№ 89
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110166111 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Делото първоначално е образувано под № 26806/2019 г. по описа на
СРС, 78-ми състав. Същото е приключило със съдебно решение /както и
решение по чл. 250 от ГПК/. Решенията обаче са обжалвани, в която връзка е
образувано в.гр.д. № 8825/2020 г. на СГС. По същото е постановено Решение
№ 261209/11.10.2023 г., с което Решение № 32974/05.02.2020 г. по гр.д. №
26806/2019 г. по описа на СРС е обезсилено изцяло, решението по чл. 250 от
ГПК е отменено изцяло. В тази връзка и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Диагностично консултативен център
XIII – София“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му
представител адв. Л. К. против срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД, с ЕИК: ********* / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД/, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми / след множество уточнителни молби – както пред съда
по в.гр.д. № 8825/2020 г. на СГС, така и пред настоящия съдебен състав/:
1/ Сумата от 1091.59 лева /главница/– представляваща обезщетение за
ползване без правно основание на недвижим имот – помещение с трафопост
№ 41-314, с площ от 36.85 кв.м., находящ се на партерен етаж в собствена на
ищеца административна сграда с адрес: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20, с
идентификатор 68134.900.715.1 за периода от 26.06.2014 г. до 26.12.2014 г.;
2/Сумата от 12 734.34 лева /главница/ – представляваща обезщетение за
ползване без правно основание на недвижим имот – помещение с трафопост
№ 41-314, с площ от 36.85 кв.м., находящ се на партерен етаж в собствена на
1
ищеца административна сграда с адрес: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20, с
идентификатор 68134.900.715.1 за периода от 26.12.2014 г. до 26.04.2019 г..
3/ Сумата от 507.52 лева – представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за ползване без правно основание на недвижимия имот в
размер на 1091.59 лева за периода от 25.08.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата на
исковата молба/.
4/ Сумата от 2671.95 лева – представляваща обезщетение за забава
върху обезщетението за ползване без правно основание на недвижимия имот
в размер на 12 734.34 лева за периода от 25.08.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата
на исковата молба/.
Като с посочените суми ответникът се обогатил без правно основание,
но за сметка на това ищецът обеднял, както и законната лихва върху двете
главници, считано от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до
окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба /и постъпилите множество на брой уточнения на
същата/ се твърди, че ищецът бил изключителен собственик на сградата с
идентификатор 68134.900.715.1 – по силата на представените към исковата
молба документи. В самата сграда обаче било налице и помещение от 36.85
кв.м., което представлявало трафопост. В същото имало разположени и
съоръжения, предназначени за захранване с електричество. От построяването
на сграда обаче помещението с площ от 36.85 кв.м. и съоръженията в него се
използвали от ответното дружество. Последното обаче не заплащало никакви
суми на ищеца за ползване на имота и съоръженията. Между страните
липсвал и сключен договор за наем или заплащане на суми на друго
основание вкл. договор по чл. 117, ал. 7/ал. 8 от Закона за енергетиката.
Ищецът многократно правил опити да уреди отношенията си с ответника
извънсъдебно вкл. като му изпрати нотариална покана. Доколкото ответникът
ползвал трафопоста и съоръженията в него без правно основание и без да
заплаща суми за това, то ищецът счита, че ответникът се е обогатил
неоснователно като е спестил разходи, докато ищецът за сметка на това е
обеднял.
С тези аргументи се иска уважаване на исковете.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор. В тази връзка и исковите претенции се оспорват
като недопустими, евентуално по основание и размер.
Твърди се на първо място, че ищецът не бил собственик на процесния
трафопост под № 41-314, с площ от 36.85 кв.м., нито на съоръженията в него.
Собственик на този имот и съоръженията в него било ответното дружество –
доколкото същите представлявали енергиен обект по смисъла на Закона за
енергетиката.
Досежно основателността на исковете също се твърди, че нямало
2
доказателства ищецът да е собственик нито на процесния трафопост, нито на
съоръженията в него. Дружеството ответник от своя страна ползвало същите
на валидно правно основание – било придобило собствеността върху тях от
своя праводател, който от своя страна ги притежавал от момента на
изграждането им. Самият ищец признавал това обстоятелство. От своя страна
трафопостът и съоръженията били ползвани първо от „НЕК“ ЕАД, после от
правоприемниците й вкл. ответникът като били енергийни обекти. Поради
това и били вписани в активите на дружеството ответник и нямало как
Столична община да ги е придобила и да се е разпоредила с тях в полза на
ищеца.
Доколкото обектите били със специфично предназначение, то същите не
могло да бъдат ползвани от ищеца, който нямал съответна лицензия. Поради
това и ищецът не само не бил обеднял, но дори се обогатил, доколкото спестил
разходи по поддръжка на трафопоста и съоръженията.
Процесните суми се оспорват по размер, като се прави възражение и за
погасяване по давност на част от същите, доколкото претенциите били за
периодични плащания.
Върху обектите освен това имало сервитутно право в полза на
ответника – по силата на закона – доколкото са съществували още при
действието на ЗЕЕЕ /отм./. Поради това и собственикът на служещия имот
следвало да търпи необходимите ограничения.
По делото пред настоящия съдебен състав са изслушани и приети две
експертизи: съдебно счетоводна с вх. № 220605/04.07.2024 г. и съдебно
техническа с вх. № 377146/2024 г.
Представени са писмени доказателства: писма от СО.
В съдебно заседание, проведено на 03.12.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният представител на ответника излага доводи за отхвърляне
на исковете изцяло евентуално частично.
От страните са представени писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложени към гр.д. № 26806/2019 г. по описа на СРС /делото при
първоначалното му разглеждане/ писмени доказателства, а именно: решение
№ 378/26.06.2014 г. на Столичен общински съвет /СОС/, учредителен акт на
„Диагностично консултативен център ХІІІ София“ ЕООД /съставляващ
приложение № 3 към решението на СОС/, акт № 4477/12.04.2001 г. за частна
общинска собственост, акт № 5097/18.07.2013 г. за частна общинска
3
собственост, решение № 558/10.10.2013 г. на СОС, акт № 4129/24.07.1998 г. за
публична общинска собственост и акт № 3670/03.08.1993 г. за държавна
собственост, както и от служебни справки в ТРРЮЛНЦ и от скица № 15-
574645-14.08.2018 г. се установява, че имот: сграда на четири етажа със
застроена площ от 486 кв.м. с пет броя гаражни клетки, преставляваща бивша
„13-та Поликлиника“ с адрес гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20 – която към
настоящия момент представлява четириетажна сграда с идентификатор №
68134.900.715.1 със застроена площ от 486 кв.м. с пет броя гаражни клетки,
находяща се в гр. София, район Лозенец, кв. 225-Б, ул. Д. Хаджикоцев № 20,
разположена в УПИ с с идентификатор № 68134.900.715 с площ от 1826 кв.м.,
е собственост на ищцовото дружество „Диагностично консултативен център
XIII – София“ ЕООД – доколкото сградата е апортирана като непарична
вноска в капитала на дружеството. В случая това е станало на два етапа – като
към 2001 г. 73.80 % идеални части от постройката вече са били собствени на
ищеца, а впоследствие са апортирани с решение № 378/26.06.2014 г. на
Столичен общински съвет и оставащите 26.20 % идеални части. В тази връзка
от цитираните по-горе документи става ясно, че имотът първо е бил държавна
собственост, а впоследствие е актуван първо като публична, а после като
частна общинска собственост. Съгласно данни в ТРРЮЛНЦ и към настоящия
момент едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е
Столична община.
Срещу така ангажираните доказателства за собствеността върху имота от
страна на ответника не са въведени конкретни възражения.
Съгласно писмо от СО /вх. № на ответника от 27.05.2024 г./ енергийни
обекти принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейности в областта на енергетиката. Други помещения с функционално
предназначение за задоволяване на потребностите на населението в
съответния район, макар и находящи се в сгради, в които има помещения за
енергийни обекти по § 7, ал. 1, т. 6, от ПЗР на ЗМСМА са общинска
собственост.
Според счетоводна справка на ответника съоражение трафопост с № 41-
314 Д. Хаджикоцев 24 е включен в активите на ответното дружество.
Видно от нотариална покана от ищеца до ответника, ищцовото
дружество е поканило ответника да му заплаща обезщетение за лишаването
му от ползване на помещение с площ от 36.85 кв.м., разположено в сградата на
лечебното заведение, в което помещение е разположено оборудване на
ответника – електрически трафопост – считано от датата на поканата – като
сумите са платими в срок от 25-то до 30-то число на текущия месец за
следващия месец. Поканата е получена от ответника на 26.08.2016 г.
От СТЕ с вх. № 5143019/03.09.2019 г. от в.л. Близнаков се установява, че
в имота на ул. Д. Хаджикоцев № 20 – има две съоражения тип трафопост.
Първият е с номер 41-314 и се намира на първия /партерен/ етаж в
четириетажната постройка като е разположен в помещение с площ от около 30
кв.м. Този трафопост захранва следните адреси: ул. Д. Хаджикоцев № 9, № 9А,
№ 13, № 15, № 15А, № 17, № 26 и № 28, както и ул. Никола Козлев № 3 и № 5.
4
Другото съоражение се намира в друга постройка извън сградата като е с
№ 41-799 и захранва други обекти. Съгласно експертизата ответникът е
предоставил данни на в.л., че и двата трансформаторни поста са негова
собственост и са заведени като ДМА в баланса на ответното дружество.
От СТЕ с вх. № 3191138/18.11.2019 от в.л. Цолов се установява, че
трафопост № 41-314 се намира на партерния етаж на лечебно заведение „ДКЦ
ХІІІ София“ – т.е. в сграда с идентификатор № 68134.900.715.1. Самото
съоражение трафопост се намира в помещение в сградата на партерния етаж
като помещението е с площ от около 30 кв.м. и има вход към него откъм
вътрешен двор. При използване на информация от сайтове за недвижими
имоти и съответни корегиращи коефициенти в.л. сочи, че за периода от
26.06.2014 г. до 26.12.2014 г. пазарният наем на това помещение възлиза на
общо 1091.59 лева. От своя страна за периода от 26.12.2014 г. до 26.04.2019 г.
пазарният наем на помещението възлиза на общо 12 734.34 лева.
От СТЕ с вх. № 270890/31.03.2023 г. /изготвена по делото пред СГС/ се
установява, че лечебното заведение, разположено в имот с идентификатор №
68134.900.715 заема имоти с административни номера – ул. Д. Хаджикоцев от
№ 20 до № 24 вкл.
В имот с идентификатор № 68134.900.715 има два трафопоста – единият
е с номер 41-314, разположен в самата сграда с идентификатор №
68134.900.715.1 – в северозападната част, на партерен етаж с външен вход
откъм дворното място. Другият трафопост се намира в отделна постройка с
идентификатор № 68134.900.715 .4 и застроена площ от 36 кв.м.
От ССчетЕ с вх. № 220605/04.07.2024 г., изготвена пред настоящия
състав се установява, че обезщетението за забава за периода от 01.08.2014 г. до
15.05.2019 г. върху сумата от 1091.586 лева възлиза на 507.52 лева, а за
периода от 01.01.2015 г. до 15.05.2019 г. върху сумата от 12 734.34 лева
възлиза на 2671.95 лева.
На последно място от СТЕ с вх. № 377146/22.11.2024 г. и разясненията,
дадени от в.л. в съдебно заседание, се установява, че съорожението е
трансформаторен пост, като се експлоатира от ответника / респ. неговите
праводатели/ от 1999 г. Към настоящия момент същото захранва голяма част
от ж.к. Лозенец, вкл. търговски център. Съоражението би могло да се изнесе
от помещението, където се намира, но след това не може да служи по
предназначение.
Така изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани в съответните
обсъдени по-горе части, за които съдът не разполага със специални знанеия
съобразно спорните въпроси по делото и извън дадени от вещите лица правни
заключения.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда в
подробности, доколкото същите не са от решаващо значение за изхода на
делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
5
Исковете за главници са с правно основание чл. 59 от ЗЗД, а за
обезщетения за забава с правно основание по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи, както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, но и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването. В случая ищецът следва да докаже и че е
собственик на процесния обект / помещение/ , което да се ползва от
ответника.
Ответникът следва да установи основание за имущественото
разместване на блага.
В настоящия случай по делото не се спори, че ответникът експлоатира
/ползва и поддържа/ съоражение – трафопост с номер 41-314. Липсва спор, а и
от изготвените технически експертизи се установява, че това съоражение
обслужва не само нуждите на имот с с идентификатор № 68134.900.715 с
адрес: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20-24, а и на поредица други имоти –
по експертиза с вх. № 5143019/03.09.2019 г. обекти на следните адреси: ул. Д.
Хаджикоцев № 9, № 9А, № 13, № 15, № 15А, № 17, № 26 и № 28, както и ул.
Никола Козлев № 3 и № 5, а по експертиза с вх. № 377146/22.11.2024 г. –
значителна част от ж.к. Лозенец вкл. търговски център.
Страните не спорят, а и отново от експертизите се установява, че
съоражението „трафопост“ с диспечерски номер 41-314 е физически
разположено в помещение с площ от 36.85 кв.м., което помещение заема
северозападна част от партерен етаж на четиретажна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.900.715.1 – в имот с административен адрес: гр.
София, ул. Д. Хаджикоцев № 20-24 и идентификатор на терена №
68134.900.715. Съоражението е така разположено в сградата още от периода
1980 г. - 1990 г., когато е изградена постройката /някога бивша „13-та
Поликлиника“/.
В тази връзка и основните спорни по делото въпроси са относно: 1/
собствеността на помещението, където е разположен самият трафопост; 2/ на
съоражението трафопост като елемент от енергийната мрежа респ.
функционалната връзка между помещение и съоражение, както и 3/
приложимостта на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД за уреждане отношенията
между страните вкл. началният момент на имущественото разместване респ.
възражението на ответника за погасяване на част от претенциите по давност.
По така изведените спорни въпроси съдът намира следното:
От съобраните по делото доказателства /актове за държавна и общинска
собственост, решения на СОС, протокол и справка в ТРРЮЛНЦ/ категорично
се установи, че сградата с идентификатор № 68134.900.715.1 – в имот с
административен адрес: гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20-24 и
идентификатор на терена № 68134.900.715 – представляваща четириетажна
сграда, ползвана като лечебно заведение, със ЗП от 486 кв.м. е изцяло
собственост на ищеца – към 26.06.2014 г., когато е взето решението за
апортирането и на последните идеални части от нея /26.20 %/, собствени на
Столична община, в капитала на ищцовото дружество като непарична вноска.
Така цялата сграда съставлява апортирана непарична вноска в капитала на
6
ищеца и в този смисъл негова собственост /като от своя страна Столична
община е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество/. Няма
данни, нито са ангажирани доказателства самото помешение с площ от 36.85
кв.м., където се намира енергийното съоражение, да е отделено като
самостоятелен обект, респ. да е собственост на друго лице – различно от
собственика на останалата постройка.
Съгласно трайната практика на ВКС Законът за електростопанството в
сила от 1976 г. и отменен със Закона за енергетиката от 16. 7. 1999 г., и
конкретно чл. 2, ал. 1 от същия, процесната вещ – трафопост е от категорията
на ел. мрежа, която представлява държавна собственост. В ал. 1 на чл. 2 от
Закона за електростопанството /отм./ е предвидено, че електрическите уредби
и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост,
но в алинея втора на чл. 2 е признато правото на кооперативни организации да
притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за
задоволяване на собствени нужди. По делото са събрани доказателства, че
сградата е построена между 1980 г. и 1985 г. като в съответното помешение в
нея е монтирано и съоражението трафопост. Тук следва да се отбележи, че
действително съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./ правото на собственост върху енергийни обекти може да се прехвърля
само на лицензирани енергийни предприятия. Следва да се държи обаче
сметка за разграничението между „енергийните обекти”, които има предвид
законът и процесните имоти, за които се претендира обезщетение за лишаване
от ползване.
Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕЕ
„електроразпределителна мрежа” е съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на ел. енергия с цел доставка на потребителите. По делото са
събрани доказателства – няколко заключения на вещи лица, че в помещение от
около 36 кв.м., намиращо се в постройката на ищеца с идентификатор №
68134.900.715.1 /бившата сграда на поликлиниката/ са поставени съоръжения,
които са притежание на ответника и се обслужват от негови служители.
От тук следва извод, че самите технически съоражения са част от
електроразпределителната мрежа и са собственост на ответното дружество.
При тези данни, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че
спорът между страните в окончателния му вариант /след множеството
уточнения, изменения вкл. отказ от иск/ НЕ Е за ползването на елекрическите
съоръжения, намиращи се в помещението от 36.85 кв.м. в постройката,
функционираща като лечебното заведение, които са под специален режим, а за
използването на самото помещение от 36.85 кв.м. Няма законова забрана
този обект – помещение в сграда да принадлежи на друго лице, различно от
енергийното предприятие.
В ЗЕЕЕ /1999-2004 г./ и в действащия Закон за енергетиката /ДВ бр. 107
от 7. 12. 2003 г./ е предвидено съществуването на вещни права на трети лица
върху недвижимите имоти, прилежащи към енергийните обекти. Съгласно
чл. 60, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност,
7
сервитутното право възниква за съществуващите енергийни обекти по силата
на този закон, а съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за енергетиката, сервитутите са
право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие
и ограничаване на собствениците в ползването на имотите, прилежащи към
енергийните обекти. Последната разпоредба детайлно регламентира правата
на енергийното предприятие при упаржняването на сервитута, както и правата
и задълженията на собственика на служещия имот.
В закона е предвидено, че титулярът на сервитута – енергийното
предприятие, притежаващо енергийните съоръжения и лицензия за дейността,
дължи плащане на обезщетение на собственика на имота, върху който е
възникнал сервитутът. Това плащане е предпоставка за възникване на
сервитута – чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. По настоящото дело няма данни да е
реализирана административната процедура по чл. 210, 211 и 215 от ЗУТ за
определяне на обезщетението за упражняване на сервитута от енергийното
предприятие – ответник по иска или определянето му по взаимно съгласие на
страните – чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, и за плащане на обезщетението. Следователно
правоотношенията между страните следва да се уредят по общия ред за
недопустимост на неоснователното обогатяване, принцип, който е възприет в
Решение № 91/11.09.2009 г. по т. д. № 596/2008 г. на ВКС, 2-ро Т.О. – така
също Решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д. № 625/2010 г. на ВКС, 4-то Г.О.
Предвид така изложените доводи и настоящият състав намира, че след
като категорично по делото се доказва собственост на ищеца върху сградата с
идентификатор № 68134.900.715.1 вкл. помешението от 36.85 кв.м. в нея,
където са енергийните съоражения респ. се доказва собственост на ответника
върху тези енергийни съоражения и ползването от негова страна на същите за
захранване на множество обекти /извън самата сграда/, то и исковете за
главница се явяват доказани по своето основание.
Следва да се отбележи и че отново съгласно трайната съдебна практика
– обедняването на собственика на имота се изразява в пропуснатите от него
наемоподебни доходи, които би получавал при отдаване на имота под наем
/така Решение № 262/22.02.2013 г. по гр.д. № 1480/2011 г. на ВКС, 3-то Г.О./.
По въпроса от кога следва да се дължи обезщетението за лишаване от
ползване следва да се съобрази Решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр.д. №
272/09 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което за възникване на задължението за
заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
необходима покана и такова се дължи от датата на неоснователното владение
върху вещта. Това разрешение е трайно възприето в практиката на ВКС,
включително и формираната по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 1615 от
09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/95 г. на ВС, ІV. г.о., Решение № 378 от 28.07.2010
г. по гр.д. № 148/ 09 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр.д.
№ 1290/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 298 от 14.12.2011 г. по гр.д. №
1502/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., и др.
Съгласно същата фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, от който се поражда
вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не
включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от
момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
8
собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
В процесния случай първият иск по чл. 59 от ЗЗД е с начална дата
26.06.2014 г. – към който момент постройката, в която е разположено
енергийното съоражение е изцяло придобита в собственост от ищеца.
Относно този начален момент ответното дружество не излага никакви
възражения и оспорвания. Само за пълнота следва да се отбележи, че
реалното отразяване в ТРРЮЛНЦ на увеличението на капитала е отделна
процедура, която няма отношение към прехвърлянето на правата върху вещта.
От своя страна ответникът не оспорва, че енергийното съоражение е било в
помещението към този момент и че същото се използва за целите на
енергоснабдяването.
От своя страна стойността на пазарния наем на помещението в
процесните периоди е установен от приетата по делото съдебно техническа
експертиза. Поради това и настоящият състав приема исковете за главници за
доказани в пълен размер, както следва: за сумата от 1091.59 лева за периода
от 26.06.2014 г. до 26.12.2014 г. и за сумата от 12 734.34 лева за периода от
26.12.2014 г. до 26.04.2019 г. Предвид изложеното по-горе е без значение за
началния момент на имущественото разместване отправянето на поканата до
ответника.
Възражението на ответника за погасяване на част от претенциите по
давност също се явява неоснователно. Това е така, доколкото съгласно
Рещение № 229/10.11.2014 г. по гр.д. № 2796/2014 г. на ВКС, 1-во Г.О.,
претенцията по чл. 59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор, нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно
общо обезщетение за неоснователно обогатяване. Поради това и тази
претенция се погасява с общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не с
кратката тригодишна такава.
При дата на исковата молба 15.05.2019 г. и начален момент на иска от
26.06.2014 г. не е налице изтекъл петгодишен период.
По исковете за обезщетение за забава:
Същите съдът намира за основателни до сумата от 299.34 лева върху
първата главница – за периода от 01.09.2016 г. до 15.05.2019 г. Това е така,
доколкото както се отбеляза и по-горе ответникът изпада в забава от поканата
– в случая получена на 26.08.2016 г., като доколкото се касае за месечни
плащания обезщетението за забава се дължи от 01.09.2016 г. За сумата от
208.18 лева искът се явява неоснователен.
Относно втория иск за обезщетение за забава същият е основателен до
сумата от 2326.18 лева за периода от 01.09.2016 г. до 15.05.2019 г. по същите
съображения, като подлежи на отхвърляне за сумата от 345.15 лева.
Тези претенции се погасяват с кратката три годишна давност, която
предвид датата на исковата молба отново не е изтекла.
9
Вещото лице по ССчетЕ е дало заключението си от датата следваща
падежа на всяка вноска без да съобрази датата на поканата до ответника.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 147.85 лева държавна такса, 2052 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС
и 650 лева разноски за в.л. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. Разноските за
адвокат не са прекомерни с оглед цената на исковете. Предвид изхода на
делото на ищеца от сумата от 2849.85 лева, се дължи сумата от 2739.39 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсулт, които съдът служебно
определя на 150 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изхода на делото на ответника се дължи сумата от 5.81 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК:
********* / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе №
159, Бенч марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на „Диагностично
консултативен център XIII – София“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управленние: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 20, следните
суми:
1/ сумата от 1091.59 лева /главница/– представляваща обезщетение за
ползване без правно основание от ответника „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД на недвижим имот – помещение с площ от 36.85 кв.м., в което
помещение е разположено техническо съоражение, част от
електроразпределителната мрежа – трафопост под № 41-314 и което
помещение се намира на партерен етаж в собствена на ищеца „Диагностично
консултативен център XIII – София“ ЕООД административна сграда с адрес:
гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20, с идентификатор 68134.900.715.1 за
периода от 26.06.2014 г. до 26.12.2014 г.;
2/Сумата от 12 734.34 лева /главница/ – представляваща обезщетение за
ползване без правно основание от ответника „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД на недвижим имот – помещение с площ от 36.85 кв.м., в което
помещение е разположено техническо съоражение, част от
електроразпределителната мрежа – трафопост под № 41-314 и което
помещение се намира на партерен етаж в собствена на ищеца „Диагностично
консултативен център XIII – София“ ЕООД административна сграда с адрес:
гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 20, с идентификатор 68134.900.715.1 за
периода от 26.12.2014 г. до 26.04.2019 г..
3/ Сумата от 299.34 лева – обезщетение за забава върху обезщетението
за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 1091.59
лева за периода от 01.09.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата на исковата молба/.
10
4/ Сумата от 2326.18 лева – представляваща обезщетение за забава
върху обезщетението за ползване без правно основание на недвижимия имот
в размер на 12 734.34 лева за периода от 01.09.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата
на исковата молба/,
като с посочените суми като главници ответникът
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД се обогатил без правно
основание, но за сметка на това ищецът „Диагностично консултативен център
XIII – София“ ЕООД обеднял, както и законната лихва върху двете
главници, считано от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до
окончателното плащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетения за забава за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 208.18 лева – разликата до пълния претендиран размер
от 507.52 лева на обезщетението за забава върху сумата от 1091.59 лева, както
и за дължимост на същото в периода от 25.08.2016 г. до 31.08.2016 г.
2/ за сумата от 345.15 лева – разликата до пълния претендиран размер
от 2671.95 лева на обезщетението за забава върху сумата от 12 734.34 лева,
както и за дължимост на същото в периода от 25.08.2016 г. до 31.08.2016 г.;
поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК:
********* / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе №
159, Бенч марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Диагностично консултативен център XIII – София“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управленние: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Д.
Хаджикоцев № 20, сумата от общо 2739.39 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 66111/2023 г. на СРС – съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Диагностично консултативен център XIII – София“ ЕООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управленние: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Д.
Хаджикоцев № 20 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: ********* / с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ и адрес на управление: гр.
София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч марк Бизнес
центъ сумата от общо 5.81 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 66111/2023 г. на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11