Мотиви към Присъда № 61/23.07.2020г. по НОХД № 1170/2020г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимия Т.Д.Т. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.3, предл.последно, б.“б“, предл. 1-во, вр. ал.1 б.“в“, предл.
1-во, вр. чл. 342 ал.1 НК, за това, че
на 24.04. 2019г. в гр.П., при управление на моторно
превозно средство - автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № *** с нарушил правилата за
движение, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта, и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо глухите, които сс движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“; чл.119, ал.1 от ЗДвП : „При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или да спре“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на И. Х.П. с ЕГН: **********, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес не е предявен
граждански иск от пострадалите М.Д.П., Т.И.А. и Д.И.П. /съответно съпруга, дъщеря и
син на починалия И. Х.П./. По тяхно искане чрез
повереника им
– адв. О.Т.,
същите
бяха
конституирани в качеството на частни обвинители в
наказателния процес против подсъдимия Т.Д.Т..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият Т.Д.Т. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума, предвиден в закона,
което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок съгласно чл.66 от НК. Изразява се
становище, че предвид чистото съдебно минало на подс. Т. не е наложително за
поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” ефективно.
Прокурорът намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в един справедлив
размер. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимия, а веществените доказателства – да останат по делото.
Повереникът
на частните обвинители – адв. Т. изразява
становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Според адв. Т., на подс. Т. следва да се наложи условно
наказание лишаване от свобода, както и да бъде лишен от право да управлява МПС.
Претендират се разноски за повереник.
Защитникът
на подсъдимия – адв.
В.В. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. В. акцентира на
многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му
съдебно минало, направеното самопризнание, добрите характеристични данни,
оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, както и семейна и трудова
ангажираност. С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия Т. да бъде определено минимално наказание, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Защитникът изразява становище, че следва
да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, но в минимален размер, тъй като подс. Т. е професионален шофьор
на автобус.
Подсъдимият
Т. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си и
изразява съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си.
В последната си дума подс. Т. иска да му бъде наложено минимално наказание
лишаване от СУМПС, за да не остане без работа.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.Д.Т. е
роден на ***г***, с основно образование, женен, *** ООД, неосъждан, с налагани
адм. наказания по ЗДвП. Към инкриминираната дата притежавал СУМПС № ***,
издадено на 08.11.2011год. и валидно до 08.11.2020год., с придобити категории
C,В,DЕ,М,СЕ,D,ТТБ,АМ,TKT и ВЕ. Като водач на моторно превозно средство
в периода до датата на деянието подс. Т. бил наказван по административен ред 4
пъти за нарушения на Закона за движение по пътищата.
Подс. Т. работел на трудов
договор от м. декември 2018г. като шофьор па автобус във фирма „***“ ООД – гр.
П.. Автобусите на дружеството обслужвали линиите на градския транспорт в гр.П.,
като обв.Т. управлявал автобус „Исузу Ситибус“ с *** по автобусна линия №** на
градския транспорт. Автобусът бил собственост на „***“ ООД с управител И. ***.
Подс. Т. бил шофьор на автобус
от 2002г., като е работел в различни фирми през точи период и е правоспособен
водач па МПС от 19.03.1998г.
На 24.04.2019г. подс. Т. управлявал
посочения по-горе автобус, застъпвайки на смяна от 06.30ч. до 14.00ч. В 06.15ч.
подс. Т. пристигнал в базата на фирмата, находяща се на ул.'"***“ в гр.П.,
получил пътния си лист, след което от дежурния лекар му бил извършен тест за
наличие па алкохол в кръвта, който бил отрицателен. Подс. Т. получил наряда за
шофиране, закарал автобуса на преглед при механика на фирмата, след което
започнал да управлява автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № *** по линия №**. В автобуса
се намирал и кондукторът - св.А.Р.. Маршрутът на автобусите по линия № ** на
градски транспорт – П. преминавал от „***“, находящи се до бул. “***“, северно
от ж.к “***“ в гр. П. до завод „***“, находящ се в „***“ в ж.к.“***“ гр.П..
Около 11.00ч. на 24.04.2019г. подс.Т. започнал петия си курс за деня,
управлявайки автобуса в посока от „***“ северно от бул.“***“ гр.П. в посока
Завод „***“ в гр.П.. Около 11.30ч. движейки се в посока към ж.к. “***“ в гр.П.,
подс. Т. започнал движението си с управлявания от него автобус по бул.“***“ в
гр.П. На бул. „***“ в гр.П., подс. Т. пристроил управлявания от него автобус в
пай-лява лента, за да завие наляво по ул.“***“ в гр.П.. Движейки се по бул.“***“
подс. Т. спрял автобуса на кръстовището на бул.“***“ с ул.“***“, тъй като
същото било регулирано със светофарна уредба, която в този момент светела с
червен сигнал. На посоченото кръстовище се намирала обозначена с пътна
маркировка пешеходна пътека, за пресичащите платното за движение на ул.“***“
пешеходци. Светофарната уредба регулирала движението на автомобилите и
пешеходците. В момента в който за автобуса, управляван от подс. Т. светела
червена светлина на светофарната уредба, за пешеходците пресичащи ул.“***“
светела зелена светлина на светофарната уредба. В северозападната част на
кръстовището по това време се намирал пострадалият И. Х.П. /81 г./, който при
светване на зелената светлина на светофарната уредба, започнал да пресича
платното за движение на ул.“***“ по пешеходната пътека в посока от северозапад
на югоизток, от ляво на дясно пред автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № ***,
управляван от подс. Т.. Пострадалият пешеходец П. навлязъл в платното за
движение на пешеходната пътека на зелен сигнал па светофара, но преди да измине
пешеходната пътека и пресече платното за движение, сигналът па пешеходния
светофар се сменил на червен сигнал. В това време автобусът, управляван от подс.
Т. потеглил на зелена за него светлина на светофарната уредба, като навлязъл в
кръстовището, пропуснал насрещно движещите се MПC-та, след което отново
потеглил на зелен за него сигнал на светофарната уредба. Потегляйки автобусът
ускорил скоростта си на движение до 23 км/ч., като в този момент пострадалият П.
още пресичал пешеходната пътека. В момента, в който се изнасял от кръстовището,
за да започне движението си по ул.“***“, автобусът „Исузу Ситибус“ с ДК № ***,
управляван от подс. Т. ударил с предната си дясна част пешеходецът И. Х.П.,
който все още се намирал на пешеходната пътека, в близост до тротоара.
Автобусът ударил пострадалият П.в областта на главата, лява лакетна и хълбочна
област, лява подбедрица и лява коленна става. След удара подс. Т. е задействал
ръчната спирачка и спрял автобуса, а пострадалият П. вследствие на удара бил
отхвърлен и паднал на тротоара, в непосредствена близост до пешеходната пътека.
Пострадалият П. незабавно бил транспортиран в болнично заведение - в клиниката
по неврохирургия ла УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където въпреки извършената
оперативна интервенция е починал в 16.00ч. на 24.04.2019г.
При извършения оглед на
местопроизшествието и изготвения фотоалбум са намерени и констатирани следните
предмети, вещи и следи - автобус „Исузу Ситибус“ е *** бил спрян на
кръстовището, наличие на пукнатини в десния долен край на предното обзорно
стъкло на автобуса, били намерени черни на цвят стъкла от очила, находящи се на
пътното платно на ул.'“***“, били намерени на тротоара черни на цвят рамки за
очила, на тротоара в близост до пътното платно било намерено червеникаво петно
с неправилна форма. Бил извършен оглед на автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № ***,
управляван от подс. Т., с който е настъпило ПТП-то. При оглед на автомобила е
констатирано, че при работещ двигател спирачната система е работела нормално,
като при привеждане в движение педалът на спирачката се натиска рязко,
автобусът спира рязко и оставя видими и ясни следи на асфалта.
С протокол за доброволно
предаване от 25.04.2019r. М.Ф.П. - служител на ***е предал па разследващия
полицай 1бр.СД, съдържащ видеозапис от камера на кръстовището на бул.“***“ и
ул.“***“ гр.П.. Извършен е оглед на вещественото доказателство - CD, като е
съставен протокол за оглед. Изискана е от ОМ “Организация и контрол на
транспорта“ при Община-Пловдив и е приложена циклограма и схема за
разположението и регулирането на светофарните уредби и пътните знаци на
кръстовището на бул. “***“ с ул. “***“ в гр.П., като изрично е отбелязано, че
за времето от 11,20ч. до 12.00ч. на 24.04.2019г. няма получени сигнали за
неизправност па светофарната, уредба. От ОП „Организация и контрол на
транспорта“ е изискана и получена GPS разпечатка за движението па автобус „Исузу
Ситибус“ с ДК № *** за периода от 10.00ч. до 13.00ч. на 24.04.2019г.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 87/2019г. на пострадалия И. Х.П. е, че
на същия са били причинени следните травматични увреждания: многофрагментно
счупване на костите на черепния покрив и основа, дифузни кръвоизливи под
твърдата и под меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
силно изразен мозъчен оток, кръвонасядане под меките черепни покривки,
двустранно счупване на ребра и наличие на 600 мл кръв в дясна гръд на половина,
счупване па телата на 4-ти и 7-ми гръден прешлен, кръвонасядане на меките
тъкани около всички счупвания, множество кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото и крайниците. Констатирани са кръвонасядания по лява хълбочна област, по
лява лакътна става, по лява подбедрица и лява колянна става, двустранно
счупване на първо до пето ребро по зад на мишнична яма и на трето и четвърто
ребро, счупване на трето до седмо ребро вляво по лопатъчна линия отзад.
Според вещото лице причината за
настъпването на смъртта на И.П. е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
многофрагментно счупване па черепния покрив и основа, наличие на кръвоизлив под
твърдата и под меките мозъчни обвивки.
Установените травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане върху твърд тьп
предмет отговарят да се получени при ПТП като пешеходец, ударен от автобус.
Налице е пряка причинно-
следствена връзка между причината за смъртта на пострадалия и претърпяното ПТП.
Подс. Т. бил тестван от свид. А.С.
– служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив за наличие на алкохол
и наркотични вещества, като пробите били отрицателни. Извършена е и химическа
експертиза за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия И.П., като
заключението е, че не е установено наличие на алкохол в кръвта и урината на
пострадалия.
В хода на разследването била
назначена комплексна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, мястото на удара се намира на маркираната пешеходна пътека на платното за
движение на ул. “***“ в гр. П.. По дължина мястото на удара се намира на около 1
– 1,5м североизточно от ориентира, приет в протокола за оглед на
местопроизшествието, а именно - метална квадратна шахта, разположена на пътното
платно, непосредствено до югоизточния ръб на бордюра на кръстовището. По
широчина мястото на удара се намира на около 2,4 – 2,8м северозападно от
посочения ориентир.
Скоростта на движение на
автобуса „Исузу Ситибус“ с ДК № ***, управляван от подс. Т. в момента на удара
е била около 23 км/ч. Скоростта иа движение на пешеходец от мъжки пол, над 70-год.
възраст е 1,17 m/s при движение с „бърз ход“. Дължината па пълния спирачен път
/опасната зона/ е била 14,66м. Според експерта пострадалият П. е бил видим за
водача на автобуса - подс. Т. и същият е имал техническа възможност да избегне
удара, чрез задействане на спирачната система, още когато мястото на удара е
било извън опасната зона и пешеходецът П. се е намирал около средата на
платното за движение.
От циклограмата на светофарната
уредба е установено, че пострадалия П. е навлязъл на платното за движение на
зелен сигнал на светофара, който обаче се е сменил на червен сигнал преди
същият да пресече платното за движение, като автобусът е потеглил на зелен
сигнал на светофара за него и червен сигнал за пешеходците. Времето от
потегляне на автобуса от кръстовището до удара е било 6,799s, като същевременно
времето за движение на пешеходеца П. от навлизане на платното за движение до
момента на удара е около 10,96s. Така определеното от експерта време на
пешеходеца е при „бърз ход“, като при по-бавна скорост времето ще е по-голямо.
Съгласно автотехническата
експертиза, механизмът на настьпване на ПТП е следният: подс. Т. е управлявал
автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № *** по платното за движение па бул. “***“ в гр.
П. в посока от северозапад на югоизток, като е извършил маневра – завой наляво
към ул. “***“ в посока североизток. През това време пешеходецът И.П. е пресичал
платното за движение на ул. “***“ в посока от северозапад на югоизток, от ляво
на дясно пред автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № ***, управляван от подс. Т..
Пешеходецът П. е навлязъл на платното за движение на зелен сигнал на светофара
за него, като по време на пресичането сигналът на светофара се е сменил на
червен. Автобусът, управляван от подс. Т. е потеглил и навлязъл в кръстовището
на зелен сигнал на светофара за него, като в кръстовището е спрял да пропусне
насрещно движещите се МПС, след което отново е потеглил. След потеглянето е
настъпил ударът в предната част на автобуса, след което той се е установил на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, а пешеходецът П. е
паднал на пътя в близост до мястото на червеното петно, отразено в протокола за
оглед на местопроизшествието и фотоалбума.
Според вещото лице основната
причина за настъпване на ПТП е че водачът на автобуса „Исузу Ситибус“ - подс. Т.
не е реагирал своевременно на опасността от удара с пешеходеца П., който се е
намирал на платното за движение. Подс. Т. е имал техническа възможност да
избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, като своевременно
задейства спирачната система и спре автобуса, като пропусне движещия се
пешеходец.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия Т.Т., дадени на досъдебното производство, от показанията
на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: Д.П., Т.А.,
И.П., В.А., М.П., А.Р., М.К. и А.С.; от заключенията на съдебномедицинската,
химическата и автотехническата експертизи, както и от приложените по делото
писмени доказателства, от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения
фотоалбум, протокол за оглед на автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № ***, протокол за
оглед на веществено доказателство – CD, съдържащ видеозапис, циклограма за
регулиране на светофарната уредба, GPS разпечатка за движението на автобуса,
както и справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за
наследници и справка за нарушител.
Съдът кредитира с доверие
обясненията на подс. Т. като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
на останалия доказателствен материал, с изключение на твърдението му, че не е
блъснал пешеходеца на пешеходна пътека. Самият подсъдим изостави това
голословно твърдение от обясненията му в досъдебната фаза и призна всички
факти, описани в обвинителния акт, включително и че е ударил пешеходеца с
автобуса на пешеходна пътека. Това обстоятелство се установява и от заключението
на АТЕ, която е установила мястото на сблъсъка, а именно – гореописаната
пешеходна пътека. Обстоятелството, че тялото на пешеходеца П. е намерено след
пешеходната пътека се дължи на факта, че същият е бил отхвърлен от движещия се
автобус, а не защото е бил ударен след пешеходната пътека. В тази насока съдът
изцяло се довери на заключението на АТЕ и не кредитира с доверие първоначалните
обяснения на обв. Т., които са израз на защитна теза и противоречат на
събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира с доверие изготвените експертизи,
тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в
съответните области.
Направеното
от подс. Т. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. Свидетелите Р. и К.като
кондуктор и пътник в автобуса са възприели сблъсъка между автобуса и
пешеходеца, състоянието на същия след удара и обаждането на тел. 112. Свид. С.
е тествал с технически средства обв. Т. за наличие на алкохол и наркотични
вещества в кръвта и е установил, че и двете проби са отрицателни. Свидетелите Д.П.,
Т.А., И.П., В.А., М.П. са близки роднини и наследници на пострадалия И.П..
Същите не са очевидци на ПТП и дават сведения единствено за здравословното
състояние на пострадалия преди ПТП, както и за близките си отношения с него.
Налице е причинна връзка между виновното
поведение на подс. Т. и настъпването на престъпния резултат – причиняване на множество
травми на пострадалия, довели до смъртта му. Не е налице разкъсване на
причинно-следствената връзка между причинените травми и настъпилия резултат. Липсват
противоречия в доказателствената съвкупност, които в условията на съкратено
съдебно следствие да налагат по-обстоен анализ на доказателствата. В тази
насока няма възражения от страните, а подсъдимият признава изцяло както фактите
в обвинителния акт, така и вината си за причиненото ПТП.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. Т. е неосъждан; от
справката за нарушител се установява, че същият е наказван 4 пъти за нарушения
на ЗДвП, но 3 от тях са от преди почти 20г., а последното е 50лв глоба за
незначително нарушение. От приложената характеристична справка се установява,
че същият е семеен, работи и настоящото деяние се явява изолирана проява в
живота му.
Настоящия
състав намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и допуснатото от
подс. Т. нарушение на
правилата за движение. Безспорно е установено, че същият на инкриминираната
дата е потеглил с управлявания от него автобус и е направил
ляв завой без да възприеме пресичащият на пешеходната пътека пред него
пешеходец И.П.. Вместо да спре автобуса, подс. Т. е продължил движението си с
23км/ч, след което е настъпил сблъсък между автобуса и пешеходеца, който е
довел до отхвърляне на тялото на последния и причиняването на описаните в СМЕ
травми, довели до смъртта му. Поради разсеяност подс. Т. не е възприел пресичащия
пешеходец П., въпреки че принципно е могъл и в конкретния случай е бил длъжен
да го стори. Именно с тези свои действия, макар и при несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ същият е причинил престъпният резултат – причиняването на телесни
увреждания, които въпреки оказаната адекватна и своевременна медицинска помощ
са довели до смъртта на пострадалия. В случая е без значение, че към момента на
удара пешеходният светофар е светел червено за П., тъй като към момента на
стъпването му на пешеходната пътека, той е светел зелено и пешеходецът П. е
трябвало да се изтегли от пешеходната пътека.
С действията си подс. Т.
виновно е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или да спре“. Подс. Т. не е нарушил правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо глухите, които сс движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора“. Тези две разпоредби са общи и имат субсидиарно
значение, ако не е нарушена специална разпоредба на ЗДвП. При нарушение на
специалната разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДвП се изключва нарушението на
общите разпоредби, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Ето защо
подс. Т. бе признат за невинен и оправдан за това да е нарушил чл.20, ал.2 и чл.116
от ЗДвП.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимия Т. в съдебното производство изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че
подс. Т.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 24.04. 2019г. в гр.П., при управление на
моторно превозно средство - автобус „Исузу Ситибус“ с ДК № *** с нарушил правилата
за движение, а именно: Чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или да спре“ и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Х.П. с
ЕГН: **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият Т. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им.
Бидейки водач на МПС – автобус е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ако при
извършване на ляв завой не спре и не пропусне движещия се по пешеходната пътека
пешеходец, това ще доведе до пресичане на траекториите им и до сблъсък. Като не е сторил това, подсъдимият виновно,
макар и по непредпазливост, е причинил смъртта на пешеходеца П..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс. Т. обстоятелства,
като чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият състав отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство единствено че подс. Т. е наказван
по административен ред за други нарушения на ЗДвП, като тези нарушения не са
тежки. Съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни
или изключителни по своя характер. Ето защо и съдът намира, че на подс. Т.
следва да бъде определено минималното, предвидено в закона наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода. Това
наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК,
следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага
на подс. Т. и което последният следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Налице
са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав изтърпяването
на така наложеното на подс. Т. наказание от ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане
изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна
степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са настъпили тежки
съставомерни последици по отношение на пострадалата, но
тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване
следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в
случая – на подс. Т. и данните за личността му. Подсъдимият
до момента на пътния инцидент е имал добро поведение и изключително добри
характеристични данни. Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното производство,
подс. Т. е оказал необходимото съдействие на
разследващите органи. Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи
обстоятелства за подс. Т.,
съдът е на становище, че наложеното му наказание от две години
лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три години, в пълна
степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на
чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ. Това наказание не може да бъде в по-малък размер от основното наказание
– 2 години лишаване от свобода. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че
подс. Т. е не е системен нарушител ЗДвП, не е бил лишаван от правоуправление,
няма данни за употреба на алкохол и наркотични вещества по време на ПТП. Ето
защо и съдът не намери за нужно да налага по-висок размер на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“.
Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия
Т. да е било отнемано по административен ред, поради което не са налице
основанията за приспадане по реда на чл. 59, ал. 4 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че 2бр. СД, находящи
се по делото, след влизане на присъдата в сила следва да останат приложени по
делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
Т.
беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в
хода на досъдебното производство в размер на 885,60 лева,
представляващи възнаграждения за назначените
и изготвени експертизи, както 1500
лева разноски за повереник на частните обвинители П., А. и П..
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :