.06.1983 г. да се приема за документ, удостоверяващ завършено основно образование, даващ право да бъде издадено СУМПС, съгласно писмо рег. № 0313-7/14.02.2022 г. на Заместник-министъра на образованието и науката, предвид факта, че е издадено от учебно заведение „народно основно помощно училище“. Поискано е също да бъде извършена проверка относно валидността на представеното свидетелство за основно образование и дали то е действително издадено от учебното заведение.

С Писмо рег. № РД-19-170/06.06.2025 г. на Началник на РУО – Хасково е посочено, че е извършена проверка в архива на НОПУ „Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, като в Книга за подлежащите на задължително обучение са налични данни, че В. Д. е записана в VI клас през 1980 г. Отбелязано е още, че в архива на училището липсва Книга за вписване на свидетелства за основно образование и не може да бъде установено, че е издадено свидетелство за основно образование на лицето.

Приложено е и писмо с изх. № В-190/05.06.2025 г. от Директора на ЦСОП „Петко Рачов Славейков“, гр. Харманли, според което ЦСОП съхранява следната документация: Главна книга от учебната 15.09.1986 г.; Книга за подлежащите на задължително обучение деца от 1951 г. на НОПУ „П. Р. Славейков“ гр. Харманли. Посочено е и че в архивите на ЦСОП са налични данни за В. Я. Д. в книга за подлежащите на задължително обучение деца от 1951 г. до 1973 г. на стр. 20, ред 35, като е отбелязано, че се прилага снимков материал от тази книга.

С докладна записка рег. №1253р-7538/12.06.2025 г. до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, на основание чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), се предлага да бъде отказано издаването на СУМПС на В. Я. Д..

С оспореното в настоящото производство решение, на основание чл. 151, ал. 2 ЗДвП, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково е отказал издаването на СУМПС на В. Я. Д.. В мотивите му са обсъдени подаденото заявление за първоначално издаване на СУМПС и представените от лицето документи, както и разпоредбите на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, в редакцията му от 16.07.2010 г. и чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), в редакцията от 30.06.2017 г. Посочено е също така, че съгласно писмо рег. № 0313-7/14.02.2022 г. на Заместник-Министъра на образованието и науката, лица, притежаващи свидетелство за основно образование със завършен VIII клас, издадени преди и през учебната 2018-2019 г., имат право да им бъде издадено свидетелство за управление на МПС. Според същото писмо на лица, завършили успешно VIII клас в бившите специални училища за деца с умствена изостаналост (бившите помощни училища), но които не са постигнали държавното образователно изискване за учебно съдържание, се издава удостоверение за завършен клас, което обаче не удостоверява завършен начален етап на основно образование, съответно завършено основно образование. Прието е, че предвид горецитираните разпоредби, на последните лица не следва да се издава СУМПС. Накрая органът се е позовал и на постъпилия във връзка с допълнително запитване до Началника на РУО, гр. Хасково отговор с вх. № 125300-10020/09.06.2025 г., според който не се потвърждава издаването от НОПУ „П. Р. Славейков“ гр. Харманли на свидетелство за основно образование на В. Д..

Процесното решението е получено лично от жалбоподателката на 16.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 27.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата свидетелство за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи според постоянния адрес на лицето. След като в настоящия случай отказът за издаването му е от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (видно от представените Заповед № 8121К-4076/05.05.2025 г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за всъпване в длъжност от 05.05.2025 г.), а постоянният адрес на оспорващата е в [населено място], то следва, че обжалваният административен акт изхожда от материално и териториално компетентния орган.

На следващо място, няма спор между страните, а и при извършената служебна проверка се установява, че оспореното решение е обективирано в законоустановената писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според настоящия съдебен състав процесният отказ е в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел.

Условията и изискванията, при наличие на които се издава СУМПС, са регламентирани в чл. 151 ЗДвП, като спорният по делото въпрос е дали жалбоподателката отговаря на това по чл. 151, ал. 2 ЗДвП и по – конкретно - на изисискващата се от закона степен на образование.

Според чл. 151, ал. 2 ЗДвП, приет със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г., едно от изискванията за издаване на СУМПС е лицето да е завършило X клас. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредбата, която в действащата към датата на подаване на заявлението редакция посочва, че за първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС лицето трябва да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование.

По делото обаче липсват доказателства и дори твърдения на жалбоподателката да е издадено удостоверение за завършен X клас или първи гимназиален етап на средно образование. Представеното Квалификационно свидетелство № 1149 удостоверява единствено, че през 1983 г. – 1985 г. В. Я. Д. е завършила две годишен курс по горно дамско облекло при учебно производствено предприятие „Труд“ в гр. Д. След като оспорващата не притежава изискуемия документ, то в случая не са налице материалните предпоставки за издаване на СУМПС.

Наред с горното, следва да се посочи, че съгласно § 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения ЗНП от 1991 г. до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Съдът счита обаче, че по отношение на оспорващата е неприложима коментираната разпоредба, тъй като изключението по този законов текст касае само и единствено лица, завършили основно образование или завършили Х клас по реда на отменения ЗНП от 1991г., а жалбоподателката е завършила своето основно образование през 1983 г., т. е. по реда на отменения ЗНП от 1948 г. Разпоредбите на последния не попадат в обхвата на § 16 ПЗРЗИДЗДвП и не могат да бъдат приложени по аналогия, тъй като става въпрос за изключение. В тази насока е и Решение № 14987 от 03.12.2020 г. по адм. д. № 7198/2019 г. на ВАС, VII о.

За пълнота на мотивите е уместно да се отбележи, че дори да се приеме, че в случая може да намери приложение § 2а, ал. 1 ПЗР на Наредбата, съгласно който лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения ЗНП, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 8 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование, то от представеното по делото писмо рег. № РД-19-170/06.06.2025 г. на Началник на РУО – Хасково е видно, че в архива на НОПУ „Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли липсва Книга за вписване на свидетелства за основно образование и не може да бъде установено, че е издадено свидетелство за основно образование на В. Я. Д..

От друга страна, макар да е представено от оспорващата Свидетелство № 197 за завършено основно образование, издадено от НОПУ „Петко Рачов Славейков“, следва да се има предвид, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, изразена в Решение № 3716 от 06.04.2023 г. по адм. д. №6568/2022 г., VII о.; Решение № 1955 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 10015/2018 г., VIII о.; Решение № 8808 от 06.07.2017 г. по адм. д. № 2071/2017 г., VII о. и др. Следователно, лицето не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване за издаване на СУМПС за нова категория. Ето защо правилно е прието от административния орган, че липсата на този документ е с правоизключващо действие относно възможността за удовлетворяване искането на заявителя.

С оглед гореизложеното постановеният отказ е съобразен и с целта на закона, а именно - всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на В. Я. Д. е неоснователна, респ. обжалваното от нея решение е законосъобразно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Я. Д. от [населено място], [улица], срещу Решение за отказ от издаване на СУМПС рег. № 1253р-7539/12.06.2025 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.