Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 9912 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на И.М.К. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
500,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за защита
от адвокат сторени в наказателното производство, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление кражба при квалифициращи
обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 13131/2010г. на СРС, потвърдена с
Решение от 24,07,2013г. постановено по
ВНОХД № 653/2013г. по описа на СГС, което е окончателно, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 24,07,2013г. - датата на влизане в сила на решението, с което е
оправдан, до окончателното им изплащане.
Твърди, че през
2010г. срещу него и лицата Д. Г.и И.Ч.било повдигнато облинение за извършено
престъпление кражба при квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което
първоначално, през 2007г. било образувано срещу неизвестен извършител. По
обвинителният акт било образувано НОХД № 13131/2010г. на СРС, производството по
което протекло с извършване на множество процесуални действия – експертизи,
разпит на свидетели и др., поради което оправдателна присъда била постановена
едва на 29,02,2012г. По протест на П.било образувано ВНОХД № 653/2013г. по описа
на СГС, по което с решение от 24,07,2013г., което е окончателно, оправдателната
присъда била потвърдена.
Твърди, че
наказателното производство срещу него продължило повече от шест години и се
отразило тежко на него и семейството му. През цялото време на наказателното
производство изпитвал страх и притеснение, че ще бъде осъден и ще лежи в
затвора. Търпял негативнии емоции и затова, че повдигнатото обвинение и
воденото наказателно производство станало достояние на близките и приятелите
му, с което сериозно пострадал авторитетът му. Търпял негативни емоции породени
и от тревожните изживявания на близките си във връзка с опасността да бъде
осъден. В резултат на повдигнатото обвинение бил дисциплинарно уволненен.
Колегите и работодателят му започнали да
изпитват недоверие и неодобрение към него, поради което бил принуден да напусне
работното си място в срам и унижение. След това не могъл да си намери работа,
не бил в състояние да издържа финансово себе си и семейнството си и бил
принуден да разчита на помощ от трети лица за да покрива ежедневните си нужди.
Твърди, че в рамките
на наказателното производство заплатил за защита от адвокат сумата 500,00лв.,
по силата Договор № 0150057/10,05,2011г., която съставлява претърпяни
имуществени вреди.
Претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата 30000,00лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 500,00лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпяни в резултат на воденото наказателно производство, с присъда по което
е оправдан, ведно със законната лихва върху главниците считано от 24,07,2013г.
- датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан, до окончателното
им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не
оспорва, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление кражба при
квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 11,10,2010г., когато е внесен
обвинителният акт, като наказателното производство е продължило 2 години и 10
месеца, до влизане в сила на оправдателната присъда на 24,07,2013г.
Възразява,
че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство по повдигнатото обвинение, по което лицето
впоследствие е оправдано. В евентуалност възразява срещу размера на
претендираните вреди. Възразява и, че не са настъпили и твърдяните имуществени
вреди. Възразява, че вземането за лихви предявено от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила е погасено по давност за период над три години
преди предявяване на исковата молба.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предмет на
разглеждане в производството е един иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което
впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е
и съдът въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление кражба при квалифициращи
обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 11,10,2010г., когато е внесен обвинителният
акт. Постановена е оправдателна присъда по НОХД № 13131/2010г. на СРС,
потвърдена с Решение от 24,07,2013г.
постановено по ВНОХД № 653/2013г. по описа на СГС, което е окончателно или
присъдата е влязла в сила на 24,07,2013г.
Следователно
установено е наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда.
Съдът намира, че
ищеца не е установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за
престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за него са
настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем. В тази връзка са
събрани показанията на свидетелите Т.А.и М.М.– двамата негови колеги. От тях се
установява, че 2009-2010г. ищецът бил притеснен, не контактувал с много хора.
Споделил пестеливо, че има дело за кражба във връзка с работата си и се
страхува да не влезе в затвора. Станал затворен и отслабнал. Не споделял много.
От жена му узнали, че се е променил и към семейството си.
Ищецът не е установил
твърдяното дисциплинарно уволнение във връзка с воденото наказателно
производство. Не е установил и, че отношението на близките и познатите му се
променило, че те и колегите му изпитвали недоверие и авторитетът му бил
подронен, което го принудило да напусне работа, и в резултат търпял финансови
несгоди и бил в невъзможност да си намери работа. Недоказани са останали твърденията
във връзка с негативните емоции свързани с тревогите за него от страна на
близките му.
Усатновено
е, че наказателното производство срещу ищеца е продължило 2 години и 10 месеца
от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда,
от които един месец в досъдебна фаза и 2
години и 9 месеца на две съдебни инстанции. Не е вземана мярка за неотклонение.
Пред първата инстанция са проведени 4 съдебни заседания, а пред въззивната е
постановена оправдателна присъда. Към момента на повдигане на обвинение
въззивника е на 41 години, семеен, с две деца, упражняващ трудова дейност.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 3000,00лева. За сумата 27000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 3000,00лв. до пълно предявения от 30000,00 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Видно от преписката
по НОХД № 13131/2010г. на СРС, на лист 68 от делото ищецът е представил и е
приет като доказателство Договор № 0150057/10,05,2011г. за правна защита и
съдействие по НОХД № 13131/2010г. на СРС,
с упълномощители - ищецът и лицата Д. Г.и И.Ч.и упълномощени адвокат
Тончева и Т. от САК. Уговорената и заплатена сума е в размер на 1500,00лв.
Доколкото упълномощители са три лица съдът приема, че платената от ищеца сума е
в размер на 1/3 или възлиза на 500,00лв.
Поради изложеното
съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди в заявения размер от
500,00лв.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да съобрази
възражението за погасяване частично на претенцията по давност и независимо, че
присъдата е влязла в сила на 24,07,2013г., присъди законна лихва върху сумата
от 3000,00лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата
500,00лв. – обезщетение за имуществени вреди, считано от 20,07,2015г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска. Претендираният размер общо възлиза на 1510,00лв., от които 10,00лв. за
държавна такса и 1500,00лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита и
съдействие. Съдът, предвид изричното възражение от П.НА Р.Б. за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение, като съобрази фактическата и правна
сложност на спора и извършените процесуални действия намира, че последното е
прекомерно. Адекватен е размер от 683,00лв., който е минималният предвиден в
приложимата разпоредба - чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, до който следва да се
намали претендираното възнаграждение за адвокат.
Следователно в полза
на ищеца следва да се присъди сумата 77,00лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебни разноски за държавна такса и защита от адвокат,
съобразно на уважената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.К., ЕГН **********,***, офис – 1, адв. Д.Т., сумата
3000,00 /три хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 500,00 /петстотин/лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди -заплатен хонорар за адвокат по Договор №
0150057/10,05,2011г., причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление кражба при квалифициращи обстоятелства по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 13131/2010г. на СРС, потвърдена с Решение от 24,07,2013г. постановено по ВНОХД №
653/2013г. по описа на СГС, което е окончателно, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата 27000,00 /двадесет и седем хиляди/ лв., която е горница над
присъдените 3000,00лв. до общо претендираните 30000,00лв., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 20,07,2015г. – начало на тригодишният период
преди предявяване на иска, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.К.,
ЕГН **********,***, офис – 1, адв. Д.Т., сумата
77,00 /седемдесет и седем/лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебни разноски за държавна такса и защита от адвокат, съобразно
на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.