№ 151
гр. Разград, 28.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниДаниела Д. Данаилова
заседатели:Лидия Мл. Станчева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Частно наказателно дело
№ 20233300200386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по молба на Я. С. Я., чрез адв. А. С. от АК – Силистра. В
молбата се твърди, че с Решение № 88/29.05.2023 г. по ЧНД № 78/2022 г. на
Окръжен съд – Разград е призната Присъда № 1483/15.12.2020 г., влязла в
сила на 11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления от
първа степен Солун, Република Гърция, с която молителят Я. С. Я. е признат
за виновен за създаване и присъединяване в организирана престъпна група с
цел извършване на тежки престъпления и пряко съучастие в цялостна измама
и опит, с целенасочена облага от 120 000 евро, съвместно и многократно –
тежки престъпления, предвидени и наказуеми от разпоредбите на чл. 26, пар.
Ia, 27, пар. I, 42, пар. I, 47, 94, ал. 1, чл. 187, пар. I и чл. 386, ал. 1 и ал. 3 от
Наказателния кодекс на Гърция, като му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от девет години. Цитираното решение на Окръжен съд –
Разград било влязло в сила, като в изпълнение на същото към настоящия
момент молителят изтърпявал наказанието на гръцкия съд в Затвора Белене.
В молбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
решението за признаване и изпълнение на присъдата на гръцкия съд, като се
инвокират оплаквания за неправилно приложение на разпоредбите на
българския наказателен кодекс по отношение на групиране на наказанията по
чл. 23 до чл. 25 от НК. Според молителя същият е осъден в Гърция за
1
няколко деяния, за които според гръцкото законодателство следва да изтърпи
най – тежкото наказание плюс половината от всяко следващо осъждане. Това
обстоятелство не било отчетено от българския съд, който не адаптирал
присъдата според българското законодателство и разпоредбите в него
относно групиране на наказанията.
На следващо място в молбата се излагат обстоятелства, че Я. Я. бил
задържан още на 26.08.2019 г. в Катерини, Гърция, за извършени две измами,
за които окончателно с Решение № 1165/01.07.2020 г. на Тричленен
Апелативен наказателен съд на Солун му било наложено наказание три
години лишаване от свобода, парична глоба от 200 дневни единици по 5 евро
дневно и наказание лишаване от свобода в размер на 50 дни в случай на
невнасяне на глобата. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
било отложено за срок от три години, но поради неплащане на глобата
изтърпял ефективно 50 дни лишаване от свобода, считано от 06.07.2020 г. до
14.08.2020 г.
Според приложения от молителя Обвинителен акт № 20/2020 г. на
гръцките власти (приложен към молбата с официален превод на български
език) всички престъпления, за които бил осъден в Гърция, били извършени в
един и същи ден – 26.08.2019 г. Затова според молителя всичките шест
престъпления, за които е осъден в Гърция, се явяват извършени в условията
на реална съвкупност, и за тях са наложени еднакви по вид наказания –
лишаване от свобода, поради което са налице предпоставките за групиране на
наказанията съобразно българското законодателство.
Предвид всичко изложено с молбата се прави искане съдът да
„адаптира“ наложените на молителя наказания с Присъда № 1483/15.12.2020
г., влязла в сила на 11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен съд за тежки
престъпления от първа степен Солун и с Решение № 1165/01.07.2020 г. на
Тричленен Апелативен наказателен съд на Солун, да определи едно общо
наказание между двете присъди по реда на чл. 23 и чл. 25 от НК на Република
България, да зачете на основание чл. 59 от НК предварителното задържане на
молителя, считано от 26.08.2019 г. до предаването му на българските власти,
като прецени и предпоставките на чл. 24 от НК на Република България.
В съдебно заседание осъденият Я. Я. се явява лично и с упълномощен
защитник адв. А. С.. Защитникът се позовава на депозирания от него
2
обвинителен акт на гръцките власти, съгласно който всички деяния, за които
осъденият Я. е признат за виновен в Гърция, са извършени в различни часове
на една и съща дата, и в този смисъл счита, че са налице предпоставките на
чл. 25 във вр. с чл. 23 от българския Наказателен кодекс за определяне на
общо наказание. В обширно изложение разяснява начина на формиране на
наказанията според гръцкото законодателство, което съществено се различава
от законодателството на Република България, като изрично заявява, че според
гръцкото законодателство не съществува правна възможност за пълно
групиране на наказанията, наложени с отделните присъди на Я.. Изтъква, че
според българския наказателен кодекс са налице предпоставките за групиране
на наказанията, наложени на Я. с Присъда № 1483/15.12.2020 г. на Тричленен
Апелативен съд за тежки престъпления от първа степен Солун и с Решение №
1165/01.07.2020 г. на Тричленен Апелативен наказателен съд на Солун.
