№ 149 / 28.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 382 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на К.А.Н. против изричен отказ да се изработи проект за
изменение на ПУП, съгласно искане № 44-К-436/23.11.2018 г., обективиран в Писмо
изх. № 44-1950/22.03.2019 г. на кмета на община Пазарджик, с което е отхвърлено
искането на жалбоподателя с вх. № 44- К-436/23.11.2018 г. за промяна на
регулацията на част от кв. 505 и улица с о.т. 6198-6199 в качеството му на
собственик на УПИ ХИ-5995 в кв. 505 по плана на гр. Пазарджик. С обжалваното
писмо е постановен отказ по пътя на препращането към Решение XIV, взето с Протокол №
3/07.03.2019 г. на ОбЕСУТ, с което не е допусната исканата промяна на
регулацията.
Жалбоподателят – К.А.Н. – претендира отмяна на
обжалвания отказ. Излага съображения за нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата и чрез процесуалния
си представител в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита.
Ответникът – кмет на община
Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния му представител в проведеното съдебно
заседание и в представена писмена защита. Сочи доводи за законосъобразността на
оспорения административен акт. Претендира разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице, собственик на имот, по отношение
на който е прието неблагоприятно изменение на ПУП.
Искането на жалбоподателя с вх. № 44-
К-436/23.11.2018 г. за промяна на регулацията е обосновано с разпоредбите на
чл. 134,
ал. 2, т. 4 вр. 134а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 134а, ал. 1 от ЗУТ
заинтересованото лице може да поиска изменение на подробен устройствен план,
когато като основа за изработването му е послужила кадастрална карта, в която е
установена непълнота или грешка. С Решение XXIV, взето с Протокол №
11/29.11.2018 г. ОбЕСУТ е отложил разглеждането на искането на жалбоподателя до
приключване на съдебните производства, свързани с обжалването на Решение №
231/25.11.2013 г. и Решение № 202/25.09.2013 г. на Общински съвет Пазарджик,
съгласно които улица с о.т. 6198-6199-6200 е гранична между зоната за публични
функции с висока обществена значимост и зоната с потенциал за икономическо
развитие. След приключване на съдебните производства ПУП, чието изменение се
иска е влязъл в сила, предвид което е издадено обжалваното писмо, с което
искането на жалбоподателя е отхвърлено.
Оспореният акт е мотивиран с
препращане към мотивите, отразени в Решение XIV, взето с Протокол № 3/07.03.2019 г. на ОбЕСУТ,
което по този начин е приобщено като неразделна част от оспореното писмо, както следва: 1. Не е доказано посоченото основание за изменението —
чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ /наличието на явна фактическа грешка, каквато
планът не съдържа/; 2. Искането противоречи на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /в съответния срок по чл. 208
не е започнала процедурата по отчуждаване/.
За процесния имот №
55155.508.110 е в сила Решение № 202/25.09.2013 г. на Общински съвет –
Пазарджик, в което волята на административния орган е отразена в диспозитива на
решението - посочени са граничите на зоната за публични функции, като в южната
граница на зоната изрично е записана ул. “Атанас Бабата” и сыцата е отразена и
графично в одобрения с конкретното решение ПУП-ПР и ПЗ. Текстовата обосновка на
ПУП за част от зоната за публични функции, както и другите документа по
приемането на Решение № 202/25.09.2013 г., взето с Протокол № 11 на Общински
съвет Пазарджик са приложени по делото от ответника с молба с вх. №
3998/26.06.2019 г.
Волята на
административния орган относно имот с идентификатор 55155.508.110 е отразена и
в диспозитивната част на Решение № 231/25.11.2013 г. на Общински съвет – Пазарджик.
Със същото е одобрен проект на ПУП-ПР и ПЗ, обхващащ част от зона с потенциал
за икономическо развитие, определена от ИПГВР - Пазарджик, като северната
граница е именно ул. “Атанас Бабата” (от бул. “Царица Йоанна” до ул. “Д-р
Никола Ламбрев”). В текстовата обосновка, приложена по делото делото е
посочено, че в ПУП “Прокарани са допълнителните улици, провокирани от
необходимостта за достъп до всички урегулирани имоти и преструктурирането на
зоната в отговор на съвременните нужди на производството.” От тук следва
изводът, че този достъп може да се осъществи чрез изграждане на предвидените
улици, в това число и на улица “Атанас Бабата”, която към момента не е
реализирана цялата.
Несъстоятелно е основното възражение на
жалбоподателя, че е налице фактическа грешка в добрения регулационен план. И
двете вещи лица са категорични за липсата на такава грешка. Действително планът
в частта му по отношение на процесния имот не е обоснован с конкретна обяснителна
записка. Самото изменение е извършено с графичното му отразяване, тоест с
графичното отразяване на имота като заличен и предвижването му за улица. В тази
връзка следва да се има предвид и констатацията на второто вещо лице, че като
цяло в словесната обосновка на плана е посочено че се предвижда изграждането на
нови улици и терени за обществено ползване, което налага заличаване с
последващо отчуждаване на частни имоти. Не е налице неяснота във волята
административния орган, който одобрил измененията на подробния устройствен
план. Няма и несъответствие между целта, която той е преследвал и реализираната
воля с извършеното изменение на плана.
Неоснователни са и възраженията за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното
писмо, макар че действително не е в законово предвидената форма на заповед
препраща към друг акт, съдържащ мотивиран отказ на искането на жалбоподателя.
Тоест не е налице нарушение на смисъла на закона. Същото важи и за становището
на главния архитект макар и дадено във формата на експертно решение на ЕСУТ и
съответно съдържащо и становищата и на други служители. Тоест не е налице
нарушение. Дори напротив, получено е становището на повече специалисти относно
въпроса за допустимостта и законосъобразността на поисканото изменение на ПУП.
Ирелевантно е възражението, че за да е
налице стартирала процедура по отчуждаване не е достатъчно единствено
входирането на искане затова от трето лице. Действително за започването на
процедура по отчуждаване не би достатъчно такова искане без никакво произнасяне
от административния орган. Но същественото в случая е, че законът в чл. 208,
ал. 1, във връзка с ал. 2 и с чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвижда, че за да
бъде поискано изменение на подробния устройствен план за изграждане на елементи
на техническата инфраструктура - публична собственост, с връщане на
първоначалните му предвиждания е необходимо да са изтекли 10 години от
приемането на плана, през който период да не е стартирала процедурата по
отчуждаване. Очевидно е, че са изтекли по-малко от тези 10 години от
одобрението и влизането в сила на плана през 2013 година.
Предвид гореизложеното обжалваното писмо,
съдържащо отказ за изработване на проект за изменение на подробния устройствен
план е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с
административнопроизводствените правила. Налице са и останалите предпоставки за
законосъобразност на административните актове, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, е основателна претенцията за
разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден от закона размер – 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.А.Н. против изричен отказ да се изработи проект за изменение
на ПУП, съгласно искане № 44-К-436/23.11.2018 г., обективиран в Писмо изх. №
44-1950/22.03.2019 г. на кмета на община Пазарджик, с което е отхвърлено
искането на жалбоподателя с вх. № 44- К-436/23.11.2018 г. за промяна на
регулацията на част от кв. 505 и улица с о.т. 6198-6199 в качеството му на
собственик на УПИ ХИ-5995 в кв. 505 по плана на гр. Пазарджик като обжалваният
отказ е постановен по пътя на препращането към Решение XIV, взето с Протокол №
3/07.03.2019 г. на ОбЕСУТ, с което не е допусната исканата промяна на
регулацията.
Осъжда К.А.Н. *** разноски по
делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 1146/29.01.2021 г. по адм. дело № 6335/2020 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 149 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2019 г. по описа
на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.