№ 1951
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110200804 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-1382/07.01.2022г. по
описа на ОПП СДВР от М. В. Т. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ...
срещу Наказателно постановление N 21-4332-024098 от 25.11.2021г. ,
издадено от началник група ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания:1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и 2. на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,
ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител – адв. М., редовно
уведомена.
По делото е постъпило становище от адв. М. , с което поддържа
подадената жалба.
1
Сочи , че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не съдържа пълно описание на нарушенията от
фактическа страна .
Възразява се по отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП, че са
посочени и двете възможни хпотези , като нарушени от жалбоподателя и
така не ставало ясно за какво нарушение е санкциониран.
Претендира се и несъразмерност на наложените наказания, като се сочи,
че са прекомерно тежки.
В заключение се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата на М. В. Т. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление N 21-4332-024098 от 25.11.2021г. , издадено от началник група
ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има
право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за
установено следното:
На 11.11.2021 г., около 01:30 часа, в с. Чепинци, по ул. “Стара планина”
с посока на движението от ул. “Орфей” към ул. „Тополите“ жалбоподателя
управлявал лек автомобил Мерцедес С300 ТД с рег. № ..., като в автомобила
се возели още три лица.
По същото време на по посочената улица се движел пътен патрул в
състав св. м. и св. А. със служебен автомобил с рег. № СВ3460 НР.
Последните забелязали управляваният от Т. автомобил , като им
направило впечатление специфичното му движение по пътното платно и
подали звуков и светлинен сигнал да спре.
Автомобилът не само не спрял, а ускорил , завил наляво по
2
ул.“Тополите“, след което завил отново наляво по ул.“Светльовци“ , където
поради високата скорост, водачът загубил контрол над автомобила и
катастрофирал в ограда на двор с административен адрес ул.“Светльовци“ №
2.
След като се уверили , че няма пострадали от произшествието,
служителите на полицията установили самоличността на водача – М.Т. и
извикали на място патрул на ОПП СДВР.
В присъствието на нарушителя и свидетелите м. и А., св. Костов –
служител на ОПП СДВР съставил акт за установяване на административно
нарушение серия GА бланкетен номер 417545 от 11.11.2021г. срещу М.Т. за
нарушения по чл. 103 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Т. подписал акта без възражения, като не депозирал такива и в
законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП N 21-4332-
024098 от 25.11.2021г. от началник група ОПП към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и 2.
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране
3
на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство
пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при
извършването му са достатъчно конкретизирани както в съставения акт, така
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени
всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП
отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа, на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия GА бланкетен номер 417545 от 11.11.2021г., който е
съставен от младши автоконтрольор при СДВР, в съответствие с
материалната и териториална компетентност на същия, съгласно чл. 189, ал.
1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Въз основа на
него е издадено и процесното НП, което също е съставено от надлежно
оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12.
Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, относно съставянето на АУАН и издаването на НП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена
и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочените състави
на административно нарушение, поради което отговорността на
4
жалбоподателя Т. е ангажирана правилно.
Изложени са коректно фактите на нарушенията и относимата правна
квалификация.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
В настоящият случай, контролните органи са подали звуков и светлинен
сигнал на водача да спре , тъй като са се движели зад него.
Очевидно е , че в движение не е възможно да бъде подаден сигнал с
палка и да се укаже конкретно място за спиране.
Водачът е бил длъжен да спре, в случая в най-дясната част на платното
за движение, но не е сторил това.
Следва да се посочи, че се касае за тъмната част на денонощието на
улица без движение, респективно е абсолютно недостоверно да се твърди, че
водачът не е възприел подадения му сигнал.
Т. не само го е възприел , но и се е опитал да избегне полицейската
проверка, като е ускорил и е завил по две улици, като причината да спре ,
всъщност е загубата на контрол и настъпилото произшествие.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС на този, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В случая с оглед вида и тежестта на нарушението, времето и начина на
осъществяването му, както и данните за трима пътници в управлявания от Т.
автомобил, правилно е определено наказанието глоба в размер от 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай.
По вторият пункт на АУАН и НП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
5
съдът счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от
материалите по делото.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие
на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които
водача следва да се съобразява при избиране на скоростта.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП е посочено
конкретно , че водачът не е съобразил поведението си с релефа на пътя –
надлъжен наклон , съответно не е съобразил избирането на скоростта с това
обстоятелство.
АНО не е длъжен да посочва каква би следвало да е съобразената
скорост, в каквато насока са възраженията на защитата, тъй като в рамките
на разрешената скорост, съобразената такава е свързана и с възможностите на
конкретния водач.
Оценката за съобразеност на скоростта е субективна дейност на всеки
водач на превозно средство и касае опита и възможностите на конкретното
лице.
Ако за един водач, скорост от 40 км.ч. би била съобразена при конкретни
пътни условия , за друг , тя би могла да бъде несъобразена, например поради
липса на опит или по други причини , вкл. и от здравословен характер.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и наложеното на жалбоподателя наказание
отговаря на предвиденото в закона по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 21-4332-024098 от
25.11.2021г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, с което на М. В. Т.
с ЕГН ********** са наложени административни наказания:1. на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
2. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7