Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 6359 по
описа на състава за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителен искове с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК и свързано с тях искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищецът
Н.Й.Б. поддържа твърдение, че като правна
последица от прехвърлителни сделки – договор за дарение
и договор за покупко- продажба, които са обективирани съответно в
Нотариален акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009г. и
Нотариален акт № 68, том ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009г. той придобил
12095/20595 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и
IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село - Плавателен
канал", с обща площ от 20 595 квадратни метра. Със Заповед №
РД-09-50-83/24.02.2000г. на Главния архитект на
град София бил одобрен ЧРП, съгласно който парцели I, II,
III, IV от квартал 133-д представляват част от парцел V /стар/ от квартал
133-д, местност „Красно село - плавателен канал", при граници: бул. „Тодор
Каблещков", улица и парцел I, II от квартал 133-в, улица и парцел II от
квартал 133-6, кв. 133-г, новопроектирана улица. По- късно, ищеът
станал
собственик и на 850/20595 ид. ч. от същия имот, които придобил чрез
договор за дарение – обективиран в Нотариален акт № 37, том LI от 19.05.2010г. В
описания парцел, фактически бил
изграден жилищен блок № ***, с административен
адрес в гр. София, ж.к.
„*****“. В новопостроената сграда
ищецът също придобил в хипотезата на чл. 92 от ЗС и притежавал 12945/20595
идеални части, които били съответни на дела му в
собствеността върху земята, върху която била застроена сграда - понеже за
построяването на сградата на бл. ***
не било учредявяно ограничено вещно право
на строеж и тази сграда следвало да се счита приращение на собственика
на земята. Ищецът твърди, че първите двама ответници - В. С. и Н.К. ползвали изцяло
процесния апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“ , на
четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № ***, заедно с мазе №
11 след като, се били снабдили незаконосъобразно с нотариален акт за собственост по реда на чл. 35 от ЗЖСК. Предмет
на делото е правото на собственост върху недвижим имот, описан в исковата молба
като апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“, на четвърти
етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № ***, заедно с мазе № 1, което
ищецът отрича да принадлежи на ответниците В.Е.С. и Н.М.К., отричайки имплицитно
и съществуването на валидно правоотношение между ответниците В.Е.С. и Н.М.К. от
една страна и ответника ЖСК „Б.Х.“ от друга страна, което да предпоставя
издаване на нотариален акт по реда на чл. 35 от ЗЖСК. Незаконосъобразността на
твърдяното от ответниците придобивно основание, според ищеца се изразявала в
липсата на предпоставки за издаване на нотариален акт – не била приета от ОС на
ЖСК окончателна цена за имотите и в частност за процесния апартамент № 35.
Ищецът поддържа твърдение, че лично той имал правен интерес за предяви
отрицателен установителен иск за 12945/20595 идеални части от правото на
собственост върху процесния апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район
„Триадица“ , на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № ***, тъй като между страните вече съществувал
правен спор относно този имот - пред Софийски районен съд вече било образувано
производство по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, което било предмет на
неприключилото при подаване на исковата молба гр.д. № 22167/2013г. по описа на 25 с-в при
СРС. При всички изложени фактически твърдения, ищецът заявява, че за него е
налице правен интерес и претендира да
установи в отношенията с ЖСК „Б.Х.“, че в качеството на формално
легитимиран праводател, според съдържанието на Нотариален акт за собственост на
жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г. дело №
275/2009г., този ответник не притежава 12945/20595 идеални части от правото на
собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот и да установи в
отношенията си с ответниците В.Е.С. и Н.М.К., че в качеството на формално
легитимирани правоприемници според съдържанието на Нотариален акт за
собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г.
дело № 275/2009г., тези ответници не притежават 12945/20595 идеални части от
правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот,
представляващ апартамент № 35, с местонахождение в гр. София, Район „Триадица“
, на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № *** в ж.к. „*****“.
С оглед очакванията на ищеца, че искът му ще бъде уважен, той прави искане с
правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за
собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г.
дело № 275/2009г. и претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят
направените съдебни разноски.
Ответниците В.Е.С. и Н.М.К.,
представлявани от особен представител в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК - не оспорват
допустимостта на предявените срещу тях отрицателни установителни искове, но
оспорват тяхната основателност. Чрез процесуалния си представител, тези двама
ответници поддържат тезата, че са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, на основание чл. 35, ал.2 от ЗЖСК и при наличието на
установените от тази нормативна разпоредба предпоставки, които формиран
динамичен фактически състав. Отричат твърдението на ищеца, че той самият
притежавал 12945/20595 идеални части от правото на собственост върху описания в
нотариалния акт недвижим имот. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях
искове, като неоснователни.
Ответникът ЖСК „Б.Х.“ оспорва
процесуалната допустимост на предявените искове, позовавайки се на Тълкувателно
решение
№ 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК а при условията на
евентуалност, оспорва тяхната основателност, позовавайки се установените факти
по делото и на задължителните указания, които са дадени чрез Тълкувателно
решение
№ от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС. В становище, изразено при условията на евентуалност по съществото на
спора, ответникът поддържа тезата, че исковете са неоснователни. Поддържа
следното становище от фактическа страна и свързаните с него изводи: Блокът, в
който се намирал спорният апартамент № 35 бил
построен в западната част на парцел V в кв. 133 д по регулационния план от 1982
г. От удостоверенията издадени от Столична община се установявало, че със
Заповед № 165 от 30.05.1964 г. парцел IV от кв. 133в с площ от 10000 кв.м., в
който сега се намира сградата, е бил преотреден за Съюза на българските
художници. След намаляване на площта на този парцел със Заповед № 210 от
11.06.1969 г. е бил издаден Нотариален акт № 162, том XI, дело 2251 от 16 април
1975 г., съгласно който Съюзът на българските художници е собственик въз основа
на отчуждаване на парцел IV, кв.133 с площ от 8 500 кв.м., поради което
следвало да се приеме, че по силата на чл. 39 от ЗГТИНМ /отм./ именно Съюзът на
българските художници е станал собственик на парцела. В одобрения със Заповед №
236 от 1978 г. цялостен застроителен регулационен и кадастрален план на
местността – процесният парцел IV собственост на Съюза на българските художници
е получил нов номер „VI фонд на СБХ“ в квартал 133д. След това била издадена
Заповед № 443 от 5.11.1982 г., с която парцели V „фонд на САБ“ и VI „фонд на
СБХ“ били сляти в нов общ парцел V, който бил отреден за комплексно жилищно
строителство, КОО, подземни гаражи и озеленяване. С последваща Заповед РД-50-
09-322 от 25.05.1986 г. този парцел бил преотреден за „Комплекс от жилища,
ателиета, магазини, подземни и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ”.
Това сливане на парцелите било взето предвид в съдържанието на Нотариален акт №
183, том LVIII, дело 11607 и Нотариален акт № 184, том LVIII, дело 11608 от
19.05.1994 г., с които Съюзът на българските художници е прехвърлил
собствеността върху своя парцел на ответника ЖСК „Б.Х.”. Ето защо, следвало да
се приеме, че правото на собственост на ЖСК “Б.Х.", което е придобито от
Съюза на българските художници, се съсредоточава върху имота в реални граници,
който сега е парцел I от кв. 133д. По силата на чл. 15/отм./ във връзка с чл.
13 /отм./ от ЗС, с протокол № 9 от 30.05.1989 г. на ИК на ОНС „Триадица” ЖСК „Б.Х.”
е придобила и правото на строеж върху блоковете, построени в парцела, включително
върху процесния апартамент 35 и след осъществяването на това право е станала
собственик на апартамента. Следователно, към датата на публичната продан по
изп. д. № 20088510401559 по описа на ЧСИ № 851 М.П.– правото на собственост на Столична община върху този имот е била 7275/20 595 ид. части от бившия парцел
V от кв. 133- д по плана на гр. София, м. “Красно село-Плавателен канал”, а не
както е отразено в съдържанието на Постановлението за възлагане по
горепосоченото изпълнително дело- 12095/20595 ид. Части. От тук следвало да се направи извода, че А.Н.е придобил
по публичната продан собствеността върху 7275/20 595 ид. части от бившия парцел
V от кв. 133-д по плана на гр. София, м. “Красно село-Плавателен канал”. От
доказателствата по изп. д. № 1559/2008 г. съгласно описа на ЧСИ № 851 М.П.,
можело да се установи, че обект на възбраната са били само съответна част от
идеални части в правото на собственост върху земята, но не и от завършената в
степен “груб строеж” сграда и намиращите се апартаменти в нея. Построената
сграда не е била предмет на публична продан.поради което А.Н.бил придобил на
публична продан само гола собственост върху земята. Несъществуването на право
на собственост върху построеното /сграда и апартаменти в нея/в патримониума на А.Н.,
изключвало възможността на последния да осъществи прехвърляне на собственост
чрез договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 171, том III, per. №
5324, дело № 507 от 2010 г. По тази причина, според ответника - ищецът не бил надлежно материално
легитимиран като носител на правото на собственост и предявения от него
отрицателен установителен иск следвало да бъде отхвърлен. В
заключение, ответникът моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представените от ищеца и приети като
доказателства /на стр.13, 14, 15 от делото/ Нотариален акт №
68, том ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009г., Нотариален
акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009г. и Нотариален акт № 171, том ІІ, рег. № 5324, дело № 507 от 2010г.
обективират в съдържанието си правните сделки, посредством които ищеца Н.Й.Б. и
придобил право на собственост върху 12095/20595 идеални части от недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и IV от квартал 133-д, по плана на гр.
София, местността „Красно село - Плавателен канал", с обща площ от 20 595
квадратни метра. Всички тези документи, чрез съдържанието си,
сочат още един правно релевантен юридически факт, а именно - че срещу този имот е било насочено
принудителното изпълнение ( вкл. по изп. д. № 20088510401559, изп.д. №
20098580400296, към което е присъединено изпълнително дело № 20098580400017) и
че праводателите на ищеца – съответно: А.З.Н., Й.К.Б. и В.Н.Б.са придобили
своето право на собственост върху идеални части от земята чрез публична продан.
Приетият като доказателство Протокол за опис на недвижим
имот по изп. дело № 20088510401559 съгласно описа на ЧСИ М.П./на стр.146 от
делото/ сочи, че при извършване на описа на 15.12.2008г., процесният недвижим
имот, представляващ парцели I, II, III и
IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село -
Плавателен канал" е „изцяло застроен“
/цит./, без конкретно описание на т.нар. застрояване.
Приетите като
доказателства преписи от Нотариално дело № 275/2009г. по описа на нотариус В.М.с
рег. № 53 при НК и район на действие СРС сочат обстоятелствата, които са били
взети предвид при съставянето на Нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г. дело № 275/2009г. с
който е признато правото на собственост на В.Е.С. и Н.М.К. върху процесния
недвижим имот.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Д.М., мотивира следните
изводи, по отношение на правнозначими за спора факти:
·
Към 27.08.2010г. блок *** в който се намира процесния
апартамент не е бил въведен в експлоатация;
·
Размерът на допълнителните разходи, които са необходими
за завършване на сградата на блок *** в който се намира процесния апартамент –
до степен на завършеност за да бъде въведен в експлоатация възлизат на
4 080 010 лева;
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
въпроса на допустимостта на предявените искове;
Съдът е сезиран да се произнесе по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и свързано с него
искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 8/2013г. по
т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, този вид иск има съществени особености, които задължително
следва да бъдат взети предвид от сезираните с този вид иск съдилища.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право,
което е различно от спорното право право върху същия обект. Интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, само когато отричайки претендираните от ответниците
права – ищецът в действителност би имал възможност
да придобие имота на оригинерно основание /напр. приращение
по реда на чл. 92 от ЗС както в случая/.
Следвайки стриктно процесуалните си задължения - да спази задължителните указания,
дадени отсъстав на АС София, в Определение №
447/12.02.2020г. по ч.гр.д. № 546/2020г. - настоящият състав на съда е обвързан да приеме, че за ищеца е налице необходимия като абсолютна процесуална предпоставка правен интерес
от предявяването на насочените срещу тримата ответници отрицателни
установителни искове, относно 12945/20595 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, който е описан в Нотариален акт за собственост
на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г., дело №
275/2009г. от 27.08.2010г. на нотариус В.М.с рег. № 053 в регистъра на НК и с
район на действие СРС. В тази връзка, съдът е длъжен да приеме съответния извод,
за допустимост на претенциите, с които е сезиран в настоящия процес.
Доказването
на фактите, обуславящи правния интерес при отрицателен установителен иск за
собственост е необходимо за допустимост на иска, когато
този правен интерес се извежда от твърдения, които не включват притежаване на
самото право, което той отрича на ответника.
В настоящата хипотеза, в която ищецът поддържа че е собственик на
имота, и съобразно диспозитивното начало е определил интерес от търсената
защита посредством отрицателен установителен иск –
доказването, че спорното право принадлежи именно на
ищеца е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Кому принадлежи
правото на собственост е въпрос по същество на делото в тази хипотеза, защото,
ако правото принадлежи на ищеца - то изключва
правото на ответника. В конкретния случай ищецът е обосновал в достатъчна степен правия си интерес, чрез твърдение за притежание на спорното право - право на
собственост върху имота, поради което и по съображения изложени по-горе, съдът
приема, че доказването на твърденията му за фактите е въпрос по същество на
делото и иск е допустим.
Доколкото процесът на съдебното дирене е приключил още преди постановяване
на споменатото по- горе Определение № 447/12.02.2020г. по ч.гр.д. № 546/2020г. –
с оглед правните му последици -съдът
пристъпи към разглеждането и решаването на спора по същество.
По основателността на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът е сезиран да разгледа и разреши спор за право на собственост върху процесната
вещ - недвижим имот.
Правото,
което е предмет на отрицателния установителен иск и по-специално, при иск, с който се отрича правото на
собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху
която съществува и с лицето, което е негов носител. Необходимо е в този случай
да се отчита също и естеството на конкретното придобивно основание - като
белег, който индивидуализира отричаното право, както и за разликата в правния
режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни
способи.
Когато в
резултат от уважен отрицателен установителен иск за собственост, това
претендирано от ответника право е отречено – то отричането е без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. По тази именно причина, при предявен отрицателен
установителен иск за собственост – именно
ответниците са длъжни
да изчерпят в процеса всички
основания, на които отричаното право на собственост е могло да се породи. С
други думи, доказателствената тежест за установяване съществуването на
отричаното от ищеца право, лежи върху ответниците, които твърдят че отричаното
от ищеца право, се е породило и съществува в техния патримониум.
Прецизният анализ на събраните в хода на настоящия процес доказателства
обаче, не са достатъчни, за да мотивират необходимия обоснован извод за това,
че отричаното от ищеца право на собственост върху процесната сграда на блок № ***
се е породило в патримониума на ЖСК „Б.Х.“, нито твърдението, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № 35, намиращ се в гр.
София, Район „Триадица“, на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на
блок № ***, заедно с мазе № 1, което ищецът отрича - принадлежи на ответниците В.Е.С.
и Н.М.К.. Това е така, понеже събранихе
в хода на делото доказателства, не установяват фактите, подкрепящи защитаваната
от ответниците теза - че ЖСК „Б.Х.“ е построила сградата на блок № *** върху терен, върху който тази жилищно-
строителна кооперация притежава вещни права.
Действително, ответникът ЖСК „Б.Х.“
поддържа твърдението, че сградата в която се
намира процесният апартамент № 35 е била
построена в западната част на парцел V в кв. 133д,
според регулационния
план от 1982г., както и че с последваща Заповед № 165 от
30.05.1964 г. парцел IV от кв. 133в с площ от 10000 кв.м., в който сега се
намира сградата, е бил преотреден за Съюза на българските художници.
В тази насока, следва да се има предвид, че приетият като доказателство
Нотариален акт № 162, том XI, дело 2251 от 16 април 1975 г., сочи като собственик на парцел IV, кв.133 с площ от 8 500 кв.м не Съюз на българските
художници, както се твърди от ответниците, а Творческият фонд към Съюза на българските художници. От тук следва извода, че принадлежността на
правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот, принадлежи на
посочения в него субект Творческият фонд към Съюза на българските художници, който съгласно чл.2, ал.2 и чл. 3, ал.2 от Закона за
творческите фондове (обн. ДВ бр.27/1973г. и в сила от 01.05.1973) притежава икономическа
автономност, а в активите му са включени финансови средства и недвижими имоти.
При това, за да премине собствеността върху имота от Творческият фонд към Съюза на българските художници - към Съюза на българските художници, е било необходимо
да е била извършена някаква самостоятелна разпоредителна сделка. Извършването на такава разпоредителна сделка
обаче, не бе доказано в хода на настоящия процес. Не се установи също да е
учредявано и право на строеж в полза на ЖСК „Б.Х.“ – от страна на собственика
на имота - за построяване сградата на блок
№ ***.
Следователно, доколкото ответникът ЖСК „Б.Х.“ в качеството на праводател,
не е придобила надлежно собствеността върху построената в чужд имот жилищна сграда – то и формално легитимиращите се като
правоприемници по реда на чл. 35, ал.2 от ЗЖСК: В.С. и Н.К. - в действителност не са придобили
собствеността върху обособената част от същата сграда - процесният
апартамент № 35. В реда на тези
логически разсъждания, отричането на правото на собственост на ответниците от
страна на ищеца е основателно, защото никой не може да прехвърли другиму
субективни права, каквито сам не притежава.
От друга страна, дори да бъде възприета вече оборената логически теза, че прехвърлянето на
собствеността между Съюза на българските художници и ЖСК „Б.Х.“ по отношение на терена, върху който е построена
сградата, е било
осъществено надлежно – пак ще трябва да се приеме, че прехвърлянето на собствеността върху терена е било осъществено след
построяването на сградата. Това е
така, понеже в съдържанието на приетите като доказателства Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 183, том LVIII, дело 11607 от
19.05.1994г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том LVIII, дело 11608 от 19.05.1994г. /на стр.204 и 205 от настоящото дело/- се посочва разпоредителна сделка само с идеална часкт от правото на
собственост върху терена, но не и върху сградата, а към момента на
сключването на тези сделки, очевидно сградата е била вече построена, макар и на
груб строеж и невъведена в експлоатация /виж. приетия като доказателство Констативен
протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ № АГ-94-2665/ 23.10.2007г. и др. /
По изложените съображения, доколкото обсъдените по- горе доказателства отричат
твърдяното от ответниците /в качеството им на праводател и правоприемници/
право на собственост върху имота– предявеният от ищеца отрицателен
установинетелн иск за 12945/20595 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент № 35 следва да бъде уважен.
По изложените съображения и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, следва да
бъде уважено искането за отмяна на Нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г., дело № 275/2009г. от
27.08.2010г. на нотариус В.М.с рег. № 053 в регистъра на Нотариалната камара и
с район на действие СРС.
По
претенциите на страните за присъждане на направените разноски;
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски, чиито размер възлиза
общо на 3774 лева и включват заплатена държавна такса, внесени разноски за
назначаване на особен представител на двама от ответниците и разноски за съдебно- техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес ***-3, че
ответниците В.Е.С. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН ********** и двамата със
съдебен адресат – адв. Е.П.,*** и ответника ЖСК „Б.Х.“ с ЕИК*********със съдебен
адресат – адв. С.Р.М.,***, че посочените
по- горе ответници не притежават право на собственост върху 12945/20595 идеални
части от недвижим имот - апартамент
№ 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“ , на четвърти етаж във вход „В“
на жилищната сграда на блок № ***, в ж.к. „*****“ с площ от 129, 25 кв.м.,
състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие,
коридори и три балкона, при съседи – от север: ап. 42 от вх. „Г“, от изток-
стълбище и двор, от юг- двор, от
запад-двор, отдолу ап.34 и отгоре ап.36,
заедно с мазе № 11 с полезна площ от 5, 77 кв.м., заедно с 6, 469%
идеални части от общите части на вх. „в“ от сградата и 0, 682% идеални части от
правото на строеж върху УПИ с площ от 8 500 кв.м., съставляващ по скица
парцел І, в кв.133д по плана на гр. София, м. „Красно село- Плавателен канал“,
утвърден със Заповед № РД-09-50-83/ 24.02.2000г. на Главния архитект на гр.
София, който имот е описан в Нотариален
акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. №
8469/2010г., дело № 275/2009г. от 27.08.2010г. на нотариус В.М.с рег. № 053 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ №**, том ІІ, рег. № 8469/2010г.,
дело № 275/2009г. от 27.08.2010г. на нотариус В.М.с рег. № 053 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие СРС.
ОСЪЖДА В.Е.С. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН ********** и двамата със съдебен
адресат – адв. Е.П.,*** и ЖСК „Б.Х.“ с ЕИК*********със съдебен адресат – адв. С.Р.М.,***
да заплатят на Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес ***-3, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 3774 лева /три хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева/ за направените съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двеседмичен
срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: