Решение по дело №1627/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от фондация „Виа понтика“ - Б. с ЕИК ********* (Фондацията) и адрес – община Б., село Маринка, улица „Петрова нива“ № 20, представлявано от И.А.- председател на Управителния съвет, против заповед № ФК - 223 - 0096551/21.08.2023 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „екопарк „В.““, намиращ се в град Б., след квартал „Г.Е.“, в посока към град К., стопанисван от жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Изтъква, че обектът, по отношение на който е наложена ПАМ, не е собственост на Фондацията и не се стопанисва като търговски обект, а се управлява в дългогодишно сътрудничество с Областна администрация – Б. като се развиват дейности за екологично обучение и алтернативен туризъм. Отделно твърди, че контролната покупка, описана като входна такса, е „предоставено дарение“ екопарк „В.“. Описва начина на финансирането си. Цитира решение от 04.05.2023 година по дело С-71/21 на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 237 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 50 от хартата на основаните права на ЕС и - като се позовава на него, заявява, че ПАМ е незаконосъобразна. Цитира практика на ВАС от периода 2008 – 2011 година относно необосноваността на административните актове. Сочи, че издадената заповед е немотивирана, в това число и относно мотивите на органа за приетата продължителност на мярката, т.е. мотивите, като цяло, са бланкетни.

Иска се отмяната на ПАМ.

Ответникът, чрез писмено становище и участие на процесуален представител в съдебното заседание, изразява мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите

На 08.08.2023 година в 15:54 часа, в обект – екопарк „В.“, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка от служители на НАП. При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка – услуга – две входни такси за посещение на екопарка на обща стойност 4,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, защото такова устройство не е било налично. Сумата е заплатена от инспектор по приходите, а е приета от Г.Н.Г.с ЕГН ********** – „охрана“ на екопарка.

За извършената проверка, в присъствието на орханителя и законния представител на Фондацията, бил съставен протокол сер. АА № 0096551/08.08.2023 година. В протокола за проверка извършената продажба била описана, а И.А., като представляващ Фондацията написала възражение – „Възразявам и ще обжалвам. Поръчкова проверка“.

На 09.08.2023 година за констатираното нарушение в хода на проверката бил съставен АУАН № F720138/09.08.2023 година (за неиздаване на фискален документ при продажбата).

На 11.08.2023 година от Фондацията било изготвено възражение срещу АУАН.

На 18.08.2023 година с наказателно постановление началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Б. в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП наложил имуществена санкция на Фондацията.

На 28.08.2023 година, била издадена заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед Фондацията получила на 28.08.2023 година и я обжалвала по установения ред.

Преди издаването на заповедта, от ответната администрация е извършена проверка на интернет – страницата на екопарк „В.“ (ecoparkvaya.com). При проверката е установено, че от екопарка се предлагат различни платени услуги – напр. „наблюдение на птици“ – 20 лева/човек, „барбекю на открито за групи от минимум 4 човека“ – 35 лева/човек, „Романтична фотографска сесия“ – 100 лева/човек, „конна езда за възрастни и деца 12+“ – 30 лева/30 минути/човек и др. В същата информация органите по приходите констатирали, че се съдържа информация „Всички цени са в лева и включват ДДС и застраховка“, както и че има установено условие за плащане – „50 % при резервация и 50 % до 7 дни преди посещение“ (лист 45 - 50)

Като доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, както и заповед № 445/16.06.2023 година на изпълнителния директор на НАП за назначаването на Кирил Киров за началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б. на ГДФК в ЦУ на НАП. Според заповедта от 25.08.2020 година, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС, а директорът на ГДФК в ЦУ на НАП е оправомощен да разглежда жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. С втората цитирана заповед се установява длъжностното качество на конкретния служител на НАП, наложил ПАМ.

С решение на Съда на ЕС от 04.05.2023 година е даден отговор на преюдициалното запитване. Според диспозитива на решението, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата) и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производство, на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото, доколкото посочената посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В съдебното производство – с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание – процесуален представител на Фондацията излага нова защитна теза и прилага писмени доказателства. Според новата теза на жалбоподателя, в деня на проверката обектът е бил стопанисван от дружеството „Калидрис Канутис“ АД, което е трето лице по спора и не е било санкционирано от ответника. Приложени са договор за наем между „Хай мед тех“ ЕООД, като наемодател, представлявано от И.А., и „Калидрис Канутис“ АД, като наемател, представлявано от Георги Агафонов, както и споразумение към договора за наем, според което от 01.08.2023 година наемното правоотношение се прекратява (лист 77 - 81).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в качеството  на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Според чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.

В случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е, че за извършена покупка на услуга (посещение на екопарка) не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има издадени АУАН и НП и дали постановлението е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. По казуса се установява, че АУАН е съставен и е издадено НП.

Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В конкретния случай, при извършената проверка, оформена с протокола – официален удостоверителен документ (съдържащ необходимите реквизити), ползващ се с материална доказателствена сила по силата на чл. 50 ал. 1 от ДОПК, е констатирано неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на закона.

Административният орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност и - при наличие на установено нарушение, няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи.

В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до тридесет дни. В случая запечатването на търговския обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който е близък до средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Неоснователен е доводът в жалбата, че ответникът е изложил бланкетни мотиви относно мярката. Действително, мотивите в заповедта – в тази насока – са еднотипни с мотивите в други заповеди за налагане на ПАМ, служебно известни на съда. Тази еднотипност, обаче, е обусловена от еднотипността на случаите, при които се налага мярката – извършена контролна покупка, неиздаване на фискален документ, проверка на обекта и констатиране на нарушение, последваща проверка и констатиране на други аспекти от търговската дейност на проверявания субект – напр. наличието на непогасени задължения към фиска. Еднотипността на случаите неизбежно води до еднотипност на мотивите, с които се налага ПАМ, в това число и относно продължителността . Този подход не е незаконен, а е в съответствие с изискването към администрацията сходните случаи да се третират по еднакъв начин, прогласено от нормата на чл. 8 ал. 2 от АПК.

Първоначално жалбоподателят не е оспорил установените факти, че за извършената продажба не е издаден фискален бон. В първоначалното си възражение – срещу АУАН – от Фондацията е описано подробно какъв е предметът на дейност (да компенсира неблагоприятните ефекти от човешката дейност), като е направено и изричното признание „Ние управляваме екопарк „В.“, разположен в зона НАТУРА 2000 на Б.кото езеро“. С това възражение е оспорен характера на екопарка като „търговски обект“ и е заявено, че в парка е поставена „КУТИЯ ЗА ДАРЕНИЯ“, където на посетителите се дава възможност да „изразят съпричастност“ (лист 14 - 16).

Едва в края на съдебния процес е направено изявление, че екопаркът е бил стопанисван от трето лице в деня на проверката.

Съдът не кредитира финалната теза на жалбоподателя, че не той е адресат на извършената проверка от НАП. От представения договор за наем и допълнителното споразумение към него се установява, че, дори да е имало наемно правоотношение между трети лица за екопарка, то това правоотношение е приключило на 01.08.2023 година. Проверката е извършена на 08.08.2023 година, а Фондацията в първоначалното си възражение изрично е потвърдила, че към тази дата е управлявала екопарк „В.“, т.е. върху нея е възложено задължението за издаване на фискални документи за реализираните продажби на услуга – посещение в екопарка.

Наред с всичко изложено дотук, обаче, съдът счита, че така посочените мотиви на ответника не обосновават в достатъчна степен правилното определяне на продължителността на наложената мярка. Търговският обект (именно „търговски“, предвид предлаганите от Фондацията платени услуги в екопарка), на който е наложена ПАМ, е обект с неголеми обороти.

Съгласно чл. 6 ал. 1 – 2 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Нормата на чл. 52 от Хартата предвижда, че всяко ограничаване на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, като, при спазване на принципа на пропорционалност, ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Съгласно мотивите на решението от 04.05.2023 година по дело С - 97/21 на Съда на ЕС, спазването на принципа на пропорционалност изиска кумулирането на процедурите за търсене на отговорност и санкции по националната правна уредба да не превишават границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимни цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най – малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В решението се обръща внимание, че кумулирането на различните мерки спрямо нарушителя – като съвкупно действие в правната му сфера – може да надхвърли тежестта на извършеното нарушение и да се окаже в противоречие с принципа на пропорционалност - теза, която настоящият състав приема като указание за преценка на тежестта на санкциите във всеки конкретен случай.

По този казус съдът счита, че превантивната и възпираща цели, търсени с наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията и с продължителност на мярката, близка до минималната. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието в този обект, то степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена, определена към средата на 30 - дневния възможен срок за ПАМ, да се явява съразмерен и оттам законосъобразен резултат. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на Фондацията. С оглед събраните данни за поведението на жалбоподателя, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да бъдат защитени и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения  срок на действие. Затова съдът счита, че ПАМ с продължителност от 7 (седем) дена е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения.

С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Б. на НАП е частично основателна и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, административният акт следва да бъде изменен.

Частичната основателност на оспорването обуславя разпределение на разноските в производството, съобразно заявленията на страните и степента на изменение на административния акт, т.е. на уважаване на жалбата. Жалбоподателят не претендира разноски. Такива се претендират само от ответника. Съдът приема, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Затова, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ заповед № ФК - 223 - 0096551/21.08.2023 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в частта, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок от 14 (четиринадесет) дена, като вместо това определя срок на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ – 7 (седем) дена.

ОСЪЖДА фондация „Виа понтика“ - Б. с ЕИК ********* и адрес – община Б., село Маринка, улица „Петрова нива“ № 20 да заплати на Националната агенция за приходите 50 (петдесет) лева – разноски, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: