РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Бургас, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120106357 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Айтос, представлявана от директора М. К. , против С. А. П., ЕГН
**********, от .............................. за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца
срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими по силата на
Заповед № Д-А-А-ВС-37/21.12.2021 г. на Директора на ДСП - Айтос за възстановяване на
получена еднократна помощ, а именно: сумата от 150 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6, 25 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.09.2021 г. до 08.02.2022 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 836/21.03.2022 г. по ч. г. д. № 843/2022 г.
по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е подала заявление-
декларация за отпускане на еднократна целева помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД за детето Т.
С. Н. с ЕГН **********. Със заповед № ЗСПД/Д-А-А/2288/30.08.2021 г. на Директора на
ДСП - Айтос била отпусната помощ в размер на 300,00 лв. - 150, 00 лв. след влизане в сила
на заповедта, и 150, 00 лв. - в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да
посещава училище. Първата част от помощта в размер на 150, 00 лв. била получена от
ответницата на 14.09.2021г. С влязла в сила заповед на Директора на ДСП Айтос №
ЗСПД/Д-А-А/2288/07.12.2021 г. помощта била прекратена, тъй като по служебен ред от
МОН била постъпила информация за допуснати от детето Т. С. Н. през м. 10.2021 г. 27,5
учебни часа отсъствия от учебни занятия без уважителни причини. На ответницата била
издадена заповед № Д-А-А ВС 37/21.12.2021г. на Директора на ДСП Айтос за
възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ. Правният си интерес ищецът
обосновава с това, че за процесните суми е издадена заповед за незабавно изпълнение,
1
връчена на ответницата при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, а ответницата не се явява
и не се представлява, не взема и становище по исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За процесните суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №
836/21.03.2022 г. по ч. г. д. № 843/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на
длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените установителни
искове се явяват процесуално допустими.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 14, ал. 3 вр. чл. 14а, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 417, т. 1 ГПК. За уважаването им следва да се установи, че
процесните суми се основават на влязъл в сила акт на административен орган, по който
допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД)
предвижда, че в определени случаи директорът на дирекция „Социално подпомагане“
издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със
законната лихва. На основание чл. 14а, ал. 2 от ЗСПД принудителното изпълнение на
заповедта по чл. 14, ал. 3 ЗСПД се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“
по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Представена е по делото Заповед № Д-А-А ВС 37/21.12.2021г. на Директора на ДСП
Айтос за възстановяване на неправомерно получена от ответницата С. А. П. социална
помощ в размер на 150 лева, ведно със законоустановената лихва, дължима до датата на
възстановяването й. Препис от заповедта е връчен на ответницата на 23.12.2021 г. Не се
твърди и не се установява заповедта да е била обжалвана и отменена, поради което съдът
приема, че същата е влязла в сила. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по въпроса за законосъобразността на издадения
административен акт, включително относно наличието на предпоставките за издаването му,
а при осъществяването на косвения съдебен контрол за валидност съдът не констатира
наличието на пороци, обосноваващи неговата нищожност. Въз основа на изложеното съдът
намира, че установителния иск за главница се явява основателен, поради което следва да
бъде изцяло уважен.
По отношение на установителния иск за лихва за забава за периода от 14.09.2021 г.,
когато ответницата е получила социална помощ в размер на 150 лева, до 08.02.2022 г. –
деня, предхождащ подаването на заявлението по чл. 417 ГПК по пощата, съдът намира
следното. Съгласно задължителните постановки на т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не може да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на
падежа до подаване на заявлението. По смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед
за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, стига основанието на тези вземания да е
предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия
документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. В процесния
случай в представената по делото Заповед № Д-А-А ВС 37/21.12.2021г. размерът на
законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението не е определен и не е определяем по посочен в административния акт начин,
поради което не са били налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по отношение на сумата от 6, 25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
2
14.09.2021 г. до 08.02.2022 г.. Въз основа на изложеното съдът приема, че акцесорният
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност ищецът
има право на разноски в исковото и в заповедното производство в общ размер на 47, 92 лева
за внесени държавни такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр. Айтос, представлявана от директора М. К. , против С. А. П., ЕГН **********, от
..........................., СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 150 лева, дължима по силата на
Заповед № Д-А-А-ВС-37/21.12.2021 г. на Директора на ДСП - Айтос за възстановяване на
получена еднократна помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 836/21.03.2022 г. по ч. г. д. №
843/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6, 25
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2021 г. до
08.02.2022 г.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, от .........................., да заплати на Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Айтос, представлявана от директора М. К. , сумата от 47, 92
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3