№ 668
гр. Пловдив, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500709 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
„ С. Г. Груп „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 9 от 02.01.2024 г. по гр.д. № 4
789/2023 г. на РС – Пловдив, с която е уважен предявеният от И. Д. П., ЕГН – **********
срещу въззивника иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, като е признато за
установено че П. не дължи на дружеството сумата 2 335, 48 лв., която сума предмет на
издаден въз основа на Заповед по чл. 410 от ГПК изпълнителен лист от 04.10.2011 г. по
ч.гр.д. № 9643/2011 г. на РС – Пловдив – поради изтекла досежно вземането погасителна
давност.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въззиваемият не е депозирал отговор по жалбата.
Не са заявени от страните искания за ангажиране на доказателства.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззиваемия И. Д.
П., ЕГН – срещу въззивника иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че П. не дължи на дружеството сумата 2 335, 48 лв., ведно със законната лихва
върху нея - предмет на издаден въз основа на Заповед по чл. 410 от ГПК Изпълнителен лист
от 04.10.2011 г. по ч.гр.д. № 9643/2011 г. на РС – Пловдив. Възведеното основание за
недължимост е изтекла след издаването на изпълнителния титул погасителна давност,
погасяваща правото на принудително изпълнение досежно вземането по него. Твърди се, че
изпълнително производство за вземането е образувано на 24.06.2015 г. – изп.д. № 2095/2015
г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, по същото от образуването му не са поискани от
взискателя, нито извършвани от ЧСИ в рамките на 5 годишния давностен срок
изпълнителни действия, имащи за правен ефект да прекъснат течението му, поради което
погасителната давност е изтекла на 24.06.2020 г..
1
Ответникът С. Г. Груп ЕАД, ЕИК ********* е депозирал отговор за неоснователност
на иска с доводи, че с молбата за образуване на изп.д. 2095/2015 г. на 24.06.2015 г. е
извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, така образуването на изп. дело е прекъснало
течението на давността. След образуването му по същото в рамките на 5 – годишния
давностен срок са извършвани изпълнителни действия, всяко от които има за правен ефект
прекъсване течението на давността, съответно е начален момент, от който тече нов
давностен срок. Сочи извършвани такива действия. Поддържа още, че няма настъпила
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като дори и в случай такава да е налице тя
е без значение за давността. Позовава се на съдебна практика на ВКС – ТР № 2/26.06.2015 г.,
ТР № 3/28.03.2023 г., Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1747/2020 г..
По делото е безпротиворечиво установено, че за процесното вземане срещу ищеца
като длъжник е издаден в полза на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
Изпълнителен лист от 04.10.2011 г. по ч. гр.д. № 9643/2011 г. по описа на РС – Пловдив въз
основа на Заповед по чл. 410 от ГПК № 7033/07.06.2011 г.. Няма спор, че вземането е
прехвърленото от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД,
ЕИК ********* на основание Договор за цесия от 08.07.2014 г., като на 24.06. 2015 г. по
молба на цесионера е образувано изп.д. № 2095/2015 г. на ЧСИ К. Павлов, рег. № 824 за
неговото събиране, като с молбата е извършено възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. В хода
на изпълнителното производство вземането е прехвърлено на „ С. Г. Груп „ ЕАД , ЕИК
********* с договор за цесия от 07.03.2019 г. между него и Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД,
съответно като взискател по изпълнението е конституиран цесионера по договора. От
справка в АВ – ТР се установява, че съгласно вписване № 20231211141938 наименованието
на С. Г. Груп АД е променено на „ Финансова Инвестиционна компания „ ЕАД, а съгласно
вписване № 20240212133942 г. наименованието е отново променено на С. Г. Груп ЕАД.
От приложеното в препис изпълн. дело се установява, че по същото са извършвани
следните действия по принудително изпълнение – На 18.05.2017 г. е насрочен Опис на
движими вещи в дома на длъжника за 20.06.2017 г. / несъстоял се поради ненамирането на
длъжника/ ; На 13.06.2017 г. са наложени запори на вземанията на длъжника към третите
лица Стопанска и инвестиционна банка / СИ Банк / АД, ЮроБанк България АД /
постъпления не са реализирани поради липса на авоари по сметките на длъжника /; на
30.11.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника към третото лице Райфайзенбанк
България ЕАД / постъпления не са реализирани поради липса на авоари по сметките на
длъжника; На 04.11.2022 г. е насрочен Опис на движими вещи в дома на длъжника за
23.12.2022 г. / несъстоял се поради ненамирането на длъжника /; На 16.01.2023 г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника в ЮроБанк България АД / липса на авоари в сметките
/. С Разпореждане на ЧСИ от 11.04.2023 г. изпълнителното производство досежно
процесното вземане е спряно на основание издадената по първоинстанционното дело
Обезпечителна заповед от 05.04.2023 г. - по допуснато от съда обезпечение на предявения
иск чрез спиране на изпълнението за вземането, предмет на иска / Определение №
4155/05.04.2023 г./.
При така установеното районният съд е приел, че погасителната давност досежно
вземането е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист и 5 - годишния
давностен срок, считано от тази дата е изтекъл преди извършване на първото действие на
принудително изпълнение по образуваното на 24.06.2015 г. изп.д. № 2095/2015 г. -
извършения на 13.06.2017 г. запор на вземанията на длъжника към третите лица, като
образуването на изп. дело не е действие, прекъсващо давността. Изложени са още мотиви, че
дори и да се приеме, че давността е прекъсната с образуването на изпълн. дело на
24.06.2015 г., то в рамките две години, считано от тази дата – т.е. до 24.06.2017 г., не са
поискани от взискателя и/или извършени от ЧСИ изпълнителни действия по принудително
изпълнение, поради което делото е екс леге перемирано на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от
2
ГПК, а извършените след перемирането изпълнителни действия не могат да бъдат зачетени
като прекъсващи погасителната давност.
Въззивникът поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон. Позовава се на задължителното разрешение, дадено с ТР № 3/28.03.2023
г. на ВКС, ОСГТК, според което погасителната давност за вземания, предмет на изп. дела,
образувани преди 26.6.2015 г. започва да тече съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. / тоест от
последно предприетото изпълнително действие/ от датата на обявяване на това
тълкувателно решение – т.е. от 26.06.2015 г., а дотогава се прилага задължителното
тълкуване по ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането.
Жалбата е основателна по така поддържаното в нея възражение.
Казаното ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК постановява, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. и давността за тези
вземания започва да тече съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. – от датата на последно
предприетото изпълнително действие, считано от датата на обявяването му – т.е. от
26.06.2015 г..
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен
способ- независимо дали е дало целения с него резултат, свързан със събиране на вземането
и удовлетворяване на взискателя. Прекъсващите давността такива действия са примерно
неизчерпателно изброени, като сред тях са насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Примерно неизчерпателно изброени са
и действията, които не са такива по принудително изпълнение и не прекъсват давността -
образуването на изпълнително дело / освен ако в молбата по чл. 426 ал. 1 от ГПК не е
извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ /, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
Следователно в случая, с образуването на 24.06. 2015 г. на изп.д. № 2095/2015 г. за
принудително удовлетворяване на процесното вземане, теклата до този момент, считано от
04.10.2011 г. / датата на издадения за вземането изпълнителен лист / погасителна давност се
прекъсва, а началният момент на новата давност за вземането / 5 годишната по чл. 117 ал. 2
от ЗЗД / е датата 26.06.2015 г.. С извършването на конкретно посочените по горе действия
по изп.дело № 2095/2015 г., съставляващи такива по принудително изпълнение давността е
многократно прекъсвана и 5 годишния давностен срок не е изтекъл към датата на
предявяване на иска – както и към настоящия момент. Делото не е перемирано на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на дата 24.06.2017 г., тъй като запорите на вземанията на длъжника
към третите лица Стопанска и инвестиционна банка / СИ Банк / АД, ЮроБанк България АД /
са наложени от ЧСИ на 13.06.2017 г. и чрез тях е прекъснат двугодишния срок по чл. 433 ал.
1 т.8 от ГПК, който е прекъснат и преди това посредством насрочения Опис на движими
вещи от 18 май 2017 г..
Предвид изложеното искът за недължимост на процесното вземане поради погасено
по давност право на принудително изпълнение за него е неоснователен и се отхвърля - след
3
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение за неговото уважаване.
С оглед този инстанционен резултат въззиваемият - ищец има право на направените за
двете инстанции разноски. Не е заявено обаче искане за тяхното присъждане, поради което
не се и присъждат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 9 от 02.01.2024 г. по гр.д. № 4 789/2023 г. на РС –
Пловдив, вместо което Постановява:
Отхвърля предявеният от И. Д. П., ЕГН – ********** срещу „ С. Г. Груп „ ЕАД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за признаване установено че на
основание изтекла погасителна давност П. не дължи на дружеството парично вземане в
размер на 2 335, 48 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2011 г. до
окончателното плащане - което вземане предмет на издаден въз основа на Заповед по чл. 410
от ГПК № 7033/07.06.2011 г. Изпълнителен лист от 04.10.2011 г. по ч.гр.д. № 9643/2011 г. на
РС – Пловдив.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4