Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VІ-ти
наказателен състав в публично заседание на ….. двадесети септември ……. две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Е. ГОРАНОВА и прокурора ………..ДИЛЯН МИХАЙЛОВ…………………,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1512/2019
г., съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА А.Б.Р., роден на *** ***, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в
това, че на 10.10.2017 г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, потвърдил неистина в
писмена декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи от 10.10.2017 г. – че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено
– която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата –
се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства – изгубване на документ – Свидетелство за управление на моторно
превозно средство №***, поради което и на основание
чл.313 ал.1 от НК и чл. 78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000(хиляда) лева.
ОСЪЖДА
А.Б.Р. с горната самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Русе сумата
от 82,96 лв. разноски на досъдебното производство.
Решението подлежи на обжалване и протестиране
в 15-дневен срок пред РОС, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на
глава XXVІІІ от НПК.
Русенска районна прокуратура
е обвинила А.Б.Р. *** в това, че на 10.10.2017
г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.
17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи от 10.10.2017 г.
– че притежаваното от него свидетелство
за управление на МПС е изгубено – която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от
Закона за движение по пътищата – се дава пред орган на власт за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства – изгубване на документ – Свидетелство за
управление на моторно превозно средство №*** -
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р. е роден на *** ***.
Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е семеен и не е
осъждан. Не работи. ЕГН **********.
През лятото на 2017 год. в района на гр. Сливо поле, обл. Русе причинява ПТП и му
е съставен акт за установяване на административно нарушение. При връчване на
наказателното постановление Р. не предава свидетелството си за
управление на МПС, като заявява, че е изгубено.
Във връзка с това, на 10.10.2017 г., обв. А.Р. подава в
Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Русе заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани с вх.№ 108900-6218/10.10.2017
г., с което иска да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС и декларация за издаване на дубликат на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в която декларира, че същото не е
отнето от контролен орган, а изгубено от него при пътно транспортно
произшествие, причинено от него място, макар много добре да знае, че това не е
вярно. Свид. Е. А. - системен оператор в Сектор БДС /РУ Сливо поле/ към ОД МВР -
Русе приема документите. Въз основа на заявените от обвиняемия обстоятелства му се издава дубликат на
свидетелство за управление на МПС.
На 23.11.2018 г. в Сектор ПП при ОД МВР - Русе получават писмо от ГД „Национална полиция" - гр.София, ведно с върнато от германските
власти в Посолството на РБългария отнето свидетелство за
управление на МПС на обв.Р., където е отбелязан и факта, че свидетелството за
управление на МПС е отнето от германските власти поради това, че същото е
обявено за издирване по ШИС и водачът елишен от право да управлява МПС до
18.10.2018 г.
Приетата за установена фактическа
обстановка се установява от следните доказателства: събраните в хода на
досъдебното производство обяснения на обвиняемия и показания
на свид. Е. С. А. и К. Х. К., както и от приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства – декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост, декларация за издаване на документ за самоличност, както
и от заключението на почерковата експертиза.
От обясненията на обвиняемия и заключението на
почерковата експертиза се установява, че подписът за „декларатор” и ръкописният
текст в молбата – декларация от 10.10.2017 г. са изпълнени от обвиняемия.От
същите се установява,че обвиняемият е съзнавал,че свидетелството му за
управление е отнето,а не изгубено и в тази връзка,че декларира невярно
обстоятелство.
Така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да направи единствените и несъмнени изводи
относно деяние и вина:
Посредством действия обв.Р. е
осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като на 10.10.2017 г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, потвърдил неистина в
писмена декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи от 10.10.2017 г. – че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено
– която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата –
се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства – изгубване на документ – Свидетелство за управление на моторно
превозно средство №***.
Изпълнителното деяние на
престъплението е извършено чрез действие.
Обвиняемият е съзнавал, че декларира
невярно обстоятелство, а именно че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС.
Документът съставен от обв.Р. представлява
декларация, която се изисква по закон. Разпоредбата на чл.160 ал.1 от ЗДвП
регламентира,че дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон
към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен.Този факт, по силата на същата разпоредба се
установява,чрез подаване на декларация от притежателя.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че без да декларира
неверни обстоятелства няма да му бъде издаден дубликат.Съзнавал е и че за
достоверността на декларираните обстоятелства носи наказателна отговорност, но
въпреки това е декларирал невярно обстоятелство, а именно, че свидетелството му
за управление е изгубено.
Съдът след като взема предвид, че
за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
до три години или глоба, деянието е умишлено, деецът не представлява голяма
обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII от НК, не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, не се касае за множество деяния и от извършеното от него не са
причинени тежка телесна повреда или смърт и целите на наказанието могат да се
постигнат по този начин, прие, че са налице формалните предпоставки на чл.78а
от НК за освобождаване на обв.Р. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При
индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,направените признания,
изразеното съжаление. Отегчаващи липсват. При наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи към минимума на предвиденото, за да съответства на
извършеното, а именно глоба в размер на хиляда лева.
Обвиняемият следва да заплати и направените в
хода на делото разноски.
Мотивиран
така и на основание чл.378 ал.4 от НПК съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: