Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122/29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№736/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр.
с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на С.С.К. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0294-000218/06.11.2023г. на Началник сектор към ОДМВР
Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на
оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на
оспореният административен акт, като се поддържа, че оспорващият не е извършил
нарушение, което да дава основание за издаване на ПАМ. В съдебно заседание,
оспорващият не се явява, като в постъпила по делото писмена защита моли да бъде
отменен оспореният административен акт като незаконосъобразен.
Ответната
страна не взема становище по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000218/06.11.2023г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващият е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че оспорващият като
собственик на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ рег.№М*** е предоставил МПС-то на
съпруга си В*** Е*** К*** от с.М*** , като на 04.11.2023г. около 13,10 часа в
с.М*** , ул.“Н*** Р*** “ в посока на движение ул.“Е*** А*** “, съпруга на
оспорващата е предоставил МПС-то да бъде управлявано от малолетното лице Г*** В***
М*** от с.М*** , като лицето е неправоспособно и не притежава СУМПС. В мотивите
е посочено, че на В*** Е*** К*** от с.М*** е съставен АУАН АД
№522050/04.11.2023г.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.6 по делото АУАН
АД №522050/04.11.2023г. се установява, че на 04.11.2023г. около 13,10 часа в с.М***
, ул.“Н*** Р*** “ в посока на движение ул.“Е*** А*** “, В*** Е*** К*** от с.М***
е предоставил лек автомобил „Тойота РАВ 4“ рег.№М*** да бъде управлявано от
малолетното лице Г*** В*** М*** от с.М*** , като лицето е неправоспособно и не
притежава СУМПС в нарушение на разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП. Тези
обстоятелства се установяват и от сведения от актосъставителя
Б*** Т*** (л.9 по делото), свидетеля по АУАН Й*** П*** (л.8 по делото) и
посочения за нарушител В*** К*** (л.7 по делото). За нарушението е издадено
Наказателно постановление №23-0294-001346/30.11.2023г. (л.24 по делото), което
е заплатено от посочения за нарушител (разписка на л.25 по делото).
Въз основа на така
установеното, Началник сектор към ОДМВР
Монтана, РУ Лом е издал оспорената в настоящето съдебно производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0294-000218/06.11.2023г. на
Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а,
б.”а” от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Оспорения
административен акт е връчен на лично оспорващият на 14.11.2023г., което се
установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата
с вх.* 294-000-14803/16.11.2023г. е подадена в рамките на законоустановеният
срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда
следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент
от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност. В случая административния акт е
издаден от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-1411/07.06.2017г.
на Директора на ОД на МВР Монтана (л.10 по делото), която е основана на дадени
правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи (л.11 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол
по този закон
(Арг.: чл.
172, ал. 1,
вр. с чл. 170 и чл.
165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа
издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че оспорващият като собственик на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ рег.№М*** е предоставил МПС-то на съпруга си В*** Е*** К*** от с.М*** , като на 04.11.2023г. около 13,10 часа в с.М*** , ул.“Н*** Р*** “ в посока на движение ул.“Е*** А*** “, съпруга на оспорващата е предоставил МПС-то да бъде управлявано от малолетното лице Г*** В*** М*** от с.М*** , като лицето е неправоспособно и не притежава СУМПС. В тази насока, съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите В*** К*** и Й*** П*** , като обективни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. И двамата разпитани свидетели са категорични в описанието на нарушението и изцяло потвърждават установеното, че съпруга на оспорващата е предоставил 04.11.2023г. около 13,10 часа лек автомобил „Тойота РАВ 4“ рег.№М*** , който е регистриран като нейна собственост, да бъде управлявано от малолетното лице Г*** В*** М*** от с.М*** , като лицето е неправоспособно и не притежава СУМПС. При наличието на това безспорно установяване е налице нарушение на разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, която е установена по описания в материалноправната разпоредба ред, временно на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В случая обстоятелството, че оспорващият не е бил водач на МПС-то не е относимо към законосъобразността на наложената ПАМ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства, тоест в случая ПАМ се налага по отношение на собственика, а водача на МПС, който е предоставил управлението носи административнонаказателна отговорност за извършеното административно нарушение.Настоящият
съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във всички случай
управлението на МПС от водач, който е неправоспособен и не притежава СУМПС,
тоест в нарушение на разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП, застрашава
безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в
него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на
съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи,
че оспорващият не сочи доказателства оборващи установените в административното
производство, като фактическите установявания се потвърждават изяцло в съдебното производство. В административният акт са
изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата
обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната
административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има
смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена
материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е
наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната
разпоредба, като периода е към минимума.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа
на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се препятства възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е
налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на
административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за
случая.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000218/06.11.2023г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която на
основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, с която на оспорващия е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана