Решение по дело №11271/2020 на Софийски градски съд

                       

 

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 29.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ А.                                                                  ТАНЯ КАНДИЛОВА 

 

         при секретаря  Нели Първанова, с участието на прокурора Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 11271 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258-273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна  жалба на Б.В.Д. срещу решение № 143989/08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6866/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на промяна  на бащиното и на фамилното му име. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства и практиката на съдилищата. Излага съображения. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи молбата му за допускане на исканата промяна на бащиното и на фамилното му име.

          Въззиваемата страна Столична община, в срока за отговор на въззивната жалба и в открито съдебно заседание, не изразява становище по нея.

          Представителят на Софийска градска прокуратура, в открито съдебно заседание по делото, пледира за неоснователност на въззивната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

С решение № 143989/08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6866/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 91 състав е оставил без уважение молбата на въззивника за промяна  на бащиното му име от В., на Владимир и на фамилното му име от Д., на Д., като неоснователна.

 В жалбата са наведени доводи, че недопускане промяната на бащиното му име го поставя в неравностойно положение, защото, ако се е бил родил днес, при сега действащия закон, името на въззивника би било записано съобразно етническите традиции, установени в семейството му, че законът не коментира произхода на името, а само етническия и семейния произход на лицата, че неправилно съдът е отхвърлил молбата му за промяна на фамилното му име, приемайки, че по делото не са ангажирани доказателства лице от рода на молителя да е притежавало фамилно име Д..

 Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).

          Обстоятелството, че жалбоподателя желае да носи бащино и фамилно име, различни от тези, което следва да носи, съгласно Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, съдът не счита за важно обстоятелство по смисъла на ЗГР, водещо автоматично и само по себе си до прекратяване носенето на неговото фамилно име. Необходимо е да са налице обстоятелства, стоящи извън волята му, които да са обективирани в действителността, а не само субективни желания и съображения на жалбоподателя.

 В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения)

относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

          Законодателството относно имената на гражданите се състои от императивни правни норми, с оглед функциите на името по индивидуализация, идентификация и отличаване на лицата едно от друго.

          Промяната на името се допуска  само при точно определени от закона основания- сключване на брак, развод, осиновяване и наличието на важни обстоятелства.

 Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тези обстоятелства, при които се допуска промяна на името, обаче, не могат да противоречат на императивните правила, въз основа на които се определят имената на българските граждани.

 Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Не се ангажираха доказателства за лица от рода на въззивника с бащино или фамилно  име Д..

Цитираните в жалбата съдебни решения на ВКС относно обстоятелства, които могат да се квалифицират като „важни обстоятелства“ се отнасят преди всичко за собственото име на лицето, а и не представляват задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК).

         Първостепенния съд се е съобразил с императивни норми на  приложимия материален закон- ЗГР.

         Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към делото доказателства и правни норми.

         И пред настоящата инстанция не се ангажираха доказателства, които да разколебаят становището на съда, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

         Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №143989/08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6866/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.