РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. гр. Хасково, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640102329 по описа за 2022 година
Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 против А. Е. С., от гр.Х., иск с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което
била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен на 01.09.2017г.
посредством средства за комуникация от разстояние между „4финанс“ ЕООД
като кредитодател и ответника като кредитополучател Договор за кредит
№**********, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се
задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Общата
усвоена сума по договора била в размер на 1 000 лева, а договорената от
страните лихва - в размер на 28.27 лева. Съобразно уговореното между
страните, ответникът се задължил да върне на кредитодателя обща сума в
1
размер на 1028.27 лева в срок до 01.09.2017г., посредством заплащането на
една месечна погасителна вноска. Самата процедура по сключване на
договора за кредит била осъществена посредством системата на кредитора за
отпускане на кредити, находяща се на интернет-страницата му www.vivus.bg
На 18.11.2021г. между кредитора „4 финанс“ ЕООД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД било подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който вземането по
Договор за кредит №**********, сключен между „4финанс“ ЕООД и
ответника, било прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„4финанс“ЕООД с Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-4Ф/********** от
дата 25.11.2021г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.
Същото било изпратено чрез „Български пощи“ до постоянния адрес на
длъжника, посочен в договора за потребителски кредит, но писмото се
върнало в цялост като неполучено. Във връзка с неизпълнение на
задълженията от страна на ответника ищецът подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. 1289/2022г. по описа на Районен съд –Хасково. Съдът уважил същото
и издал Заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от
длъжника, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1 000 лева - главница за
периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г., дължима по договор за кредит
№********** от 01.07.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника ;
28.27 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г.;
1870.58 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
02.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението - 27.05.2022г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното
производство по Ч.гр.д. № 1289/2022г. по описа на Районен съд-Хасково.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
2
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
до образуване на настоящото дело същият не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия. В същото време той бил извършил плащания по кредита в
полза на "4финанс" ЕООД с разписка № 03000660091870 от 17.11.2017г. за
сумата от 280 лева и разписка № 03000691024212 от 29.01.2018г. за сумата от
80 лева, поради което исковете за главница - 1000 лева и за договорна лихва –
28.27 лева били неоснователни по размер. Оспорва като основаваща се на
неравноправна клауза за заплащане на наказателна лихва в договора
претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Сочи, че уговорката за
наказателна лихва, предвидена да се заплаща в случай на пропуснат срок за
плащане на паричен дълг с фиксиран падеж, изцяло покривала
характеристиките на неустойка за забава по чл.92 от ЗЗД. Уговорката за
наказателни лихви по т.13.2 от ОУ към процесния договор, противоречала на
императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, съобразно която, когато
потребителят забавел дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не можела да надвишава законната лихва. Отделно
от това, уговорката за наказателна лихва представлявала неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП, приложим и в настоящия случай
съобразно чл.18 ал.5 от ЗПФУР. Конкретната клауза също така не била
уговорена индивидуално, била изготвена предварително и потребителят
нямал възможността да влияе върху съдържанието й, тъй като се касаело за
типов договор сключен при общи условия. Съобразно практиката на СЕС при
преценка за неравноправния характер на уговорени лихви за забава,
националният съд следвало да направи сравнение със законния лихвен
процент и съобразно обстоятелствата на конкретния случай да прецени дали
уговореният процент е непропорционален спрямо преследваната с лихвата за
забава цел, като в същата се приемало, че националният съд можел да замести
неравноправната клауза с разпоредба от националното право, при условие, че
това заместване съответства на целта на чл.6, пар.1 от Директива 93/1 З/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и позволява възстановяване на равновесие между
правата и задълженията на договарящите страни /Дело С-415/11; Съединени
дела С-482/13, С-484/13, С-485/13 и С-487/13/. Предвид изложеното, моли
съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
3
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1289/2022г. по описа на Районен съд-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно
от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за сумата 1000 лева - главница за периода от 01.09.2017г. до
01.10.2017г., представляваща неплатени суми по Договор за кредит №
********** от 01.09.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение 1 от
18.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.11.2021г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата в
размер на 28.27 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до
01.10.2017г. и сумата в размер на 1870.58 лева – обезщетение за забава за
периода от 02.10.2017г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2022г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 57.98 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски за заплащане на държавна
такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от
съда. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение №
574/01.06.2022г., срещу която длъжникът е въззразил в едномесечния срок от
връчването й. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
На 01.09.2017г. между „4финанс“ ЕООД като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен Договор за кредит № **********. С подписване
на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
парична сума в размер на 600 лева. Кредитът е предоставен по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На 13.09.2017. между
същите страни е сключен още един Договор за кредит - № 991198300513, по
силата на който „4финанс“ ЕООД е предоставило на ответника по делото
кредит в размер на 400 лева, като така общата сума на главницата придобива
размер от 1000 лева, при следните параметри: размер на кредита – по първия
договор 600 лева; срок на кредита: 30 дни; дата на издължаване – 01.10.2017г.;
ГПР – 49.6 %; годишен лихвен процент за редовна главница – 40.98 %;
4
обезщетение за забава за просрочена главница /чл.13.2 /а/ от ОУ/ –
действащата законна лихва за периода на забавата, прибавена към
договорения лихвен процент върху всяка забавена погасителна вноска; общо
дължима сума, посочена в договора – 761.99 лева; по втория договор
параметрите са следните: размер на кредита – 1000 лева; срок на кредита – 30
дни; дата на издължаване – 01.10.2017г.; ГПР – 49.9 %; годишен лихвен
процент за редовна главница – 40.86 %; обезщетение за забава за просрочена
главница /чл.13.2 /а/ от ОУ/ - действащата законна лихва за периода на
забавата, прибавена към договорения лихвен процент върху всяка забавена
погасителна вноска; общо дължима сума, посочена в договора – 1213.49 лева.
На 19.11.2019г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
„4финанс“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, а на 18.11.2021г. между същите страни е подписано Приложение 1, по
силата на което вземането на „4финанс“ ЕООД, поризтичащо от посочения
договор за кредит, е прехвърлено в собственост на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Представено е пълномощно, с което „4финанс“
ЕООД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява
длъжниците съгласно чл.99 от ЗЗД за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019г. С писмено потвърждение
кредитодателят потвърждава извършената цесия на всички вземания на
ищеца съгласно посочения Договор за цесия от 19.11.2019г. и приложение
№1/19.11.2019г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани и
описани. По делото е приложено извлечение от приложението, където е
отразено задължението на ответника. До последния е изпратено и
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ на
18.11.2021г., което не е връчено.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99,
чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на
ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден
от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество същият е частично основателен и доказан, поради следните
5
съображения:
Между ответника и „4финанс“ ЕООД са възникнали валидни
правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. От приетите като доказателства по делото
договори за кредит от 01.09.2017г. и от 13.09.2017г. и Общите условия към
тях се установява, че между страните са сключени договори за кредит с
определени условия в същите за усвояване на предоставената заемна сума и
съответното връщане на същата. С електронното полагане на подписа си в
тези договори, сключени по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, ответникът е приел предложените му от кредитора
условия на усвояване и връщане на кредитите, техния размер, както и
договорените лихвени проценти.
От приетите по делото като писмени доказателства Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019г., Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и Приложение
№1/18.11.2021г., се установява, че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по договорите за кредит от 01.09.2017г. и 13.09.2017г. от
кредитора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че са налице валидно сключени договори за кредит между ответника и
„4финанс“ ЕООД. Договорите са били сключени във формата на електронен
документ по реда и при спазване разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежни
системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. Вземанията
по тях са надлежно прехвърлени чрез приложението към договора за цесия на
ищеца. От своя страна ответникът не ангажира доказателства, от които да се
установи наличието на твърдените пороци на договорите за кредит или на
договора за цесия. Установи се, че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърляне на задължението му от заемодателя на ищеца. Съгласно решение
№137/02.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о.,
предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
6
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според
чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил, като
не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по
силата на чл.9 от ЗЗД няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Установи се безспорно
и че ответникът е бил надлежно уведомен за цесията. Същият е получил
лично препис от исковата молба и приложенията /в т.ч. и приложеното към
нея уведомително писмо за цесията/ със съобщението по чл.131 от ГПК.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че, когато към
исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, то уведомлението е достигнало до длъжника
с връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно съобщаване за
цесията. Прехвърлянето на вземането в този случай поражда действие за
длъжника и следва да бъде съобразено от съда като факт, който е от значение
за спорното право.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение
на поетите от ответника задължения по договорите за кредит, изцяло в тежест
на последния е да установи изпълнение точно и в срок на това свое
задължение. Ответникът не ангажира доказателства за пълно погасяване на
задължението. Извършени са били плащания от ответника общо в размер на
360 лева по договора за кредит от 01.09.2017г. /на 17.11.2017г. – 280 лева и на
29.01.2018г. – 80 лева/. От заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло, се установи, че
дължимите суми по договора за кредит са главница – 1000 лева; непогасена
договорна лихва – 28.27 лева. Вещото лице е констатирало, че „4 финанс“
ЕООД е начислявало лихва за забава върху непогасената главница от 1000
лева в размер на договорения лихвен процент по кредита: 40.86 % + надбавка
от 10 % , т.е. приложеният лихвен процент за забавено плащане е в размер на
50.86 % върху главницата от 1000 лева. Така до датата на цесията сумата на
начислената лихва за забава е 1852.62 лева. След датата на цесията се
начислява законна лихва в размер на ОЛП +10% върху главницата от 1000
лева, като за периода 18.11.2021г. – 30.05.2022г. размерът на законата лихва
7
за забава е 53.61 лева. Вещото лице е посочило, че в случай, че се приложи
размерът на законната лихва за забава върху непогасената главница за
исковия период от 02.10.2017г. до 27.05.2022г., изключвайки периода
13.03.2020г. – 14.07.2020г., то размерът на лихвата за забава ще е 438.34 лева.
Ето защо, следва така предявения установителен иск да се уважи изцяло в
частта на главницата и договорната лихва, а за обезщетението за забава до
размер на сумата от 438.34 лева по следните съображения: В случая е
начислявана лихва за забава върху непогасената главница от 1000 лева в
размер на договорения лихвен процент по кредита: 40.86 % + надбавка от 10
% , т.е. приложеният лихвен процент за забавено плащане е в размер на 50.86
% върху главницата от 1000 лева, което противоречи на нормата на чл.33, ал.2
от ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Така уговорката за заплащане на наказателна лихва по т.13.2
от Общите условия на договора, като противоречаща на императивна правна
норма /чл.33, ал.2 от ЗПК/, е нищожна и същата обвързва страните по
договора, но със съдържанието, което следва именно от посочената законова
разпоредба. Или, следва да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху
непогасената главница от 1000 лева за периода от 02.10.2017г. до 27.05.2022г.
в размер на 438.34 лева, като иска в останалата му част да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца и разликата над
сумата от 438.34 лева до пълния предявен размер от 1870.58 лева, ще следва
да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В
случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо,
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски
по Ч.гр.д. № 1289/2022г. по описа на Районен съд – Хасково, съобразно
уважения размер на настоящия иск, а именно – сумата от 54.64 лева. Както
вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед
поведението на ответника.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на
8
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, а именно
– сумата 236.27 лева, а ищецът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на ответника разноски в размер на 148.23 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Е. С., ЕГН
**********, от гр.**************, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4, сумите от 1000 лева - главница за периода от 01.09.2017г. до
01.10.2017г., представляваща неплатени суми по Договор за кредит №
********** от 01.09.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение 1 от
18.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата в размер на 28.27
лева – договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г. и сумата в
размер на 438.34 лева – обезщетение за забава за периода от 02.10.2017г. до
27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 27.05.2022г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 574/01.06.2022г. по Ч.гр.д. № 1289/2022г. по описа на
Районен съд-Хасково, като иска за обезщетение за забава в останалата част за
разликата над 438.34 лева до пълния предявен размер от 1870.58 лева, като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. Е. С., ЕГН **********, от гр.**************, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
9
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата в размер на 290.91 лева, от която 236.27
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 54.64 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1289/2022г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, да заплати на А. Е. С., ЕГН
**********, от гр.**************, разноски в размер на 148.23 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10