Р
Е Ш Е Н И Е № 88
гр. Пещера 17.09.2018 г.
В И М ЕТ О Н А Н А Р О
Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АТАНАСКА
ПАВЛОВА
При секретаря Е. М., като разгледа
докладваното дело от съдия Павлова АНД № 156 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г.
на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, от жалбоподателя Д.Т.Ш., ЕГН **********
***, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание
чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява лично, не се явява и адв. В.. В
подадената до съда жалба твърдят материално правна и процесуално правна порочност
на постановлението и искат неговата отмяна.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени подробно и доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е
неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Правят доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен на 08.05.2018г.
в гр. Пещера, от актосъставителя К.Ч.-мл.
автоконтрольор при РУ Пещера, Акт за
установяване на административно нарушение
Серия Д № 0264238 за това, че като водач на лек автомобил – Рено Лагуна, рег.№*** на 08.05.2018г. в 09:45 часа в гр. Пещера,ул.“Михаил
Такев“, до бензиностанция „ДАФ Транс“ в качеството си на притежател/
собственик/ управлява МПС –л.а. регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, движейки се по път
отворен за обществено ползване като не е изпълнил задължението си да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Посочено е че е нарушена разпоредбата на
чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.
Актът е съставен в присъствието на
нарушителя, като същият го е подписал „имам възражения“. В тридневния срок от
връчването също не е депозирал възражения.
Актосъставителя е посочил и че изземва
като доказателства - Свидетелство за управление на МПС и Свидителство за регистрация на МПС.
Въз
основана акта е съставено и обжалваното наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г.
на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на Д.Т.Ш., ЕГН **********
***, му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638,
ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.
В обстоятелствената част на
постановлението е възпроизведено дословно посоченото в акта нарушение, като е
посочено и нарушената норма на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ. Нарушителят е
санкциониран с посочена норма по чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от Кодекса
за застраховане/КЗ/.
По делото е разпитан актосъставителя
–св. К. Ч., който установи, същата фактическа обстановка изложена в акта.
Съдът кредитира показанията на св. Ч.,полицейски
служител, тъй като същите се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства-АУАН Серия Д № 0264238 /
08.05.2018г., а и не откри мотив същите да са предубедени и заинтересовани.
Малките неточности в показанията му съдът отдава на времето, което е минало от
датата на установяване на нарушението, както и че същият ежедневно съставя
актове и извършва проверки. Поради което съдът кредитира показанията му като
логични и безпротиворечиви.
При пълен и всестранен анализ на
събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът направи следните правни изводи :
Съдебният контрол е ограничен в рамките
на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени
от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може
да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.
Жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за това, че като собственик на лек автомобил, регистриран на територията на Р България и който не е спрян от движение, не е притежавал валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност/ ЗЗГО/ за автомобилисти.
Фактическите констатации за липса на
сключен към момента на проверката валиден договор за задължителна застраховка
се установяват от показанията на свидетеля Ч. и приетите по делото писмени
доказателства.
Посоченото нарушение субсумира състава на нормата на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.
Жалбоподателят е санкциониран с имуществена
санкция в размер на 250лв. на основание
чл. 638, ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ. Съдът намира, че наказващият орган погрешно е
посочил „имуществена санкция“ вместо „глоба“ тъй като словесното описание на нарушението,
обвързано от материалноправната забраняваща норма и кореспондиращата му
санкционна такава, посочена в чл. 638,
ал.1,т.1, са в корелативна връзка и не буди никакво съмнение какво всъщност наказание
е искал да наложи наказващия орган. Ето защо в случая се касае за техническа
грешка, която по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен към
административно наказателна отговорност и да реализира и организира правото си
на защита. Още повече че по точка втора на чл. 638 ал.1 от КЗ е предвиден
имуществена санция за нарушител юридическо лице
или едноличен търговец, като санцията вече е 2 000 лева. Ето защо
безспорно се касае за техническа грешка.
Но съдът намира, че това нарушение не е от категорията на съществените,
съгласно чл. 57 от ЗАНН.Предвид на което жалбоподателят е знаел за какво
нарушение е санкциониран и каква е наложената му санкция, което не е нарушило
неговото право на защита и организирането на такава.
Съдът намира за неоснователно и
следващото възражението на жалбоподателя, че е налице разлика в описанието на фактическата
обстановка в АУАН и НП. Изложената в Акта фактология беше потвърдена
от актосъставителя и претите по делото писмени доказателства, като същата е правилно пренесена и в самото наказателно
постановление.
Съдът осъществявайки контрол за
законосъобразността на НП по отношение приложимостта на санкционната разпоредба,
се води от съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на
нарушението, което в конкретния случай е по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и изисква
налагане на санкцията по същия специален закон.
Това нарушение е обявено за наказуемо
съгласно чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ и
ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като лице,
което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка по
"Гражданска отговорност". Като в случая АНО е пояснили какво е ЗЗГО
чрез посочването на чл. 461,т.1 от КЗ, което дори напротив внася още по –голяма
яснота за това – какво всъщност не е изпълнил жалбоподателя.
От друга страна съдът не възприема
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че случаят е маловажен.
Твърдението му не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Изложени са
твърдения, че нарушението било за първи път, ниската степен на обществена
опасност и липсата на вредни последици. Описателната част на материалната норма
визира бездействие на собственика на процесното МПС по отношение на
задължението му в това си качество да сключи договор за ЗЗГО за процесния
автомобил. И това бездействие правилно е прието като форма на изпълнително
деяние на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като жалбоподателят е
собственик и не е сключил договор за ЗЗГО. Още с проекта на новия КЗ изключително
активно в публичното пространство се постави въпроса за задължението за
сключване на договор за ЗЗГО.Въпреки масовите протести и резонния характер на
възраженията, разпоредбата се запази и прие в предложения вариант - при който
без значение е дали и какъв период от периода на застраховката реално се ползва
и управлява автомобила, се понася административно наказателната отговорност.
Законодателят
не изисква автомобилът да е бил управляван, т.е. да е бил в движение.
Собствениците на автомобили носят административно наказателна отговорност за
несключване на ЗЗГО, дори и когато автомобила е в покой. Ако управляват
автомобила те носят отговорност и за това, че управляват автомобила без
сключена валидна ЗЗГО. Предвид на което Съдът намира, че случаят не е маловажен.
При определяне вида и размера на
санкцията административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.
27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е преценил
тежестта на нарушението, което е извършено и за първи път. Въз
основа на установените факти съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени
от компетентен орган при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон,
както и че събраните в административнонаказателното производство доказателства
установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил административно
нарушение по 483, ал.1, т.1 КЗ, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран по административен ред от наказващия орган.
Въз основа на изложеното наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0315-000264/21.05.2018г.
на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на Д.Т.Ш., ЕГН **********
***, му е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. на основание чл. 638,
ал.1,т.1 във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: