РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№1410/24.7.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Сл.Костова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1184/2023г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
ОД МВР – Пловдив, представлявана от
Директора с процесуален представител гл.юрисконсулт И.П.а, обжалва Решение № 38
от 03.04.2023г., постановено по АНД № 48 по описа за 2023г. на Районен съд –
Карлово, с което е отменен електронен фиш серия К № 6451026, издаден от ОД МВР
– Пловдив, с който на И.М.П., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 ЗДв.П и ОД МВР – Пловдив е осъдена
да заплати на И.П. сумата от 400лв. – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно с искане за отмяната му и потвърждаване на електронния фиш,
ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено е, че според
обстоятелствата, изложени в електронния фиш, нарушението е извършено при
условията на повторност, поради което жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.182 ал.4 ЗДв.П и съдът е отменил електронния фиш, тъй като в него
не е посочено конкретно по коя от хипотезите на чл.182 ал.4 ЗДв.П е извършено повторно
нарушението. Счита се, че макар да е налице резон в доводите на съда, че
правото на защита на жалбоподателя е изисквало при посочване на санкционната
норма, освен квалифицирания състав на чл.182 ал.4 ЗДв.П /уреждащ повторността/,
да се направи цифрова привръзка и с конкретна разпоредба на чл.182 ал.1, ал.2
или ал.3 ЗДв.П, към която чл.182 ал.4 ЗДв.П препраща, този порок не е
съществен, доколкото от една страна нормата, уреждаща квалифицирания състав –
182 ал.4 ЗДв.П е надлежно посочена в ел.фиш, и от друга страна – в ел.фиш са
надлежно очертани всички факти, които позволяват да се изведе основния състав
на допуснатото нарушение. Посочено е, че с Т.Р. № 8/2021г. на ВАС се
препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че
водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт
да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу съставомерните фактически положения, а не срещу правната им
квалификация се защитава нарушителят. С оглед указанията в Т.Р. № 8/2021г. се
поддържа, че констатираната частична непълнота при изписване на санкционната
норма в ел.фиш не следва да води до цялостната му отмяна, при надлежно
изложение на всички факти в него. Тоест, съдът не е следвало да отмени
електронния фиш, а да упражни правомощията си при неизменност на фактите да
приложи закон за същото наказуемо нарушение, като внесе корекция в правното
основание за налагане на санкцията.
Ответникът И.П. с процесуален
представител адв.Ст.П. оспорва касационната жалба в писмено възражение и в
молба със становище по същество на спора. Посочено е, че в случая не се спори,
че не е посочена приложимата санкционна разпоредба в издадения ел.фиш и от кой
закон. Поддържа се правилен извод на РС -Карлово за нарушение на материалния
закон. Счита се за правилно възприето от съда, че в случая не може да се
извърши преквалификация, тъй като такава би могла да се осъществи принципно
като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по
основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако
административно-наказващият орган бе извършил преди това привръзка на нормата
на чл.182 ал.4 ЗДв.П със съответната норма на чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 ЗДв.П,
към които препраща чл.182 ал.4 ЗДв.П. Изтъкнато е, че преквалификация означава
промяна на вече дадена правна квалификация. Във вр. с Т.Р. № 8/2021г. е
посочено, че в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена квалификация,
а липса на посочен в ел.фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и
изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение /цитирани съдебно решения на административни съдилища
в тази насока – КАНД №№ 1013/22г. – АС-Хасково; 2861/22г. – АС-Пловдив; 1609/22г.
– АС-Пловдив; 255/22г., АС-Ст.Загора и др. /. Поискано е присъждане на разноски
за касационната инстанция.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Костова предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К 6451026 : На 20.05.2021г. в 15:05ч., в Община Карлово, село
Кърнаре, ул.1-ва до номер 12 с посока на движение запад-изток, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място 50км/ч, отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е извършено нарушение в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ к/3602946, с
МПС Ивеко 35 С 14 В, товарен автомобил с рег.№ ***, като при разрешена скорост
50 км/ч е установена стойност на скоростта 73 км/ч и превишената скорост е 23
км/ч. В електронния фиш е посочено, че е извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П
и на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 ЗДв.П се налага глоба 200лв.
Фактическата установеност правилно е
преценена от КРС. РС – Карлово е обсъдил съдържанието на преписката и на
събраните по делото доказателства във вр. с възраженията в жалбата, въз основа
на което приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
см. на чл.21 ал.1 ЗДв.П от страна на водача на товарния автомобил, като в
случая лицето, извършило нарушението е посочено в декларация на собственика на
превозното средство, който му го е предоставил /чл.189 ал.5 ЗДв.П/. Възражението
за непълно посочено основание за налагане на санкция в ел.фиш е възприето за
основателно – посочената като основание за налагане на санкцията разпоредба
чл.182 ал.4 ЗДв.П е относима за случаите на повторни нарушения - когато
нарушението по ал. 1 т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3 т. 1 - 5 ЗДв.П е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца. Посочената разпоредба е препращаща,
препраща към друга правна норма от същия нормативен акт- към различните
хипотези на чл. 182, посочени в ал. 1, 2 и 3 от същия. В случая не е посочена
привръзка към някоя от хипотезите на посочената санкционна разпоредба,
съдържащи диспозиция и санкция, при което на практика липсва правна
квалификация на извършеното нарушение, което нарушава правото на наказаното
лице да разбере на какво правно основание се наказва и да осъществи защита.
2. Касационната жалба е неоснователна.
Правилно КРС е приел, че не е посочена правната квалификация на нарушението, респект.
конкретно коя от хипотезите на чл. 182 ал. 1, 2, 3 ЗДв.П е осъществил водачът,
за да му бъде наложено съответното наказание за повторност на това именно
нарушение по чл.182 ал. 4 ЗДв.П. Нормата на чл. 182 ал. 4 ЗДв.П е бланкетна и изисква
привръзка на тази разпоредба със съответната норма. Съдът не би могъл да
извърши преквалификация, с което да изправи пропуска на наказващия орган, тъй
като посочването на пълната правна квалификация за първи път от съда ще е в
противоречие с правото на защита на санкционираното лице. С арг. от
Тълкувателно решение № 8/2021г. според което, въззивният съд може да упражни
правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган
е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, се
съобрази, че в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена квалификация,
а на отсъствие на посочена правна квалификация. Липсата на правна квалификация
е абсолютно основание за отмяна на издадения административнонаказателен акт и не
може да се поправи посредством правомощието на съда по чл.63 ЗАНН за изменение
на акта.
Преквалификация
означава промяна на вече дадена правна квалификация. Санкционната норма на
чл.182 ЗДв.П в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, при
което следва извод, че така, както е отразена в електронния фиш правната квалификация
на нарушението, тя е непълна и неясна, като в електронния фиш не е посочено коя
от различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 ЗДв.П е осъществил водачът, за
да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение
по чл.182 ал.4 ЗДв.П, която пък препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Възприето е, че посочването на пълната правна квалификация за първи
път от съда с неговото решение се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа
на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. По този начин на
процедиране съдът би отстранил пропускът на наказващия орган, който е бил
съществен, но което не е допустимо. Такъв подход би бил в противоречие с
принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този тип производства,
доколкото с решението си районният съд за първи път би въвел обстоятелства,
свързани с правната квалификация на нарушението, по които на практика
жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред този именно съд и
съответно да ги оспорва, а съдът да ги подложи на проверка. Според Тълкувателно
решение № 8/2021г., първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да
измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение
на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче е
установена не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен
в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи на проверка и изменение
чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение. В реда на изложеното и във вр. с основното
възражение в касационната жалба следва да се има предвид, че в хипотеза, при
която районният съд е посочил точно правилната правна квалификация на деянието,
която е съобразил изцяло с фактическото обвинение, описано в електронния фиш,
доколкото това е сторено за първи път със съдебното решение, не е налице
изменение по смисъла на чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН. Липсата на посочване в електронния
фиш на приложимия закон е съществено нарушение, тъй като се отразява върху
упражняване правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във
възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред въззивния
съд. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша,
независимо от факта на установеното нарушение, както правилно е приел КРС.
В допълнение се отбелязва, че за налагането
на санкция по чл. 182 ал. 4 ЗДв.П е необходимо да са посочени в съответния
санкционен акт три обстоятелства: нормата на чл. 182 ал. 4 ЗДв.П следва да е
обвързана със съответната разпоредба /в случай на превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 21 до 30 km/h – чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДв.П/; вписване на
фактът, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо
е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила. В процесния електронен фиш е налице единствено посочено,
че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/3602946, но без да е вписана дата на влизане в сила. При
посочването на предходния санкционен акт, жалбоподателят би могъл да възрази,
че същият не е влязъл в сила, или че ако е влязъл в сила, е изминала 1 година
от влизането му в сила, което да бъде проверено от съда.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 38 от
03.04.2023г., постановено по АНД № 48 по описа за 2023г. на Районен съд –
Карлово.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да
заплати на И.М.П., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :