Решение по дело №211/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 11
Дата: 10 януари 2025 г.
Съдия: Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Дело: 20241460100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Оряхово, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100211
по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл.45 и 48 ЗЗД от К. К. С., с ЕГН
********** от с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 85, чрез адв. С. Г.-АК Враца против И. И. С., с
ЕГН **********, и родителите му И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН **********
и тримата с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 79, за осъждане на ответниците, да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, и сумата от 4 060 лв. представляваща
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на извършено на 06.08.2022 г. в
с.Крушовица престъпление по чл. 129, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК от непълнолетния И. И. С., с
ЕГН ********** от с. Софрониево, ул. „Г.Д.“ № 79.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответниците И. И. С., И. Ц. С. и И. В. Н. чрез
адв. М. М.-АК Враца, са постъпили писмени такива, с които оспорват предявеният иск по
основание и размер, като считат същия за неоснователен. С отговора се прави възражение
по чл. 51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищецът. Оспорва се и размера на
претендираното обезщетение от 10 000 лв. като завишено и несъответстващо на твърдените
за понесени от ищеца болки и страдания и неотговарящо на обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В открито съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. С. Г. – АК- гр.Враца, която
поддържа предявения иск, и моли съда да постанови решение с което уважи изцяло исковата
претенция.
Ответника И. И. С. редовно призован се явява лично и с адв. М. М.-АК Враца заявява,
че оспорва иска по основание и размер, като намира същия за неоснователен по изложените
в отговора доводи.
Ответниците И. Ц. С. и И. В. Н., редовно призовани не се явяват, представляват се от
адв. М. М.-АК Враца, която оспорва иска по основание и размер и счета същия за
неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни
По искане на ищеца е допусната и изслушана СМЕ със задача вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото и материалите по НОХД № 118/2023 г. на РС Оряхово,
1
да даде заключение какви са получените от ищеца увреждания,в конкретния случай, какъв е
оздравителния период, както и дали посочените в приложените фактури медикаменти и
консумативи, са били необходими за лечението му и същите заплащат ли се от РЗОК.
Заключението на вещото лице е прието в с.з. като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено, без възражения от страните.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба ищецът К. К. С., с ЕГН ********** от с. Софрониево, е предявил
против ответниците И. И. С., с ЕГН ********** и родителите му И. Ц. С., с ЕГН
********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес с. Софрониево,
ул.“Г.Д.“ № 79, иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. и имуществени вреди в размер на 4 060.00 лв., в резултат на
извършено на 06.08.2022 г. в с.Крушовица от непълнолетния ответник И. И. С.
престъпление по чл. 129, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Така предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 ЗЗД, тъй като се твърди,
че непълнолетния ответник И. И. С., с ЕГН ********** е пряк причинител на вредата.
Непълнолетният носи лична отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму, на
основание чл.45 ЗЗД. Материално-правната отговорност на родителите също е лична и
произтича от нормата на чл.48 ЗЗД. Увреденият има право да избере дали да насочи иска за
обезщетение срещу прекия причинител на вредата, срещу родителите му или солидарно към
всички отговорни. Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-
отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, в случая срещу прекия причинител
на вредата /непълнолетния делинквент/ на основание чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на
основание чл.48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.
От приетото по делото НОХД № 118/2023 г. на Оряховският районен съд се установява,
че с Определение от 05.01.2024 г. съдът е одобрил споразумение по реда на чл.384 вр. чл.381
от НПК, по силата на, което ответникът И. И. С. се е признал за виновен, в това че макар и
непълнолетен, но като е разбирал значението и свойството на извършеното от него деяние и
е могъл да ръководи постъпките си, на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с. Софрониево, общ.
Мизия, в парк, находящ се в центъра на селото, е нанесъл удар с метална тръба в областта на
лицето на ищеца К. К. С., с ЕГН ********** от същото село, с което му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничните корони на 4-те горни резеца на
ниво венец, което е довело до последващо изваждане на корените на същите, което
увреждане му е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето-престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК.
За извършване на това престъпление, на настоящия ответник И. И. С. на осн.чл. 129
ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, вр.чл.55 ал.1 т.2, б.“Б“ НК, му е наложено наказание
„Обществено порицание“, чрез залепването на определението на информационното табло
в сградата на Кметство с. Софрониево, което да бъде видимо за срок от един
месец.Споразумението е влязло в законна сила на 05.01.2024 г.
От разпитаните по делото свидетели от страна на ищеца – В.Б.В. и Ивайло Адриянов
Богданов се установява, че вследствие на нанесената от ответника на ищеца телесна повреда
- изразяваща се в счупване на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което
е довело до последващо изваждане на корените на същите, ищеца С. бил в много тежко
състояние – имал много силни болки в главата, бил обезобразен, устните му били подути и
обърнати, над устната имал сцепване, 4 зъба ги нямало, други зъби били изкривени, не
можел да говори, не му се разбирало нищо, имал охлузвания по лицето, около устата имал
синини,боляла го главата,невъзможно му било да се храни и се хранил със сламка,наложило
се да му бъдат извършвани медицински интервенции в продължение на 3-4 месеца, не
излизал никъде защото бил обезобразен и не се чувствал добре. Състоянието на ищеца
2
започнало да се подобрява едва след три четири месеца, когато били завършени
стоматологичните интервенции за възстановяване на зъбите.
От показанията на доведените от ответника свидетели - Д.К.П. и М.В. Ц. - очевидци на
инцидента се установява, че на процесната дата двамата свидетели седели на маси пред
заведение срещу парка на с. Софрониево, от където видели че в парка, в беседка се намирал
ответника И. С., с още две момчета от селото и слушали музика, която си пускали от една
кола до беседката.По едно време дошли ищецът К. С. и В.В. и започнали да се карат с И. С.
и другите две момчета заради силната музика. След това ответника И. побягнал и си влязъл
в къщи, К. С. и В.В. влезли в дома на С., като го псували и заплашвали, че ще го запалят, ще
го пребият . Тогава от къщата излязъл ответника И. С. и започнал да разговаря с В.В.. В този
момент ищецът К. С. подгонил И. С. по улицата. Настигнал го и в този момент ответника И.
С. се обърнал и го ударил, като св. Д.К.П. твърди, че ударът ответника нанесъл с ръка, а не с
метална тръба.
От заключението на вещото лице Ф. Й. Т. се установява, че ищецът К. С. в следствие
на деянието извършено от ответника И. И. С. е получил счупване на клиничните корони на
четирите горни резеца на ниво венец,което е довело до последващо изваждане на корените, с
оздравителен период не по-малък от два-три месеца за възстановяване алвеоларната кост и
за последващи дентални манипулации. Същият е получил и разкъсно-контузни рани на горна
устна по кожната и лигавични повърхности на същата, оток на устната, охлузвания на горен
десен крайник и гръдния кош, които увреждания са с оздравителен период около 2-3
седмици, при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Направените разходи,
отчетени с приложените фактури са били необходими за издаване на СМУ и стоматологично
специализирано лечение . В заключението си вещото лице посочва, че НЗОК не покрива
разходи за възстановяване на зъби със зъбни протези и съответните манипулации за
поставянето им. Посочено е също че по желание на специалиста по дентална медицина
РЗОК покрива годишно три манипулации – преглед, една обтурация и едно изваждане на
зъб, като в повечето случай е налице доплащане за съответната услуга.
Видно от представените по делото касови бонове, фактури и договор за правна защита
и съдействие е видно, че за лечение на причинената на ищеца телесна повреда от ответника
И. С. на 06.08.2022 г.., ищецът е платил сумата от 3020.00 лв., а за издаване на съдебно
медицинско удостоверение и за оказване на правна защита и съдействие за нуждите на
воденото наказателното производство по случая е платил сумата от общо 1040.00 лева -
40.00 лева за издаване на СУ и 1000.00 лева за адвокатски хонорар.
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на
пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена
връзка с извършеното.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че следва по
аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда
на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и
задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с
влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300
от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав.
Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени със Споразумението, а
именно – факта, че ответника И. С., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството
и значението на извършеното е причинил средна телесна повреда на ищеца, чрез нанасяне на
3
удар с метална тръба в областта на лицето, изразяваща се в счупване на клиничните корони
на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо изваждане на корените на
същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето.
С оглед гореизложеното, съдът намира че предявения иск по е доказан по своето
основание. В случая искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-
отговорни субекти срещу прекия причинител на вредата /непълнолетния делинквент/ на
основание чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД, поради което
отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.
С исковата молба ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди претърпени в резултат на непозволеното увреждане от ответника И. И. С. - болки и
страдания в размер на 10 000 лв. и разходи извършени за лечение на причинената телесна
повреда в размер на 3020.00 лева, сумата от 40.00 лева за издаване на СУ и 1000.00 лева –
платен адвокатски хонорар за защита по воденото ДП №239/2022г. по описа на РУ Оряхово,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.08.2022 г. г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и
достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на
увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
/ ППВС № 4/68 г. /.
При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по
делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца травматичните увреждания
имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничните корони
на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо изваждане на корените на
същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без които е било затруднено
дъвченето и говоренето му. В случая следва да се съобрази, че болките и страданията на
ищеца не се ограничават само до тези болки, изживени в момента на побоя. Травмата и
манипулациите при лечението на зъбите, са свързани със силни болки. Последвал е
продължителен период на мъчителни медицински манипулации и лечение. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че вследствие на травмата са настъпили
допълнителни негативни последици за ищеца – самочувствието му било понижено,
притеснявал се при социалните си контакти. Следва да бъде отчетен сравнително дългия
възстановителен срок на възстановителния период /около 4 месеца/ по отношение на
причиненото телесно увреждане.
Недоказани останаха възраженията на ответника за съпричиняване на вредите, тъй
като този въпрос е разгледан и решен в наказателното производство, като наказателния съд е
приел, че деянието е извършено от ответника чрез нанасяне на удар с метална тръба в
областта на лицето, с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо
изваждане на корените на същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, с
4
което било затруднено дъвченето и говоренето му.
При така обсъдените обстоятелства, за претърпените от ищеца неимуществени вреди
под формата на болки и страдания, причинени от умишлено нанесена средна телесна
повреда на 06.08.2022 г. г. в с.Софрониево, относно което на 05.01.2024г. в открито съдебно
заседание е одобрено споразумение по реда на чл.384 от НПК по НОХД № 118/2023г. по
описа на ОРС, съдът намира че с обезщетение от 8000.00 лева ищеца ще бъде справедливо
обезвъзмезден по смисъла на закона за причинените му неимуществени вреди. Този размер
съдът намира за справедлив, като адекватно отговарящ на степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически
условия на живот. Претендираният от ищеца размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 10 000 лв. се явява прекомерен над размера от 8000.00 лв., поради което над този
размер предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Съдът приема, че за ответника е възникнала отговорност по чл. 45 ал. 1 ЗЗД да
репарира претърпените от ищеца имуществени вреди в следствие на деянието. От
представените от ищеца фактури, касови бонове и договор за правна помощ се установява,
че същият е заплатил сумата от общо 4060.00 лева, представляваща екстракция на четири
горни резеца – 320.00 лева, дентално лечение, металокерамика и 8 бр. временни зъби –
2700.00 лева, 40 лева за издаване на съдебно медицинско удостоверение и 1000.00 лева
платен адвокатски хонорар за предоставената правна помощ в наказателното производство
по ДП №239/2022г. по описа на РУ Оряхово.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за имуществени вреди, за
доказана в претендирания размер на сумата от 4060.00 лева, поради което искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло. За наличието на предпоставките, които да
ангажират отговорност на ответника за непозволено увреждане, важат изложените
съображения по първата претенция.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва
върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането – 06.08.2022 г.. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца и сумата в размер на 1600.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение /от
сумата в размер на 2000.00 лева/, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят по сметка на Районен съд гр. Оряхово държавна такса върху уважената част на иска
в размер на 482.40 лева и сумата от 400.00 лева за платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице за изготвяне на Съдебно медицинска експертиза.
На осн. чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за
платено адвокатско възнаграждение /от сумата от 2000 лева/, в размер на сумата от 400.00
лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН
********** и тримата с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 79 СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. К. С., с ЕГН ********** от с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 85, сумата от
12 060.00 лв. / дванадесет хиляди и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 8000 лева /осем хиляди
5
лева/ и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 4060.00 лева
/четири хиляди и шестдесет лева/, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в
с. Софрониево, общ. Мизия,от ответника И. И. С., с ЕГН **********, като непълнолетен,
престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН
********** и тримата с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 79 СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. К. С., с ЕГН ********** от с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 85 направените от
него деловодни разноски за тази инстанция, съобразно уважената част от иска в размер на
общо 1600.00 лв./хиляда и шестстотин лева./
ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН
********** и тримата с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 79 СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на държавата по сметка на Районен съд гр.Оряхово сумата от общо 882.40
лева /осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/,от които сумата от 482.40
лева - държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 400.00 лева –
възнаграждение за вещо лице платено от бюджета на РС - Оряхово.
ОСЪЖДА К. К. С., с ЕГН ********** от с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 85 ДА ЗАПЛАТИ
на И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и
тримата с постоянен адрес с. Софрониево, ул.“Г.Д.“ № 79, деловодни разноски за тази
инстанция, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 400.00 лева/четиристотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Врачанският окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6