Предвид на това моли да бъде наложено едно общо наказание по двете
присъди на гръцките власти, като на основание чл. 59 от НК да бъде
приспадното времето, през което осъдения Я. е бил задържан, считано от
26.08.2019 г. до предаването му на българските власти. При това моли съда
наново да определи размера на наказанието лишаване от свобода, наложен на
осъдения Я. с Присъда № 1483/15.12.2020 г. на Тричленен Апелативен съд за
тежки престъпления от първа степен Солун, тъй като приложението на чл. 24
от НК според българското законодателство не е задължително.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград изразява становище
за неоснователност на молбата и за липса на предпоставките за определяне на
общо наказание по цитираните присъди. На първо място счита, че българския
наказателен съд не може да изменя наказанията по присъдите на гръцките
власти. Определяне на общо наказание по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК
според прокурора е възможно само при условие, че една от присъдите е на
български съд, при което той да вземе под внимание предишна присъда на
чуждестранен съд. В случая обаче и двете присъди са постановени от гръцки
съдилища, поради което и единствено гръцката държава може да определи
условията, при които следва да бъде взето предвид наказанието по първата
присъда.
Съобразявайки приложените към делото писмени доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено следното:
3
Делото съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК е подсъдно на Окръжен съд -
Разград, тъй като Присъда № 1483/15.12.2020 г. на Тричленен Апелативен съд
за тежки престъпления от първа степен Солун, Република Гърция, е призната
от Окръжен съд – Разград с Решение № 88/29.05.2023 г. по ЧНД № 78/2022 г.
по описа на този съд.
Молбата е формално допустима, доколкото съгласно практиката на
Съда (Решение от 21 септември 2017 година по дело C-171/16) за определяне
на общо наказание по чл. 25 от НК не се изисква решението на гръцкия съд, с
наказанието по което се иска определяне на общо наказание, да бъде признато
от българския съд по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
От приложената справка за съдимост от 18.05.2023 г. (по ЧНД №
78/2022 г.) Я. С. Я. е осъждан единствено с Решение № 406/06.07.2012 г. по
АНД № 430/2012 г. по описа на Районен съд – Разград, с което за
престъпление по чл. 313, а. 1 от НК на основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лева.
Видно от приложеното ЧНД № 78/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, с Решение № 88/29.05.2023 г., влязло в сила на 13.06.2023 г., е
призната Присъда № 1483/15.12.2020 г., влязла в сила на 11.04.2022 г., на
Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления от първа степен Солун,
Република Гърция, с която осъденият Я. С. Я. е признат за виновен за
създаване и присъединяване в организирана престъпна група с цел
извършване на тежки престъпления и пряко съучастие в цялостна измама и
опит, с целенасочена облага от 120 000 евро, съвместно и многократно –
тежки престъпления, предвидени и наказуеми от разпоредбите на чл. 26, пар.
Ia, 27, пар. I, 42, пар. I, 47, 94, ал. 1, чл. 187, пар. I и чл. 386, ал. 1 и ал. 3 от
Наказателния кодекс на Гърция, като му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от девет години. С решението на основание чл. 59, ал. 1 от
НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачетено предварителното
задържане на осъденото лице и изтърпяното наказание до фактическото му
предаване на българските власти, като е приспаднато от срока на наказанието
лишаване от свобода и положение труд на територията на издаващата
държава в размер на 687 дни.
От депозираното от осъдения Я. Удостоверение за задържане № 16919
4
на гръцките власти се установява, че от 28.08.2019 г. до 06.07.2020 г. Я. Я. е
бил задържан с Решение № 856/28.08.2019 г. на Тричленния наказателен съд
на Катерини с наказание лишаване от свобода за 4 години, парична глоба от
двеста и петдесет (250) дневни единици срещу пет (5) евро дневно за опит за
измама в съучастие и с рецидив на извършване. Приспаднато е време на
задържане от два (2) дни. При обжалване на горепосоченото решение с
окончателно Решение № 1165/01.07.2020 г. на Тричленния Апелативен
наказателен съд на Солун Я. е признат за виновен за измама при съучастие и
рецидив, и е бил осъден на наказание лишаване от свобода от (3) години и
парична глоба от двеста (200) дневни единици, и налагане на наказание
лишаване от свобода от 50 дни в случай на невнасяне на паричната глоба.
Я. Я. е бил освободен формално на 06.07.2020 г. предвид наложеното му
с окончателния съдебен акт на гръцките власти условно наказание. Останал е
обаче задържан поради неплащане на наложената с цитираното решение
парична глоба и е изтърпял предвиденото за това наказание лишаване от
свобода от 50 дни - от 06.07.2020 г. до 14.08.2020 г.
От 14.80.2020 г. Я. Я. е бил задържан по Решение № 1483/15.12.2020 г.
на Тричленния Апелативен съд за тежки престъпления от първа степен на
Солун с наказание лишаване от свобода за 9 години, което решение е
признато с Решение № 88/29.05.2023 г.ЧНД № 78/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Разград.
При така установеното от фактическа настоящия съдебен състав счита,
че не са налице основания за определяне на общо наказание по двете
цитираните присъди на гръцките съдилища. Българският съд няма
правомощие да прилагат материалноправните разпоредби за съвкупността по
отношение на приети за изтърпяване наказания, наложени от съдилища на
държави - членки на ЕС, ако самите тези съдилища не са групирали
наложените наказания по някакъв начин. В този смисъл е и константната
практика на СЕС - решението по дело № С-554/14 г. на Съда на ЕС.
По реда Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода наказанията, наложени от съд на държава -
член на ЕС се приемат такива, каквито са, и не могат да бъдат модифицирани
от българския съд с прилагане на норми от българското законодателство,
5
които могат да доведат до намаляване на наказанията, на които е бил осъден в
чужбина съответния български гражданин. Това противоречи на принципа на
взаимно признаване и зачитане на постановените съдебни актове и би
нарушило доверието в съдебните органи на Република България.
Определянето на общо наказание между двете осъждания на Я. Я. от
съдилищата на Гърция, едното от които е прието по за изпълнение в България
с с Решение № 88/29.05.2023 г.ЧНД № 78/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, е недопустимо и в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
доколкото в тази процедура се спазват също основите принципи на съдебното
сътрудничество между държавите-членки на ЕС и важат разпоредбите на
Рамково решение 2008/909. Използването на процедурата по чл. 306, ал. 1 от
НПК за заобикаляне на изискванията на Рамково решение 2008/909 е
недопустимо и в нея не може да бъде постигнат различен резултат, който не
би могъл да бъде постигнат в процедурата по приспособяване на осъжданията
на трансферирания осъден. В този смисъл и критиките за
незаконосъобразност на Решение № 88/29.05.2023 г. по ЧНД № 78/2022 г. на
Окръжен съд – Разград, с което е призната и приета за изпълнение Присъда №
1483/15.12.2020 г., влязла в сила на 11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен
съд за тежки престъпления от първа степен Солун са несъстоятелни. Освен
това и цитираното решение е влязло в законна сила и не може да бъде
преразглеждано в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Искането на защитата за „преобразуване“ или „адаптиране“ на
наложените на Я. Я. наказания от гръцките съдилища не може да се
удовлетвори и с процедурата по приспособяване на наказанията, уредена в чл.
13, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Тази хипотеза касае случаи, когато вида на
наказанието в издаващата държава не съответства на това в българското
законодателство, а в настоящият казус това не е така, тъй като и двете
законодателства предвиждат за конкретните престъпления наказание
"лишаване от свобода".
Съда на ЕС в цитираното по – горе решение по дело C-171/16 изрично е
посочил, че и Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008
година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на
Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства
допуска национално производство, което има за предмет да се определи за
изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе
6
предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това,
което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава
членка срещу същото лице за различни деяния. Нито цитираното Рамково
Решение, нито РР 2008/909/ПВР обаче предвиждат възможност
изпълняващата държава да интервенира във влязъл в сила чужд съдебен акт,
като по същество той да бъде отменен или изменен. Сам защитникът отчита в
пледоарията си, че според гръцкото законодателство не съществува правна
възможност за пълно групиране на наказанията, наложени с отделните
присъди на Я..
Българският наказателен съд не разполага с компетенцията да адаптира
наложените наказания "Лишаване от свобода" извън хипотезата на чл. 13 от
Закона, която не е налице в конкретния случай.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. С. Я. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Белене, за определяне на едно общо наказание
между наложените му наказания с наказания с Присъда № 1483/15.12.2020 г.,
влязла в сила на 11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен съд за тежки
престъпления от първа степен Солун, и с Решение № 1165/01.07.2020 г. на
Тричленен Апелативен наказателен съд на Солун, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от съобщаването му пред Аперативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
7