НЧХД № 1908/2018
г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото
е образувано по тъжба от Г. *** против Ц.М.Д. ***, с която я обвинява в извършването на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, а именно в това, че на 16.05.2018 г. в гр. Пазарджик му е
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и в извършването на престъпление по
чл.146 ал.1 от НК, а именно в това че на същата дата и място, е казала нещо
унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие.
В съдебно засеД.е частният тъжител се явява лично и с
повереник, чрез който поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда
спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански искове в пълен
размер.
Подсъдимата се явява лично в съдебно засеД.е и със
защитник. Не се признава за виновна и дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира да бъде оправдана, а приетите граждански искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
С протоколно определение на съда бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния тъжител
против подсъдимата граждански искове за неимуществени
вреди, а именно в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане по отношение на
вредите вследствие на престъплението по чл.130 ал.1 от НК и в размер на
5000лева- за вредите причинени с престъплението по чл.146 ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.301 от НПК, съобразявайки закона и по вътрешно убеждение, като прие за
установено от фактическа страна следното:
Към месец май 2018 г. тъжителят Г.В. и подсъдимата Ц.Д.
***, съответно първият на № 65, ет.1, а вторият- на №67 ет.1. Частният тъжител
със семейството си при своите родители, тъй като извършвал ремонт на жилището
си. Подс. Д. живеела със съпруга си в собствено жилище на посочения адрес. Под
жил. кооперация на родителите му, тъжителят В. имал магазин за части, в който
работел.
От около две години между тъжителя В. и подсъдимата Д.
имало непрекъснати междусъседски конфликти, за които всяка от страните подавала
оплакване в кварталната приемна на РУ- Пазарджик.
На 17.05.2018 г., късния след обяд тъжителят В.,
жената с която съжителства на семейни начала- св. Й.Г. и децата им били в къщи
на горепосочения адрес. Там била и майката на тъжителя св. Н.В., както и техни
приятели- свидетелите С.П. и Б.П.. Около 18,00 часа клиент на тъжителя му се
обадил и той слязъл до магазина, за да го обслужи. Междувременно подс. Д. също
излязла от дома си, за да потърси домашния си любимец- котка. Тъй като не го
открила в района покрай жилищната й кооперация, тя решила да заобиколи и да го
потърси в двора на жил. кооперация на частния тъжител. Преминавайки покрай
тъжителя, последният я попитал какво правела в двора му и че не можела да влиза
там. Подс. Д. му отвърнала да си гледа работата, като го нарекла „педераст“ и
продължила към мястото, където видяла домашния си любимец. Това подразнило още
повече тъжителя В. и той й казал да се маха, като започнал да я обижда с думите
„мърло, боклук, мръсен травестит“. Между двамата започнал словесен конфликт, при
който взаимно си крещели и обиждали. Разправията била чута от св. В. и св. Г.,
които по това време се намирали на терасата на жилището. След като видяла, че
синът й и подс. Д. се разправят, св. В. решила да слезе в двора. След като
слязла на входната врата на кооперацията, се приближила до подсъдимата и се
намесила в конфликта, като също й се разкрещяла и започнала да я обижда. Тогава
подс. Д. се нахвърлила върху св. В., което накарало тъжителят да се намеси и да
застане между двете. Подс. Д. посегнала да удари св. В., но ударът й попаднал
върху тъжителя В. в областта на шията, в резултат на което той получил
охлузвания. Започнало посягане, удряна, дърпане и блъскане и от тримата, като
всеки крещял и обиждал. В един момент св. В. и тъжителят успели да се отблъснат
от подс. Д. и се прибрали в кооперацията. Преди да се прибере, подс. Д. решила
да се успокои, като тръгнала към намиращата се в близост къща-музей „С. Д.“.
Тогава видяла съседа си св. Г.С.- полицейски служител в РУ- Пазарджик, който
вървейки разговарял по телефона. Накратко му споделила за възникналата
разправия с тъжителя В., като той я посъветвал да подаде жалба за случилото се.
Подс. Д. се прибрала в дома си, откъдето позвънила на кварталния инспектор- св.
И.Ш. и му съобщила за случая. Той й казал на следващия ден да отиде в
полицейската приемна, за са разкаже за станалото. След това подс. Д. потърсила
баща си- св. М.Б., пред който също споделила за случилото се. На следващия ден
подс. Д. посетила и полицейската приемна и разказала на св. М.К.- мл. ПИ за
инцидента. По-късно, на 22.05.2018 г. подс. Д. подала жалба в полицията за
станалото. Впоследствие жалба за инцидента подал и тъжителя В.. След извършена
полицейска проверка, полицейските служители взели отношение по случая, като
съставили протоколи по чл.65 от ЗМВР, с които предупредили подсъдимата и
тъжителя да не влизат повече в спорове и саморазправи и да не обиждат, както и
им съставили АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, тъй като вече
били предупредени писмено да не се саморазправят по повод на предходни случаи
на възникнали конфликти помежду им.
На 18.05.2018 г., тъжителят Г.В. посетил кабинета по
Съдебна медицина в „МБАЛ Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебния
лекар д-р Борис Пеев. Пред него той заявил, че на 17.05.2018 г., около 18.00
часа, в двора пред дома му, бил нападнат и бит от подс. Ц.Д., която го душила,
удряла и драскала по шията и тялото. Оплакал се от болки в шията и тялото. На
тъжителя било издадено СМУ № 90-І/18.05.2018 г., в което било отразено, че в
резултат на извършения преглед били констатирани травматични уврежД.я, а именно
оток на горната устна и разкъсно-контузна рана с размери 1х0,8 см по вътрешната
й лигавица; дълбоко охлузване с размери 6х0,8 см по лявата странична долна част
на шията, покрито с кафеникава коричка над нивото на околната здрава кожа; три
охлузвания с размери 7х0,8см, 6х0,8см и 3х0,8см над дясно гръдно зърно към
рамото, покрити с кафеникави корички над нивото на околната здрава кожа. Според
съдебния лекар тези травматични уврежД.я са причинили на В. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
На 13.11.2018 г. тъжителят В. подал частна
тъжба против подсъдимата в РС-Пазарджик, в резултата на което било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на подсъдимата Ц. Михаилова, изцяло от
показанията на свидетелите Г.С., М.К., И.Ш., Й.Г., Н.В., М.К.Б., Б.П., частично
от тези на св. М.Д.Б., С.П. и Л.Н., а също и от писмените доказателства, приети
по делото.
Съдът кредитира като основно гласно доказателство
обясненията на подс. Д. в по-голямата им част, а именно относно мястото, датата
и времето на развилия си инцидент, поводът за същия, както и това, че между нея
и тъжителя е възникнал словесен и физически конфликт, в който участие е взела и
св. Н.В. и че по време на същия тя е получила телесни наранявания и са й били
отправяни обидни думи. Тези й обяснения не бяха опровергани по убедителен начин
от показанията на свидетелите В., П., Г. и П., които в показанията си се
опитаха да подкрепят лансираната от частния тъжител в тъжбата версия, а именно
че единствено подс. Д. е нападнала физически и словесно с обиди тъжителя, като
той не я е обиждал и не й е отвръщал физически. Освен това посочените обяснения
на подсъдимата се подкрепят в голяма степен от останалите, множество събрани по
делото доказателства, на които съдът даде вяра, а именно показанията на
полицейските служители С., К., Ш., както и на свидетелите М.Д.Б., М.К.Б. и Н.,
както и от писмените доказателства по делото.
Както се посочи по-горе от обясненията на подс. Д. стана
категорично ясно, че инцидентът между нея и тъжителя се е случил не на 16.05.2018
г., както се сочи в частната тъжба, а на 17.05.2018г., около 18,00-18,30 часа.
В подкрепа на всичко това са не само обясненията на подсъдимата, но и
показаният на свидетелите В., Г., П., М. Д. Б. и М. К. Б., на които съдът даде
пълна вяра, т.к. показанията им в тази им част са еднопосочни и хронологично
точни. В подкрепа на горния извод са и приетите като писмени доказателства по
делото заверено копие на СМУ (л.5 от делото), от което става ясно, че тъжителят
В. е посочил пред съдебния лекар, че инцидентът се е развил на 17.05.2018 г.
около 18,00 ч. Другото писмено доказателство е жалбата от подс. Д. *** (л.145
от делото), в която е посочено, че на 17.05.2018 г. около 18,30 ч. между
подсъдимата и тъжителя е възникнал физически и словесен конфликт. На следващо
място датата на инцидента и това че е имало саморазправа между страните в
процеса, се установява и от приетите по делото заверени копия на АУАН бл. №
056003/19.06.2018 г. (л.122 от делото) и заверено копие на АУАН бл. №
020229/14.06.2018 г. (л.60 от делото), съставени срещу подсъдимата и тъжителя за
неизпълнение на писмено полицейско разпореждане.
В този ред на мисли от показанията на полицейските
служители К., С. и Ш., които съдът намери за обективни, хронологично точни и
депозирани от лица, незаинтересовани от изхода на делото, се установи
безспорно, че на 17.05.2018 г. е възникнал конфликт между подс. Д. и тъжителя В.
и че между двамата е имало саморазправа, както словесна, така и физическа.
Вярно е, че от техните показания не може да се установи кой от двамата е
предизвикал инцидента, но и тримата са категорични, че са установили взаимна
саморазправа между двете страни. Св. С. посочи, че когато е бил пресрещнат от
подс. Д., последната му е заявила, че „със съседа Г. нещо са се били“ и „имало
конфликт и са се карали със съседите“. Обобщи, че от разговора с подсъдимата е
разбрал, че е „станал скандал и са се били“. Св. К. заяви, че при посещението
си в приемната подс. Д. е заявила, че е била нападната от тъжителя и неговата
майка, като се опитала да покаже нараняванията си. При проведената проверка
тъжителят отрекъл нейните твърдения, както било ставало и при други техни
случаи. Посочи, че и двамата са били предупредени писмено да не се
саморазправят и обиждат, както и са им били съставени актове за това, че не са
изпълнили полицейско разпореждане да не се саморазправят, направено им преди
този инцидент по повод на друг конфликт между двамата. Св. Ш. също категорично
заяви в своите показания, че във връзка с работата му по подадената от тъжителя
В. жалба е установил, че между него и подсъдимата е имало „някаква
саморазправа“, изразила се „в обиди, бутане и блъскане“. Потвърди обясненията
на подсъдимата, че след инцидента на личния му телефон тя го е потърсила и му
съобщила за случилото се, като заяви, че е казала че „влезнала в конфликт с В.
и имало саморазправа между тях“.
В подкрепа на показанията на полицейските служители са
и тези на св. Б.П., в които тя заявява, че след като тъжителят В. слязъл при
клиента си „се чули караници долу“, като разпознала гласовете на подс. Д. и на
тъжителя В., като посочи и техните думи, а именно В. казал „Какво правиш тука“,
а подсъдимата му отвърнала „Кой си ти, да та ми казваш?“, като едновременно с
това възприела, че двамата стоели един срещу друг, а в този момент майката на
тъжителя св. В. слязла и застанала между тях и тогава „започнали да се карат“.
Заяви също, че подсъдимата обиждала св. В., като тя също и отвърнала и двете
започнали да се бутат, като тогава тъжителят се намесил да ги разтърве и при
опит на подсъдимата да удари В., ударът попаднал върху тъжителя, като одраскала
шията му.
Гласните доказателства, които подкрепят твърденията на
тъжителя В., че без причина той е бил нападнат физически удрян и блъскан от
подс. Д. и че едновременно с това го е обидила, като го е нарекла „педераст“ са
показанията на св. Н.В.. Съдът подходи с голямо внимание към нейните показания,
поради близкородствената й връзка с тъжителя- тя е негова майка, поради което и
има пряката заинтересованост от изхода на делото. В показанията си тя заяви, че
най-напред е чула подс. Д., която заявила „Ти ли ще ми кажеш бе, педераст?!“,
което я накарало да слезе долу, за да види какво се случвало. Когато видяла
подсъдимата, я попитала какво прави там, а тя се нахвърлила с обидни думи към
нея и се засилила да я удари и тогава синът й се намесил да ги „разтърве“,
което накарало подсъдимата да се нахвърли върху него и да го удря. Поради това
св. В. хванала подсъдимата за блузата и започнала да я бута, за да я отблъсне,
при което блузата й се скъсала. Тя и синът й побягнали към жилището си.
В този смисъл са и показанията на св. С.П., която по
същото време е била на гости в дома на тъжителя. Тя твърди, че също чула
обидната реплика на подсъдимата към тъжителя В. и разказва, как след като св. В.
слязла долу е започнал конфликт между тримата, при който агресивно поведение
имала единствено подс. Д. по отношение на св. В. и на тъжителя. Тази свидетелка
посочи, че подсъдимата дори след като тъжителя застанал между нея и В., се
нахвърлила с „още по-голям ентусиазъм“ върху В., като започнала да го дере, а
след това го стиснала за гушата. Съдът обаче не даде вяра на показанията й
особено по отношение на последното твърдение, тъй като същото не се подкрепи от
нито едно от доказателствата по делото. Дори св. В. и свидетелките П. и Г.,
също очевидци на случилото се, не сочат, че подсъдимата е започнала да дере
тъжителя още по-малко да го е хванала за гушата и да го души. Вярно е, че св. Г.
също заяви в показанията си, че подс. Д. е започнала да обижда и едновременно с
това да бута и удря тъжителя, когато той се намесил и застанал между нея и св. В.,
което в известна степен съответства на показанията на св. В., но съдът отчете,
че показанията на тези две свидетелки противоречат на показанията на св. Б.П.,
която макар и в приятелски отношения с тъжителя и близките му, беше обективна и
точна в показанията си, които се подкрепиха и от тези на полицейските
служители. Освен това видно от СМУ в същото не е отразено нараняване по шията
на тъжителя, което да говори за упражнено спрямо него физическо насилие като
стискане за шията и душене. Освен това както се посочи по-горе по отношение на
св. В., тя е пряко заинтересована от изхода на делото, още повече че от
събраните доказателства се установява, че е налице дългогодишен конфликт не
само на сина й с подсъдимата, но и със самата нея. Изградените семейни
отношения между тъжителя и св. Г., с която той съжителства, също се отразяват
на обективността на нейните показания, тъй като и тази свидетелка е пряко
заинтересована от изхода на делото и от това да дава показания в услуга на
обвинението.
На следващо място съдът не даде вяра на показанията на
свидетелките В., Г. и П. досежно твърдението им, че агресивно поведение е имало
единствено от страна на подс. Д.. На първо място това им твърдение се опроверга
от обясненията на подсъдимата, в които тя заяви, че е била обидена от тъжителя,
а впоследствие нападната и обиждана от св. В. и от тъжителя, макар и тя самата
да отрече че е отправяла обиди и е нанасяла удари на В. и майка му, което твърдение
ще бъде коментирано по-долу. Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимата
досежно твърдението й, че е била обиждана, блъскана и удряна от тъжителя и св. В.,
поради това че тези и твърдения са в синхрон с показанията на полицейските
служители, които освен че интерпретират чутото от нея са възприели и
емоционалното й състояние, непосредствено след инцидента (св. С. и св. Ш.) и на
следващия ден (св. К.). И тримата разказват, че тя е била много разстроена, а
св. С. е възприел и скъсаната й тениска. Освен това и тримата заявяват, че е
имало конфликт (скандал) и че са се разправяли, били и обиждали. Св. М. К. Б.
също заявява в своите показания, че е възприел състоянието на подсъдимата след
инцидента- видял синьо петно на ръката й, скъсаната тениска, рошава и
напрегната. По този начин описва състоянието й и св. М. Д. Б.- баща на
подсъдимата, като отделно от това разказва за чутото от подсъдимата за случая.
Св. К. също посочи, че пред него на следващия ден подс. Д. е понечила да вдигне
блузата си и да му покаже причинените й наранявания. Не на последно място и св.
Л.Н., която случайно е минавала покрай мястото на развилия се конфликт, макар
да е възприела само част от него, почти в края на конфликта, също сочи в
показанията си, че е видяла тъжителя и св. В. да блъскат и дърпат подс. Д.,
както и да я обиждат, наричайки я „курва“, „травестит“ и „луда“.
При това положение не остана съмнение, че подс. Д. при
този инцидент също е била обиждана, блъскана, дърпана и удряна от тъжителя и
св. В..
Веднага следва да се каже, че съдът не кредитира
обясненията на подс. Д., че тя нито е отправяла обидни думи към тъжителя, нито
му е посягала, в това число и на св. В.. Тези и твърдения съдът прие за израз
на защитна позиция с цел да омаловажи своите действия и да създаде
впечатлението, че в конфликта тя е единствената пострадала и жертва на
причинено психическо и физическо насилие. На първо място категорично се
опровергаха нейните твърдения от показанията на полицейските служители. И
тримата свидетели- К., С. и Ш. бяха категорични, че при възникналия скандал е
имало сбиване, като и двете страни са си нанасяли удари. Поради тази причина и
да подс. Д. и на тъжителя В. са били съставени протоколи за полицейско
предупреждение, с които и двамата са били предупредени да не влизат в спор
помежду си, да не се саморазправят, да не си отправят обидни думи и заплахи
един спрямо друг (л.61 и л.120 от делото). Твърденията й се опровергаха и от
показанията на свидетелите В., Г., П. и П., които посочиха, че и подсъдимата е
отправяла обиди и нанасяла удари, както и блъскала и дърпала и тъжителя, и св. В..
На последно място, но не по значение са и констатираните в СМУ издадено на
тъжителя от съдебния лекар, травматични наранявания, които съответстват на
събраните гласни доказателства за това, че подсъдимата е посягала към тъжителя,
в резултат на което го е удряла с ръце и одрала по шията и гърдите.
Горният анализ на доказателствата, даде основание на
съда да приеме за безспорно установено, че между подс. Д. и тъжителя В. и
неговата майка св. В. на процесната дата е възникнал поредния конфликт, по
повод на това, че подсъдимата е влязла в двора на жил. кооперация, в която
живеят В. за да потърси домашния си любимец. Изострените от години и чести
между двете страни междусъседски отношения са допринесли и за избухването на
поредния скандал помежду им. Безспорно се установи също, че вербална и
физическа агресия е била проявена и от двете страни. Безспорно е също, че и
тъжителя и подсъдимата са получили телесни наранявания.
Не се събраха обаче достатъчно и убедителни
доказателства, които по несъмнен начин да установят обективна съставомерност на
което и да е от двете инкриминирани престъпления. Лансираните от частното
обвинение доказателства по делото не представят подс. Д. като единствен автор
на физическа и вербална агресия. Противопоставените им доказателства,
ангажирани от защитата внесоха съмнение в тяхната пълна достоверност, но и
самите те не бяха достатъчно обективни. От друга страна изложения по-горе
анализ показа, че са налице драстични противоречия на тези гласни доказателства
с останали я доказателствен материал, та дори и помежду им, още повече че се
констатира противоречие с напълно непредубедени и незаинтересовани
доказателствени източници (изцяло показанията на полицейските служители и
частично тези на свидетелите П. и Н.), между които се констатира еднопосочност,
хронологична точност и взаимно допълване, поради което и съдът ги прие за
убедителни, базирайки се на начина на възпроизвеждане на обстоятелствата
възприети от тези свидетели, непосредствените им впечатления и съдържанието на
съобщената от тях информация. Именно тези доказателствени източници обосноваха
възприетите от съда за установени факти и произтичащото от тях решение, че
подсъдимата не е осъществила приписаните й от частен характер престъпления.
Съдът отчете и това, че от така направения анализ на доказателствата по делото,
не би могло да се направи несъмнен извод за това коя от двете страни дали подс.
Д. или тъжителят В. е инициирала физическо нападение спрямо другия. При това
положение не може да бъде изяснено и дали подс. Д. е действала в условията на
неизбежна отбрана, защитавайки се от физическото нападение на тъжителя и св. В.
или първа е нападнала В., вследствие на което той й е отвърнал със същото
нараняване. Липсата на категоричност в инициативата, последователността и
начина на тези действия, не може да реши еднозначно и въпросът дали е налице
реторсия по смисъла на чл.130 ал.3 от НК.
Извън казаното до тук, дори подс. Д. да бе
нанесла телесното увреждане на В. не в условията на неизбежна отбрана, а
виновно, то пак тя не би могла да бъде осъдена по повдигнатото обвинение по
чл.130 ал.1 от НК с частната тъжба. Това е така, защото с нея е повдигнато
обвинение за извършено престъпление на 16.05.2018г., около 18.00 часа, а от
всички събрани доказателства стана категорично ясно, че на тази дата
подсъдимата не е нанасяла телесна повреда над тъжителя. Такава е била нанесена
на следващия ден- 17.05.2018 г., между 18,00 ч. и 18,30 часа. При това
положение в настоящия казус се установи съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, като за да може да бъде осъдена Д. за
евентуално извършено от нея престъпление, то е наложително от страна на частния
тъжител да се измени обвинението по реда на чл.287 ал.6 от НПК. Такова
изменение обаче не бе направено, но и да бе поискано да се направи, то искането
би било процесуално недопустимо, т.к. ще е извън срока по чл.81 ал.3 от НПК.
Съдът при тази процесуална ситуация не би
могъл да осъди подс. Д. за лека телесна повреда, извършена на друга дата и по
друго време, като приеме че не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, защото подсъдимата се е бранила по
фактите описани в тъжбата относно повода за конфликта, развилия се инцидент и
причиненото увреждане. Не може да се счете, че при изготвянето на тъжбата
досежно датата и часа на извършване на престъплението е допусната несъществена
техническа грешка, а в същото време подсъдимата е била наясно за какво точно
престъпление е била предадена на съд, респ., че го е извършила на 16.05.2018г.,
т.к. между нея и тъжителя е имало инцидент само на тази дата, но не и на
следващата. Както се посочи и по-горе, между подс. Д. и тъжителя В. е имало и
други инцидент и то непрекъснати, за което са подавани жалби и сигнали в
полицията и то отново за саморазправи. Поради това и след като на подс. Д. с
частната тъжба е повдигнато обвинение за престъпление извършено на 16.05.2018г.,
то тя е организирала защитата си съобразно това обвинение и по-конкретно за
тази инкриминирана дата, а не и за друг инцидент на друга дата.
Що се отнася до вербалната агресия, то от анализа на
доказателствата съдът стигна до извода, че и двете страни са си отправяли
взаимни обиди, като подсъдимата е нарекла тъжителя „педераст“. От гласните доказателства
стана ясно, че тези обиди са продължили и впоследствие, макар че свидетелите не
можаха да посочат конкретни думи и изрази, използвани от подсъдимата спрямо
тъжителя. Същевременно подс. Д. също е била обиждана и от тъжителя и от св. В.,
като е била наричана „боклук“, луда“ и „мръсен травестит“. При това положение и
като се има предвид константната съдебна практика на върховната инстанция, но и
правната теория, без значение е коя от двете страни първа е казала нещо
унизително за честта и достойнството на другата, за да се приеме, че е налице
реторсия по смисъла на чл.146 ал.2 от НК. С оглед обаче на изложеното по-горе
досежно датата и часа на инцидента, то и по отношение на това повдигнато
обвинение спрямо подс. Д., съдът нито би могъл да осъди подсъдимата, нито да
приложи института на реторсията.
По тези съображения съдът призна подс. Ц.Д. за
невиновна и я оправда по обвиненията по чл.130 ал.1 от НК, а именно за това, че
на 16.05.2018г. в гр. Пазарджик е причинила на Г.А.В. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и по чл.146 ал.1 от НК, за това че на същата дата и място е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Г.А.В. в негово присъствие.
При този изход от делото и като отчете,
че липсват и елементите на деликт по чл.45 от ЗЗД в инкриминираното поведение
на подс. Д. съдът счете, че предявените от тъжителя срещу подсъдимата
граждански искове за сумата от 4000 лева и за сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянията
ведно със законната лихва, по отношение на деянието по чл.130 ал.1 от НК до
окончателното изплащане на сумата, се явяват неоснователни и недоказани по
основание и по размер, и като такива ги отхвърли изцяло.
Отново с оглед изхода на делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител Г.А.В. да заплати ва
подсъдимата Ц.М.Д., сторените по делото от нея съдебно-деловодни разноски в
размер на 600 лева за платен адвокатски хонорар, за което бяха ангажирани
доказателства, представен договор за правна защита и съдействие на л.29 от
делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: