РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Пазарджик, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220100265 по описа за 2025 година
взе предвид:
Производството е образувано по молба за защита по реда на ЗЗДН, подадена от Е. П. В.
срещу нейния съпруг Б. Д. В., двамата с адрес в гр. П.
В молбата се твърди, че ответникът в продължение на години упражнява физически и
психически тормоз върху молителката, като се описват и конкретни дати - 23.08.2024 г. (за
тази дата не се сочи да е било невъзможно подаването на молба за защита в срок от три
месеца), 02.12.2024 г. и 23.01.2025 г., - когато тя била удряна, дърпана, блъскана и
заплашвана от него в помещение на работното и място като служителка на дружество,
чийто собственик на капитала е ответникът. В други случаи подобни действия били
извършвани пред двете им деца.
Представена е декларация.
Молителката заявява, че се страхува за живота и здравето си и получава панически атаки.
Издадена е заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, с която е разпоредено на
ответника да се въздържа от насилие срещу молителката.
Ответникът чрез своя упълномощен адвокат оспорва твърденията в молбата. Твърди, че няма
идентичност между описаното в нея и в декларацията, а фактическата обстановка, описана в
исковата молба, трябва да е в пълно съответствие с декларацията. В декларацията се сочат
актове на насилие от 23.08.2024 г., 02.12.2023 г. и 23.01.2025 г. Първата дата е извън срока за
защита и освен това в декларацията не е конкретизирано извършеното действие. За втората в
1
декларацията се сочи единствено датата, а в молбата е посочено бутане, теглене, дърпане,
заплашване и в съдебно заседание било допълнено за два удара с юмрук. За 23.01.2025 г. в
декларацията се сочи за физически тормоз в офиса на "С.", а в молбата - за изричане на
думите: "Искаш ли да останеш без офис? Ще започна да говоря "истини" за теб". Въпреки
пълното несъответствие е издадена заповед за незабавна защита. Сочи по-нататък, че никой
от свидетелите не е споменал за безсъние, сърцебиене и паник-атаки, нито пък медицински
документи. Излагат се отново доводите за това, че записът не следва да бъде ценен като
годно доказателство - той е неавтентичен, манипулиран и умишлено не е представен със
звук. Нарушена е също конституцията, тъй като тя не позволява никой да бъде филмиран,
фотографиран, следен, записван и т.н. без неговото съгласие. Заявява се, че става дума за
злоупотреба с право и опит ответникът да бъде очернен и злепоставен. Двете свидетелки,
доведени от молителката, не следва да бъдат кредитирани - те не са присъствали на
случилото се, предават думи на молителката, едната от тях говори за два "побоя", но се
доказва категорично, че побои не е имало. Двете не споменават и датата 23.08.2024 г., когато
уж имало домашно насилие. Следва да се кредитират единствено показанията на сина на
страните, който е категоричен и искрен и е отрекъл да е упражнявало насилие върху майка
му от баща му. Ако молителката се е страхувала от съпруга си, поставя се въпросът защо е
идвала на работното си място всеки ден и дори е поискала продължаване на срока на
предизвестието си със собственоръчно подписана молба. В тази връзка са налице показания
на друга свидетелка - К. Г., пред която молителката твърди в молбата, че била унижавана, но
свидетелката не потвърждава подобно нещо. Няма подобни показания и от другия служител
на дружеството. Сочи се, че при изслушването на децата по бракоразводното дело на
страните също са заявили, че в повечето случаи майка им е причината за скандалите и са
пожелали да живеят при нея, като има и постановени привременни мерки в тази насока - ако
съдията по това дело се бил усъмнил и малко, че ответникът е насилник, нямало да ги
постанови. В същото време Е. В. е предупреждавана от полицията да се въздържа от
неприемливо поведение по отношение на децата и да не ги тормози психически, за което са
представени доказателства по делото. Излагат се доводи, че за да представляват насилие,
актовете трябва да са "с един висок интензитет, излизащ извън обичайната житейска
негативна емоция", като цитират друго решение на Пазарджишкия районен съд по дело за
домашно насилие между други лица, както и се цитира друго решение по дело с такъв
предмет - на Софийския градски съд, където се сочи, че актът на насилие следва да бъде
противоправен, умишлен и установен по своето естество, време и място на извършване.
В открито заседание молителката се представлява от пълномощник и счита молбата за
доказана, като също излага доводи. Според пълномощника много ясно се вижда как
молителката е бутана, хвърляна на земята, хваща се за устата, защото явно е разкървавена;
синът и е доведен в съдебно заседание видимо за да излъже и не следва да се ценят неговите
показания. Записите от 23.08.2024 г. не касаят пряко процесния период, но имат значение за
изясняване на характера и отношението на ответника към молителката. Свидетелките -
нейни приятелки, макар и не преки очевидци, са описали не само чутото от нея, но и
нараняванията и.
2
По възраженията на ответника във връзка с несъответствия между молбата и декларацията -
декларация не е задължително да се прилага към молбите по ЗЗДН, тя не е условие за
тяхната редовност (чл. 9, ал. 3 от закона употребява думата "може"), нито декларацията е
задължително условие за вземането на мярка за незабавна защита съобразно чл. 18 от ЗЗДН.
Заповед за незабавна защита може да се издаде и само въз основа на заявеното в молбата.
Следователно дори да е налице несъответствие, то не прави недопустима мярката за
незабавна защита. Декларацията и свързаната с нея наказателна отговорност за невярно
деклариране има значение като доказателство наред с останалите доказателства.
Деянието от 23.08.2023 не е извършено в тримесечния срок, считано от подаването на
молбата назад, няма данни за обективна невъзможност за подаване на молба за защита в
срока, и производството в тази част следва да се прекрати. Делото следва да се разгледа по
отношение на деянието от 02.12.2024 г., описано като "бутане, теглене, дърпане" и "бях
избутвана, дърпана и заплашвана (...), унижавана пред друг служител в офиса", и на
деянието от 23.01.2025 г., за когато се твърди, че влязъл в новия офис, в който молителката
работела и започнал да я заплашва с думи: "Искаш ли да останеш без офис?", "Ще започна
да говоря "истини" за теб" и "нищо няма да стане", ако молителката извика полиция след
отказа му да напусне офиса.
По отношение на оставянето без уважение на искането за изключване на двата видеозаписа
от доказателствата съдът изложи мотиви в открито съдебно заседание: носителят на записа е
вещ и подлежи на оглед по реда на чл. 204 от ГПК; оглед е допустим и с помощта на
техническо средство (такова за възпроизвеждане на звуко- или видеозаписи); премахването
на звука и на крайните части от картината само по себе си не ги прави недопустими като вид
доказателство. В случая според съда не ги прави и ненужни или неотносими, а само следва
да се преценява с внимание и с оглед и на другите данни по делото, като се има предвид в
случая и това, че съществената част от картината не е премахната; следва да се има предвид
възможността за евентуални липсващи моменти от записа, но няма конкретни твърдения за
действие, което е извършено, записано и премахнато.
Самото заснемане е станало по правилата на търговския партньор "С." АД, а не тайно без
съгласието на В., макар и съпругата да е получила и разпространила копие от записа без
негово знание и съгласие. Освен това този състав на съда счита, че самото съставяне на
доказателството в нарушение на някои правила, вкл. конституцията, не го прави само по
себе си негодно или недопустимо, ако е автентично. Както ако страната се е снабдила с
документ не по установения ред, а чрез противоправно действие, тя би трябвало да има
право да го използва в процеса, така аналогичен извод би следвало да се направи за вещи и
видеозаписи. Не всички правила относно реда за снабдяване със записи или документи
целят гарантиране на тяхната автентичност - например цитираната от ответника норма на
КРБ защитава правото на личен живот, но няма отношение към гаранциите за автентичност
на записите. Санкциите за нарушението (било обезщетение, или друго) би следвало да се
понесат отделно, но не би следвало едно иначе истинско доказателство да се изключи от
процеса, чиято цел е по възможност установяване на обективната истина, само защото
3
представящият го не е трябвало да го притежава. Вярно е, че на пръв поглед това води до
неравенство на страните, ако едната от тях спазва правилата за снабдяване с документи или
записи, а другата - не, но от друга страна, евентуалното укриване на факти, които
доказателството, придобито не по установения ред, би могло да разкрие, също е вид
противоправно поведение.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не е спорно, че страните са съпрузи и имат две деца - на възраст 17 и 14 години. В
последната година отношенията им са влошени и е образувано дело за развод по исков ред.
Съпрузите са работели в магазин в град Б., изпълняващ и функцията на офис на куриерска
фирма "С.". Магазинът се управлявал от дружество, в което съпругът бил едноличен
собственик на капитала и управител, а съпругата била наета по трудово правоотношение.
След влошаването на отношенията им тя била отправила предизвестие до работодателя за
прекратяване на трудовото и правоотношение, като след продължаването му по съгласие на
страните срокът му изтичал на 30.11.2024 г. (събота). На 02.12.2024 г. - първия работен ден
след 30.11., Е. В. отново отишла на работното си място и започнала работа. Там бил и Б. В.
Около обяд, в момент, когато в офиса нямало хора, В. поискал от нея да подпише нарочна
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Тя отказала и вместо това започнала
да събира вещи документи от офиса в кашон. За случилото се до момента съдът кредитира
показанията на присъствалата на място свидетелска К. Г., тъй като са правдоподобни.
При движението на Е. из офиса, видно от възпроизведения в открито заседание видеозапис,
ответникът и препречва пътя неколкократно, за да не може да мине, или я хваща за ръката, за
да я спре, като от движенията на двамата се вижда, че се карат. Звук, както се посочи при
обсъждането на допустимостта на видеозаписа в процеса, не се чува.
Този видеозапис заедно с видеозаписа от 23.08. е получен от Е. В. вероятно чрез заснемане с
нейния мобилен телефон от екран на устройство в офис на "С." в П., където се съхраняват
записите от охранителните камери, и двата записа са публикувани в социалната мрежа ***.
На записа от 23.08. се вижда друг конфликт между двамата в присъствието на 17-годишния
им син, който гледа какво правят родителите му, без да се намесва. Вижда се, че В. скрива в
ръката и джоба си нещо - ключове за офиса, по данни на В. - и ответникът я вдига над
земята, държи я, опитва се да и вземе ключовете, тя не позволява, пада на земята (страните
спорят дали умишлено, или съборена от него), той я вдига и двамата се движат във
физически сблъсък из помещението, като водещ е по-едрият и силен В. Не се вижда дали
има кръв по лицето на В., както тя твърди, не се виждат удари, част от действията не се
виждат изобщо поради разположението на фигурите с гръб към камерата, и единственото
несъмнено е, че съпругът и в отделни моменти я вдига със сила или премества я и се опитва
да вземе вещ от джоба и, като в продължение на няколко минути я задържа със сила. За този
епизод, както се посочи, е недопустимо произнасянето на съда поради неподаване на молба
в срок, той може да служи единствено за допълнително изясняване на отношенията и
характерите на страните.
4
Съдът не кредитира показанията на К. Г. за това, че само молителката се заканвала на
съпруга си, но не и той на нея, по няколко съображения. На първо място, съдът и в
заседание се убеди в неговия "импулсивен" (по думите на друга свидетелка - В. П.) характер
и склонност към повишаване на тон, като се наложи и да му бъде направена забележка да не
говори на висок тон в залата и да не прекъсва говорещите; за човек с такъв характер е
трудно да не отговори по същия начин, ако към него се отправят обиди или закани. На второ
място, Г. е все още служителка на дружество, контролирано от ответника, и няма интерес да
влиза в конфликт с работодателя си. На последно място, от самия запис се вижда, че и В., и
В. не са в спокойно емоционално състояние, а разпалено спорят, което личи по движенията
им.
Не следва да се кредитират напълно и показанията на сина на страните М. В. в частта, че
баща му не е повишавал тон, а конфликтите се създават изцяло от майка му. На двете
събития, пряк предмет на молбата, младежът не е присъствал и не дава показания за тях.
През януари 2025 г. (възможно е да е било 23-и януари, но свидетелите Г. и В. не уточняват
датата, според В. е било около 15-и януари) Б. В. влязъл в офиса, наеман тогава от Е. В.,
намиращ се срещу неговия. В продължение на няколко минути двамата разговаряли, като
свидетелите не можели да чуят съдържанието на разговора. В. държала телефона си по
начин, по който се снима видеоклип. След изтичането на тези няколко минути В. излязъл.
По този начин не се потвърждават от доказателства думите на Е. В. за отправени и закани.
Ако тя е заснела видеоклип, той не е представен по делото.
Показанията на В. П. и Е. И. възпроизвеждат разказаното им от Е. В. И. твърди, че лично е
видяла цепнатина на устната на В., за която последната и е разказала, че е причинена от
съпруга и, който "и посегнал". Тъй като обаче цепнатината може да е била причинена
неумишлено при сдърпването в офиса или по друг начин, или дори при инцидент без
присъствието на В., съдът не счита за категорично доказано, че цепнатината е резултат на
умишлен удар. Думите "побой" на П. също биха могли да бъдат интерпретация на разказ на
В. за същия случай или друг, като не е задължително зад тях да стои умишлено нанасяне на
удари.
Възможно е в обхвата на камерата В. да е внимавал да не нанася удари и вместо това да го е
направил извън този обхват, пред офиса, както твърди П., но нейните думи отново са
преразказ на думи на Е. В. и не са подкрепени от друго доказателство, поради което съдът
отново не ги счита за категорично доказателство и не приема твърдението за умишлени
удари на 02.12.2024 г. (два шамара или два юмрука), направено при това като доуточнение
от молителката едва в хода на делото, за доказано.
При така установените факти съдът намира за установено, че върху молителката на едната
от двете дати - 02.12.2024 г. - е извършен от нейния съпруг акт на насилие, което се изразява
в заставане на пътя и многократно хващане и дърпане за ръката с цел да и се попречи да
вземе определени документи или вещи от управлявания от него офис, където тя е работила
до момента - умишлен акт на прилагане на физическа сила за противоправна принуда
5
(доколкото всяка такава принуда е не по установения ред), надхвърлящ по интензивност
"обичайната житейска емоция", макар и не с пряка цел причиняване на болка.
Това насилие само по себе си не е тежко, макар да е физическо, но на фона на влошените
отношения между страните, избухливия характер на физически по-силния мъж и доказания
предходен епизод на подобни действия от 23.08.2024 г. съдът намира, че следва да се издаде
заповед за незабавна защита, която да позволи на молителката да се обърне към полицията
при нов подобен сблъсък. Мерките, които тя следва да включва, са задължаване да се
въздържа от насилие и забрана за доближаване до молителката на твърде близко разстояние,
при което би могъл импулсивно или раздразнен от собственото и поведение, да я блъсне или
удари. Срокът им според този състав следва да се определи на 6 месеца, считано от
постановяването на мярката за защита с решението, тъй като заповедта за незабавна защита
не е включвала забрана за доближаване. Други мерки не са нужни за постигане на целта на
закона с оглед неголямата интензивност на извършеното насилие.
След като молбата е уважена, макар и само в една част, съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН се
дължат разноски.
Поради горното съдът
РЕШИ:
Налага мярка за незабавна защита на Е. П. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, срещу
домашно насилие, извършено на 02.12.2024 г. и 23.01.2025 г. от нейния съпруг Б. Д. В., ЕГН
**********, със същия адрес, като задължава Б. Д. В. да се въздържа от домашно насилие
срещу Е. П. В., както и да доближава Е. П. В. на разстояние, по-малко от 20 метра, за срок
от 6 месеца, считано от постановяването на решението - до 05.01.2026 г.
Отхвърля молбата по отношение на твърдените актове на насилие от 23.01.2025 г. -
отправени закани.
Прекратява производството по отношение на твърдените актове на насилие от 23.08.2024 г. -
хвърляне на пода, удряне по лицето, стискане на челюстта и душене, поради неподаване на
молбата в тримесечния срок.
Осъжда Б. Д. В. да заплати държавна такса от 25 лв. по сметката на Пазарджишкия районен
съд.
Осъжда Б. Д. В. да заплати на Е. П. В. разноски по делото в размер 600 лв.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Копия от заповедта и решението да се връчат на началника на РУП – Пазарджик, РУП -
Септември и на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7