Р Е
Ш Е Н
И Е
№133
гр. Пловдив,
17.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Андрея
Атанасов
разгледа внохд № 265 по описа за 2020г., докладвано от съдията
ВАСИЛ
ГАТОВ, образувано по жалба на ст. юрисконсулт Я.А. ***, в
качеството си на представител н.М.н.ф. срещу Присъда № 3/09.01.2020г. по нохд №
534/19 г. на Окръжен съд Пловдив в
гражданско-отхвърлителната й част.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С
обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия И.Б.Е. за виновен
в това, че през периода
месец юни 2009 г. до 13.05.2011г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на управляващ и
представляващ търговското дружество „К.“ ЕООД с.Т., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
1 083 009,46лв. за „К.“ ЕООД с.Т. и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7, от НК вр. чл.54 от НК го
осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от пет години, считано от
влизането на присъдата в сила.
Съдът
отхвърлил предявения срещу подсъдимия граждански
иск от Държавата, чрез М.н.ф. представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. за сумата от 1083009,46 (един милион осемдесет и три
хиляди и девет лв. и 46 ст.)лв., представляваща имуществени вреди от престъплението
по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7, от НК, ведно със законните лихви
считано от 13.05.2011г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
Съдът
приложил чл.25 НК и се разпоредил с разноските.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от пълномощника н.М.н.ф. само в частта, с която е отхвърлен гражданския иск срещу подсъдимия. В
допълнението към жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на присъдата с
доводи, че след като подвсъдимият е признат за виновен за престъпление,
свързано с укрити данъци, то е следвало да уважи гражданския иск до размера на
укритите данъци. В петитума е визирано искане за отмяна на присъдата в
гражданско-отхвърлителната й част и уважаване на предявения граждански иск
срещу подсъдимия.
В наказателно-осъдителната
част присъдата не обжалвана и е влязла в законна сила.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение
като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Излага съображения за
правилност и обоснованост на съдебния акт в гражданската му част.
Гражданския
ищец поддържа жалбата си. Не отрича, че подадената искова молба е страдала от
процесуални нередности, но според него в хода на съдебното производство ставало
ясно срещу кого е насочена гражданската претенция. Претендира осъждане на
лицето по предявения граждански иск.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата в обжалваната част, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата
е неоснователна.
Първоинстанционният
съд за да не уважи гражданската претенция на представителя н.М.н.ф. и да
отхвърли предявения от него граждански иск като неоснователен е намерил, че от
една страна видно от формулировката – макар и да съдържа обстоятелствена част,
съответна на инкриминираните деяния и обвинението за тях, петитумът на исковата
молба е насочен към лице, различно от подсъдимия и без отношение към
инкриминираните събития. Отделно от това съдът е приел, че в полза на
гражданския ищец има влязъл в сила ДРА за същите данъчни задължения, който е
самостоятелен изпълнителен способ за събиране на процесните задължения и
уважаването на гражданския иск за вреди, идентични с настъпилите от
престъплението би довело до възникване на отделно и ново второ различно
основание за едно и също вземане в полза на гражданския ищец, което от своя
страна би поставило подсъдимия в положение на правна несигурност от двойно
събиране на едно и също задължение.
Настоящият
състав не споделя така изложените от първата инстанция съображения и намира
правните изводи, до които е стигнала за незаконосъобразни.
Това е
така, защото в хода на подготвителните действия за разглеждане на делото ст.
юрисконсулт Я.А. ***, в качеството си на пълномощник н.М.н.ф.н. Република
България е депозирала молба за конституиране като граждански ищец в съдебното
производство.
В
обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени релевантните за
решаване на гражданската претенция на ищеца обстоятелства, които са съответни
на тези, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
петитума на същата искова молба обаче, ищецът е насочил гражданската си
претенция към Д.Х.Д., лице различно от подсъдимия Е.. Отделно от това е поискал
да бе конституиран като граждански ищец по нохд № 332/2018г., дело различно от
разглежданото. Така на практика ищецът е поискал от съда да бъде осъден не
подсъдимия И.Б.Е., а друго лице, в случая Д.Х.Д., който няма нищо общо с
настоящето производство.
В
разпоредителното заседание по делото, проведено на 24.04.2019г. съдът е приел
за съвместно разглеждане с наказателния процес така депозирания от пострадалото
лице граждански иск.
Вън от
вниманието на съда е останало обстоятелството, че гражданския иск не е бил
предявен срещу подсъдимия И.Б.Е., а срещу друго лице и по друго наказателно
производство и така исковата молба на ст. юрисконсулт Я.А. ***, в качеството си
на пълномощник н.М.н.ф. се явява нередовна, а от там и процесуално недопустима
за разглеждане по същество.
Това е
налагало съдът да остави без разглеждане исковата молба и да даде указания на
гражданския ищец да я приведе в изискуемия процесуален вид, като отстрани
нередовностите в нея, за да може да я реши по същество. Съдът е могъл да
подходи и по друг начин, като прецени така предявения граждански иск няма ли да
затрудни наказателното производство и да стане причина за отлагане на делото,
което императива на чл.88, ал.2 НПК не допуска.
Въпреки
очевидните процедурни недостатъци, съдът намерил, че същата отговаря на формалните
изисквания на закона и като подадена своевременно в сроковете по НПК е приел за
съвместно разглеждане с наказателния процес предявения с нея гражданския иск.
Така първата инстанция е нарушила закона, като не е
съобразила, че гражданската отговорност
е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението и отговорния за извършването му деец, в случая подсъдимия И.Е..
След
като гражданската претенция е насочена към лице, различно от подсъдимия,
гражданският иск не е следвало да бъде разглеждан по същество в този му процесуално
порочен вид.
С
оставянето без разглеждане на исковата молба която очевидно страда от
процесуални недостатъци или прекратяване на производството в частта, досежно
предявения граждански иск, съдът би дал възможност на гражданския ищец да
предяви гражданската си претенция по реда на ГПК.
В случая
като е отхвърлил предявеният граждански иск като неоснователен, съдът е решил
въпроса, свързан с него по същество и е преклудирал тази възможност. Така на
практика е ограничил правото на гражданския ищец да предяви гражданския иск
срещу действително отговорното за причинените от инкриминираното престъпление
вреди лице в отделно производство.
Това
налага отмяна на присъдата в гражданско – отхвърлителната й част като
незаконосъобразна.
Тук е
местото да се отбележи, че този порок не може да бъде отстранен от настоящата
инстанция. Нов и редовен граждански иск в настоящето производство не може да
бъде предявяван. От друга страна иска не може да бъде решен и по същество от
настоящия състав, поради описаните пороци в исковата молба.
Отмяната
на присъдата води до връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на
нередностите на исковата молба и произнасяне по същество на гражданската
претенция на ищеца. Това от своя страна обаче би затруднило наказателния процес
и би влязло в колизия със забраната по чл.88, ал.2 НПК.
Ето
защо нередовната искова молба следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството в частта, досежно предявения от ст. юрисконсулт Я.А. ***, в
качеството си на пълномощник н.М.н.ф. граждански иск следва да бъде прекратено.
Само
така правата на гражданския ищец ще бъдат максимално гарантирани, като пред
него остава открит пътя за реализиране на гражданската си претенция с
предявяване на гражданския иск по реда на ГПК, съобразно разпоредбата на чл.88,
ал.3 НПК, още повече, че по силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, по които въпроси гражданския ищец е
намерил отговори в наказателно – осъдителната й част, в която присъдата е
влязла в законна сила.
Останалите
възражения на жалбоподателя, свързани с въпросите по същество на гражданския иск не следва да бъдат
коментирани с оглед процесуалния изход на делото.
Предвид
горното и на основание чл.337, ал.3 НПК Апелативният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 3/09.01.2020г. по нохд № 534/19 г.
на Окръжен съд Пловдив в гражданско-отхвърлителната
й част.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта, досежно предявения от Държавата, чрез М.н.ф. представляван от юрисконсулт
при ТД на НАП-П.
граждански иск срещу Д.Х.Д. за
сумата от 1083009,46 (един милион осемдесет и три хиляди и девет лв. и 46
ст.)лв., представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7, от НК, ведно със законните лихви считано от
13.05.2011г. до окончателното й изплащане.
В
наказателно-осъдителната част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.