С обвинителен акт изх.№6127/2016/25.05.2017 г. по досъдебно
производство №434 ЗМ-489/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – гр.Бургас, Районна
прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу:
С.И.С., ЕГН **********,
роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, осъждан, неженен, безработен,
с основно образование, за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 буква „а” и буква „б” от НК, а именно за това
че на 10.05.2016г. в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, от пейка,
разположена на детска площадка в междублоковото пространство на жилищни блокове
33, 30 и 32 в ж.к. „Братя Миладинови”, отнел чужди движими вещи: детска
чантичка от изкуствена материя на стойност 15.00 лева; мобилен телефон „Samsung
Galaxy J1 white MAT 2023, IMEI 355 266 071 013 484 на стойност 270,00 лева със
СИМ карта на Мтел на стойност 12.00 лева; таблет „Alcot Pixi 37 Black Surf М”
на стойност 137.00 лева и сумата от 1 лев, или всичко на обща стойност 435.00
лева от владението на в.л.л., от гр. Бургас, собственост на С.В.К. ***, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас
поддържа обвинението като фактическа и правна квалификация, като предлага
налагане на наказание по вид „лишаване от свобода” в минималния предвиден в
закона срок от 2 години при строг режим на изтърпяване.
Защитата моли съда да постанови присъда, с която да признае С.С. за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Към това искане се придържа и самия
подсъдим.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както
и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс.С.С. е
осъждан многократно и е търпял неведнъж ефективно наказание „лишаване от
свобода”. Последните две негови осъждания за извършени престъпления от общ
характер са, както следва:
1. Със Споразумение № 118/11.12.2013 г.
по НОХД № 488/2013 г. на PC - Айтос, в сила от 11.12.2013 г. С. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 предл.1 вр. чл.
195 ал.1 т.З вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.20 ал.2 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а"
и б. „б" от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е приел да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК това
наказание е било кумулирано с наказанието по Споразумение №52/29.05.2012 г. по
НОХД 227/2012 г. по описа на PC Айтос и Споразумение №64/27.06.2012 г. по НОХД
№213/2013 г. по описа на PC Айтос, като е определено едно общо наказание,
най-тежкото от така определените му, а именно една година и шест месеца „лишаване
от свобода” при първоначален режим строг в затвор с увеличение по чл.24 НК.
Наказанието е изтърпяно на 23.08.2013 г.
2. Със Споразумение № 489/30.10.2015 г.
по НОХД 4888/2015 г.на PC Бургас, в сила от 30.10.2015 г. С. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал.2 НК, като на основание
чл.55 ал.1 т.1 НК е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор. Наказанието е изтърпяно на 18.03.2016 г.
На 10.05.2016 г. около 20:00 часа детето в.л.л.,
дъщеря на С.В.К., си играело на детска площадка с други деца в междублоковото
пространство на жилищни блоково 30, 32 и 33 в ж.к.”Братя Миладинови” в
гр.Бургас. Детето носело със себе си чантичка, в която били мобилен телефон
„Samsung Galaxy J1 white MAT 2023”, IMEI 355 266 071 013 484 със SIM карта на МТел и таблет „Alcot Pixi 37 Black Surf
М”, както и сумата от 1 лев. Малко след това детето се прибрало в дома си и уведомило
своята майка, че чантичката с тези вещи била открадната.
През месец май 2016 г. неизвестно лице продало на
св.И.П. *** таблета и телефона. П. *** магазин за нови и употребявани мобилни
телефони.
На 11.05.2016 г. св.Я.Я. купил от магазина на св.П.
таблета, а на 17.05.2016 г. св.М.М. купил от същото място мобилния телефонен
апарат.
През месец май 2016 г. подс.С. посетил инцидентно
магазина на И.П. ***.
По време на досъдебното производство телефона и
таблета са върнати на собственика им.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз
основа на събраните по делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на всички свидетели дадени по време
на съдебното и досъдебното производство и обясненията на подс.С..
Писмени доказателствени средства: Протоколи за разпит на свидетели; Справка за
съдимост, фотоалбум, Протокол за предявяване и др.
Експертиза:
заключение по допуснатата и извършена по време на досъдебното производство оценителна
експертиза.
Съгласно чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да
почива на предположения. За да бъде подсъдимия признат за виновен е необходимо,
съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия
случай съдът приема, че това не е сторено, поради което следва на основание
чл.304 НПК да признае подс.С. за невинен.
Липсват каквито и да е доказателства за няколко
твърдяни в обвинителния акт обстоятелства.
На първо място, липсват каквито и да е
доказателства, които да поставят подс.С. на място или около в междублоковото
пространство на жилищни блоково 30, 32 и 33 в ж.к.”Братя Миладинови” в
гр.Бургас на 10.05.2016 г. около 20:00 часа или въобще през този ден. В тази
посока липсват доказателства, които са събрани по време на досъдебното производство
и/или биха могли да бъдат събрани по време на съдебното производство в подкрепа
на това, че на този ден С. ***.
На второ място, липсват каквито и да е
доказателства в подкрепа на тезата в обвинителния акт, че С.С. е продал на св.И.П.
таблета и мобилния телефонен апарат в деня, следващ инкриминираната дата.
Всъщност липсват категорични доказателства, че С. физически се е намирал в
магазина на П. на 11.05.2016 г., а на тази дата св.Я. е купил от там таблета.
Налице е само една ръкописна бележка на св.П., в която са нанесени трите имена
на подсъдимия, неговия ЕГН, вероятно номер на лична карта, посочване на сумата
от 90 лева и индивидуализиращите признаци на таблета: модел и IMEI (л.151 от досъдебното производство). В първия си
разпит по време на досъдебното производство на 01.09.2016 г. (л.л.96-97 от
д.п.) П. заявява, че си спомня как С. му е оставил за продажба таблета, но не е
категоричен дали процесния мобилен телефонен апарат му е оставен от същото лице.
Няколко дни по-късно, т.е. на 07.09.2016 г., И.П. е разпитан за втори път
(л.л.98-99) и тогава той си спомня, че всъщност процесния таблет бил оставен от
лице от женски пол, което той познавал като Н. и че С. влизал в магазина и
уговарял цената на таблета. В същото време и в същия разпит св.П. се сеща, че
преди около 4 месеца, т.е. около инкриминираната дата С. посетил магазина заедно
с жената, с която живеел и предложили за продажба телефон, който взели на изплащане.
По време на съдебното следствие (о.с.з. на 05.07.2017 г. – л.45-46 от делото)
се досети, че след твърдяното от него оставяне за продажба на процесния таблет,
подс.С. му казал, че имал и хубав телефон за същата цел. След това С. донесъл и
него. Все пак св.П. посочи, че подс.С. и друг път е идвал с други телефони, но
бил връщан. Не се събраха категорични доказателства, от които да е видно, че
подс.С. е идвал в магазина с друго лице и е оставял каквото и да е; че не това
лице от женски пол, а самия С. е влизал и договарял цена за вещ. От посоченото
в този абзац следват няколко извода. Св.П. очевидно не поддържа внимателно
документацията си в магазина и не съставя нормални за дейността си документи,
като например протоколи за предаване или договори с подписи на лицата, които му
оставят за продажба различни вещи като таблети и мобилни телефонни апарати. Не
е възможно на основа на някаква ръкописна бележка, написана незнайно кога,
съдът да изгради извод за истинност на заявеното от този свидетел по отношение
на твърдението му, че процесния таблет е оставен за продажба именно от С..
Освен това и след като не са налице категорични доказателства, дори и косвени
такива, в подкрепа на тезата, че С. е бил в магазина в деня след инкриминираната
дата, то няма как да бъде свързан с наличието на таблета в магазина на
11.05.2016 г., когато тази вещ е била закупена от св.Я.. Някак избирателно паметта
на св.П. се избистря с минаването на време. Докато 4 месеца след инкриминираната
дата той не се досети категорично дали С. му е оставил телефон, то почти 10
месеца след това той свидетелства, че това било сторено. Липсата на категорични
доказателства, че С. е идвал въобще с друго лице в магазина и е оставил
таблета, а по-късно и телефона за продажба, поставя съда в положение да гадае,
което не може да обуслови осъдителна присъда и натрапчиво поражда извода, че
тези вещи са били оставени на св.П. от друго лице, което той прикрива, може би
неволно.
При тези съображения съдът постанови оправдателната
си присъда.
Районен Съдия:__/П/
Вярно с оригинала:
ММ