О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……...2019
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 902 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 28722/18.04.2019 г. на “Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к.
9009, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез процесуалния си
представител юрк. Р.Г., срещу решение № 1375/03.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 14788 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемия.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.Д..
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът “Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
обосновава подробно оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, поради което моли съда да го отмени изцяло.
Поддържа, че приетите за установени фактически положения не съответстват на
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, като РС - Варна
неправилно е допуснал до разпит свидетеля В.З.и неправилно е кредитирал
неговите показания, досежно установяване на обстоятелствата, при които е
възникнало т. нар. „смущение в електрозахранването по електропреносната мрежа
на 24.01.2018 г.“, доколкото лицето не притежава квалификацията да установи
каква е причината за възникване на процесното смущение. Твърди, че
първоинстанционния съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по
Съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ изцяло. Счита, че точка III.5 почива изцяло на предположенията на свидетеля и
представения частен документ – протокол от сервизен оглед, а последните се
отнасят до факти, които остават недоказани.
Поддържа се, че въззиникът е оператор на
електроразпределителна мрежа, а не на електропреносна мрежа, като
първоинстанционният съд не прави разграничение между двете понятия, което е от
изключителна важност за решаване спора по делото. Въззивникът твърди, че
съгласно клауза „ѝ“ от общите условия на застраховка за дома,
застрахователят покрива частична или пълна загуба на застраховано имущество,
причинена от индукция от електрически ток в преносната мрежа, свръхнапрежение,
непряко попадения от мълния, т.е. застрахователят покрива загуба на
застрахованото имущество само ако т. нар. „смущения“, „токови удари“,
„свръхнапрежения“ и т. н. са настъпили в преносна, а не в
електроразпределителна мрежа. Счита се, че въззивникът не следва да носи
отговорност за щети нанесени върху компютърната система, тъй като от
доказателствения материал не се установява по несъмнен начин същите да са
причинени от повреди в електроразпределителната мрежа – собственост на
въззивника. Въззивникът твърди, че липсата на „токов удар“ е отрицателен факт и
като такъв се доказва посредством наличието на други обективни факти. С цел
доказване на тази липса са представени писмени доказателства и е направено
искане за назначаване на СТЕ. Именно чрез последните е доказано, че
разпределителната мрежа е била в изправност в посочения времеви период.
Въззивникът оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. Счита, че искът се явява недоказан и по отношение
на размера му. Не става ясно как въззиваемият е определил размера на изплатеното
на застрахования обезщетение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и
да присъди сторените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК ********* чрез адв. Д.Д..
В отговора си въззиваемата страна поддържа, че въззивната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззиваемият поддържа, че
по делото е установено по несъмнен начин, че между него и увреденото лице –
Васил Златев, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
застрахователен договор „Застраховка на дома“ с покрит застрахователен риск
„късо съединение и токов удар“. Безспорно е доказано, че застрахованият имот се
захранва от мрежата, стопанисвана от въззивника като лицензирано
електроразпределително дружество. Навежда доводи за това, че на 24.01.2018 г.
са настъпили смущения в електрическата мрежа, в резултат на които е увредена
собствената на свидетеля компютърна конфигурация ASUS ****, намиращ се в обекта.
Счита, че показанията на свидетеля Златев са достатъчно ясни и
обосновани, макар че не е специалист същият със свои думи излага фактите, които
е възприел на процесната дата, които са относими към предмета на доказване.
Въззиваемият поддържа, че въззивникът като оператор
на електроразпределителна мрежа има задължение да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. По делото
не са събрани доказателства, които да установят изправността на преносната
мрежа и на обектите и съораженията, които да обслужват застрахования обект.
Счита за правилни изводите на РС - Варна, че липсата на отразяване на събитие
във водените от въззивника дневници, не доказва изправността на мрежата, нито
предприетите от оператора конкретни и непрекъснати действия за обезпечаване на
сигурността и качеството на електрическата енергия, пренесена в обекта.
Счита, че по несъмнен начин се установява в хода на
съдебното производство и размера на претърпените вреди, поради което искът е
доказан както по основание, така и по размер.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не
са обективирали искания по доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба вх. № 28722/18.04.2019
г. на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к.
9009, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез процесуалния си
представител юрк. Р.Г., срещу решение № 1375/03.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 14788 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, с което е осъдено, на
основание чл. 410 от КЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, „Електроразпределение
Север“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, сумата от 1172.60 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка - щета № **********/32-18, образувана
при ищцовото дружество по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
22191759689 за причинени на 24.01.2018 г. вреди на
собствена на трето
застраховано лице вещ – настолна компютърна конфигурация ****, вследствие на неизпълнение на задължението на
ответника да доставя качествена електроенергия до обект: г.В.у.о.п.п.****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 552.08 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2019 г. от 15,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение,
като на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.