Р Е
Ш Е Н
И Е
№
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова
в.гр.д.№653 по описа на ВОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от И.Д.М., чрез адв.Г.Д. -ВАК,
длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№
712, с район на действие – района на ВОС, по изп.д.
№20177120400056: отказ, постановен на 17.03.2019г. за намаляване на разноски и
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че
отказът е неправилен и незаконосъобразен
поради неправилно приложение на закона и Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да бъде отменен, като се редуцира
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в наредбата. Излага се, че единственото действие,
извършено от процесуалният представител е подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Дължимата от длъжника сума е в размер на 143,11лв. и е
погасена доброволно с плащане през 2017г., преди получаването на поканата за
доброволно изпълнение на 12.03.2019г. Жалбоподателят счита, че начислените
такси и разноски по делото са прекомерни и в нарушение на разпоредбата на
чл.73а, т.3 от ГПК; ЧСИ не е посочил и конкретизирал за какво се дължат авансово
събраните такси в размер на 132лв., като за дълг в размер на 143,11лв. са
наложени две възбрани върху имоти, запор на сметка и запор на дружествени
дялове, като част от обезпеченията са наложени след
като длъжникът е погасил задълженията си . Оспорва и дължимостта
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 79,61лв. Поради извършеното
доброволно плащане и липса на действия по принудително изпълнение, адвокатското
възнаграждение е прекомерно. С поведението си длъжникът не е дал основание за
осъществяване на действия по принудително изпълнение, за да се допуснат
допълнителни разноски.
Въззиваемата страна
е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
ЧСИ е
представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Изп. д.
№20177120400056/2017г. е образувано на 23.01.2017г. по молба на адв. Н.Банков, като пълномощник на “Енерго-Про Продажби“АД
въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 442/2014 г. на РС-Добрич,
за заплащане на сума в размер на 143,11лв., представляваща съдебни разноски.
За осъществяваните в изпълнителното
производство представителство и защита взискателя е представил пълномощно за адвокати Николай
Банков, Тони Стоянова, Мариана Йорданова и Н.Г., преупълномощени
от представляващия упълномощеното адвокатско дружество „Величков Желязков и партньри“, договор за правна защита и съдействие и фактура,
от които е видно, че заплатения на пълномощника хонорар е в размер на 420лв., с
включен ДДС. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде направена справка и проучване
относно имуществото на длъжника и налагане на запор върху получавано от него
трудово възнаграждение, притежавани от него МПС и вземания от трето лице.
Видно от преписката по изпълнителното
дело, ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника, наложени са възбрани
и запори върху установеното имущество. Като присъединен взискател
в производството е конституирана Държавата, въз основа на удостоверение по
чл.191 ДОПК с изх.№ 0803717 00304825/22.02.2017г. от ТД на НАП Варна за
публични задължения на длъжника по изп.дело в размер
на 8 661,98лв. До длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение, в
които са посочени конкретно размерите на задълженията / неолихвяеми
суми, разноски по изпълнителното дело – адвокатски хонорар и такси/,
включително и за присъединените публични задължения. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 18.04.2017г. чрез Димитър М. – баща на длъжника. На
17.05.2017г., лицето, получило книжата е изпратило уведомление до ЧСИ, че не е
съгласно да предаде книжата на длъжника и е върнало същите. Поканите за
доброволно изпълнение са връчени на 12.03.2019г. на пълномощника на длъжника – адв. Д..
На
10.01.2019г. взискателят е депозирал молба, с която е
поискал извършване на нови справки за месторабота на длъжника и сметки.
ЧСИ е
констатирал, че по делото липсват данни за извършени плащания на задълженията,
като е наложил запор на притежавани от длъжника дружествени дялове в „Стив-Марко 2000“ООД. Определен е общия размер на
задължението – 1056,14лв.
С молба от 07.02.2019г. длъжникът е
заявил, че не е получавал ПДИ и е заплатил доброволно сумата по изпълнителния
лист през 2017г., както и, че няма дължими публични задължения.
От данните по делото се
установява, че длъжникът е погасил задълженията си през 2017г., след образуване
на изпълнителното дело и налагане на запорите и възбраните и моли сумата за
разноски да се намали, както и за намаляване на сумата претендирана
като разноски за представителство и защита на взискателя
от адвокат в изпълнителното производство.
ЧСИ е намалил размера на таксата, дължима
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 79,61лв. на 17,17лв. и оставил без уважение молбата
на длъжника за намаляване на разноските в останалата част.
При така установеното, за да се
произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок,
от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на
длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл
по направено искане за намаляване на разноски и претендиран
адвокатски хонорар в изпълнителното производство, като е отказал да го намали.
Разгледана по същество тя е неоснователна:
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната
страна може да иска от съда да присъди по-нисък размер на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото. В случая, претендираното
адвокатско възнаграждение е в размер на нормативно установения минимум по
Наредба №1/2004г. Освен това, настоящият състав на съда намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че изпълнителното производство не е с висока
степен на фактическа и правна сложност.
В случая намира приложение чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за защита по изпълнително
дело, възнаграждение за неговото образуване е 200лв., а за процесуално
представителство и защита и съдействие на страните – ½ от възнагражденията
по чл.7, ал.2. От данните по изп.д. е видно, че пълномощникът на взискателя
освен, че е подал молбата за образуване на изпълнителното производство е извършвал редица процесуални действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т.2. Затова и при
съобразяване на степента на фактическа и правна сложност на делото,
определеното от СИ възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Жалбата е неоснователна и, в частта
относно възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело за
образуване на изпълнителното дело, проучване на имуществото и наложените
запори. Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато:делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство. Следователно ако с плащане преди
започване на изпълнителното производство е изпълнено задължението, за
принудителното изпълнение на което е образувано изпълнителното производство./
чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, разноските по изпълнението и за представителство на взискателя са за сметка на взискателя.
В настоящия случай, видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът не е
заплатил задължението си преди издаване на изпълнителния титул и образуване на
изпълнителното производство. Настоящият състав на съда намира за неоснователни
оплакванията за незаконосъобразност на постановлението в частите, с които е разпоредено, че жалбоподателят дължи тези разноски, тъй
като не са представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът
добросъвестно и доброволно е погасил установеното с влязло в сила решение
задължение или е предприел действия за неговото изпълнение преди издаването на
изпълнителен лист или преди образуването на производството по изпълнителното
дело, поради което и същият дължи на взискателя
сторените разноски по образуване на делото. По изложените съображения, жалбата
в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Д.М., длъжник в изпълнителния процес, срещу
действие на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712, с район на действие – района на
ВОС, по изп.д. №20177120400056: отказ, постановен на
17.03.2019г. за намаляване на разноски и адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: