РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200220 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. В. В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр.***, кантора 9, срещу Електронен фиш № К-5027898/26.06.2021г., издаден
от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.06.2021г. в 15:14 часа в гр.Бургас, на ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ “Юг“
към кв.Крайморие, лек автомобил – „РЕНО МЕГАН“, с peг. № ******** се движел с
наказуема скорост 98 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за
движение в населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 5027898 от TFR1-M 510 с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП управителят
на дружеството – собственик на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил – „РЕНО МЕГАН“, с peг. №
******** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 48 км/ч.,с което
1
виновно е нарушил чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с което на същия бил
издаден Електронен фиш № К-5027898/26.06.2021г., с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 600 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
26.06.2021г. в 15:14 часа в гр.Бургас, на ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ “Юг“ към
кв.Крайморие, лек автомобил – „РЕНО МЕГАН,, с peг. № ********, се движел с наказуема
скорост 98 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в
населено място до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M 510“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 101 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 98 км/ч.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена
на 26.06.2021 г. в 15:14 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ********. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и
Протокол от проверка №2-5-21/28.04.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 28.04.2021г. - 11.02.2024г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 98 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият
орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена
виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 600
лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място
и превишението е над 40 km/h. Административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на
2
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че с оглед представения от него
договор за наем на автомобил от 18.01.2020г. следва да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на наемополучателя по него. В тази връзка БРС съобрази
обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. В същото време съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Следователно тежестта да докаже факта на управление на
МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС,
респективно законния представител на съответното юридическо лице – собственик на МПС.
В настоящия случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която е посочил данни на
друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като
към същата да се приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че е
оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за
анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването
на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш. В тази връзка следва да се
подчертае, че и с процесната жалба не е представено СУМПС на лицето, сочено като
водач на автомобила. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди,
че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие
на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при
установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното
санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното следствие
жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административно-наказателната му отговорност, в качеството му на управител на
юридическото лице – собственост на посоченото МПС. Нещо повече, не случайно
законодателят е предвидил срокове, в които могат да се упражнят правата по чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Депозирането на декларация и представянето на СУМПС на лицето, което
действително е управлявало автомобила, в 14-дневния срок за обжалване, предоставя
възможност за АНО да анулира издадения електронен фиш и да ангажира административно-
наказателната отговорност на лицето, което действително е извършило нарушението.
Посредством посочването на такова лице на по – късен етап, от една страна се избягва
декларирането пред АНО на факта на управление на МПС от друго лице /във връзка с което
се носи и наказателна отговорност за невярно деклариране/, а от друга страна се
възпрепятства възможността за ангажира административно-наказателната отговорност на
лицето, което се твърди действително е извършило нарушението.
В конкретния случай, освен че не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП за
депозиране на писмена декларация, към която да се приложи копие на СУМПС,
жалбоподателят не е представил и надлежни доказателства във връзка с управляването на
автомобила от друго лице. Тъкмо напротив, с представения договор за наем от 18.01.2020г.
единствено се установява наличието на наемно правоотношение през периода 18.01.2020г. –
18.01.2022г., но не и предаването на автомобила на наемополучателя и упражняването на
фактическата власт върху него към момента на извършване на нарушението. В тази връзка
следва да се отбележи също така, че цитираният договор е частен документ, изходящ от
жалбоподателя, като липсва нотариална заверка на подписите респ. съдържанието на същия.
3
Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от
ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител и представляващ
юридическото лице – собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317 от 20.11.2019 год.
на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на
ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др ., според които в случай, че собственикът не
може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да
представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189,
ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил
административно нарушение.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш № К-5027898/26.06.2021г., издаден от ОДМВР-
гр.БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя - ИВ. В. В., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр.***, кантора 9, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4