02.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на четвърти юни две хиляди и двадесет и
първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№416 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Р.А.О.
- чрез адв.Ч., против Решение №1012-26-95-2 от 30.03.2021г., издадено на
основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково.
Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-55/22.01.2021г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно разпоредбата на пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО . Неправилно било игнорирано зачитането на времето на редовна военна служба като действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО за периода от 14.09.1973г. до 03.11.1975г. – 2г., 01м., 02 дни. Неправилно бил зачетен и като продължителност наличният трудов стаж, заверен валидно в трудова книжка, като била игнорирана доказателствената стойност на това писмено доказателство. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж по издадените УП-13 за периода от 01.07.1970 до 01.01.1991г. в ТКЗС с.Ж. и с.П. бил 13 години, 0 м., 26 дни, като заедно със зачетения стаж от редовната военна служба се удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж. Неправилно бил зачетен като продължителност трудовия стаж по наличните разплащателни ведомости, когато жалбоподателят полагал труд по трудово правоотношение и без да са налице данни за прекратяването му. Освен това неправилно били игнорирани периодите, от които не са захранени в цялост разплащателните ведомости налично в ТП НОИ на основание чл.5, ал.10 от КСО, като това не следвало да се вменява във вина на жалбоподателя.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-95-2 от 30.03.2021г., издадено
на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а
административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново
разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Заверката, която била в трудовата книжка за периода 1970г. –
1991г. била невярна, тъй като за този период имало друго доказателство – военна
книжка. Това именно провокирало пенсионният орган да поиска издаване на
документ, който е издаден въз основа на разплащателните ведомости съгласно
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него била изключена именно
военната служба. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление пред ТП
на НОИ Хасково вх.№Ц2113-26-1443/24.09.2020г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като са представени документи, доказващи осигурителния стаж.
След обсъждане на представените документи
с Разпореждане №**********-2140-26-55/22.01.2021г.
е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е
обжалвано със съображения относно положен стаж, отразен в трудовата книжка,
издадена от ТКЗС Златолист – с.Железино на 19.11.1991г. От данните в
пенсионната преписка е било установено, че О. е роден на ***г., като към датата
на заявяване – 24.09.20г. имал навършена възраст от 66г., 06м, 05 дни и
осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 01.07.1970г. до
01.01.1991г.: осигурителен стаж от трета категория труд – 09г., 09м, 00 дни;
общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория
труд - 09г., 09м, 00 дни; от които действителен осигурителен стаж – 07г., 07м.,
10 дни. При установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че
за жалбоподателя не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, както и такава по реда на чл.68, ал.3 от КСО – в първия случай, тъй като
няма осигурителен стаж от 38г., 10м., а във втория – тъй като няма най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. Относно зачетения стаж за времето на
наборна военна служба за периода от 14.09.1973г. до 03.11.1075г. с
продължителност – 02г., 01м, 20 дни, е счетено, че не може да бъде приет като
действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В мотивите на оспореното
решение е прието, че в разгледаното Разпореждане №**********-2140-26-55/22.01.2021г. пенсионният орган правилно
е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият при сравняване на
удостовереното във военната книжка и трудовата книжка е достигнал до извод за
неверни данни в трудовата книжка. В контролното административно производство е
извършена проверка по разплащателната документация на ТКЗС с.Ж. и с.П., като
били издадени нови удостоверения обр.УП-13, които не били обжалвани. При тези
нови данни за периода от 01.07.1970г. до 01.01.1991г. в решението за втора
категория труд бил зачетен осигурителен стаж – 02, 02м., 00дни; за трета
категория – 10г., 10м., 26 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория – 13г., 07м., 11 дни. Доколкото жалбоподателят имал навършена възраст
66г., 06м., 05 дни, но нямал изисквания осигурителен стаж от 38г., 10 м., а
13г., 07м., 11 дни, то не следвало пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 или
ал.3. При установения в контролното административно производство трудов стаж от
ІІ категория и от ІІІ категория труд, като положен от жалбоподателя, то той
нямал към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл.68 от КСО, тъй като не били налице кумулативните предпоставки.
Приложен е опис на осигурителен стаж,
както и удостоверенията обр. УП – 15
с изх.№Ц 5531-2-193-1/30.10.2020г., касаещо периода от 1987 до 1990г., обр.
УП-13 изх.№ Ц 5531-26-590 от 17.03.2021г. и от 31.12.2020г., трудова книжка
№211/19.11.1991г. със заверен стаж от ТКЗС с.Железино за периода от
01.01.1970г. до 01.01.1991г. – 21,00м., 00 дни., военноотчетна книжка за отбита
военна служба за период 14.09.1973г. – 03.11.1975г., декларация от
жалбоподателя, че за периода от 01.01.1991г. до 31.12.1996г. не е работил и
няма осигурителен стаж
Оспореното решение е получено от
жалбоподателя на 06.04.2021г., видно то представеното известие за доставяне,
като жалбата е подадена в ТП НОИ Хасково на 15.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е
отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е законосъобразно.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения
ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора
на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
На първо място, между страните съществува
спор относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е зачетен правилно стажа, положен в
ТКЗС с.Ж. и с.П.. От приложените по делото посочени удостоверения, както и от представената
трудова книжка, а също и от описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е
представило пред пенсионния орган документи за осигурителен стаж. За изясняване
на съществуващите разминавания в данните между заверения в трудовата книжка осигурителен стаж за периода от 01.01.1970г. до
01.01.1991г., при продължителност 21 години, както и на отбелязването във
военноотчетната книжка за отбита военна служба от 14.09.1973г. до 03.11.1975г.,
е издадено обр.УП-13 за осигурителен стаж за периода от 01.01.1970г. до
01.01.1991г., като е изпратено до жалбоподателя Уведомително писмо
изх.№5531-26-590 от 17.03.2021г. за отказ, за което няма данни да е обжалвано
от Р.О.. Именно въз основа на тези документи за осигурителен стаж е прието,
че действителният осигурителен стаж е по-малко от 15г. /осигурителен стаж ІІ
категория труд – 02г., 02м., 00д; ІІІ категория труд – 10, 10м, 26 дни; общ
осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория – 13г., 07м., 11д./ и е постановен
на основание чл.68,
ал.1-3 от КСО отказ да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Решение №1012-26-95-2 от 30.03.2021г. Не може да
бъде споделено становището на жалбоподателя, че трудовата книжка е достатъчно
доказателство за удостоверяване на осигурителния стаж. Разпоредбата на чл.347
от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ на
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но
нейната материална доказателствена сила е оборима. Обстоятелството, че при извършената
проверка не е установеното Р.О. да фигурира в разплащателните ведомости за
целия посочен период в трудовата книжка, компрометира обвързващата
доказателствена сила на трудовата книжка като официален удостоверителен
документ за целия, посочен в нея период. Още повече, че периодът, посочен в
трудовата книжка, се припокрива частично с целия посочен период във
военноотчетната книжка. В хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства в подкрепа на записванията в трудовата книжка относно които има
поставен отказ да се издаде удостоверение за осигурителен стаж, както и вече
беше посочено този отказ не е бил оспорен. В случая следва
да се има предвид и че превръщането на стаж от втора категория в трета при
преценка право на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО
е в противоречие с относимите правни норми, а и с целта на закона. С чл.68,
ал.3 от КСО
е уредено придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
лица, които поради различни причини не могат да изпълнят изискванията за
наличие на осигурителен стаж по чл.68,
ал.1
и ал.2
от КСО,
но са навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране - което от своя
страна предполага и по-малка вероятност от придобиване на още стаж, да могат да
се пенсионират при наличието на един минимално изискуем придобит осигурителен
стаж - 15 години. Законодателят поставя изискване този стаж да бъде
действителен, както и да не се извършва превръщане на стаж от първа или втора
категория в трета, защото това би означавало отпускане на пенсия при още
по-благоприятни условия и при минимален принос в държавното обществено
осигуряване, каквато не е целта на разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО.
На второ място жалбоподателят спори, че
времето на редовна военна служба за периода от 14.09.1973г. до 03.11.1975г. не
било зачетено като действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО "действителен стаж
е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски." Жалбоподателят има зачетен общ осигурителен стаж /с
превръщане на втора категория труд към трета/ с продължителност 13г., 07м., 11д.,
като макар че няма изрично посочване в оспореното решение, то видно от Опис на
осигурителния стаж от 19.03.2021г. от зачетения осигурителен стаж /при правилно
изчисление на действителния стаж – 13г., 00м., 26д/ само 10г., 11м., 25д е
признат от пенсионните органи за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. В случая следва да се
приеме, че времето през което жалбоподателят е отслужил редовна военна служба
от 02г., 1м. и 20д. не се е зачел от административния орган като действителен
осигурителен стаж. В разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е посочено, че
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за
фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл
категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и
разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да
бъде признат с оглед нормата на пар.9, ал.1 от КСО, тъй като се касае за
трудов стаж, положен до 31.12.1999г. и съгласно действащите дотогава
разпоредби. Изводът на пенсионния орган, че времето на наборна военна служба не
може да бъде зачетено за действителен стаж, която е изрично заявено в
оспореното разпореждане от 22.01.2021г. е лишена от правно основание.
Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България - отм., изрично признава на служещите
редовната военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за
действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на
осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за посочените в пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и други осигурителни
рискове. Със създаването на посочената допълнителна разпоредба не отпада
правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. Поради
това трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на военна
служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО във връзка с пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С оглед на това,
изслуженото от Р.О. време на военна служба, представлява действителен
осигурителен стаж. В този смисъл следва да се приеме, че както длъжностното
лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Хасково, така и ръководителят на ТП
на НОИ Хасково, са преценили материално незаконосъобразно, като са приели, че
редовната военна служба не следва да се зачита като действителен осигурителен
стаж.
Но изложеното до тук не променя крайния
извод в оспорения акт, тъй като и с прибавянето на този стаж като действителен,
общият размер на действителния осигурителен стаж към датата на заявлението на
Р.О. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал. 3 от КСО се равнява на 13г., 00м,
13д, което е по-малко от изискуемия законов минимум в посочената разпоредба от
15 години действителен осигурителен стаж. Така правото на пенсия за
жалбоподателя при условията на чл.68, ал.3 от КСО не се следва поради
липсата на едното от двете кумулативно изискуеми предпоставки – Р.О. е навършил
изискуемата по закон възраст, но липсва изисквания от закона действителен
осигурителен стаж от минимум 15 години.
Поради така установеното от съда, то
следва да се приеме като законосъобразен изводът на Директора на ТП на НОИ
Хасково за неоснователност на жалбата срещу Разпореждане №**********-2140-26-55/22.01.2021г.,
с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
както и следва съдът да приеме жалбата срещу Решение №1012-26-95-2 от
30.03.2021г. за неоснователна.
При крайния извод за неоснователност на
ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящата производство
разноски – юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.О. ***, против
Решение №1012-26-95-2 от 30.03.2021г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което
отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-55/22.01.2021г. на
Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.А.О., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 80 лева
юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: