Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
Град Сливен, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен,
Наказателно отделение, Втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на секретаря Радост Гърдева, като
разгледа докладваното от младши съдия Толева ВНЧХД № 426 по описа на Окръжен съд Сливен за
2019, въз основа на доказателствата по делото и закона, намира следното:
Производството е по
реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 67 от
16.05.2019 г., постановена по НЧХД № 1761/2017 г. Районен съд Сливен е признал
подсъдимия Г.Е.К., роден на *** ***, настоящ адрес:***7, българин, български
гражданин, ЕГН: ********** за виновен затова, че на 12.09.2017 г. около 19:30
ч. в град Сливен причинил
на А.А.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на дясната ръка в
областта на китката и болки в областта на страничната повърхност на лявото
рамо, представляваща разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл.
129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като му наложил наказание пробация
със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***7
за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването
два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200
часа годишно за срок от две поредни години. Със същата присъда Г.Е.К., ЕГН: **********
е признат за виновен затова, че на 12.09.2017 г. около 19:30 часа в град Сливен
противозаконно повредил чужда движима вещ - автомобил марка БМВ с рег. № СН
2993 СА, собственост на А.А.Й., като счупил стъклото на предната лява врата на
лекия автомобил, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 предл. 2 НК, като съдът му наложил наказание глоба в
размер на 100 лева.
На основание чл. 23,
ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил едно общо наказание, а именно: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***7 за срок от шест месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни години. Като на
основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към така определеното най-тежко
наказание наказанието глоба в размер на 100 лева.
Подсъдимият е осъден да
заплати на частния тъжител сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на противоправното деяние неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 12.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата,
като гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен над горницата от
300,00 лева до пълния предявен размер от 2000,00 лева. Подсъдимият е осъден да
заплати на частния тъжител сумата от 107,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на противоправното деяние,
изразяващи се в повреждане на собствения на частния тъжител лек автомобил,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата. На подсъдимия са възложени и осъществените
разноски в производството – 900,00 лева – адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 50,00 лева – държавна такса върху уважената част от предявения
граждански иск.
В срока по чл. 319, ал.
1 НПК е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител, с която
присъдата се обжалва в наказателноправната ѝ част, обжалва се и в частта,
с която гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.
Навеждат се доводи, че присъдата е постановена в противоречие с материалния и с
процесуалния закон и наложеното с нея наказание е явно несправедливо.
Повереникът моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда като
увеличи наложените наказания пробация и глоба към средния размер. Моли съда да
уважи предявения граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди до пълния предявен размер. Моли за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
На 25.06.2019 г. в
Районен съд Сливен, в
изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности на въззивната
жалба, е постъпила допълнителна въззивна жалба от повереника на частния тъжител
А.Й.. Повереникът излага доводи, че размерът на определеното наказание е явно
несправедлив и занижен. Навежда се, че предвид събраните данни и доказателства
за личността на подсъдимия и начина на извършване на деянията определеното
наказание се явява постановено в нарушение на материалния закон и не е годно да
изпълни целите на наказанието съгласно чл. 36 НК. Сочи се, че при определяне
тежестта на наказанието съдът не е взел предвид обстоятелството, че деянието е
извършено на публично място по груб и циничен начин, а също и факта, че в хода
на първоинстанционното производство подсъдимият не е изразил съжаление за
стореното. Жалбоподателят моли въззивния съд да определи наказание пробация
като постанови изпълнение на двете задължителни пробационни мерки в размер на
не по-малко от една година. Моли съда да измени размера на наложеното на
основание чл. 216, ал. 4 НК наказание глоба, като го увеличи към средния
предвиден в закона размер, както и да постанови отделно изтърпяване на така
наказанието глоба. Излагат се аргументи, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира с принципа за справедливост,
въведен в чл. 52 ЗЗД и не би могъл да репарира претърпените от гражданския ищец
неимуществени вреди. Сочи се, че следствие на извършеното деяние частният
тъжител е получил разкъсно - контузна рана в областта на дясната китка, което е
затруднило за продължителен период от време движението на крайника, което пък е
довело до промяна в начина му на живот. Като в допълнение с полученото
физическо увреждане същият е търпял
психически стрес, продължил дълго време. Моли съда да отмени присъдата в
нейната отхвърлителна гражданска част като вместо това да уважи предявения
граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния
претендиран размер от 2000 лева.
