МОТИВИ ПО НОХД №7127/2010г.
на ВРС, тридесет и шести наказателен състав,
към Присъда №131/16.03.2011г.
Варненска районна прокуратура е
обвинила :
С.Н.И. в това
, че на 26.09.2010
г., в с. Игнатиево, обл. Варненска, управлявал МПС - л.а. "Опел Вектра" с per. № В 6430 КМ, без да притежава
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказаването му по административен
ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление №
3373/2009 г. на Началника на РУП - Аксаково при ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на 30.04.2010 г. и Наказателно постановление №
378/2010 г. на Началника на РУП -Аксаково при ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на 30.04.2010 г. - престъпление по чл. 343В ал.2 от
НК.
Представителят на ВРП поддържа обвинението в съдебно заседание, като счита, че
са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.343в,ал.2 от НК. Предлага на съда с оглед обстоятелството, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК да
освободи подсъдимия И. от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание Глоба в минимален размер.
Подс. С.Н.И. на основание чл.371т.2 от НПК
признава изцяло всички факти и обстоятелства в обвинителния акт. Защитникът му пледира за налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като са налице всички
законови предпоставки за това и
подсъдимият е реабилитиран. Моли
Глобата да е в минимален размер, тъй като от
деянието няма настъпили вредни последици.
Варненският районен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
С.Н.Г. е роден на ***
***, живущ
***, български
гражданин, с
начално образование,
работи, неосъждан-
реабилитиран.
От 08.30 ч. до 20.30 ч. на 26.09.2010 г. св. И. М. И. бил дежурен автоконтрольор при РУП - Аксаково, съгласно утвърдения график. За времето на смяната работил в екип със св.
Й. И. Й. - полицай OOP. Работили по
линия на КАТ и OOP на обслужваната територия. Около 09.45 часа на 26.09.2010 г. в с. Игнатиево спрели за проверка л.а.
"Опел Вектра" с
per. № В 6430 КМ,
който се движел по ул.
"Вихрен" и се включил към
ул. "Черни връх". След като го спрели,
поискали документите на водача и автомобила
за проверка. Той представил лична карта, от
която установили самоличността му - С.Н.И., ЕГН **********,***, но същият
признал, че няма СУМПС. От направената справка
от дежурния в ОДЧ се потвърдило, че лицето е неправоспособно
- не притежавал СУМПС.
За констатираното нарушение му бил съставен
АУАН по чл. 150 от ЗДП, свидетел
по който станал св. Й.. Спряно подс.И. имало издадени наказателни постановления с № 3373/2009 г. на
Началника на РУП-Аксаково и № 378/2010 г. на Началника на РУП-Аксаково, влезли в законна сила на
30.04.2010 г. за това, че е
управлява МПС без да притежава свидетелство за правоуправление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според
показанията на свидетелите И., Й.ов, дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.371т.2 от НПК, самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371т.2 от НПК, писмените
доказателства – акт за установяване на административно нарушение, НП№
3373/2009 г. на Началника на РУП - Аксаково при ОД-МВР - Варна, НП № 378/2010
г. на Началника на РУП -Аксаково при ОД-МВР, справка за нарушител
от региона, справка относно неправоспособността на подсъдимия. Всички те в
своята съвкупност сочат, че през инкриминирания период подс.И. е управлявал МПС
без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следния правен извод:
Съдът намира, че подс.И. е осъществил
състава на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, тъй като 26.09.2010
г., в с. Игнатиево, обл. Варненска, управлявал МПС - л.а. "Опел Вектра" с per. № В 6430 КМ, без да притежава
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказаването му по административен
ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление №
3373/2009 г. на Началника на РУП - Аксаково при ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на 30.04.2010 г. и Наказателно постановление №
378/2010 г. на Началника на РУП -Аксаково при ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на 30.04.2010 г.
За
съставомерността на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното
наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление:1. Деецът да е бил санкциониран
с влязло в сила наказателно постановление за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на
чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една
година от датата на влизане
в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран
за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да
е управлявал отново МПС, за което не
му е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случай, съдът намира за
безспорно установено, че с НП№ 3373/2009 г. на Началника на
РУП - Аксаково при ОД-МВР -
Варна, НП № 378/2010 г. на Началника на РУП -Аксаково при ОД-МВР подс.
И. е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление. Видно от направеното отбелязване в същите, те са
влезли в сила на 30.04.2010г. В едногодишния срок от наказването му, а именно
на 26.09.2010г. той отново е извършил
същото нарушение, а именно е управлявал МПС без съответното свидетелство.
Последното не се оспорва от подсъдимия И.. Същият на основание чл.371т.2 от НПК
признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което му
признание се подкрепя от писмените доказателства по делото, както и от
показанията на свидетелите полицейски служители, извършили проверката на същия.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при
пряк умисъл, видно от неговите действия и обяснения: знаел е задължението си да
не управлява МПС след като не притежава съответно свидетелство за управление на
МПС, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона, а е управлявал
отново в едногодишния срок от наказването му по административен ред.
По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани
и проверени по реда на НПК доказателства по делото.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подс.И. за извършеното от него престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост, подс. И. е бил осъждан по НОХД № 5461/2005г. на ВРС, за извършено на
06.03.2005г. от него престъпление по
чл.195ал.1т.4пр.3, т.5 във вр. с чл.63ал.1т.3 от НК на Пробация за срок от една
година за двете задължителни пробационни мерки и 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от една година и по НОХД № 2/2006г. на ВОС, за извършено на
05.07.2005г. три престъпления, за които
на основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание в размер на 12
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок от две години. В изпитателния срок на основание чл.67ал.3 от НК е
постановена пробационна мярка. На основание чл.25 във вр. с чл.23ал.1 от НК по
ЧНД № 1779/2006г. на ВОС са кумулирани наказанията по двете присъди в частта относно пробационните мерки и е
наложено едно общо наказание в размер на Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години, задължителни пробационни срещи за срок от две
години, безвъзмездния труд е бил изтърпян. Видно от приложената по делото
справка наказанието по ЧНД № 1779/2006г. на ВОС е бил изтърпяно на 12.01.2008г.,
а изпитателния срок е изтекъл на 11.04.2008г. Съдът намира, че на основание
чл.88а от НК е настъпила реабилитация, тъй като определеното общо наказание Пробация
е било изтърпяно на 12.01.2008г. и двугодишният срок по чл.82ал.1 от НК е
изтекъл на 12.01.2010г., а изпитателния срок е изтекъл на 11.04.2008г. От друга
страна, съдът намира, че е налице реабилитация по право по чл.86ал.1т.1 от НК,
той като кумулирайки наказанията по двете присъди по НОХД
№ 5461/2005г. на ВРС и по НОХД № 2/2006г. на ВОС по правилата на
чл.25ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия е следвало да бъде наложено
най-тежкото от тях , а именно 12 месеца лишаване от свобода, с 2 годишен
изпитателен срок. Наложената пробационна мярка по чл.67 ал.3 от НК не е
наказание, поради което и не е необходимо да бъде кумулирана. Изхождайки от
това, то с изтичане на изпитателния срок по НОХД № 2/2006г. на ВОС, подсъдимият
следва да се счита реалибитиран на основание
чл.86ал.1т.1 от НК. С оглед изложеното,
съдът намира, че подс. И. е реалибитиран, поради
което по отношение на същия са налице предпоставките на чл.78а от НК, тъй като същият
е неосъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред; за
престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание Лишаване от свобода до
две години и същото е умишлено; от престъплението няма причинени имуществени
вреди. Следва да бъде отчетено семейното му положение- баща на две малки деца. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита обстоятелството, че същият
е управлявал МПС без да познава
правилата за движение и по този начин представлява заплаха на пътя, както за
себе си, така и за околните и застрашава тяхното здраве и живот. Съдът отичайки
посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства, намира, че подс. И.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като бъде ангажирана
административно наказателната му отговорност и му бъде наложено наказание Глоба в минимален размер, а именно
1000лв. С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимия да не върши други престъпления.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: