№ 131
гр. Монтана, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201328 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.145 АПК във връзка с чл.72 ал.4 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г. П. Г. от град Монтана срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 30135-75/ 25.10.2022г, издадена от Б. Г Т., на
длъжност служител /началник на сектор „Специални тактически действия“/
при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.72, ал. 1, т.1 от ЗМВР е
заповядано задържане на Г. П. Г. за 24 часа.
Жалбоподателтката, чрез процесуален представител адв.Д. М. от САК
моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед, като
незаконосъобразна, като излага конкретни доводи за това. Претендират се
разноски.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения, приложената
административна преписка и събраните в хода на производството
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна.
1
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, за срок от 24
часа, Г. П. Г. от град Монтана е била задържана в помещение за временно
задържане на РУ. Като мотивировка на заповедта е посочено, че са
„постъпили данни за съпричасност към престъпна дейност съставомерна по
чл.354а от НК, държане на високорискови наркотични вещества“.
Съгласно чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а
именно- компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган–
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно
която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на
същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно производствените правила от издателя, които да са от
категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на
материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74
ал.2 от ЗМВР, което е налице. По отношение на тази заповед са неприложими
изискванията на чл.59 ал.2 от АПК за съдържание на административния акт,
тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон –чл.74 ал.2 от
ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна
норма – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 ЗМВР,
правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е
2
посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.
В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й,
както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – има данни
за извършено престъпление от общ характер – държане на наркотични
вещества.
Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в
приложените по делото доказателства - арг.л.92, че на основание чл.212 ал.2
от НПК въз основа на получен сигнал в ОДЧ към ОД на МВР –Монтана е
образувано досъдебно производство № 1111/2022г. по описа на РУ-Монтана.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
По своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа” по
чл.72 - чл.75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за
чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла
на НК. Предпоставка за 24 – часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположение, че за
държаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен
това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в
заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага
подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.
Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
3
непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на
изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на
основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват
хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.
Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма
да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е
„законосъобразно”, което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към националното право.
По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа” по чл.
72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка
/ПАМ/ - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че същата не е
издадена в нарушение на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление.
В случая са били налице законовите предпоставки за издаване на
оспорената заповед на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР - полицейските
органи са изпълнявали служебните си задължения, имало е сигнал за
извършено престъпление. Доводите за липса на мотиви в оспорената заповед
направени от пълномощника на жалбоподателя са неоснователни. В
заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за
задържането му, а в съпътстващите документи подробно са изложени
фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта.
Спазен е принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
административния орган, като лицето е задържано за времето необходимо за
извършване на удостоверените процесуални действия, като правата на
адресата не са засегнати в по-голяма степен от необходимото. В тази насока
е и Решение № 370/14.09.2021г. по КАНД № 356/2021г. на АдмС-Монтана.
За реализиране на основанието, предвидено в чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР,
необходимо и достатъчно условие е наличието на данни, че лицето е
4
извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или
конкретно и точно посочени, достатъчно е да сочат на обстоятелства,
визирани в т.1 ал.1 на чл.72 от ЗМВР. Приложението на чл.72 ал.1, т.1
ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с
оглед неговата преценка. Целта на закона при постановяване на ПАМ по
ЗМВР „задържане за срок от 24 часа” е да се попречи на задържаното лице да
се укрие и да може полицейският орган да изпълни задълженията си по закон,
за които е възпрепятстван.
От събраните по делото доказателства е видно, че в полицията е
постъпил сигнал, че жалбоподателят е извършил престъпление – държане на
наркотични вещества.
Съдът изцяло кредитира показанията свидетелите МИ, Д. Р и НК, който
са преки очевидци на случващото се. Всеки от свидетелите дава показания по
факти и обстоятелства, които са му стали лично известни. Свидетелят МИ
живее на семейни начала с жалбоподателката, а свидетелите Р и Костадинов
като служители към ОД на МВР-Монтана дават показания в насока на
получената информация, че жалбоподателката е съпричастна към извършване
на престъпление от общ характер – държане на наркотични вещества.
Това как и при какви обстоятелства е извършена полицейската акция,
намерени ли са наркотични вещества, съгласно получения сигнал, колко от
служителите са били маскирании колко не, дали задържаното лице е било
поставено на земята, за да му бъдат поставени помощни средства, в
конкретният случай в това производство се явяват ирелеванто обстоятелство.
Получен е в полицията сигнал за извършено престъпление от конкретно
лице - жалбоподателката, извършена е полицейска акция, извършени са
процесуални действия по образуваното досъдебно производство и лицето е
задържано именно на това основание за срок от 24 часа, още повече, че МПС
е нейна собственост.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката
по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на
визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление от общ харатре-държане на наркотични вещества.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е
5
материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същата
съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Г. П. Г. от град Монтана, с ЕГН **********
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 30135-75/ 25.10.2022г, издадена
от Б. Г Т., на длъжност служител /началник на сектор „Специални тактически
действия“/ при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.72, ал. 1, т.1 от
ЗМВР е заповядано задържане на Г. П. Г. за 24 часа, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Монтана в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6