По делото не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В закритото съдебно
заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетелите, тъй като
събраните пред първата инстанция доказателства позволяват правилното му
решаване.
В откритото съдебно
заседание частният тъжител и граждански ищец А.А.Й. чрез повереника си адвокат К. поддържа
въззивната жалба, моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Подсъдимият
Г.Е.К. чрез защитника си адвокат Б. моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена, а жалбата – оставена без уважение.
Окръжен съд Сливен, като
съобрази изложените от страните доводи, събраните по делото доказателства и сам
служебно провери правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на
чл. 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
е Г.Е.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, ЕГН: **********,***,
с настоящ адрес:***7.
Частният
тъжител А.А.Й. се познавал с подсъдимия Г.Е.К., като двамата били в лоши
междуличностни отношения.
На
12.09.2017г., в град Сливен А.Й. управлявал личния си автомобил модел „БМВ
320“, с рег. № СН2993СА като заедно с него в автомобила бил и свидетелят С. Й. С.ов.
Около 19:30 часа на същата дата автомобилът на тъжителя се намирал в района на
питейно заведение „Сакс“ и се движил в посока „Розова градина“. По това време
пред заведението бил спрян лек автомобил модел
„Ситроен Саксо“, с рег. № СН 2653АР, собственост на А.З.А., като
автомобилът бил управляван от свидетеля А.. В същия пътували свидетелите К., Л.
и подсъдимия К.. При разминаването на двете моторни превозни средства,
пътуващите в това на свидетеля А. чули обидни думи от страна на лицата от
другият автомобил и решили, че са отправени по техен адрес.
Непосредствено
след това автомобилът, в който се возел подсъдимият потеглил в посока центъра
на града като се движил по булевард „Братя Миладинови“. В района на автобусната
спирка на „Розова долина“ свидетелят К. слязъл от автомобила, в който пътувал.
Двата автомобила се засекли отново на кръстовището на булевард „Братя
Миладинови“ и бул. „Хаджи Димитър“, където били спрели на червен светофар.
Автомобилът на пострадалия бил спрян на кръстовището в посока община Сливен, а
автомобилът, управляван от свидетеля А., бил спрян на бул. „Братя Миладинови“ в
посока Кооперативен пазар. Подсъдимият, след като забелязал автомобила на
пострадалия, предложил на спътниците си да слязат и да потърсят обяснение за
обидите, които считал за отправени към тях. Последните се съгласили и свидетелят
А. спрял в района на магазин „Миролио“. По това време свидетелите С. и Д. се
намирали на същото кръстовище в трето МПС, което било спряно пред автомобила,
управляван от пострадалия. Всички лица от автомобила на свидетеля А., с
изключение на него самия слезли от МПС и се отправили към автомобила на
пострадалия, който, като ги видял, се опитал да направи обратен завой и да
избяга. Описаната по - горе ситуация била възприета от свидетеля К., който
вървял пеш заедно със свидетеля Т. в района на кръстовището. К. се намесил като
застанал пред МПС на пострадалия и му попречил за извърши маневра обратен
завой. Междувременно към автомобила на пострадалия се приближил подсъдимият,
замерил към предното ляво стъкло с камък и го счупил. В резултат на счупване на
стъклото от автомобила паднали множество стъкла, които причинили на частния
тъжител порезна рана в областта на дясната китка, придружена с обилно
кръвотечение. Камъкът ударил подсъдимия по лявото рамо и му причинил силна
болка. Свидетелят К. и подсъдимият си тръгнали, а свидетелите А. и Л. се качили
в автомобила на първия и потеглили.
Тъжителят
Й. си тръгнал от мястото на инцидента и позвънил на телефон 112, за да съобщи
за инцидента, след което потърсил медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
град Сливен. На 13.09.2018 г. тъжителят А.Й. бил прегледан от съдебен лекар, за
което му било издадено медицинско удостоверение № 466/17 г.
След
инцидента пострадалият се чувствал обиден и наранен, същият е повлиял на
самооценката му.
По
случая била образувана прокурорска преписка с вх. № 3211/2017 по описа на
Районна прокуратура Сливен, по която е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, поради липса на престъпление от общ характер.
Настоящият
състав, с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и
други фактически положения/когато има основания за това/, като извърши
собствена преценка на доказателствата по делото, стигна до изложените по – горе
фактически констатации. Съдът намира, че фактическата обстановка, подробно и
последователно изложена в мотивите към проверяваната присъда, напълно
кореспондира със събраните и анализирани по делото доказателствени материали.
Първоинстанционният
съд е извършил всеобхватен и задълбочен анализ да събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите и на тази база е достигнал до
правилни изводи кои от тях следва да бъдат ценени като достоверни. Правилно
Районен съд Сливен стига до извода, че всички разпитани свидетели, с изключение
на свидетеля С. сочат, че подсъдимият е хвърлил камък към страничното ляво
стъкло на управлявания от тъжителя автомобил. Като относно това обстоятелство
показанията и на двете групи свидетели, както тези на частния тъжител, така и
тези на подсъдимия, са абсолютно идентични, логични и в този смисъл достоверни.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Районен съд Сливен, че
показанията на свидетелите С.ов, Д., С. следва да бъдат ценени, доколкото
същите дават логични, последователни обяснения за фактическата обстановка по
време на инцидента, разположението на двата автомобила, действията на
участниците в описаната ситуация, показанията им са съвпадащи и
взаимнодопълващи се. На следващо място въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че тези свидетелки показания се подкрепят от приобщените по
делото по съответния процесуален ред писмени доказателства, в частност –
докладната записка, изготвена непосредствено след инцидента, както и съдебно
медицинското удостоверение – от което е видно, че пострадалият е имал травми,
които съответстват на описаните от горната група свидетели наранявания, които същият
е получил следствие на удара с камък.
Правилно
Районен съд Сливен не кредитира показанията на свидетелите А., К., Т. и Л..
Същите дават противоречиви показания относно едни и същи обстоятелства –
например къде подсъдимият е спрял автомобила си – пред магазин „Миролио“ или на автобусната
спирка, дали на мястото на инцидента е присъствал свидетеля С. К. – свидетелят А.
отрича да е виждал свидетеля К., а самият К. потвърждава, че е бил там и е
извършвал активни действия – приближил се до автомобила на пострадалия, подпрял
се на капака. Противоречиви, нелогични, поради което недостоверни са най-вече
показанията на свидетеля А. – последният описва инцидента детайлно, къде е
спрял автомобила, от коя страна на кръстовището е бил подсъдимият, излага
детайли от поведението на пострадалия и неговия спътник свидетеля С.ов, относно
размера на камъка, който подсъдимият е взел и хвърлил, А. отрича свидетелят К.
да е присъствал на инцидента. От една страна свидетелят А. си спомня и
пресъздава ситуацията съвсем детайлно, а от друга отрича такова съществено
обстоятелство като присъствието на К., което се потвърждава от всички останали
свидетели, това показва противоречие в показанията му и ги прави недостоверни.
В
обобщение на изложеното въззивният съд намира, че Районен съд Сливен е извършил
всеобхватен, задълбочен и правилен анализ поотделно и в съвкупност на събраните
по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени средства на
подсъдимия и въз основа на тях е достигнал до верни, обосновани фактически
констатации.
С
оглед установеното от фактическа страна настоящата инстанция и при достига до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в срок от легитимиран правен субект срещу акт на съда,
който подлежи на въззивен контрол. По същество жалбата е частично основателна.
Относно
деянието с правна квалификация чл. 130, ал. 1 НК.
Въззивният съд намира,
че безспорно се установява, че подсъдимият с поведението си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК,
тъй като на 12.09.2017г. около 19:30 часа на кръстовището на бул. „Хаджи
Димитър“ и бул. „Братя Миладинови“ в град Сливен причинил лека телесна повреда
на А.Й.Й., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК, представляваща порезна рана в областта на дясната китка и болки в
областта на страничната повърхност на лявото рамо.
Механизмът на деянието
и авторството на същото са безспорно установени по делото. Същите се доказват от
свидетелските показания и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства. Деянието е обективно съставомерно, тъй като пострадалото физическо
лице е получило телесни увреждания, чиито механизъм на причиняване от твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и предмети с остри режещи ръбове, напълно отговаря
да са причинени от хвърления от подсъдимия камък и счупеното от него предно
ляво стъкло на управлявания от пострадалия автомобил. Тоест по делото се
доказва причинната връзка между противоправното поведение на подсъдимия и
нанесените на пострадалия телесни увреждания. Доколкото, видно от съдебно
медицинското удостоверение, същите отговарят по своя медико - биологичен
признак на „разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и чл. 129 НК“,
извършеното деяние правилно е квалифицирано от първоинстанционният съд като
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Настоящия
състав напълно споделя доводите на Районен съд Сливен, че деянието е доказано и
от субективна страна – подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл,
съзнавал е общественоопасния характер на извършените от него действия и общественоопасните последиците на същите, а от
волева страна е искал и пряко е целял настъпването им – автомобилът, в който е
пътувал е спрял целенасочено по настояване на подсъдимия и подсъдимият се е
отправил към пострадалия с намерение да се саморазправи, съзнателно е взел
камък и го хвърлил към мястото на подсъдимия в автомобила.
Относно
деянието с правна квалификация чл. 216, ал. 4 НК
Престъплението
унищожаване и повреждане по чл. 216 НК засяга обществените отношения, които
гарантират свободното и необезпокоявано упражняване правото на собственост.
Годен предмет на престъплението е всяка движима или недвижима вещ, която не е
собственост на дееца и притежава стойност. Правилно Районен съд Сливен е
признал подсъдимия за виновен и го е осъдил и за престъпление по чл. 216, ал. 4
вр. ал. 1, предл. 2 НК. По делото се
доказва, че на инкриминираните дата и място, подсъдимият, хвърляйки камък е
повредил чужда движима вещ – автомобил, марка „БМВ“, рег. № СН2993СА,
собственост на А.Й., като е счупил стъклото на предна лява врата на МПС. Налице
е посегателство срещу чужда движима вещ – лек автомобил, която е годен предмет
на престъплението „унищожаване и повреждане“, предметът на посегателството не е
унищожен изцяло, а неговата субстанция е засегната по такъв начин, че същият
може да бъде поправен и използван по предназначение, поради което извършеното
от подсъдимия действие от обективна страна осъществява признаците на втората
форма на изпълнително деяние – повреждане. Въззивният съд изцяло споделя извода
на първата инстанция, че е налице маловажен случай на повреждане, доколкото
причинените вреди на лекия автомобил са на ниска стойност – 107 лева, видно от
представената по делото фактура от автосервиз, в който стъклото е било
отремонтирано.
За
да бъде съставомерно деянието по чл. 216, ал. 4 НК от субективна страна, същото
следва да е извършено при форма на вината пряк умисъл. По делото се установява
наличието и на интелектуалния и на волевия елемент от прекия умисъл на
подсъдимия. Същият е съзнавал общественоопасния характер на действията и
техните последици – съзнавал е, че вземайки камък и хвърляйки го насочено към
пострадалия същият е от естество да увреди автомобила.
По
наказанието:
Настоящият
състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно вида и размера
на наложените наказания.
По
наказанието за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК:
Жалбоподателят
намира определеното от съда наказание пробация за справедливо по вид, но
занижено по размер като излага съображения, че доколкото за наложените пробационни
мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „явяване и подписване
пред пробационен служител“ два пъти седмично е определен минималният срок от
шест месеца, същите не са справедливо наказание и не отчитат обстоятелството,
че деянието е извършено на публично място, че поведението на подсъдимия било
цинично и дръзко, както и обремененото съдебно минало на подсъдимия.
За
процесното престъпление законът е определил като възможни алтернативни
наказания – лишаване от свобода до две години или пробация. Доколкото частният
тъжител не жали вида на наложеното наказание, то с оглед липсата на съответна
жалба и предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия, настоящата
инстанция е ограничена от изложените в жалбата доводи относно размера на наказанието.
Съдебният състав не споделя аргументите на жалбоподателя, че наложеното
наказание е явно несправедливо. Действително наложените пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „явяване и подписване пред пробационен служител“
два пъти седмично са в минималния предвиден в закона срок от шест месеца, но
заедно с тях Районен съд Сливен е наложил като наказание и друга пробационна
мярка – „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа годишно
за срок от две поредни години. Нормата на чл. 42а, ал. 3, т. 3 НК, предвижда
продължителност на тази пробационна мярка от 100 до 320 часа годишно за не
повече от три поредни години. Следва, че третата пробационна мярка е наложена
за брой часове годишно и продължителност над средния, предвиден в закона
размер.
Безспорно деянието е извършено на публично място, но при
определяне размера на наказанието съдът отчита обстоятелството, че деянието е
извършено около 19:30 часа вечерта, в делничен ден – вторник след работно
време, на кръстовище, а не на пешеходна зона и по делото няма данни деянието да
е станало доС.ие на трети лица. На следващо място настоящата инстанция не
споделя и твърденията на повереника на тъжителя за демонстрирано цинично
поведение от страна на подсъдимия. В първоинстанционното производство частният
тъжител не излага твърдения, нито сочи доказателства за цинично, дръзко
поведение на подсъдимия, такива данни не излага и никоя от двете групи
свидетели, дори и свидетелите на частния тъжител – няма данни за произнесени обидни
реплики или друг вид дръзко поведение от страна на подсъдимия, единствено се
сочи, че подсъдимият е приближил автомобила на пострадалия и е хвърлил камък по
предното странично ляво стъкло. Единствено в съобщението на пострадалия до
Районно управление на МВР Сливен, прието като писмено доказателство по делото, пострадалият
съобщава, че, приближавайки се към него, подсъдимият и другите лица от неговата
компания са употребили обиден израз спрямо него, но доколкото тази информация е
изолирана по делото, няма нито едно друго доказателство, което дори косвено да
индикира подобно поведение, а същевременно същата изхожда от лице, пряко
заинтересовано от изхода на делото, то настоящият съд не я цени като
достоверна. С оглед изложеното и доколкото пред въззивната инстанция
повереникът на частния тъжител не сочи и не представя доказателства в подкрепа
на твърдението си, че подсъдимият е демонстрирал цинизъм при извършване на
процесните деяния, съдът приема същото за недоказано, поради което
неоснователно и няма да го вземе предвид при изводите си относно
справедливостта на вида и размера на наказанието.
На
следващо място доводът на повереника, че предходните осъждания на подсъдимия
обуславяли необходимостта да се наложи по - висок размер на наказанието, настоящата
инстанция не споделя. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено
административно наказание обществено порицание за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. Доколкото това престъпно деяние засяга друг род обществени
отношения, то
не следва да бъде взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство,
което да обуслови по- висок размер на наказанието.
Правилно
първоинстанционният съд е извършил кумулация на наказанието, определено по
процесното дело и наказанието, определено със Споразумение от 09.10.2017г. по
НОХД № 1314/2017г. по описа на Районен съд Сливен, доколкото са налице
предпоставките за кумулиране на наказанията по чл. 23, ал. 1, предл. 2, а
именно подсъдимият е извършил няколко отделни престъпления преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
В
обобщение настоящата инстанция намира, че наложеното от Районен съд Сливен
наказание за деянието по чл. 130, ал. 1 НК се явява справедливо и в този смисъл
законосъобразно определено.
По
наказанието за престъплението по чл. 216, ал. 4 НК:
Съдът
намира наказанието за деянието по чл. 216, ал. 4 НК за справедливо и годно да
изпълни целите на чл. 36 НК. За това престъпление отново законодателят е предвидил
избор между две алтернативни наказания – лишаване от свобода до шест месеца или
глоба от сто до триста лева. Районен съд Сливен е избрал по – лекото от двете
по вид наказания - глоба и я е наложил в
минимален размер от 100 лева. Съдът намира определеният размер на наказанието
за справедлив, доколкото стойността на унищоженото имущество е ниска – 107, 00
лева, към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан за
престъпление, засягащо същия род обществени отношения, като съдът съобразява и
обстоятелството, че към него момент подсъдимият е на 18 години (навършил
пълнолетие около месец преди деянието), ученик е и не разполага със собствени
доходи. Съдът намира, че определяният размер на наказанието глоба е съобразен с
имотното съС.ие и с доходите на дееца, съгласно изискването на нормата на чл.
47, ал. 1 НК. Още повече, че при извършената кумулация на наказанията съдът е
приложил възможността, дадена му в чл. 23, ал. 3 НК и е присъединил изцяло
наказанието глоба към най - тежкото наказание.
По
гражданския иск:
Предявеният
от частния тъжител граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в
размер на 2000 лева е частично уважен от районен съд Сливен до размера на 300
лева и е отхвърлен като неоснователен и недоказан до пълния предявен размер от
2000 лева. А предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
107 лева е уважен изцяло.
Повереникът
на частния тъжител навежда в жалбата доводи, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди от Районен съд Сливен е занижен и не е от
естество да репарира търпените от подзащитния му физически и психически болки и
страдания, като излага доводи, че физическите и психическите болки и страдания
са със завишен интензитет.
От
приетото като доказателство по делото съдебно медицинско удостоверение №
466/2017г. се установява, че следствие на удара с камък на пострадалия е
причинена болка в областта на страничната повърхност на лявото рамо и малка
повърхностна порезна рана в областта на основата на предната повърхност на дясната
китка. От свидетелските показания се установява, че инцидентът се е отразил
негативно на частния тъжител в психологическо отношение, същият се е затворил в
себе си, избягвал е контакт с подсъдимия и лицата от неговото обкръжение,
инцидентът е повлиял на самочувствието му.
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Постановление № 4 от 23.12. 1968 г. на Пленума на ВС и
трайната съдебна практика определят съдържанието на понятието „справедливост“ и
какви критерии съдът следва да вземе предвид при определяне размера на
дължимото обезщетение - а именно вида и характера на причинените болки и
страдания, обстоятелствата, при които са причинени, техният интензитет и
продължителност, дали следствие на увреждането са настъпили трайни непоправими
увреждания, възрастта на увреденото лице, общото му здравословно съС.ие.
В
конкретния случай се доказва интензитет и продължителност на болките и
страданията типичен за такъв вид наранявания, няма остатъчни последици. Твърденията
на повереника във въззивната жалба, че нараняването е причинило затруднения в
движението на ръката за значителен период от време не се доказват по делото.
Няма никакви доказателства за затруднения по - силни по интензитет и продължителност
от типичните за този вид нараняване.
Съдът
намира, че по делото се доказва инцидентът да е причинил психически стрес и
дискомфорт на частния тъжител, след инцидента същият се чувствал обиден,
уплашен, избягвал да общува, да се среща с подсъдимия и другите лица, които
били с него в колата. При определяне размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчита и обстоятелството, че към момента на деянието
пострадалият е бил на осемнадесет години - възраст, в която такъв инцидент, довел
до злепоставянето му пред негови връстници, е повлияло на неговата
самоувереност и себеоценка и на изграждането му като личност.
Преценявайки
горните обстоятелства на базата на изведените в Постановление № 4 от 23.12.1968г.
на Пленума на ВС критерии за определяне размера на обезщетението по справедливост,
този състав на Окръжен съд Сливен намира, че справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди е сумата от 800 лева.
По реда на
служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на
процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.
С оглед
извода на съда за по - високия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
то присъдата следва да се измени в гражданскоправната ѝ част, като
гражданският иск за неимуществени вреди се увеличи и се уважи за сумата над 300
лева до 800 лева, а в останалата си част до пълния предявен размер от 2000 лева
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В останалите ѝ части
присъдата следва да бъде потвърдена.
Във
въззивната жалба повереникът моли за присъждане на сторените разноски пред
настоящата инстанция, но не е представил доказателство за такива разноски,
поради което, макар с оглед изхода на спора да има право на разноски, такива не
следва да му се присъждат.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 337, ал. 2,
т. 1 НПК Окръжен съд Сливен
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 67 от 16.05.2019г.,
постановена по НЧХД № 1761/2017г. по описа на Районен съд Сливен, като
УВЕЛИЧАВА размера на предявения граждански
иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди от 300 лева на 800 лева,
като ОТХВЪРЛЯ гражданският иск за
сумата над 800 лева до пълния предявен размер от 2000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: