Р
Е Ш Е Н И Е № 196
Гр.Варна,
28.07.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНЯ Д.
ДАРИНА
МАРКОВА
При участието
на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. № 304 по описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по постъпила въззивна жалба от Т.Ш.А. срещу решение № 107/12.02.2016 година по
т.д.№ 537/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Твърди се във
въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като неправилен е
направеният от съда извод, че липсва знание у третото лице-купувач, че ищецът е
кредитор на ответника. Съгласно чл.135, ал.1, изр.второ лицето, с което
длъжникът е договарял също е следвало да знае за увреждането. Съдът следва да
цени всички факти и обстоятелства по делото както поотделно така и в тяхната
съвкупност, като при съвкупната преценка би достигнал до правилния извод, че е
налице знание у купувача. За да се стигне до този извод следва да се има
предвид обстоятелството, че физическите лица се познават, включително и че част
от тях са пълномощници на ищеца през предходен период, в това число са
извършвали и счетоводно обслужване на дружеството; ниската пазарна цена на
която е продаден, както и липсата на повече от един купувач за закупуването му.
В ТР са налице данни за изрично оспорване на качеството и легитимацията на
назначения ликвидатор Добринка Илиева, като тези данни са могли да бъдат
установени от купувача. Пълномощниците и назначения ликвидатор се познават с
управителя на купувача. При преценка на така събраните доказателства следва да
се направи извода, че всички предпоставки за уважаване на иска са налице. Моли
съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд,
в тази му част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което
уважи предявеният иск и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Солар Ес” ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди
решението. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа отговора. Не
претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна „Ю кей еуро” ООД /в ликвидация/ не е депозирала писмен отговор.
Съдът по
предмета на спора съобрази следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си
молба от 02.04.2015 година ищецът Т.Ш.А. излага, че е съдружник в „Ю кей еуро”
ООД гр. Варна – в ликвидация. Пребивава постоянно на територията на
Великобритания, като дружеството е регистрирано през 2005 година, а другият
съдружник е съпругата му. Целта на създаването на дружеството е закупуване на
недвижим имот. Имотът е закупен със заемни средства, предоставени на
дружеството от ищеца в общ размер на 94 449 евро. Вземането на кредитора е предявено на дата
18.09.2014 г. с изявление до служебно назначения ликвидатор Добринка Желева
Илиева, получено лично от нея на 19.09.2014 г. Веднага след
уведомяването ликвидатора на дружеството е извършил разпоредителна сделка с
имота на 01.10.2014г. /по-малко от 2
седмици от предявяване на вземането от съдружника/. Прехвърлителната сделка е
осъществена без знанието и волята на съдружниците и преди изтичане на шест
месечния срок, в който кредиторите имат право да предявяват вземанията си,
както и преди изтичане на едногодишния срок на ликвидацията, без наличие на
важни обстоятелства, които налагат разпореждане с единственото имущество на
дружеството. Твърди се, че длъжникът, представляван от ликвидатора и купувачът
по сделката „Солар Ес” ЕООД, са наясно, че разпореждането ще увреди кредиторите
и че купувачът е знаел за увреждането им. Знанието на купувача произтича от
обстоятелството, че Кирил Кирилов е едноличен собственик на капитала на
дружеството - купувач, като е съдружник в други дружества с Веселин Гайдаров, а
той е съдружник в няколко дружества със Стоян Златев, който е бил пълномощник на
„Ю кей еуро” ООД. Веселин Гайдаров е поел счетоводното обслужване на
дружеството, като отчет за разходваните средства не е предоставен на
съдружниците, поради което те оттеглят пълномощията, дадени на адвокат Златев и
на В.Гайдаров. При идването си в България през 2014 година при проверка в
Търговския регистър съдружниците научават, че дружеството им служебно е
пререгистрирано по искане на кредитор по реда на параграф 5а, ал.2 ЗТР.
