Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 98/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Й.С. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове против Прокуратурата на Република България на основание чл.2ал.1 т.3 от ЗОДОВ с цена 80 000лв. неимуществени вреди за периода от 15.12.2011г. до 06.11.2015г., както и законната лихва ,считано от датата на увреждането, а именно 06.11.2015г.,ведно със съдебни разноски.Ищецът твърди,че претърпял морални страдания поради наказателно преследване от 11.12.2012г. до 06.11.2015г. по ДП № 590/2011г. на РУП-Ихтиман пр.пр. № 5397/2011г. на С., което било прекратено с постановление от 06.11.2015г.бил обвинени в тежко престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК като на 11.12.2012г.мярката за неотклонение „задържане под стража била“ заменена с „подписка“, но на 19.12.2012г. отново бил задържан под стража.Около една година прекарал в ареста,многократно бил разпитван,унижаван като извършител на убийство, „при нечовешки условия“.Почти четири години изпитвал страх, че ще бъде осъден на лишаване от свобода за убийство,поради което бил потиснат и стресиран.
Ответникът депозира писмен отговор , с който оспорва иска като неоснователен; алтернативно-по размер.Твърди,че няма данни за реално претърпени страдания от ищеца,изразяващи се в засягане на нематериални блага: физически и психически страдания, увреждане на здравето и личното достойнство и пр.На второ място,не е налице причинна връзка между процесното наказателно преследване и евентуалните притеснения на ищеца, тъй като по същото време имало друго висящо дело ,по което била постановена осъдителна присъда през 2012г.Преди това имал още три осъдителни присъди.Претенцията по размер значително надхвърляла жизнения стандарт в страната.
Съдът намира исковете процесуално допустими и частично основателни.
По делото е безспорно,че ищецът е бил обект на наказателно преследване по ДП № 22/2013г. по описа на ОСлО при С., пр.пр. № 5397/2011г. по описа на С. с обвинение за грабеж, придружен с тежка телесна повреда,от които е последвала смърт като в тази част/за престъпление по чл.199 ал.2 пр.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК/производството е прекратено по отношение на ищеца и продължено по отношение на другия обвиняем. От свидетелство за съдимост рег.№ 151/07.03.2017г. на РС-Ихтиман се установява,че по дело НОХД 413/12г. с присъда,влязла в сила на 27.09.2012г., е осъден за кражба на движими вещи/маркучи,саксии, котешки храни,лампи/ на стойност 66.50 лв. на „лишаване от свобода „ за срок от 6 месеца при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.Има предишни осъждания за маловажни случаи на кражби на „пробация“, „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“.Следователно, перспективата да бъде осъден на лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвори или доживотен затвор без замяна, е била шокираща за ищеца,който никога не бил лишаван от свобода до този момент. Тази перспектива го застрашавала реално в продължение почти на четири години.Постановлението за привличане на обвиняем е от 16.12.2011г. и на същата дата е наложена мярка за неотклонение“задържане под стража“.Няколко пъти е обжалвал мярката безрезултатно и на 11.12.2012г. с определение на САС по внч№1290/2012г. мярката е изменена в „подписка“.Следователно, ищецът е прекарал една година в ареста с наложена най-тежка мярка за неотклонение,практически ограничаваща всичките му свободи.През цялото време ищецът е поддържал, че е невинен за смъртта на пострадалия и от определението на САС се установява,че не са били налице никакви доказателства, индициращи негово участие в причиняването на смъртта,дори не е била изготвена ДНК експертиза.Въпреки това прокуратурата поддържала обвинението още три години.Свидетелят Л. установява,че репутацията на ищеца в селото била накърнена-преди го канели да работи различни неща/в дърводелски цех, в селското стопанство/,но след като лежал в ареста продължително време като „убиец“,започнали да го отбягват.Свидетелят го прибрал в дома си да му помага и установил,че е много травмиран психически.Плачел, чувствал се онеправдан.Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са психологически правдоподобни и логични предвид обстоятелствата.Независимо,че междувременно бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, моралните страдания на ищеца са били свързани каузално именно с обвинението за грабеж с причиняване на телесна повреда с летален изход, за което наказанието е многократно по-тежко. Чувството ,че е жертва на несправедливост поради съзнанието му за невиновност, утежнявало емоционално състоянието на ищеца.Ето защо съдът счита,че справедливия размер на обезщетението за неимуществени възлиза на 11 000лв., от които 5 000 лв. за годината,през която е бил задържан, и по 2000лв. за всяка от останалите три години на наказателно преследване.За разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователно завишен.Ищецът не е понесъл фактически увреждания на здравето или други тежки морални последици,които биха влошили необратимо качеството му на живот.На второ място следва да се отчете,че се е озовал в ситуацията на извършеното престъпление не случайно, нито несъзнателно, а е имал предварителна информация,че се подготвя грабеж на жертвата и е изразил готовност за съдействие според собствените му признания,съдържащи се в протоколите за разпит в досъдебното производство/протокол от 16.12.2011г.,том Първи,л.59 о ДП № 22/2013г./.Ето защо не би било морално да се облагодетелства в резултат на поведението си със сума от порядъка на претендираната .Следва да бъде уважен и искът за законната лихва върху сумата на обезщетението,считано от предявяване на иска/08.02.2017г./,до окончателно изплащане на сумата.Следва да бъде отхвърлена претенцията за законната лихва,считано от датата на постановлението за прекратяване,тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която постановлението му е връчено.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски пропорционално на уважената част, а именно-сумата 250 лв. като се вземе предвид,че ищецът е заплатил 10 лв. държавна такса и 2000лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище *** , да заплати на А.Й.С. с ЕГН ********** ***, обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.2, т.2 вр.чл.7 от ЗОДОВ ,претърпени вследствие наказателно преследване по пр.пр. № 5397/2011г. на С. за периода от 16.12.2011г. до 06.11.2015г., в размер на 11 000/единадесет хиляди/ лева,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 08.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата на осн.чл.86 ЗЗД и съдебни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: