№ 1519
гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101079 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. М. М. срещу О. В. Т., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 6 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в множество телесни повреди, болки и страдания от нападение на
множество бездомни кучета на 19.12.2023 г., както и за сумата от 80.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в заплатена такса за преглед.
Ищцата твърди, че на 19.12.2023 г., около 09:00 часа, в гр. Д. е нахапана от
бездомни кучета, като в резултат от нападението й е причинено следното
нараняване - в средната една трета на дясната подбедреница по външно
страничната й повърхност две разкъсано-контузни рани с размер по 2.5/0.2 см.
на разстояние от 5 см. една от друга, покрити със засъхнала червена коричка и
с кръвонасядане на меките тъкани около тях с диаметър от 4 см. с оток на
меките тъкани и полпаторно болезнени. Заявява, че след преглед и третиране
на раните й е предписан антибиотик и е издаден болничен лист за домашно
лечение. Сочи, че болките от нараняването продължават и понастоящем, както
и че все още изпитва затруднение при движение на постарадалото място, а
интензитетът на болката се засилва при движение. Твърди и че към момента
изпитва силен стрес и безпокойство, сънува кошмари, изпитва болки през
нощта и спи трудно, като все още изпитва страх и ужас при среща с непознато
1
куче на улицата. Счита, че ответникът носи отговорност за нанесените й
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че липсват доказателства за
механизма на твърдяното увреждане, както и че при справка в личните
досиета на заловените безстопанствени кучета за м. декември 2023 г. е
установено, че в отдел „Околна среда” не е постъпвал сигнал за агресивно
безстопанствено куче с даденото от ищцата описание. Счита, че липсва
противоправно деяние, довело до увреждане на ищцата, респ. причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилото увреждане.
С определение от 22.5.2024 г. като трето лице-помагач на ответника е
конституиран ЕТ „Пролет-Йордан Йорданов”.
В проведените открити заседания процесуалните представители на
ищцата поддържат предявения иск и молят за неговото уважаване, а
процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърлянето на иска.
Трето лице-помагач, редовно призовано, не изпраща представител и не
взема становище по молбата.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Oт представеното съдебномедицинско удостоверение /л. 5-6/ е видно, че
при извършен на 20.12.2023 г. преглед на ищцата са установени разкъсно-
контузни рани в областта на дясната подбедрица, както и кръвонасядане на
меките тъкани около тези рани. Съдебният медик е заключил, че причинените
увреждания могат да са получени по начин, посочен от пострадалата, т.е. в
резултат от нападение на кучета, като същите са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и са били съпроводени с болки
и страдания по време на възстановителния процес.
По делото не е спорно, а се установява от договор от 21.4.2022 г., сключен
между О. В. Т. и ЕТ „Пролет-Йордан Йорданов” на основание чл. 112, ал. 1
ЗОП /л. 23-30/, че ответникът е възложил на третото лице-помагач да
организира залавянето, транспортирането до кастрационен център или приют
и връщането по местата на залавяне /при необходимост/ и други услуги,
свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета.
2
Изпълнителят е следвало да извършва възложената му дейност ежедневно в
гр. Велико Търново, а в другите населени места на територията на О. В. Т. –
при необходимост след възлагане, при заявка на кметовете/кметските
наместници.
По делото са представени в табличен вид личните досиета на заловените
безстопанствени кучета на територията на О. В. Т. в периода от 1.12.2023 г. до
31.12.2023 г. /л. 31-33/, от които се установява техния пол, цвят,
идентификационен номер, мястото и датата на залавяне, извършените
ветиринаро-медицински манипулации и мястото, на което са върнати.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Николай Димитров, като в показанията си същият заявява, че е станал
очевидец на това как ищцата е била нападната от безстопанствени кучета в гр.
Д.. Свидетелят твърди, че не е възприел самото ухапване от страна на някое от
кучетата, но е видял следи от такова ухапване по крака на ищцата, както и
следи от дупки по нейния анцуг.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за
доказан по своето основание.
Ищцата претендира от ответната страна да й заплати обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди вследствие от
ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на Община Велико
Търново.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя в хипотезата на граждански деликт, ищцата следваше да
установи събитието, от което е настъпило увреждане на здравето й,
противоправността му, настъпилите вреди и техния размер, причинно-
следствената връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ, Министерският съвет по предложение на
министъра на земеделието и храните приема Национална програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България, а съгласно ал. 2, министърът на земеделието и храните
издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по
нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Съгласно ал. 3,
3
общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната
програма и план за действие на съответната община, които отговарят на
изискванията на наредбата по ал. 2, а съгласно ал. 4, кметовете на общини
организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1
март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор
на Българската агенция по безопасност на храните. Според чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ,
кучетата, за които не се явяват лица по ал. 2 /желаещи да ги отглеждат/ се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния
общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Тези кучета са
под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животни или
други лица, които са подписали декларация за спазване на изискванията на чл.
49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, органите на местната власт
осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината,
за идентификация и регистрация на кучета, върху кучетата, настанени във
временни приюти, определени от съответния общински съвет или върнати по
местата, от които са взети. Съгласно §5 от ПЗР на Закона за защита на
животните, в тригодишен срок от влизането в сила на закона /31.1.2008 г./
общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на
безстопанствените животни в приюти. От всичко изложеното до тук следва, че
по силата на закона ответната община има задължение да осъществява надзор
над безстопанствените кучета на нейна територия, поради което е материално-
правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове за
обезвреда. В сега действащия закон – ЗЗЖ, за разлика от отменения Закон за
ветиринарномедицинската дейност, липсва легална дефиниция на понятието
„безстопанствени животни” респ. „безстопанствени кучета”. Съгласно чл. 70,
ал. 1 ЗВМД /отм./, безстопанствени животни са тези родени като такива,
загубени, или изоставени от собствениците, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място. Съдът намира, че и към настоящият
момент преценката дали едно куче е безстопанствено следва да почива на
горните критерии.
В случая от приложеното съдебномедицинско удостоверение и от
показанията на разпитания свидетел безспорно се установява, че ищцата е
получила травматични увреждания, които са причинени от ухапване на
куче/кучета. Съдът намира за установен и фактът, че кучетата, нахапали
ищцата, са били бездомни, като за да достигне до този извод, съобразява
4
показанията на св. Димитров, който ясно и категорично заявява, че кучета са
били бездомни и че все още вижда част от тях в квартала си. От друга страна,
самият факт, че кучетата са се придвижвали свободно и без придружаващо ги
лице е достатъчен, за да се направи извод, че същите са безстопанствени. На
свой ред, ответникът не ангажира насрещни доказателства за установяване, че
кучетата не са безстопанствени, като представената таблична справка по
никакъв начин не може да установи това обстоятелство. От друга страна, дори
да беше безспорно установен фактът, че в този период в гр. Д. няма заловени
безстопанствени кучета, това съвсем не води до извод, че кучетата, нападнали
ищцата, не са безстопанствени, най-малкото поради факта, че е напълно
възможно същите да са се придвижили на друго място или просто третото
лице-помагач да не е изпълнило задължението си по залавянето им.
Предвид приетото в предходния абзац, че безстопанствените кучета са под
надзора на ответната община, последната носи отговорността за причинените
на ищцата вреди.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни
последици. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания, негативни
емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е детерминиран от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната
икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. Затова в тежест
на пострадалия е да установи претърпените от него болки и страдания, като
доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички
доказателствени средства предвидени в ГПК.
В настоящия случай по делото е представено съдебномедицинско
удостоверение, от което е видно, че на ищцата са причинени разкъсно-
контузни рани в областта на дясната подбедрица, както и кръвонасядане на
меките тъкани около тези рани, като според съдебни медик същите са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са били
5
съпроводени с болки и страдания по време на възстановителния процес. През
този период /времето на нейното възстановяване/ ищцата несъмнено е
изпитвала дискомфорт в бита си при движение, като без съмнение при нея са
били налични и негативни емоции и дискомфорт, дължащи се на изпитваната
физическа болка. С оглед на така установеното, съдът намира, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди се
явява сумата от 4 000.00 лева. При определяне размера на обезщетението
съдът съобразява и обстоятелството, че по делото няма данни /и твърдения/
възстановяването на ищцата да е протекло с някакви усложнения, като
липсват и данни субективни оплаквания от преходна болка да са налични и
понастоящем, т.е. може да се направи извод, че здравословното състояние на
ищцата вече е възстановено в пълен обем и по отношение на същото не се
очакват негативни последици. С оглед на това, за разликата до пълния
предявен размер от 6 000.00 лева претенцията се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за заплащане на сумата от 80.00 лева за претърпените от
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и издаване на
съдебномедицинско удостоверение, следва да бъде отхвърлена, доколкото по
делото не са представени доказателства, че такива разходи са сторени.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата сумата
от 160.00 лева за направените от последната разноски за заплатена държавна
такса съразмерно с уважената част от исковете. В случая доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение не са представени по делото, поради
което на ищцата не се дължат разноски за такова възнаграждение.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете, а именно сумата от 119.74 лева,
представляваща част от претендираното юрисконсултско възнаграждение в
общ размер от 350.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В. Т., представлявана от ***, да заплати на Р. М. М., ЕГН
6
********** сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от ухапване от бездомно куче, както и сумата от 160.00 лева –
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, като
отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от
6 000.00 лева, както и иска за сумата от 80.00 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** да заплати на О. В. Т.,
представлявана от ***, сумата от 119.74 лева – юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7