РЕШЕНИЕ
№ 12749
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110111263 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма] срещу [фирма], с която са
предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми по сключен договор за наем, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
В исковата молба се твърди, че между [фирма] в качеството му на наемодател и
[фирма] в качеството му на наемател е сключен договор за наем от 16.07.2012 г. на масивна
едноетажна сграда и прилежащите алеи, находяща се на адрес ***. Твърди се, че по времето
на действие на сключения договор наемателят системно не изпълнявал задълженията си.
Въпреки недобросъвестното му поведение между страните били сключени анекси към
договора за опрощаване на дължимата наемна цена за времето на обявеното извънредно
положение във връзка с предприетите мерки за ограничаване разпространението на
пандемията от коронавирус. Поради неизпълнението на задълженията на наемателя и
нежеланието му да се сключи последващ анекс за доброволно уреждане на отношенията
между страните, наемодателят изпратил до него нотариална покана за дължимите суми и
прекратяване на договора за наем, която счита за връчена при условията на чл. 47, ал. 1 и чл.
50 ГПК на 11.07.2022 г. След изтичане на срока по цитираната нотариална покана [фирма]
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими по договора за
наем, представляващи суми за наем и консумативи за 2021 г. Сочи, че размерът на
незаплатените наемни цени по договора от 2021 г. е в общ размер на 6 339,04 лв. по
фактури, издадени в периода от 08.09.2021 г. до 07.12.2021 г., като дължимият наем е за
периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. Размерът на обезщетението за забава върху
незаплатените наемни вноски е в общ размер на 476,31 лв. за периода от датата на падежа на
всяка от издадените фактури до 26.07.2022 г. – датата на прекратяване на договора. Ищецът
1
твърди, че ответникът в качеството му на наемател е ползвал консумативи в общ размер на 4
032,44 лв. по фактури, издадени за периода от 13.08.2021 г. до 23.12.2021 г., като
електрическата енергия е за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. Размерът на
обезщетението за забава върху неизплатените консумативи е в общ размер на 287,49 лв.,
считано от датата на падежа на съответната фактура до датата на прекратяване на договора –
26.07.2022 г. Иска да се бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
49429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съдът е направил
опит ответникът да бъде уведомен за исковата молба на посочения във възражението,
депозирано по ч.гр.д. № 49429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, електронен адрес и
телефонен номер, но неуспешно. Настоящият състав е приел, че съобщението с исковата
молба е редовно връчено на ответника при условията на чл. 50, ал. 2 във вр. чл. 50, ал. 4 ГПК
на 23.07.2023 г. на адреса на седалището на ЕТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1
ЗЗД.
С влязло в сила протоколно определение от 27.05.2024 г. на основание чл. 129, ал. 3
ГПК исковата молба е върната в частта относно вземанията за сумите, както следва: 4
032,44лв. - дължими консумативи по фактури, издадени за периода от 13.08.2021г. до
23.12.2021г., като електрическата енергия е за периода от 01.07.2021г. до 30.11.2021 г., както
и сумата от 287,49лв. - обезщетение за забава върху сумата за периода от датата на падежа
на всяка една от издадените фактури до 26.07.2022г. /датата на прекратяване на договора/.
Съдът е пропуснал съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист да бъдат
обезсилени. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410,
съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, поради което и
настоящият съдебен акт издадената заповед за изпъленение по чл. 410 ГПК от 11.11.2022 г.
по ч.гр.д. № 49429/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в следва да бъде обезсилена в частта, с
която [фирма] е бил осъден да заплати на [фирма] /чийто правоприемник е ищецът [фирма]/
следните суми 4 032,44лв. - дължими консумативи по фактури, издадени за периода от
13.08.2021г. до 23.12.2021г., като електрическата енергия е за периода от 01.07.2021г. до
30.11.2021 г., както и сумата от 287,49лв. - обезщетение за забава върху сумата за периода от
датата на падежа на всяка една от издадените фактури до 26.07.2022г. /датата на
прекратяване на договора/.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са единствено претенциите за
незаплатени наемни цени по договора от 2021 г. в общ размер на 6 339,04 лв. по фактури,
издадени в периода от 08.09.2021 г. до 07.12.2021 г., за дължима наемна цена от 01.09.2021 г.
до 31.12.2021 г., както и за обезщетението за забава върху незаплатените наемни вноски в
общ размер на 476,31 лв. за периода от датата на падежа на всяка от издадените фактури до
26.07.2022 г. – датата на прекратяване на договора.
По делото е представен заверен препис от Договор за наем № ***/16.07.2012 г.,
сключен между ищеца, в качеството на наемодател и ответника като наемател, с предмет
2
отдаване от наемодателя на наемателя за временно и възмездно ползване на масивна
едноетажна сграда със застроена площ от 216 кв. м с прилежащи алеи, находяща се на адрес
в *** за срок от 5 години, считано от датата на подписване на приемо-предавателен
протокол. В чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили наемна цена в размер на 400 лв.
месечно без ДДС, която следва да бъде заплащана до 15 число на съответния месец, за който
същата се дължи след издаване на фактура от наемодателя. В чл. 5, ал. 9 е посочено, че така
уговорената наемна цена подлежи на автоматично ежегодно актуализиране съобразно
официалния индекс на инфлация, обявен от НСИ на Република България за съответния
предишен годишен период. Страните са уговорили в чл. 5, ал. 7 от договора, че при
допусната забава в плащането на наемната цена, наемателят ще дължи на наемодателя
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за срока на
забавата. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 наемодателят има право да прекрати процесното наемно
правоотношение в случай, че наемателят се забави с плащането на наема или на други свои
задължения за плащане, произтичащи от договора, с повече от един месец след падежа им,
но само след предоставяне от наемодателя на допълнителен 14-дневен срок за изпълнение
на наемателя, в рамките на който последният не изпълни просрочените си задължения.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол към Договор за наем №
***/16.07.2012 г. от същата дата с положени подписи за страните, чиято автентичност не е
оспорена по предвидения за това ред и в посочения в закона срок, процесното съглашение е
произвело действие още на 16.07.2012 г., съгласно чл. 4, ал. 1 от договора.
Видно от представената Молба от 30.06.2017 г. и Анекс № 1/25.09.2017 г. към Договор
за наем № ***/16.07.2012 г., по инициатива на ответника страните са продължили
действието на наемното правоотношение за срок от три години, считано от 01.09.2017 г.,
като е извършена промяна и в размера на дължимата наемна цена, която е следвало да бъде
в размер на 1200 лв. на месец. От приетия като писмено доказателство по делото Анекс №
2/01.04.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за периода от 01.04.2020 г.
до отмяна на въведеното в страната извънредно положение във връзка с предприетите мерки
за ограничаване разпространението на пандемията от коронавирус наемната цена по
договора да е в размер от 649,27 лв. на месец, а след отмяната му – 1298,54 лв. месечно, без
да е необходимо сключване на допълнително споразумение между наемодателя и наемателя
по повод промяната в цената на наема.
От адресирано до посочения от ответника в договора адрес за кореспонденция писмо
от ищеца от 20.04.2022 г. се установява, че наемодателят е констатирал липсата на
изпълнение на поетите от наемателя задължения за заплащане на наемната цена, предвид
което е предоставил на ответника 14-дневен срок за изпълнение на същите, като го е
предупредил, че при липса на доброволно изпълнение в срока ще предприеме действия по
прекратяване на наемното правоотношение. Не са налице данни за получаване на писмото от
наемателя. До ответника е изпратена и нотариална покана с рег. № 16209/2022 г. на
нотариус М. Г., с рег. № 622 на НК и район на действие Софийски районен съд, с която
отново му е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на просрочените задължения, като
наемодателят отново е указал, че при липса на доброволно изпълнение в срока ще счита
договора за прекратен на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от последния. Видно от нарочното
отбелязване от страна на нотариус Г., поканата е връчена на ответника чрез залепване на
уведомление на 11.07.2022 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало облигационно отношение, че е
предоставил на ответника ползването на наетия имот, че претендираните вземания са
изискуеми, както и техния размер.
Ответникът следва да докаже плащане на процесните суми или друг правопогасяващ
3
факт.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Договорът за наем е неформален и за валидното възникване на наемно правоотношение
следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно
ползване, и относно възнаграждението под формата на наемната цена, която наемателят
дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените
съществени елементи, договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по
отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на наемателя.
Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото
вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да
отстъпи ползването на вещта.
От представените по делото доказателства, настоящият състав счита за безспорно
установен факта, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по настоящото дело, по силата на сключен договор за наем. Същото следва и от
представеното по делото заверено копие от договор за наем, а и не се оспорва от ответната
страна.
По делото не се спори, че наемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне
на наетата вещ за ползване на наемателя. Последното обстоятелство следва и от
представената по делото молба от наемателя от 30.06.2017 г. за продължаване на договора за
наем, в която се посочва, че ответникът е извършвал ремонтни дейности в имота, както и от
подписания между страните приемо-предавателен протокол, неоспорен от страните.
Договорът е прекратен с писмено предизвестие от наемодателя, считано от 26.07.2022 г.,
съгласно уговореното в чл. 13, ал. 1, т. 2 от съглашението, като доколкото наемното
правоотношение се характеризира с периодично изпълнение, то на основание чл. 88, ал. 1
ЗЗД последният следва да се счита прекратен занапред.
Съгласно представените по делото 4 броя фактури от 08.09.2021 г., с падеж 13.09.2021
г., от 12.10.2021 г. с падеж 17.10.2021 г., от 05.11.2021 г. с падеж 10.11.2021 г. и от
07.12.2021 г. с падеж 12.12.2021 г. се установява, че ищецът е изпълнил поетото с договора
задължение за издаване на фактури за наемната цена, като последната е посочена в размер
на 1320,63 лв. на месец без ДДС или в размер от 1584,76 лв. с ДДС. Съгласно договора
наемната цена е определяема, като предвид уговореното от страните в Анекс № 2 към
договора за наем и отмяната на въведеното в страната извънредно положение на 14.05.2020
г. с обнародване в ДВ на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, същата е
следвало да бъде в размер от 1298,54 лв. на месец без ДДС до края на 2020 г. Считано от
01.01.2021 г. и предвид уговорената в чл. 5, ал. 9 от договора ежегодна автоматична
актуализация на размера на наема чрез увеличението му в размер, съобразен с официалния
индекс на инфлация, обявен от НСИ на Република България за съответния предишен
годишен период, който за 2020 г. спрямо 2019 г. е в размер от 1,7%, дължимата от наемателя
месечна цена е именно в размер на посочените в представените четири броя фактури
стойности от 1320,63 лв. месечно или 1584,76 лв. с ДДС. Ето защо съдът намира, че ищецът
е установил надлежно разпределените му за доказване обстоятелства, като за ответника е
възникнало задължение за заплащане на наемна цена на обща стойност от 6339,04 лв. за
периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. Ответникът от своя страна не твърди и не
установява погасяване на така възникналите задължения по процесния договор. Съдът прави
този извод с оглед неподаването на отговор на исковата молба в предвидения от закона срок
и с оглед последващото процесуално поведение на ответника.
Въз основа на горепосоченото съдът счита, че предявеният главен иск е основателен за
пълния предявен с исковата молба размер, поради което следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 6339,04 лв., ведно със законната лихва върху последната за периода от датата на
4
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 12.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг за наемна цена
за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от Договора плащането на наема е дължимо ежемесечно в срок до
15 число на текущия календарен месец, за който се отнася след издаване на фактура от
наемодателя, като неполучаването на фактура не освобождава наемателя от задължението за
плащане на дължимия наем. Според чл. 5, ал. 7 при забава в плащането на наемната цена,
наемателят дължи на наемодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
незаплатената сума за срока на забавата. От изложеното следва, че процесните задължения
за наем са такива, за които страните са предвидили изрично срок за плащане – след издаване
на фактура с посочен в нея падеж, а при липса на такава най-късно на 15-то число от месеца,
поради което с оглед установеното неизпълнение на поетите с договора задължения от
страна на ответника същият е изпадал в забава в случай на неиздаване на фактури най-
късно на 16-то число на всеки месец, в който не е заплащал уговорената наемна цена.
Предвид наличието на издадени фактури обаче, за определяне срока на забава по всяка от
тях, следва да се вземе предвид посочения във всяка една падеж за плащане. Съдът изчисли
размера на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва по реда на чл.
162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, като последният е в размер на 478,09 лв., за
периода от датата на падежа на всяка фактура до 26.07.2022 г., при предявена претенция в
по-малък размер от 476,31 лв., предвид което акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците за дължима наемна цена за периода от 01.09.2021 г.
до 31.12.2021 г., за периода на забава от датата на падежа на всяка фактура до 26.07.2022 г.
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ищеца. По исковото производство са представени доказателства за направата
на разноски за държавна такса в размер на 222,70 лв., с оглед частичното прекратяване на
производството съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата от 136,30 лв. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в
сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По заповедното производство са присъдени на заявителя 222,71 лв. за държавна такса,
които също следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, т.е. в размер от 136, 30 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в *** дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** сумата от 6 339,04 лв., представляваща наемна цена за периода от
01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор за наем № ***/16.07.2012 г., ведно със законната
лихва за периода от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 476,31 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за наемни
вноски за периода на забава от 13.09.2021 г. до 26.07.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2022 г. по ч. гр. д. №
49429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.11.2022 г. по ч. гр. д. № 49429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав в частта, с която е
разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на [фирма] /чийто правоприемник е [фирма]/
следните суми 4 032,44лв. - дължими консумативи по фактури, издадени за периода от
13.08.2021г. до 23.12.2021г., като електрическата енергия е за периода от 01.07.2021г. до
30.11.2021 г., както и сумата от 287,49лв. - обезщетение за забава върху сумата за периода от
датата на падежа на всяка една от издадените фактури до 26.07.2022г. /датата на
прекратяване на договора/.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 236, 30 лв. – разноски в исковото производство, както и
сумата от 136, 30 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 49429/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6