О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА Втори състав, в закрито
заседание на втори
август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1630 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
подадена жалба от Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** против ИИА за
принудително преместване на л.а. „Опел ***“, рег.№ Т **** КТ от 12.07.2021 г.
издаден от инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
Постъпила е молба вх.№
11516/02.08.2021 г., с която е направено искане за спиране на изпълнението на
обжалвания индивидуален административен акт.
Съдът като се запозна с
материалите по преписката и доводите в жалбата, намира жалбата за НЕДОПУСТИМА.
На 12.07.2021 г. е репатриран л.а. „Опел ***“,
рег.№ Т **** КТ на основание чл.171,т.5,б. „а“ и б. “б“ от Закона за движение
по пътищата, обективирано в Констативен протокол № 054219/12.07.2021 г.
съставен от инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. Видно от
представен талон на автомобила, като собственик е вписан А. А.Н..
Налагането на принудителна
административна мярка по Закона за движение по пътищата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. засяга права,
свободи и законни интереси на лицето, спрямо което е наложена, а това е
собственикът на превозното средство.
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП,
обжалването на заповедите за налагане на ПАМ по ал.1 (в т.ч. тези за налагане
на мерките по чл.171, т.2а) се извършва по реда на АПК. Съгласно чл.83, ал.1 от АПК жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица.
Такива са лицата, които са придобили качеството на „страна“ по смисъла на чл.15
от АПК, както и по арг. от чл.88, ал.1, т.3 от АПК – всички лица, които
доказват нарушаването на техни права, свободи или законни интереси, или
незаконосъобразно създаване на задължения.
В конкретния случай страна в
административното производство и субект на наложената ПАМ е собственикът на
лекия автомобил А.Н.А., а не жалбоподателят Н.А.Н.. Жалбоподателят изрично е
уточнил, че не подава жалбата в качеството си на пълномощник, а заявява
самостоятелен правен интерес от оспорването. Поради това съдът приема, че
същият не е надлежна страна в производството и няма правен интерес да обжалва наложената
принудителна административна мярка.
За да е налице правен интерес,
разбиран като наличие на законово защитимо право, следва лицето да търпи от
акта най-общо казано неблагоприятни последици - засягане или застрашаване на
права, пораждане на задължения или разширяване на такива. Негативно засягане е
всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на
съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт. Процесуалноправният интерес от обжалването следва да е
насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към
предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати.
В конкретният случай
жалбоподателят не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес
от наложената ПАМ, т.к. неблагоприятните последици от обжалвания
административен акт не настъпват за него, а за собственика на автомобила, който
е и адресатът на заповедта за налагане на ПАМ.
Обстоятелството, че
жалбоподателят е заплатил такси във връзка с преместването и съхранението на
автомобила, не обосновава различен извод.
Поради изложеното съдът намира,
че е налице основанието на чл.159,т.4 от АПК за прекратяване на делото, тъй
като за жалбоподателя не съществува правен интерес от воденето му. Правният
интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона
възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни
интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в
разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. В
случая жалбоподателят няма правен интерес, тъй като търсената от съда защита е безпредметна,
което обуславя недопустимост на подадената жалба.
Недопустимостта на жалбата срещу
ИАА, обуславя и недопустимост на направеното искане на основание чл.166,ал.4 от АПК за спиране на изпълнението на наложената принудителна административна
мярка.
Поради изложеното и на основание
чл.159,т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** за спиране на изпълнението на наложената
ПАМ- принудително преместване на л.а. „Опел ***“, рег.№ Т **** КТ от 12.07.2021
г. , обективирано в Констативен протокол № 054219/12.07.2021 г. издаден от
инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1630/2021 г. по описа на Административен
съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: