№ 1004
гр. Пазарджик, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на .................
г. от Т. А. К., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. ............................................, против А.
Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ...................................
В молбата се твърди, че страните са фактически съжители, както и че се намират във
влошени отношения. Посочва, че ответникът я преследва навсякъде където отиде, както и че
и нанася удари по лицето, главата и се опитвал да я души. Също я и заплашвал.
За конкретният акт на домашно насилие твърди, че на 31.07.2023 г. в 23:30 часа, в
дома им в гр. Пазарджик, ул. ...................................., започнал да я удря с юмруци по лицето,
очите, ръцете и започнал да я души без да мисли за последствията. За случилото се снабдила
с медицинско свидетелство.
Молителят иска от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника
предвидените в ЗЗДН мерки.
В проведеното съдебно заседание молителят се явява лично. Поддържа молбата и
моли съдът да я уважи, като основателна и доказана.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването, ответникът се
явява лично и с адвокат Д. С. от АК Пазарджик, като признават извършения акт на домашно
насилие и молят съда да постанови единствено мярката предвидена в чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
Посочва, че причината, поради която е нанесъл удари по молителката и е причинил
1
твърдените от последната наранявания, е възникнал скандал, породен от молителката, която
му взела сумата в размер на 3000 лева.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата е представена декларация от Т. А. К., съдържаща подробно
описания инцидент на 31.07.2023 г..
Не е спорно между страните по делото, че са фактически съжители, както и че
молителят е извършил твърдения акт на домашно насилие на 31.07.2023 г..
От представеното и неоспорено от ответника съдебно-медицинско удостоверение №
191/2023 г. от д-р- И. Ц. се установява, че при прегледа на молителката на 03.08.2023 г., се
установили следните наранявания: кръвонасядания, травматичен оток и охлузване по
лицето; охлузване по шията; охлузване и кръвонасядания по десния горен крайник, които са
получени по механизма на действието на твърд, тъп предмет- чрез удар или притискане с
или върху такъв или неговото тангенциално действие, и отговарят да са получени така,
както съобщава пострадалата в предварителните сведения, а именно - нападната от бившия
й съпруг /А. К./, който я стискал за шията и нанасял удари в областта на лицето с юмруци.
Била стискана и за дясната ръка. Съдебният лекар е посочил, че описаните травматични
увреждания причинили на молителката болки и страдания, без разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.2 НК.
От приложената справка за съдимост на ответника се установява, че е осъждан.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на
чл.3 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че са фактически
съжители. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителя
физическо, психическо и емоционално насилие на 31.07.2023 г., съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от закона преклузивен срок. Поради горното,
същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в
2
хода на производството посредством събраните доказателства и извършеното признание от
ответника, е осъщественото от последния поведение, което поведение съдът намира, че е
подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява
физическо, психическо и емоционално такова спрямо Т. А. К.. За този си извод съдът
кредитира приложената от молителката декларация за осъществено спрямо нея домашно
насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и
в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, място /уточнено в съдебното
заседание/, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът за защита срещу домашното насилие изрично
предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15,
ал.1 ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН.
Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който
има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото същата не са опроверга
от насрещни доказателства на ответника, а дори признава описаното в декларацията.
С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от
Т. А. К. и да не приеме, че на 31.07.2023 г. А. К. е упражнил спрямо нея физическо,
психическо и емоционално насилие – като я удрял с юмруци по лицето, очите, ръцете и
започнал да я души.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се
наложат предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и забрана на
извършителя да приближава молителката на по-малко от 30 метра, както и да не
приближава жилището, което обитава - гр. Пазарджик, ул. ...................................., работата й
и местата му за отдих и социални контакти. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна
защита на молителя и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към него.
Налагането на мерките за закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е
адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно
3
следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответника
действия спрямо молителката, представляват употреба на физическа сила, съдът намира, че
наложените мерки спрямо А.а К. следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца,
считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на ................. г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на
глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200
лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението и
съжалението, което ответникът изрази в проведеното съдебно заседание.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ................................... ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на
Т. А. К., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. ............................................, на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
...................................ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата Т. А. К., ЕГН **********, до
нейното жилище находящо се в гр. Пазарджик, ул. ............................................, местоработата
и до местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на разстояния по-малко
от 30 метра, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ................................... да
заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик глоба в размер на
200 лева /двеста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ................................... да
заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
4
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ на МВР Пазарджик и РУ на МВР Пловдив, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 7-дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5