Кредиторът, по чийто почин е извършена пререгистрацията е дружество „Спа” ЕООД,
на когото е прехвърлено вземането на „Експерт РМ” ЕООД. Искането за
пререгистрация е извършено от адв.С.Златев, като по негово искане е назначен за
ликвидатор Илиева. Всички тези лица, чрез заобикаляне на закона и с позволени
средства са имали намерение да увредят кредиторите на дружеството, като въпреки
съществуването на вземане от съдружника А. и поканата до дружеството
имуществото на дружеството е разпоредено от ликвидатора Илиева и то на цена,
многократно по-ниска от пазарната. Сочи се, че дружеството „Ю Кей еуро "ООД не разполага с друго
имущество, от което да удовлетвори вземанията на кредиторите си. Моли съда да
постанови решение, с което прогласи относителната
недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, общ. Варна, к.к. „Златни пясъци”, сграда „Иглика” №1, ап. Д,
представляващ имот с идентификатор 10135.513.187.9.119, обективиран в
нотариален акт № ХХ, том Х, рег. № ХХХХХ, дело №ХХХ/ХХХХ г. на нотариус С С, с
район на действие ВРС рег. № 549 в НК.
Ответникът „Солар Ес” ЕООД в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК депозира отговор, с който оспорва качеството на кредитор на
ищеца. Оспорва истинността на представения по делото договор за заем от
04.10.2005г. и 02.03.2006 г. и изявлението на ликвидатора Е А Ш. А за приемане
на вземането на Т. А, с твърдения за заинтересованост на същата, поради качеството
на съпруга на ищеца. Нито в счетоводната документация, нито в банковите
извлечения има данни, че Т.А. е предоставил в заем твърдяната сума. Не е
установено основанието на извършените банкови преводи. Ответникът твърди, че
договорите за заем са антидатирани и са новосъздадени. Не е налице увреждане на
кредитора, тъй като цената по сделката е надлежно платена по пазарна цена въз
основа на изготвена от експерт-оценител, включен в списъка на вещите лица към
ВОС, оценка на имота. Счита, че не е налице знание, намерение за увреждане на
кредитора нито у ликвидатора на дружеството, нито у купувача по сделката. В
тази връзка излага, че ликвидаторът на „Ю кей еуро” ООД гр. Варна – в
ликвидация, е положил дължимата грижа и изпълнил законово задължение за
осребряване на наличното имущество на дружеството в ликвидация в установения
срок.
Отговор от „Ю
кей еуро” ООД гр. Варна – в ликвидация, не е постъпил в законоустановения срок.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Във
въззивната жалба не се сочат неправилно установени факти, а и безпротиворечиво
между страните е установена следната фактическа обстановка: ищецът Т.Ш.А. е
съдружник, ведно с Ева Анна Ш.А. в дружеството „Ю кей еуро” ООД, което е учредено
от двамата с цел закупуване на недвижим имот на територията на страната. Имотът
е закупен през 2006 година с договор за покупко-продажба, обективиран в НА ХХХ/ХХХХ
година на Нотариус П.С. Сделката е осъществена със съдействието на
адв.С.Златев, на който е предоставено пълномощно, като пълномощно е
предоставено и на В.Гайдаров с цел счетоводно обслужване, чрез „Експерт РМ”
ЕООД, на който е едноличен собственик. Пълномощните са оттеглени, а дружеството
е пререгистрирано по реда на параграф 5, ал.2 ЗТР по искане на кредитора „СПА”
ЕООД. Пълномощник на дружеството е адв.Златев. За ликвидатор на дружеството е
назначена Добринка Илиева. Същата с договор за продажба от 01.10.2014 г.,
обективиран в НА № 96, на нотариус Ваня Г. прехвърля собствеността върху
недвижимия имот, собственост на „Ю кей еуро” ООД, като купувач по сделката е
„Солар Ес” ЕООД, чийто едноличен собственик е лицето Кирил Кирилов.
Не се спори
между страните, а и се установява от представените удостоверения от ТР, че
лицата В.Гайдаров и Кирил Кирилов са съдружници в „Еко експерт БГ”, а лицата
В.Гайдаров и С.Златев са съдружници в „Експерт финанс”.
Спорни между
страните са следните два факта: има ли лицето Т.Ш. качеството кредитор на
дружеството и налице ли е знание у страните по сделката за увреждането на
кредитора.
По делото са
представени два договора за заем със страни: заемодател ищеца Т.Ш.А. и заемател
„Ю КЕЙ ЕУРО” ООД. Съгласно договора от 04.10.2005 г. заемодателят предоставя
сумата от 80 000 евро на заемополучателя с цел закупуване на недвижим
имот, а именно апартамент, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, к.к. „Златни
пясъци”, сграда „Иглика” №1, ап. Д, на пети етаж като сумата се превежда по
банков път в открита сметка в „Райфайзенбанк” АД. Страните са уговорили краен
срок за връщане на сумата 30.01.2014 г. при 3% годишна лихва за периода на
ползване на средствата.
По договора
от 02.03.2006 г. заемодателят е предоставил средства в размер на 14 450
евро отново за закупуване на горепосочения недвижим имот при срок на връщане на
сумата 30.01.2014 година, 3% годишна лихва за периода на ползване на
средствата.
Съгласно
заключението по единичната ССЕ дружеството „Ю кей еуро” ООД е имало към датата
на договорите за заем разкрити две банкови сметки в „Райфайзенбанк” АД, клон
Златни пясъци, едната от които в евро открита на дата 09.08.2005 г. и закрита
на 30.07.2009 г. и втора в лева открита на 06.07.2005 г. и закрита на
19.04.2013 година. По банковата сметка в евро са извършени два превода на дата
04.10.2005 г. и 02.03.2006 г. от Т.А. за сумата от 80 000 евро и
14 449 евро. На дата 20.08.2008 г. е извършен и превод на сумата от 2476
евро. При проверка на оборотните ведомости на дружеството за 2005 и 2006 г.,
съхранявани в ТД на НАП експертът е установил, че средствата от 80 000
евро са постъпили по банков път и при получаване на сумата в дружеството са
извършени следните счетоводни записвания: разплащателна сметка във валута с
кореспонденция – получени дългосрочни заеми. За 2005 г. е подадена ГДД без
приложен баланс. За 2006 г. сумата от 156466.40 лева /левовата равностойност на
80 000 евро/ е посочена по кредита на сметка 152 – получени дългосрочни
заеми – срещу извършените разходи за придобиване на актив – апартамент – по
дебита на сметка 207 за придобиване на ДМА. Втората сума от 14450 лева е
записана по сметка 152 – дългосрочни заеми. По сметката за придобиване на
дългосрочни заеми в периода 10.03.2006 г. 31.03.2006 г. е записана сумата от
50787.12 лева и следващо се за това ДДС за възстановяване и към 31.03.2006 г.
остатъчната сума от сметка 152 е записана като задължение към кредитора по
кредита на сметка 499. в подадените ГДД за 2007 г. и 2008 г. са приложени
баланси, като в пасива сумата от 185 000 лева е посочена като задължения.
За 2009 г. няма баланс към ГДД, а след тази дата не са подавани ГДД. При
проверка в записванията към 2012 г. - 2014 г., които експертизата е проверила
при бившия ликвидатор Илиева към 01.01.2012 г. заемните средства са посочени
като пари на собственика по кредита на сметка 107. Към 31.12.2014 г. по тази
сметка е със салдо 157 499.11 лева без да е посочено основание за
прехвърляне на сумите от една в друга сметка /т.е. от 499/152 в 107/. Според
експертизата няма доказателства в счетоводните документи за връщане на сумата
от дружеството на кредитора.
Според
заключението по тричленната ССЕ средствата от 80 000 евро и съоветно
14 449 евро са постъпили по сметката на дружеството в „Райфайзенбанк” АД
на дати 04.10.2005 г. и 02.03.2006 г., т.е. заключението е идентично в тази
част с това по единичната експертиза. Също както единичната, тричленната
експертиза сочи идентични записвания на сумите първо по сметка 152 – получени
дългосрочни заеми както и с оглед пасива на балансите към 31.12.2007 г. и 31.12.2008 г. задължения на стойност 185
хиляди лева, които съвпадат с левовата равностойност на двата превода. Сумата е
в статия „Други задължения”, а през 2006 г. сумата е отчетена по сметка 499.
Експертизата сочи, че не може категорично да се установи, че получените преводи
са относими към горепосочените договори поради липса на хронологични счетоводни
регистри за 2005 и 2006 г., но сочи, че е налице съвпадение на получените суми
от „Ю Кей Еуро” ООД с тези, преведени от Т.А.. Вещите лица са установили на
дата 07.07.2015 г. превод на сумата от 17350 британски лири от дружеството към Т.А.
