№ 1173
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично при закрити врати
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901360 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба по чл.625 ТЗ от „П.“ ЕООД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Красна поляна, ж.к.
Красна поляна, ****, представлявано от Н.В.Т. – управител, чрез изрично упълномощен
съгласно изискванията на чл. 626, ал.4 ТЗ адвокат, за откриване на производство по
несъстоятелност.
В молбата си „П.“ ЕООД излага доводи, че дружеството се намира в състояние на
невъзможност да погасява публичните си задължения и задължения, породени от търговски
сделки, поради което е налице свръхзадълженост, евентуално -неплатежоспособност по
смисъла на чл. 608, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ. Счита, че състоянието на свръхзадълженост е
настъпило на 31.12.2022 г., евентуално – на 02.05.2023 г. Сочи, че дружеството не разполага
с никакви активи, няма имущество и парични средства по банкови сметки или в касата, като
същевременно има задължения към кредитори по търговски сделки и към НАП. Излага, че
от няколко месеца изпитва сериозни затруднения при упражняване на своята търговска
дейност и е било принудено да я преустанови, като през приключилата финансова 2022 г. не
е извършвало търговска дейност, няма нетни приходи и не е имало никакви наети служители
по трудов договор.
Съдът е сезиран с молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за постановяване на решение по
чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание състояние свръхзадълженост, евентуално -
неплатежоспособност.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети справки от СДВР – Отдел Пътна полиция и Агенция по
вписванията, от които е видно, че не се установява дружеството молител да притежава
имущество, регистрирано по съответния ред.
Представено е Удостоверение изх. № 220202300168344/19.07.2023 г., издадено от ТД
на НАП – София, видно от което „П.“ ЕООД има публични задължения за ДДС, ДОО,
ДДФЛ и др. в общ размер на 17 763.03 лв.
Представен е по делото Протокол на НАП № 0472274/16.05.2023 г. , видно от който
1
при извършена проверка от органите по приходите не е установена наличност в касата на
дружеството на сумата от 129 000 лв., която е била посочена в ГФО за 2020 г., постигнато е
споразумение за разпределяне на дивидент върху тази сума и „П.“ ЕООД е подало
декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и по чл. 201 ЗКПО с вх. № 2211И0186453/02.05.2023 г. за
първо тримесечие на 2023 г., с която е деклариран данък в размер на 6 450 лв.
По делото е прието неоспорено заключение на съдебна финансово-икономическа
експертиза /СФИЕ/, което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. За
изготвяне на заключението вещото лице е извършило проверка на приложените по делото
документи, счетоводството на молителя, вкл. и на публичната информация в Търговския
регистър, както и приложената и издадена от ТД на НАП данъчно-осигурителна
документация. Видно от заключението, последният съставен и публикуван ГФО на
дружеството е за 2021 г. За 2022 г. то е подало декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч за липса
на дейност. Задълженията на молителя към датата на изготвяне на заключението възлизат на
89 520.74 лв. и включват задължения към НАП и задължения по търговски сделки.
Наличното имущество по последния наличен годишен финансов отчет е на обща стойност
137 000 лв. и включва стоки на стойност 2 274.59 лв., вземания от клиенти на стойност
11 258.19 лв., вземания от подотчетни лица в размер на 23 500 лв., парични средства на каса
в брой на стойност 78 302.94 лв. и парични средства по банкови сметки на стойност 3 757.06
лв. Въз основа изчислените коефициенти на ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, вещото лице посочва, че коефициентите на ликвидност за периода 2018-2021
г. са в границите на референтните, като в този период дружеството е имало материални
запаси - стоки, вземания от клиенти и от подотчетни лица и парични средства от извършени
продажби. Паричните средства са покривали всички текущи задължения между 78% и 149%,
т.е. молителят е имал изключително добра ликвидност в този период. Коефициентите на
незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са много по-ниски от препоръчителните
стойности за 2023 г., като това се дължи на обстоятелството, че през 2023 г. дружеството не
разполага с достатъчно парични средства. В резултат на извършената през месец април 2023
г. данъчна проверка не е установена наличност на каса в размер на 129 000 лв., в резултат на
което е начислен данък дивидент. Вещото лице сочи, че от констатациите по проверката
следва, че към 31.12.2021 г. дружеството е водило формално парични средства в брой по
счетоводна сметка 501-Каса в лева, но фактически към датата на проверката е усатновено, че
парите не са на разположение. За периода 2018-2021 г. дружеството е с ниска задлъжнялост,
поради висока стойност на собствения капитал спрямо нивото на общите задължения за
периода. Собственият капитал за периода е формиран единствено от реализирана печалба и
първоначален капитал от 500 лв. За този период дружеството самостоятелно е поддържало
висока ликвидност, ниска задлъжнялост и висока финансова независимост. През 2022 г. не е
осъществявало търговска дейност. В резултат на данъчната ревизия през април 2023 г. по
указания на НАП натрупаната печалба в размер на 57 000 лв. към 31.12.2021 г. е
прехвърлена/преосчетоводена по счетоводна сметка 493-Разчети със собственика, като
вземане на собственика на дружеството. На база установените задължения и наличното
имущество, вещото лице сочи, че молителят не е бил в състояние да покрива задълженията
си, когато органът на НАП е установил, че паричните средства в брой на дружеството по
сметка 501 не са били налични. Последното плащане е извършено на 20.07.2023 г. на сума от
50 лв по задължения към НАП. Вещото лице дава заключение, че с оглед обстоятелствата, че
дружеството не е осъществявало стопанска дейност през 2022 г., а през 2023 г. е установено,
че водените на каса парични средства не са налични, то не е налице тенденция към
подобряване на финансовото състояние на молителя. Той не притежава достатъчно активи,
които да покриват задълженията му. Към момента на заключението се установява наличие
на парични средства в общ размер на 4 539.72 лв., включващи наличност по банкова
разплащателна сметка от 3 757.06 лв. и наличност в брой от 782.66 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно е качеството на „П.“ ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
2
ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Тъй като
е ООД по правно организационна форма, по отношение на него може да се открие
производство по несъстоятелност на основание свръхзадлъженост.
Молбата е подадена от управителя на дружеството.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да
поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено
в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е свръхзадълженост, евентуално – неплатежоспособност.
В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА, различно
от неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от неплатежоспособността, която е
трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца с краткотрайните си активи да
погаси краткосрочните си задължения (с основен индикатор коефициента за обща
ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността на дружеството с цялото си
имущество (с всичките си активи, да покрие паричните си задължения (които не е
необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са само съществуващи). От субективна
страна, свръхзадължеността се различава от неплатежоспособността, както по кръга на
лицата, спрямо които може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на
това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ (поограничен от този при
неплатежоспособността, доколкото включва само търговските дружества, но не и
едноличните търговци)- дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или
командитно дружество с акции, така и относно субектите, легитимирани да искат нейното
обявяване, който е по-широк и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на
управителния съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 ТЗ). Състоянието на
свръхзадълженост се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива свои
изискуеми парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с
печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на
активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар
и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и
промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или
отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като
зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже
обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Съгласно решение №
201 по т.д. № 659/2014 г. на І т.о. на ВКС основанията „неплатежоспособност„ и
„свръхзадълженост„ са самостоятелни основания за откриване на производство по
несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на кумулативност или
евентуалност, но откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е
възможно, ако съвпада началната дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали
състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да
бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Налице е посоченото от молителя като главно основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост на „П.“ ЕООД по смисъла на
чл. 742 ТЗ.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити.
3
Установи се наличието на парични задължения – публични задължения и
задължения по търговски сделки.
От анализа на финансово-икономическото състояние на дружеството се
установява, че молителят не може да погаси с цялото си имущество съществуващите и
установени публични задължения и задължения по търговски сделки.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, представените писмени доказателства и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
свръхзадължеността следва да се определи спрямо датата, към която е извършена данъчна
проверка от органите на НАП, при която е установена липса на водените на каса парични
средства в размер на 129 000 лв. Проверката е завършила с издаването на Протокол за
извършена порверка № 0472274 от 16.05.2023 г. Към този момент вещото лице сочи с оглед
установените задължения и наличното имущество, без водените до този момент на каса
парични средства, че молителят не е в състояние да покрива задълженията си, доколкото
задълженията му надхвърлят наличните активи, с които могат да се погасяват. Ето защо
съдът приема за начална дата на свръхзадължеността датата 16.05.2023 г.
Доколкото второто основание – неплатежоспособност - е заявено като евентуално,
съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед установената в заключението по СФИЕ липса на налични краткотрайни
активи в имуществото на търговеца, които са необходими за покриване началните разноски
в производството по несъстоятелността, с протоколно определение на съда от 15.09.2023 г.
са определени на основание чл. 629б ТЗ начални разноски и е указана възможността на
всяко заинтересовано лице за тяхното привнасяне в 7-дневен срок. Определението е обявено
в Търговския регистър на 19.09.2023 г., като в указания срок и към настоящия момент не са
представени доказателства за предплащане на разноските. При това положение, налице са
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 620, ал. ТЗ от масата на несъстоятелността следва да се събере
дължимата държавна такса от 250 лв., при евентуално възобновяване на производството.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „П.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, Столична община, район Красна поляна, ж.к. Красна
поляна, ****, представлявано от Н.В.Т. – управител.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 16.05.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „П.“
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район
Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ****, представлявано от Н.В.Т. – управител.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „П.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр. София, Столична община, район Красна поляна, ж.к. Красна
поляна, ****, представлявано от Н.В.Т. – управител.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „П.“ ЕООД с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Красна поляна, ж.к.
Красна поляна, ****, представлявано от Н.В.Т. – управител.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, Столична община, район Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ****,
представлявано от Н.В.Т. – управител.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
4
СПИРА производството по т.д. № 1360/2023 г. по описа на СГС, VІ-25 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал.2 ТЗ спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се
допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал.4 ТЗ в случай,
че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено,
дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаването на длъжника от
търговския регистър.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, район Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ****, представлявано от Н.В.Т.
– управител да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото,
платима от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5