№ 5
гр. Асеновград , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Юрия И. Кискинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20205310200724 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена на 09.07.2020г. от О. А. Д., от гр. Пловдив, ул. ****,
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3609540 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП на О. А. Д., с ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул. **** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателя се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата и в съдебно
заседание, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и
се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото
издаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в минимален
размер съгласно предвиденото в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното
писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или
алтернативно при уважаване на жалбата да се намали размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до минимума предвиден в закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу О. А. Д., затова, че на 29.02.2020г. в 23.55
1
часа, в гр. Асеновград, бул. „България“ №113, в посока на движение на контролираните
МПС от север към юг, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч в населено място и
отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, същия като водач на
МПС товарен автомобил “АУДИ А6 Олроуд Куатро”, с ДК№ РВ 9060 ТР, е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М
№ 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост от 72 км/ч и превишаване
на разрешената скорост с 22 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е бил
установен именно О. А. Д. и на същия е била наложена глоба в размер на 100.00лв.
Съставения фиш е бил връчен срещу на нарушителя на 28.06.2020г. / справка на лист 23 от
НАХД № 724/2020г. /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в
хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Г. Д. Б., писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен
тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол,
Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство
TFR1-М, снимков материал, запис на СД носител, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М“.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на О. А. Д. е
осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост,
която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът на нарушителят Д. е заснет при движение със скорост от 72 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч.
Направените възражения за относно недоказване на мястото където се е намирало АТСС,
респективно мястото където е била заснето нарушението и направените в тази изводи
относно във връзка с порочност на електронния фиш и налични допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му, съдът намира за неоснователни.
Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и възраженията
на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за
експлоатация. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
като възпроизвежда данните от видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното
техническо средство. Клипът /копие от което е приложен и по делото/ представлява
2
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП,
неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични данни относно мястото на
извършване на нарушението. Съставомерните признаци на релевираното нарушение
изискват движение в населено място със скорост над разрешената. В случая от представения
клип и от съдържанието на протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. се установява
по несъмнен начин, че мястото на деянието е в гр. Асеновград, на бул. „България“ №113,
което именно е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на
нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава по
никакъв начин правото на защита на наказаното лице.
В действителност от приложената към адм. наказателната преписка черно бяла снимка са
установява, че същата съдържа изображение на автомобил с ДК№ РВ 9060 ТР. Същото това
изображение съответства и на изображението заснето на видеоклип № 4776, намиращ се
записан върху СД носител на лист 42 от НАХД № 724/2020г. Доколкото именно този клип е
отбелязан в протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. съставен от св.Б. във връзка с
неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер, които
тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил заснет с
превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този автомобил се
установява от приложената към адв. Наказателната преписка справка от ПП и КАТ при ОДД
на МВР Пловдив.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото използване, съдът
прие, че все пак следва да се приеме, че това е мястото което е посочено в протокола за
използване на АТСС от 29.02.2020г. В действителност от съдържанието на цитираната и
приложената към адм. наказателната преписка черно бяла снимка се установява, че
изображението което тя възпроизвежда е от дата 29.02.2020г. в 23.55часа, като също така са
посочени и координати EL 24 51.5947, NL 42 01.3462. От заключението на вещото лице
по назначената от съда съдебно техническа експертиза се установи и това, че на посочените
в снимката координати / EL 24 51.5947, NL 42 01.3462/ отговаря географска точка, която
се намира на около 700 метра, североизточно от месторазположението на АТСС посочен в
протокола попадаща, като тя попада в имот с идентификатор 00702.506.41. От заключението
на същото вещо лице, се установи и това, че адреса на бул. „България“ №113 в гр.
Асеновград, съответства на имот в който се намира бензиностанция „SG“ отразен на
кадастралната карта с идентификатор 00702.508.346, като географските точки пред имота са
съответно с координати EL 24 51.3535, NL 42 01.2146 и EL 24 51.227, NL 42 01.3465.
От представените от страна на жалбоподателя писмени доказателство в хода на съдебното
следствие /листи 29 и 30 от НАХД № 724/2020г./ се установява, че те съдържат справки за
географски точки с координати EL 24 51.5947, NL 42 01.3462, като чрез браузъра на
3
Google са били намерени общо 8 точки с такива координати. Една от тези точки съвпада с
хотелски комплекс „Сани“ намиращ се в гр. Асеновград, на бул. България“, който
административно не съвпада с адреса на бул. „България“ №113.
Всичко това обаче не опровергава отразеното в обжалвания фиш обстоятелство, че АТСС е
бил използван именно на 29.02.2020г. като това е станало в гр. Асеновград, бул. „България“
№113. Тези несъответствия в координатите посочени в изображението и на географската
точка, където е местонахождението на бул. „България“ №113, действително внася известно
първоначално колебание относно точното определяне на място на използване на АТСС.
Пълния анализ на събраните по делото доказателства обаче и извода, който следва в тази
насока от носно мястото на нарушението, в пълна степен дава основание обаче да се
кредитира изцяло отразеното именно в протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г. В
подкрепя на този извод е и вещественото доказателство на лист 42 от НАХД № 724/2020г.
на АРС. Няма как да се приеме, че на 29.02.2020г. в 23.55часа, св.Б., се е намирал в имот с
идентификатор 00702.506.41 , на който отговаря географска точка с координати EL
24 51.5947, NL 42 01.3462 / лист 58 от НАХД № 724/2020г./. През посочения имот освен,
че няма път, по който да се преминат такъв брой движещите се автомобили, като тази
отразени в протокола за използване на АТСС и то именно в тази част на денонощието. При
липса на път в тази географска точка, няма как автомобилът управляван от жалбоподателя
също, да е минал на два пъти в рамките на половин час. Видно от съдържанието на
протокола за използване на АТСС от 29.02.2020г., автомобил с ДК№ РВ 9060 ТР е бил
заснет както в 23.55 часа, а така също е в 23.38 часа, когато е минал със скорост от 65 км.ч.
От друга страна по делото няма и никакви доказателства даващи основания да се приеме, че
на посочената дата и час св.Б., се е намирал едновременно на две различни от адреса на бул.
„България“ №113 места, едното определено от вещото лице, а другото представляващо
точката определена в справката от браузъра на Google. В този смисъл съдът прие, че
доказателствената сила на отразените обстоятелства в протокола АТСС от 29.02.2020г. не
бе оборена.
Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
без да е налице празнота в закона, налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто
смисъл са част от доводите на защитата. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
4
министъра на вътрешните работи”. Всички тези необходими и достатъчни реквизити, са
категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - серия К № 3609540 на
ОДМВР Пловдив, като конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо
данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои
деянието, и кои разпоредби са нарушени - превишение на максимално допустимата скорост
с 22 км/ч при ограничение от 50 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.1, във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш,
притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Внимателния анализ на обжалвания ЕФ и събраните по делото доказателства дават основани
на съда да заключи, че и останалите възражения посочени в жалбата се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По отношение не използваното АТСС, следва да се посочи, че същото очевидно не
представлява и не съответства на т.н. „стационарни устройства“, а е мобилно такова TFR1-
М /№ 566/ което е било закрепено в служебен автомобил рег. №РВ 7519 ВК. В тази насока
съдът не счита, че са били допуснати някакви процесуални нарушения. Легалната
дефиниция на “Автоматизирани технически средства и системи” е дадена в т.65 от § 6 от ДР
на ЗДвП, от която става ясно, че това са „уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.”
Съгласно текста на чл.165, ал.3 от ЗДвП „Условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи”. Във връзка с това е била издадена
и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с която са
уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред
обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл.2 от цитираната
Наредба стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение. Съгласно чл.3 от Наредбата за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
От представения по делото Протокол за използване на АТСС от 29.02.2020г. се установява,
че се касае за мобилно техническо средство, монтирано върху посочения служебен
автомобил с рег. №РВ 7519 ВК. Във връзка с изискването на чл.10, ал.3 Наредба №8121з-532
5
следва да се отбележи и това, че не е налице нарушение, тъй като то се отнася само за
мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в
посочения в Протокола по същата Наредба служебен автомобил. Направените възражения
относно липсата на някои обстоятелства във връзка с използваното мобилно АТСС се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение. Това, че протокола за използване на
АТСС е с рег. №р-6071/13.03.2020г. съвсем не означава, че същия не е бил съставен на
датата когато е било използвано техническото устройство, а именно 29.02.2020г. Това, че
устройството е било използвано на тази дата, както и факта, че именно св. Б. и е бил
оправомощен за това, както и обстоятелствата за времето и контролирания участък се
потвърждават и от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. От
представения по делото Протокол за проверка на мобилна система № 5-32-19 от 16.10.2019г.
/от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство е
преминало съответната проверка, като неговата годност е до 16.10.2020г. Неоснователни се
явяват направените възражения в тази насока.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с
инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г. Действително датата на
установеното нарушение е 29.02.2020г. но в случая следва да се вземе предвид и текста на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст гласи, че „Когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с
инв. № 566/ е преминало съответната проверка към датата на нарушението, а и в
последствие е преминало такава проверка, то неговата годност е удължена първоначално до
16.10.2020г. и в последствие и до 06.08.2021г., то следва извода, че заснемането на
нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо средство. Предвид и
което съдът намира, че и тези възражения са неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че О. А. Д. е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение. При определяне на наказанието,
АНО се съобразил изцяло с това, че нарушението е в населено място и превишението се
явява със 22 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто
размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен
фиш, то наказанието е определено на основание чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП. Същия предвижда,
че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва
глоба 100 лв., когато превишаването е в стойностите от 21 до 30 км.ч. За съдът не е налице
да коригира така определената от АНО глоба в размер на 100 лева, като може единствено
може да потвърди санкцията в този й размер.
С оглед постановеното решение съдът намира, че направените по делото разноски с оглед
назначената от съда по делото съдебно-техническа експертиза, в размер обща на 120.00 лева
следва да бъдат възложени на жалбоподателя О. А. Д..
6
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не
се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80.00 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3609540 издаден от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП на О. А. Д., с ЕГН **********
от гр. Пловдив, ул. ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв.
ОСЪЖДА О. А. Д., с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ****, да заплати по сметка на
АРС сумата от 120.00 лева (сто и двадесет лева) представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА О. А. Д., с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. ****, да заплати на ОДМВР
Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7