Мотиви по НОХД №
2561/2019г. на по описа на Районен съд -***
Районна прокуратура *** е повдигнала обвинение срещу Ф.М.Г., за това,
че в периода месец септември 2018г. – месец октомври 2019г. /вкл./ в гр.***, като осъден със съдебно Решение №66/2018г. по
гр.дело №7979/17г. по описа на РС –***, влязло в сила на 16.01.2018г., да
издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря *** родена на ***г., съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно четиринадесет месечни вноски по 127 лева всяка, или всичко на обща стойност 1778,00лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Предвид
обстоятелството, че преди приключване на съдебното следствие,
подсъдимият е изпълнили вменените му задължения, в хода на съдебните прения
прокурорът предлага на Съда да признае подсъдимия Ф.Г. за виновен, но да не му
налага наказание на основание чл.183, ал.3 от НК, поради изплащане на дължимите
вноски и липса на други вреди последици за пострадалия.
Свидетелят З.В.М. в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете ***,
в съдебно заседание посочва, че подсъдимият
е платил пълния размер на просрочените суми от дължимата издръжка, общо в
размер на 1778,00 лева.
Подсъдимият Ф.М.Г. не се явява в последното съдебно заседание. Същият се
представлява от упълномощен защитник в лицето на адв.***. Последната пледира,
подзащитният й да бъде признат за виновен , но
съгласно разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК дан е бъде наказван, т.к. е
издължил пълният размер на издръжката.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ф.М.Г. е роден на *** ***. Той живее в гр.*** ***. Неженен, българин, с
българско гражданство, осъждан.
Свидетелят З.В.М. и подсъдимият Ф.Г. от 2015г. се познавали и подържали
връзка. На 20.12.2016г. от съвместно им съжителстване им се родило дете - ***.
През месец юни на 2017г., св.З.М.
поискал от Първоинстанционния съд да бъде издадена ограничителна заповед спрямо
подсъдимия Ф.Г..
С решение № 66 от 08.01.18г. по гр.дело №7979/17г. по описа на РС – ***,
подсъдимия Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 127 лева на
малолетното си детето *** ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител - З.В.М. ***.
Въпреки, че бил осъден не заплащал размера на месечната издръжка,подсъдимият
не виждал малолетното си дете и рядко се интересувал от него и съзнателно продължавал да не заплаща
месечните вноски за детето си.
При така установената фактическа обстановка съдът констатира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият ***М.Г. е осъществил с деянието си
състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като съзнателно продължавал да не
заплаща месечните вноски за детето си - ***Ф. ***, чрез нейния законен
представител З.В.М.-майка.
В периода месец септември 2018г. – месец октомври 2019г. /вкл./ в гр.***
обл.***, като осъден със съдебно Решение
66/2018г. по гр.дело №7979/17г. по описа на РС –***, влязло в сила на
16.01.18г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря *** - родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно четиринадесет месечни вноски по 127 лева всяка, или всичко на обща стойност 1778,00лева.
Описаната фактическа обстановка и авторството на деянието се установяват от
събраните и приложени по делото писмени и гласни доказателства - разпит на
свидетеля - З.М., справка съдимост.
С оглед събраните
безспорни и непротиворечиви доказателства Съдът установява, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183
ал.1 от НК.
От обективна страна е налице влязло в сила
Решение № 66 от 08.01.18г. по гр.дело №7979/17г. по описа на РС – ***,
подсъдимия Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 127 лева на
малолетното си детето *** ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител - З.В.М. ***. Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез бездействие - подсъдимият не е платил дължимата издръжка за
малолетната си дъщеря в размер на повече
от две месечни вноски, а именно четиринадесет месечни вноски по 127 лева
всяка, или всичко на обща стойност
1778,00лева, като е бил правно задължен да ги плати.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината- пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че като не
изпълнява задължението си за плащане на издръжка, като лишава малолетното си
дете от средства за задоволяване на ежедневни нужди и е искал настъпването на този резултат .
След повдигане на обвинението и преди постановяване на присъдата в
първоинстанционния съд подсъдимия е изплатил пълния размер на забавените вноски
от дължимата издръжка. По делото няма данни от неплащането в срок на издръжката
да са настъпили други вредни последици за детето и за неговия законен
представител. Подсъдимият не е освобождаван от наказание по реда на чл.183,
ал.3 от НК.
С оглед изложените по-горе обстоятелства, Съдът прие, че в случая са налице
предвидените в разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК предпоставки за отпадане на
наказуемостта на осъщественото от Ф.Г. деяние.
Съгласно разпоредбите на СК родителите са длъжни да дават издръжка на
децата си в изброените случаи, дори тази издръжка да съставлява особено
затруднение за тях. В указания по-горе период подсъдимият не е заплащал
дължимата ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Вредни
последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт,
винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението. В случая по делото
няма данни да са настъпили други вредни последици за низходящия на подсъдимата.
Гореизложените обстоятелства мотивираха Съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказание не
бъде определено, поради наличието на констатираните по-горе обстоятелства, а
именно обстоятелството, че подсъдимия е изпълнил задължението си към
детето и
не са настъпили вредни последици.
Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение по
чл.183, ал.1 от НК за неплащане на повече от две вноски от присъдената
издръжка, като на основание чл.183, ал.3 от НК не му наложи наказание.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: