Решение по дело №1394/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „В. и К. - В.“ ООД, чрез юрк. Пл.В. против Решение № 611/10.05.2024г., постановено по НАХД № 5156/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 01349-60/08.11.2023г. на Директора на РОСВ - Варна, с което за нарушение на чл.200, ал.1 т.2 от Закона за водите, вр. чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2000лв. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, по съображения изложени в жалбата; сочи, че ВРС не е обсъдил и не се е произнесъл по оспорванията на санкционираното дружество; законосъобразен е довода на дружеството, че в случая се касае за авария. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 25.07.2023г. в гр.Варна в Шокъров канал в точка с посочени географски координати в АУАН и НП е било установено от експерти при РИОСВ Варна, заустване на непречистени битово-фекални отпадъчни води от канализационната мрежа в Приморски парк, представляваща част от канализационната система на гр.Варна, стопанисвана от „В. и К. - В.“ ООД. При проверката е преценено, че е било допуснато нарушение от страна на „В. и К. - В.“ ООД на условия от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води №23740047/31.03.2014г. издадено от Басейнова дирекция Черноморски район, продължено и изменено с Решение № 78/29.05.2019г.По-конкретно, в хода на проверката на канализационната мрежа в Приморски парк е установено, че под Зоологическата градина в гр.Варна е налично нерегламентирано заустване на непречистени битово-фекални отпадъчни води във воден обект – Шокъров канал в точка с географски координати 43,209140N и 27,936090Е. Установено е било, че заустването е допуснато в резултат на нарушена проводимост на канализационен тръбопровод, преминаващ над Шокъров канал, в следствие на което битово-фекалните отпадъчни води преливат от ревизионна шахта, разположена на ската на канала от страната на Зоологическата градина, до мостово съоръжение. Потокът преливащ/изтичащ от шахтата е изтичал по ската и се е зауствал в Шокъровия канал. За наличното изтичане на отпадъчни битово-фекални води РИОСВ е била надлежно уведомена от страна на „В. и К. - В.“ ООД с писмо от 25.07.2023г.Извършената проверка била обективирана в изготвен за целта Констативен протокол №018232/25.07.2023г. на РИОСВ. На „В. и К. - В.“ ООД бил съставен АУАН № 01349/07.08.2023г. в който е описана вече изложената фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ вр.чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ и чл.38 ал.2 т.2 от Наредба № 2 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Същия акт е бил надлежно връчен, като не са депозирани каквито и да било възражения.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно АНО е приел, че е реализирано нарушение по чл.200 ал.1 т.2, вр. чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите. Наказателното постановление е обосновано и правилно, като при определяне размера на санкцията е съобразена степента на обществена опасност на деянието.Изложил е мотиви, че твърденията на дружеството за авария в случая, не отговарят на действителната фактическа обстановка.Фактът, че дружеството е отстранило незабавно нарушението, не означава че липсва извършено нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на „ВиК – В.“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.200 ал.1 т.2, вр. чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ. Съгласно първата разпоредба наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи, които не следва да бъдат приповтаряни. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, което в случая не се установява. В оспореното решение не е налице съществен порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в не установяването на факти от съществено значение за изхода на спора.

От приобщените по делото доказателства се установява, че правилно е приложена санкционната разпоредба, като за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, което е в минимално предвидения размер от 2000лв.

Предвид изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 611/10.05.2024г., постановено по НАХД № 5156/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ***да заплати на РИОСВ - Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет/.

 

Решението е окончателно.