Решение по дело №1322/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор СПС при ОДМВР Варна срещу Решение № 620/13.05.2024 г., постановено по АНД № 1308/ 2024 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-8703-001470/ 17.01.2024 г. на ВНД Началника на сектор в ОД МВР Варна, сектор СПС Варна, с което на Й. Г. Т. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и действителната фактическа и правна обстановка. За неправилни се считат изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП, като се посочва, че изложените мотиви са за деяние различно от това, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност. Поддържа се становище, че не са отчетени в тяхната цялост и взаимовръзка събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че отговорността на ответника в настоящото производство е ангажирана за управление на технически неизправно МПС – предните стъкла не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Ответникът по касационната жалба – Й. Г. Т., чрез пълномощник в съдебно заседание, по същество оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че атакуваното решение на ВРС е постановено при правилно установени факти и при правилно приложение на материалния законът. Настоява решението на ВРС да се остави в сила. Претендира и присъждането на разноски в полза на ответника.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление (НП) № 23-8703-001470/ 17.01.2024 г. на ВНД Началника на сектор в ОД МВР Варна, сектор СПС Варна, с което на Й. Г. Т. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че ответникът в настоящото производство Й. Г. Т. в гр. Варна по [улица]до номер 41, в посока [улица]управлява л. а. „Мерцедес“ с рег. № ***, като автомобила е технически неизправен, а именно страничните предни стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им при натрошаване на парчета да са такива, че риска от нараняване да е минимален. Прието е, че това се явява незначителна техническа неизправност на МПС по смисъла Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1, елемент 3, т. 3.2, б. „б“ от Наредба Н – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Прието е, че с това деяние Й. Г. Т. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

За да отмени НП, от въззивният съд е прието, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника на посоченото в НП правно основание. Приетият от АНО за осъществен административно-наказателен състав по чл. чл. 139, ал. 1 ЗДвП не покрива установените фактически обстоятелства и в случая е неприложим. Съдът е приел издаденото НП за незаконосъобразно и го е отменил.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав приема, че същата е и основателна.

От страна на въззивния съд е извършена проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са доводите на страните, като е направено изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Неправилен е извода на съдебния състав относно допуснато съществено процесуално нарушение от страна на АНО, обусловило ограничаване правото на защита на наказаното лице. Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП, налице е пълно съответствие на описанието на нарушението в оспореното пред ВРС НП с вече описаното такова в АУАН. Описанието на нарушението напълно съвпада и със съдържанието на посочената за нарушена правна норма, а именно тази на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са технически изправни. Приложимо в случая е правилото на т. 3.2, б. „б“ от Приложение № 5 към Наредба Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, съобразно което поставянето на светлоотражателно или цветно фолио на стъкло или прозрачна плоскост на ППС съставлява незначителна техническа неизправност. За ангажиране отговорността на водача на това основание е достатъчен факта на поставяне на светлоотражателно или цветно фолио на предното стъкло на превозното средство, като ирелевантно е нивото на пропускливост на светлина след облепването. Ето защо, предвид доказателствената сила на АУАН (арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП), съдебният състав приема за безспорно установен факта на извършване на вмененото административно нарушение.

В конкретния случай, определеното и наложено от административнонаказващия орган на Т. наказание е при съобразяване законоустановеният абсолютен размер по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП - 50 лева.

Съдебният състав приема, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП.

Гореизложеното обуславя отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е от НЗПП, вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, Х тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 620/13.05.2024 г., постановено по АНД № 1308/ 2024 г. по описа на ВРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-8703-001470/ 17.01.2024 г. на ВНД Началника на сектор в ОД МВР Варна, сектор СПС Варна, с което на Й. Г. Т. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Й. Г. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Бяла, [улица]да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата от 80 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.