без данни за основанието в превода. Идентична констатация се съдържа и в
единичната експертиза. Отсъстват данни дали тази преведена сума представлява връщане
на част от заема, поради което заключението на експертизата е за липса на
доказателства /счетоводни/ за връщане на заетите средства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в
закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане
на кредитора, длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на
третото лице, като при възмездна сделка е необходимо и третото лице - купувач
да е знаело също за увреждането на кредитора. В
случаите, когато между длъжника и третото лице има родствена връзка, знанието
за увреждане се предполага до доказване на противното.
Съгласно
изводите на експертите по назначените съдебно-счетоводни експертизи, съдът
приема, че ищецът Т.А. има качеството кредитор на дружеството продавач, тъй
като в счетоводните записвания на дружеството е осчетоводено полученото от
същия плащане по два банкови превода, а експертите са категорични, че сумите не
са върнати. Счетоводните записвания имат качеството частни свидетелствуващи
документи, поради което когато изхождат от страната и удостоверяват неизгоден
за същата факт съставляват доказателствено средство. От счетоводните записвания
е видно, че получените от дружеството суми не са върнати на ищеца А., а
преводите на сумите съвпадат по дати с осъществената покупко-продажба на имот.
Същите са осчетоводени като дългосрочни заеми, както и по този начин са
декларирани и пред НАП. Извършените счетоводни записвания отразяват достоверно
извършените стопански операции, а именно предоставяне на средства за закупуване
на недвижим имот от дружество, регистрирано в България, което не осъществява
стопанска дейност, а създаването му е с цел покупка на недвижим имот на
територията на страната от чужди граждани, което обуславя извода, че
ищецът има качеството кредитор на дружеството.
Датата на
разпоредителната сделка с имота е 01.10.2014 година, а вземанията на
кредиторите са възникнали преди тази дата. Разпоредителната сделка с имота е
увреждаща кредитора, тъй като с нея длъжникът затруднява удовлетворяването на
кредитора и възможността да се погаси вземането чрез принудително изпълнение
върху имота.
Ниската
пазарна цена и начинът, по който ликвидаторът е провел проданта са факти, които
сами по себе си не могат да обусловят наличието на увреждане, доколкото са
елементи от фактическия състав при реализиране отговорността на ликвидатора,
какъвто иск страната провежда по друго производство.
Константна е
съдебната практика, че намерението за увреждане на кредитора не е поставено в
зависимост от продажната цена на имота. Увреждането на кредитора е налице и при
продажба на имот по действителната му цена, тъй като увреждането се състои в
невъзможността кредиторът да се удовлетвори от стойността на имота в
принудителното изпълнение. Този извод не се променя от факта, че дружеството е
в процес на ликвидация, тъй като и при ликвидация е налице интерес от
продължаване на индивидуалното принудително изпълнение.
Установява
се, че преди датата на сделката ликвидатора е бил уведомен за съществуващото
задължение, поради което към датата на сключване на сделката длъжникът е знаел
за съществуването на задължения и с действията си е увредил кредиторите си още
повече, че счетоводната документация е била налична у ликвидатора.
Спорен
е фактът за знанието за увреждането у купувача. Тежестта за доказване на това
обстоятелство е на ищеца, който следва да го установи, при условията на пълно и
главно доказване. По делото не са събрани доказателства, установяващи този
факт. Гласните доказателства в тази насока – показанията на разпитания Светлин
Спасов – помощник – нотариус, пред когото е изповядана сделката не съдържат
данни в тази насока. Безспорно се установява от вписванията в Търговския
регистър, че лицето К.Кирилов, който е едноличен собственик на капитала на
дружеството купувач е съдружник и вероятно по тази причина в добри и близки
отношения с В.Гайдаров, който е обслужвал счетоводно дружеството продавач. Безспорно
е и, че двамата със С.Златев са притежавали информация относно имущественото
състояние на дружеството тъй като са го обслужвали юридически и счетоводно,
както и, че въз основа на вземане на дружеството на Гайдаров е обявена
служебната ликвидация. Тези факти обаче не могат да доведат до категоричен
извод, че К.Кирилов е бил запознат със състоянието на дружеството продавач,
както и, че сделката е сключена със субективното намерение за увреждане на
кредитора.
Предвид неустановяването
на всички кумулативно дадени предпоставки по чл.135 ЗЗД искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 107/12.02.2016 година по т.д.№ 537/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: