Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 342/12.09.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 315 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №97 от 17.06.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200336
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
изменено наказателно постановление № 12-2200028 от 04.03.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Т.с.“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.П.Т., за
извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е изменена имуществена
санкция от 2000,00лева /две хиляди/ на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.
Касационният жалбоподател „Т.с.“
ЕООД с ЕИК * редовно призован чрез управителя не се явява. В жалбата и допълнението към нея
излага доводи за постановяване на решението с което е изменено НП в противоречие
с материалния закон, немотивираност, необоснованост и несправедливост на
наложеното наказание. Подробни доводи развива за издаване на АУАН извън три
месечния срок от откриване на нарушението по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като
счита, че срока тече от деня следващ определения срок за изпълнение на даденото
предписание. Твърди допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон досежно датата на описания в АУАН и НП протокол №19033 от
09.03.2021г. вместо от 19.03.2021г. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото
НП
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К***
по съществото на делото оспорва същата. Твърди, че по делото правилно е
установена възприетата и от административния орган фактическа обстановка, въз
основа на която при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон правилно и законосъобразно
въззивния съд е изменил издаденото НП. Моли за потвърждаване на въззивното
решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в
касационната жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при извършена проверка на
място на 16.12.2021г. и по документи на 11.01.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана в
магазин за обувки, находящ се в гр. Монтана, ул. Ц*** Б*** ІІІ № * , обект на „Т.с.“
ЕООД с ЕИК * било установено, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило
задължително за изпълнение предписание № 5, дадено при предходна проверка на
Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Монтана с Протокол изх. №
19033/19.03.2021 г. погрешно изписан в АУАН и НП с дата 09.03.2021г./ видно от
приложения протокол за извършена проверка на л.10 от въззивното дело/, а именно
работодателят да не допуска заетите работници и служители да полагат извънреден
труд, извън смисъла на чл.
144 от КТ – основание чл. 143, ал. 2 от КТ. Определен е срок на изпълнение на предписанието до 10.04.2021г. От
представеният на място на 16.12.2021 г. поименен график за работа за месец
август 2021 г. е констатирано, че Б*** М*** Б*** на длъжност
"продавач-консултант" на дата 14.08.2021 г. е била в почивка, но от
представената книга за дневни финансови отчети за 2021г. от инспекторите на Д***
е установено, че същото лице на този ден е положила извънреден труд извън
смисъла на чл.
144 от КТ, тъй като е била на работа и е удостоверила това с подписа
си в книгата.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ - "Който не изпълни принудителна административна
мярка (ПАМ), приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10000 лв". ПАМ е и задължително предписание спрямо работодател по смисъла
на чл. 404, ал. 1, т.
1 от КТ,
като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно
следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във
въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй
като безспорно от приложеният протокол от извършена проверка изх.№19033 от
19.03.2021г. на Д*** – Монтана се установява, че на касатора е дадено
задължително за изпълнение предписание с конкретен срок за изпълнение. След
изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание при последваща проверка
на контролните органи на Д*** – Монтана, отново е констатирано, че наето на
работа лице е в почивка, като в същото време на този ден е положила извънреден труд извън
смисъла на чл.
144 от КТ, което е установено от
приложената книга за дневни финансови отчети за 2021г. представляваща
годно доказателствено средство ползващо се с материална доказателствена сила за
отразените в него факти и обстоятелства. Даденото предписание не е било оспорено по
реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН
не е било депозирано възражение срещу съставеният АУАН.
Не се споделят доводите на касационния
жалбоподател за изтекъл давностен срок от откриването на нарушителя по чл. 34 от ЗАНН.
В настоящия случай срокът за изпълнение на предписанието е бил до 10.04.2021
г., който не е бил удължен по искане на жалбоподателя. Въз основа на тези
факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл.
415, ал. 1 КТ, извършено на 16.12.2021 г. при проверка на място. Неправилно касационният
жалбоподател счита, че това е моментът от който е започнал да тече тримесечният
срок по чл. 34 от ЗАНН,
доколкото след този начален момент контролният орган следва да извърши нова
проверка за изпълнение на даденото предписание, независимо от твърденията на
задълженото лице. Едва след извършване на проверката започва да тече срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Това е така, тъй като актосъставителят не е обвързан от твърденията на
задълженото лице, респ. и такава проверка е била извършена в периода 16.12.2021г.
и на 11.01.2022г. С оглед даденото предписания, е възможна хипотеза, в която
актосъставителят да констатира изпълнение или частично изпълнение по него, като
в тази хипотеза липсва открит нарушител, поради което дължимото процесуално
действие е последваща проверка. Правилно първоинстанционният съд е анализирал в
мотивите към обжалваното решение, че не е изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН,
каквито доводи са изложени и в настоящата жалба, тъй като АУАН е съставен в три
месечния срок от извършване на проверката на място т.е при установяване на
нарушението, касаещо неизпълнение на даденото предписание и не е изтекъл
едногодишния срок
от извършване на нарушението. Не се споделят доводите на касатора за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила досежно погрешното изписване
седалището на търговското дружество в АУАН и датата на неизпълненото
предписание, тъй като това не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното
търговско дружество, на което е било връчено предписанието и АУАН. Отделно от
това дори в касационната жалба е посочен адрес в гр.Враца, а не седалището и
адреса на управление на търговското дружество, което в издаденото НП е изписано
съобразно справката от търговския регистър.
Не е налице нарушение на чл. 12 от ЗАНН,
предвиждащ че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Неясно е какво е
възражението срещу наложеното задължително предписание. Същото е влязло в сила
като необжалвано, поради което представлява годно изпълнително основание.
Районният съд не може да осъществява инцидентен контрол върху неговата
законосъобразност, а само да зачете неговата изпълняемост, каквито са и
изложените съображения от въззивната инстанция.
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая КТ или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Наложеното наказание е предвиденото от
закона в минималния размер. При индивидуализиране на наказанието въззивния съд правилно
е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с
правната норма на чл. 12 от ЗАНН,
както и с тази на чл. 27 от ЗАНН и не на последно място с високата
степен на обществена опасност на нарушението, което засяга права и законни
интереси на работниците, като е изменил НП в санкционната част на минималния
предвиден от законодателя размер, въззивния съд се е произнесъл с един мотивиран,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на юридическото лице
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, съгласно чл.63д,
ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 21
от 2021 г./, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №97
от 17.06.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200336 по описа за 2022г. на
Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление
№ 12-2200028 от 04.03.2022
г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „Т.с.“
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Т.П.Т. да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от
80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 5,00лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: