ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 08.10.2018г. гр. Бургас
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осми октомври две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: И. ДЕЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдията И. Дечев
гражданско дело № 1155 по описа
за 2018г.
Подадена е искова молба от Н.М.И. и И.К.И.
*** за осъждането й
да заплати на ищците сумата от общо 20000 лева, частично от общо 100000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на пазарната
стойност на имота, който е бил закупен от ищците и в последствие по съдебен ред
е било признато, че не е тяхна собственост, които вреди са причинени от
служители на общината, които като не са издали навреме индивидуален
административен акт за довършване на
реституционната процедура по отношение на Трендафил Трендафилов, са позволили
продавачите на ищците да придобият собственост, което право на собственост е
било отречено с решението по гр.дело № 2113/2015г.
Твърди
се в исковата молба, че ищците през 1999г. закупили от други лица празно място
от 1000 кв.м., имот № 231 в м.Брястите, по § 4 ЗСПЗЗ. Продавачите били
придобили имота по давност. В последствие Трендафил Трендафилов е завел против
ищците иск, че те не са собственици на имота. Твърдял, че той е реституиран
собственик по ЗСПЗЗ и имотът е негов, като давността в полза на трети лица,
които са го владеели, започва да тече от издаването на заповед на кмета по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. С решение на БОС искът бил изцяло уважен
и прието, че ищците не са собственици на имота, тъй като спрямо техните праводатели не е изтекла давността за придобиването му.
Ищците твърдят, че след 17 години добросъвестно владение на имота те са били
лишени от собствеността си върху него. Имали преди това намерение да учредят
право на строеж в полза на фирма, за да бъде построена сграда, но заведеното
срещу тях дело осуетило изцяло плановете им. Лишавайки се от собствеността
върху имота, на ищците били нанесени щети в огромен размер, а именно реалната
стойност на имота, като считат, че щетите са причинени от виновни действия на
служители на Община Бургас. Общината ощетила ищците, тъй като не е издала
навреме индивидуален административен акт за довършване на реституционната
процедура по отношение на Трендафил Трендафилов и е позволила въвличането на
трети лица, а именно продавачите, да придобият права на собственост, която
собственост в последствие е отпаднала по силата на съдебното решение. Моли се
искът да се уважи.
Ответната община е подала отговор, с който оспорва иска като недопустим
и неоснователен. Общината не е била страна в производството, в което са
отречени правата на ищците върху имота, тъй като няма отношение към въпроса за
собствеността върху имота. Липсва връзка между действията на общината и
настъпилите вреди. Не става ясно кое действие на служителите на Общината е
станало реалната причина за нанасяне на вреди на ищците. Ощетяването на ищците
е плод само на техните ирационални действия, като те са били наясно, че праводателите им се легитимират като собственици на имота
по давност. Ако ищците не са проверили собствеността върху имота, това е изцяло
техен пропуск. При проверка са щели да установят, че в случая се касае за
земеделски земи, включени в територии по §4 ЗСПЗЗ, за които има вече подадено заявление за възстановяване на
собствеността. Щели са следователно да стигнат до извод, че за техните праводатели не е имало възможност да се позовават на придобивна давност върху имота. Следователно поведението на
ищците е плод на собствения им избор и единствено е допринесло за вредите им.
Ответникът оспорва иска и по размер, като заявява, че сумата е нереално
завишена и имотът никога не е оценяван на такава стойност. Възлагането на
изработването и одобряването на ПНИ са действия, които се извършват от
Областния управител и са етап от процедурата по възстановяването на
собствеността на бившите собственици. Общината е задължена да съдейства само
тогава, когато са налице законните условия за това. В случая се касае за
процедура по §4 ЗСПЗЗ, където за всеки един
случай се извършват множество подготвителни действия и проучвателни процедури и
едва след това се пристъпва към разглеждане на преписката в комисия. Една от
комисиите е съставена от служители от различни ведомства, което обстоятелство
изисква време да се свика на заседание. Налага се често и отлагане на
заседанията докато не бъде окомплектована преписката. Дейността на комисията
изисква особена прецизност и детайлна преценка на доказателствата. Ето защо е
необходимо значително време за произнасяне на комисията по изготвяне на плана
на новообразуваните имоти. За придобиването на имот по ПНИ следва да се издаде
заповед на кмета на общината въз основа на влязъл в сила ПНИ. В случая планът е
одобрен със заповед № РД-09-100/2005г. на Областния управител. Общината не е
страна по съдебното решение на ищците и не може да знае, че се е водил спор
докато не бъде уведомена за това и не бъде сезирана с искане за предприемане на
действия от дадени лица. Действията или бездействията на общината не са от
характер да произведат вреди на ищците, тъй като те не са били страна в
административното производство по §4 ЗСПЗЗ.
Общината е извършила всички вменени й задължения в законовите срокове, без
забава и не е допринесла за увреждането на ищците. Моли се за отхвърляне на
иска.
В
съдебно заседание на 27.09.2018г. съдът е докладвал предмета на делото като е квалифицирал
иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Ответникът е възразил
срещу доклада, като е заявил, че ищците нямат интерес от иск по чл.49 ЗЗД.
Счита, че ищците би следвало да водят дело пред друг съд, с друго правно
основание.
Бургаският
районен съд, като съобрази предмета на делото и твърденията на ищците, намира,
че възраженията на Община Бургас относно квалификацията на иска са основателни.
Твърденията
на ищците са, че те са понесли имуществени вреди, равняващи се на стойността на
имота, за който е било признато по съдебен ред, че не е тяхна собственост, като
вредите са им били нанесени от служители на общината, които като не са издали
навреме индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ за довършване на реституционната процедура по отношение на истинския
собственик, са позволили продавачите на ищците да придобият формално собствеността,
която в последствие загубват. С други думи твърденията са, че административният
орган е проявил бездействие по издаване на заповедта по §4к ЗСПЗЗ, същата не е
издадена своевременно, като от това бездействие произтичат вредите.
При
тези твърдения БРС намира, че искът за обезщетение следва да се квалифицира по
чл.1 ЗОДОВ, а не по чл.49 ЗЗД. Във фактическия състав на отговорността на
държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административната дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и постъпилия вредоносен резултат. В
случая се заявява, че е налице бездействие на кмета на общината да издаде
заповед по §4к ЗСПЗЗ, т.е. бездействие на
административен орган при или по повод изпълнение на административната дейност,
която му е вменена със закон. Въпросът касае упражняването на властническите
правомощия на кмета да издаде посочената заповед, която е индивидуален
административен акт, касаещ права и задължения на
адресатите на акта. Ето защо искът неправилно е бил квалифициран от БРС като
такъв по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Коректната квалификация
на претенцията за обезщетение е по чл.1 ЗОДОВ. Според чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.1, ал.2 от закона исковете по ал.
1 се разглеждат по реда, установен
в Административнопроцесуалния
кодекс, като местната подсъдност се определя по
чл. 7, ал. 1. Редът, установен в АПК е този по чл.203 и сл. от кодекса. В случая се твърди бездействие на орган на общината, като незаконосъобразността на това бездействие се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението /чл.204, ал.4 АПК/.
По
изложените съображения искът не е подведомствен на гражданските съдилища,
поради което производството следва да бъде прекратено и делото да се изпрати за
разглеждане на Бургаския административен съд.
Така
мотивиран, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд –
Бургас за разглеждане по същество.
ОТМЕНЯ протоколното си определение от
27.09.2018г., с което е назначена съдебно-техническа експертиза.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице З.А. да не предприема
действия по извършване на експертизата.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен
съд.
Препис
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: